Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Отбелязваме 120 години от рождението на художника акад. Илия Петров

МАЙСТОРИ НА ЧЕТКАТА

Отбелязваме 120 години от рождението на художника акад. Илия Петров

Наричан "майсторът на портрети", не си е поставял граници и твори в различни области на изобразителното изкуство

Илия Петров (Източник: Галерия "Нюанс")

Рисувал е и детски илюстрации, портрети, картини за войната, стенописи, гравюри, но истинската му виртуозност проличава в голите тела, които той рисува.

Днес се отбелязват 120 години от рождението на този майстор на четката.

СПЕЦИАЛИЗИРА В ГЕРМАНИЯ, ФРАНЦИЯ И ИТАЛИЯ

Илия Петров е роден на 9 юли 1903 г. в Разград. Произхожда от учителско семейство. От малък се занимава с рисуване. През 1926 г. завършва живопис в Националната художествена академия в класа на проф. Никола Маринов. След това печели конкурс и заминава за специализация в Мюнхен, Германия, където между 1926 г. и 1928 г. посещава частното училище на Хайнрих Ман. Специализира още във Франция и Италия.

Още

Владимир Димитров–Майстора: Опустошението на еснафщината убива хората на изкуството

Владимир Димитров–Майстора: Опустошението на еснафщината убива хората на изкуството

От 1928 г. до 1940 г. акад. Илия Петров е учител по рисуване в 13-та прогимназия в София. През 1941 г. с творбата си "Хан Крум" той печели конкурса за преподавателското място по живопис в Националната художествена академия, овакантено от неговия пенсионирал се вече професор - Никола Маринов.

През 1946 г. Илия Петров става професор в академията. От 1957 г. до 1962 г. е декан на Факултета за изящни изкуства в академията, а в периода 1966-1968 г. е неин ректор. Сред неговите студенти са Теню Пиндарев, Любен Зидаров, Иван Радев, Никола Мирчев, Стефан Гацев, Бисера Прахова. От 1972 г. Илия Петров е академик.

През 1927 г. Илия Петров участва в първата в страната Обща художествена изложба с картините "Лодкар" и "Портрет на Светослав Минков". Една година по-късно той изпраща от Мюнхен пет свои творби, сред които и картината "Гъдулар" (1927), която художникът Дечко Узунов оприличава с ценността на "изровена стара нашенска пара". За кратко време акад. Илия Петров се налага като едно от водещите имена в новото българско изкуство.

Портрет на Златю Бояджиев, нарисуван от акад. Илия Петров (Източник: Национална галерия)

РИСУВА ПОРТРЕТИ НА КУЛТУРНИЯ ЕЛИТ НА БЪЛГАРИЯ

Акад. Илия Петров е автор на редица портрети на художници, писатели, артисти, принадлежали към културния елит на България.

Още

120 години от рождението на Златю Бояджиев с "Мелнишки цикъл" в галерия "Средец"

120 години от рождението на Златю Бояджиев с "Мелнишки цикъл" в галерия "Средец"

Най-ранният от тях е портретът на неговия учител проф. Никола Маринов от 1926 г., а един от последните - на проф. Никола Мирчев, от 1972 г. Акад. Илия Петров рисува портрети на Владимир Димитров-Майстора (1929), на Порфирий Велков (около 1930), на художника Соломон Бенун (1938), на Иван Пенков (1945), на Александър Стаменов (1946), на Кирил Петров (1946), на Емилиян Станев (1946). Рисувал е портрети на Александър Занков - автор на паметника на Иван Вазов в София, на белетриста и цигулар Стефан Грудев, на проф. Иван Пенков.

Техен контрапункт са дамските портрети - "Портрет на А. Феденхехт" (1928), "Портрет на Веса Тузсузова" (1931), "Дамски портрет" (1941, 1951), "Портрет на Светла Ракитин" (1941), "Испанка" (1945), "Ана Петрова" (1951), "Портрет на Дора Габе" (1968). Художникът обръща поглед и към себе си и най-близките си, като създава "Автопортрет" (1932, 1967), "Баща ми" (1929), "Майка ми" (1955), "Портрет на жената на художника" (1947).

Троянският манастир, 1959, маслени бои (Източник: Галерия "Джуркови"

ИСТОРИЧЕСКИ КАРТИНИ И ГРАВЮРИ НА ВОЙНАТА

През 30-те години Илия Петров създава първите си исторически картини "Боримечката" (1927), "Благовест II" (1932), "Шипка" (1935), "Аспаруховата конница" (1936), "Аспарух" (1941). Следват "Паисий" (1941), "Климент Охридски сред народа" (1942) и др. В началото на Втората световна война (1939-1945) Илия Петров създава цикъл гравюри, посветени на войната в Испания - "Испания (1939), "Нахлуване" (1940).

Още

Картини на Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора и Иван Вукадинов - в изложба „Зимни акценти“ в галерия „Нюанс“

Картини на Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора и Иван Вукадинов - в изложба „Зимни акценти“ в галерия „Нюанс“

Акад. Илия Петров се изявява и в областта на илюстрацията. Той илюстрира стихосбирки за деца, романи, повести. Създава илюстрациите за "На повратки в село" от Николай Марангозов (1940-1942), "Ден последен" от Стоян Загорчинов (1948), "Майстор Манол" от Асен Разцветников, "Записки по българските въстания" от Захари Стоянов (1955) и др.

Автор е и на скулптурите "Фигура" (1939), "Кариатида" (1940), "Релеф" (1939), "Грижа" (1971), стенописът "Завръщането на Ивайло във Велико Търново" в библиотеката-музей Велико Търново" (1961).

Селски пейзаж, 1961, маслени бои (Източник: Галерия "Джуркови"

СЪЗДАВА ЕДИНСТВЕНИТЕ ПО РОДА СИ В БЪЛГАРИЯ АНИМАЛИСТИЧНИ РИСУНКИ

Илия Петров създава единствените по рода си в България анималистични рисунки. В интервю за в. "Дума" през 1998 г. съпругата му художничката Анна Петрова разказва: "Обичаше да ходи в зоологическата градина и с часове да наблюдава животните, както и от преживяванията си по време на лов, откъдето после оживяваха като изящни рисунки изпод ръката му".

Още

Инсулт парализира ръката, с която рисува Златю Бояджиев

Инсулт парализира ръката, с която рисува Златю Бояджиев

Автор е и на пейзажите "Раковица II" (1946), "Пролет в Шишковци" (1948), на графичните серии "Испания" (1939) и "Септември 1923" (1940), на източния цикъл "Канчипуран" (1962), "Храмът на слънцето" (1962), "Индонезийски рибари" (1962).

Истинската му виртуозност проличава в голите тела, които той рисува. Сред най-известните от тях са "Голо тяло - жена с огледало" (1937), "Голо тяло" (1941) и др.

Гробница край Делхи, 1961, маслени бои (Източник: Галерия "Джуркови")

Още

10-годишната пра-пра внучка на Златю Бояджиев с първа изложба

10-годишната пра-пра внучка на Златю Бояджиев с първа изложба

ИЗЛОЖБИ

През 20-те години на миналия век Илия Петров участва в изложбите на дружество "Родно изкуство" и Дружество на независимите художници, а през 30-те години - на Дружеството на новите художници. Участвал е във всички общи художествени изложби и в множество представителни изложби на българското изкуство в чужбина. Акад. Илия Петров е главен секретар на Съюза на българските художници от 1949 г. до 1951 г. и от 1957 г. до 1959 г.

През 1969 г. Съюзът на българските художници организира първата самостоятелна юбилейна изложба на акад. Илия Петров в днешната Софийска градска галерия, а през 1979 г. - посмъртна изложба. Картини на акад. Илия Петров има в колекциите на най-големите български музеи за изкуство, както и на галерии в цялата страна. Негови творби притежават Националната художествена академия, Софийска градска художествена галерия, Художествената академия в Пловдив, Плевен, Варна, Бургас, Русе, Шумен, В. Търново, Казанлък, музеят "А. С. Пушкин" в Москва и други сбирки в чужбина.

Още

"Две сватби" на Златю Бояджиев сред творбите в уникална изложба в Париж

"Две сватби" на Златю Бояджиев сред творбите в уникална изложба в Париж

ПРИЗНАНИЕ

Акад. Илия Петров е носител на званието "Заслужил художник" (1955), на орден "Народна република България" първа степен (1959). През 1963 г. Илия Петров е удостоен със званието "Народен художник". Лауреат е на Димитровска награда (1951, 1958, 1971). Неговото име носят Националната художествена гимназия за изящни изкуства в София и Художествена галерия в родния му Разград.

Акад. Илия Петров умира на 18 май 1975 г. на 72-годишна възраст.

Още

Иван Милев среща Густав Климт в Рим

Иван Милев среща Густав Климт в Рим

Още

Картина на Иван Вукадинов стана част от колекцията на Ватикана

Картина на Иван Вукадинов стана част от колекцията на Ватикана

Още

Откриват уникален музей на Иван Милев в родния му Казанлък

Откриват уникален музей на Иван Милев в родния му Казанлък

Още

Луксозен албум с репродукции на енигматичния Иван Милев представят в СГХГ

Луксозен албум с репродукции на енигматичния Иван Милев представят в СГХГ

 

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Лили Иванова: Живея тук и сега. Една любов в един живот не е последна

Президентът и премиерът аплодираха най-голямото име в българската поп музика в Народния театър

Дечко Узунов. Съзидания

Изложба от 16 май до 8 септември 2024 г. в СГХГ

Актрисата Мерил Стрийп ще получи почетна награда "Златна палма" в Кан

Холивудска легенда, която е на 74 години, и има рекордните 21 номинации за "Оскар", досега е участвала само веднъж на форума в Кан

Светът празнува 135 години от рождението на Чарли Чаплин

София, Пловдив и Варна се включват в честванията с концерта - спектакъл CHAPLIN Pianissimo

Рок симфонията Simply The Best празнува Тина Търнър на 3 юни в зала 1 на НДК

Ексклузивният концерт, обиколил почти целия свят, най-накрая гостува в България

Славка Славова: Предпочитам да гледам филми, а да играя - в театъра

Днес се навършват 100 години от рождението на голямата българска актриса