ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Да умреш само на 33, а да си създал вечност
220 години от рождението на Белини
Автор : / 60245 Прочита 8 Коментара
Винченцо Белини, януари 1820 г. / Снимка: Getty Images
Няма голям оперен театър в света, който да не включва в програмата си, поне едно от произведенията на Винченцо Белини. Забележително е, как в един толкова кратък земен живот - композиторът умира едва на 33, неговият божествен талант е успял да създаде истинска вечност - вълнуващи и незабравими музикални произведения, като оперите "Норма" (1831), "Аделсон и Салвини" (1825), "Капулети и Монтеки" (1830), "Сомнамбула" (1831), "Пуритани" (1835) и др. - общо 11 опери, много симфонии.
Днес се навършват 220 години от рождението на великия италиански композитор.
Рожденото му име е Салваторе Кармело Франческо Белини (ит. Vincenzo Salvatore Carmelo Francesco Bellini). Роден е в Катания, кралство Сицилия, на 3 ноември 1801-ва година.
Винченцо Белини, 1830 г. / Снимка: Getty Images
Белини е един от тримата безспорни знаменитости на италианската опера, заедно с Джоакино Росини и Гаетано Доницети. Роден е в музикално семейство, но дори домашните му хора били изумени от ранната възраст, от която момченцето започнало да проявява своя забележителен музикален талант. Трудно е да си представим, че 2-годишно дете може да "чете" ноти, а на 5 - да свири като виртуоз на пианото и да създава собствени композиции.
Баща му - Розарио Белини - бил органист, композитор и учител по музика. Майка му - Агата Белини, имала чудесен глас. Винченцо е първородният син в семейството, което се сдобива с още 6 деца.
Огромно влияние върху момчето изиграва близката му връзка с дядо му по бащина линия, на когото е и кръстен - Винченцо Тобия Белини, органист и композитор на принц Бискари. Малкият Винченцо живял за известно време при дядо си. Тогава бил само на 9, а написва няколко композиции, сред които - Versetti da cantarsi il Venerdi Santo, а също и няколко оркестрови творби. Всички останали изумени от изключителния талант и продуктивността на младия Белини.
От днешна гледна точка, всичко изглежда така, сякаш е "бързал" да създава, като че ли предусещайки краткия си живот?
До 18-годишната си възраст, Белини вече бил композитор, и достатъчно зрял, за да взима сам решения за бъдещето си. Чрез петиция за материална помощ си осигурява 4-годишна стипендия, с която да с издържа, докато учи в Неаполитанската консерватория "Сан Себастиано". Благодарение на множеството препоръки от родната му Катания, бил приет да следва, въпреки че по критериите за прием, вече "бил преминал" възрастта. Първоначално бил приет в клас за начинаещи, но дори консервативното ръководство на музикалната академия, бързо осъзнало "грешката си".
Винченцо Белини, 1830 г. / Снимка: Gety Images
Белини се учел прилежно, без да проявява капризи, или несъгласие с консервативната програма. Едновременно с това, според условията на стипендията, трябвало да пише музика за Катания. През януари 1821-ва година, изпраща "Messa di gloria" на меценатите си.
Белини завършва консерваторията в Неапол, като ученик на известния композитор Николо Антонио Цингарели (др. Зингарели)- легендарна личност на своето време. Именно това е човекът, който казва на Белини, че няма да стане добър композитор, "ако не усеща музиката със сърцето си". Друг учител на младия Белини бил Джироламо Крешентини (ит. Girolamo Crescentiniе) - един от последните велики кастрати на 18-и век - знаменито сопрано. Крешентини надживява с десетилетие своя ученик Белини, и дълбоко скърби за него. Освен като изпълнител, Крешентини е известен и като композитор и музикален педагог. Бил е учител и на Джоакино Росини.
Оперният театър в Неапол, ок. 1900 г. / Снимка: Getty Images
И като стана дума за Росини, нека отбележим, че Белини отанал възхитен от неговата опера "Семирамида, изпълнена за пръв път във Венеция през 1823-та година. Тази опера вдъхновила Белини да започне да експериментира в музиката.
Първата си опера Белини написва на 24. Тя някак подхожда на младостта му - "Аделсон и Салвини" е игрива комична опера. Всъщност, единствената такава в цялото му оперно творчество. Дебютът на Белини бил успешен и той се почувствал вдъхновен да създава нови и нови творби.
През 1825-а година завършва консерваторията. Скоро след дипломирането си написва "Бианка и Фернандо", базирана на пиеса на Карло Роти, специално за някакво кралско събитие. Работата била поръчана от импресариото на Неаполския театър на Сан Карло, а Николо Антонио Цингарели посочил за нея без замисляне своя ученик Винченцо Белини.
Винченцо Белини, 1830 г. / Снимка: Getty Images
След "Бианка и Фернандо"(1825), Белини написва операта "Пират" (1827 г.), която го превръща в знаменитост. Публиката, обаче, още дори не подозира какъв взрив от вълнуващи произведения, под перото на младия Белини, я очакват! През 1830-а година Белини написва "Капулети и Монтеки", по Шекспировата трагедия "Ромео и Жулиета".Следват два истински шедьовъра - "обречени на вечност", както се изразява един музиковед - "Сомнамбула" и "Норма".
И двете опери са представени за пръв път в "Ла скала" в Милано. Белини живее в Милано от 1827-а до 1833-а година. Именно там се запознава с Феличе Романи, италиански поет и либретист. Между двамата започва дълготрайно професионално партньорство, което продължава до 1832-ра година.
Сред музикалната съкровищница, която завеща на света, са 11 оперни бисера: "Аделсон и Салвини" (1825), "Бианка и Джернандо" (1826), "Пират" (1827), "Чужденката" (1829), "Заира" (1829), "Ернани" (незавършена, 1830), "Капулети и Монтеки" (1830), "Норма" (1831), "Сомнамбула" (1831), "Беатриче ди Тенда" (1833) и "Пуритани" (1835).
В оперите на Белини живее духът на романтизма на италианската музика. Ариите в тях са силно емоционални и изпълнени с изящна артистичност. Авторът им буквално "рисува" чувства с музиката си.
По оценката на музиковедите, стилът "белканто" достига до връхната точка на своето развитие именно в творчеството на Белини. Композиторът използва мелодиката на италианския песенен фолклор - главно от Южна Италия, и го превръща в "музикална история" със сантиментална звучност.
Композиторът разработва по оригинален начин и традиционните речитативи между отделните арии. Според някои критици, в оперите му се усеща силен пиетет към певческото изпълнение, като това, смятат те, подценявало ролята на оркестъра.
Вагнер дори нарекъл оркестъра в оперите на Белини "огромна китара". Но да оставим тези оценки на специалистите, защото за публиката, оперите на Белини винаги са били въздействащи не само на слуха, но на всички възприятия, като едно "вълшебно цяло".
Мелодиите на оперите му "Чужденката" и "Заира", написани в една и съща година - 1829-а, се пеят и до днес от италианците, като фолклорна класика. "Заира" е петата опера на Белини, базирана на трагедия на Волтер от 1732-ра година.
Самата опера, според музиковедите, претърпява неуспех на първото си представяне в Парма. Белини преживял тежко липсата на внимание, както и факта, че до края на 1829-а не получил никаква покана за работа. В края на годината, обаче, внезапно късметът му се усмихнал - Алесандро Ланари му поръчал нова опера за Карнавалния сезон 1830-а във Венеция.
След подписването на договора през януари 1830-а година, Белини и либретистът му Феличе Романи започнали да работят с неистова бързина по операта "I Capuleti e iMontecchi", която била представена за пръв път на 11 март 1830-а година в "Театро Ла Фениче", Венеция и пожънала забележителен успех. Белини възвърнал самочувствието си и буквално бил затрупан от нови поръчки.
Мнозина се питат, защо операта му "Ернани" остава незавършена? - На връщане в Милано, Белини се разболял от стомашни болки, които според някои са били симптоми на дизентерия. Това заболяване ще се превърне в хронично, но тогава композиторът успял да се справи с болестта и започнал да работи върху "Ернани", когато внезапно бил запленен от либретото на "La sonnambula".
Премиерата на операта "Сомнамбула" се състояла на 6 март 1831-ва година в "Театър Каркано", Милано, и преминала с огромен успех.
Следващата му опера - "Норма", била истински триумф. Премиерата й се състояла на 26 декември 1831-ва година в "Ла скала", Милано. След 32 представления на сцената на Миланската "Скала", операта тръгнала по световните оперни сцени.
На 5 януари 1832-ра година Белини напуска Милано и заминава за Неапол, а после - в края на април с.г. стига до Рим. Смята се, че именно там е написал едноактната опера, "Ilfued it sara", за някакво частно представление.
Следващата опера на Белини - "Беатриче ди Тенда", го скарва с либретиста му Романи, и двамата се разделят. Причината била, че Романи закъснял с либретото на "Беатриче ди Тенда", понеже бил затрупан от работа. Това ядосало Белини, и между двамата настъпил разрив.
През април 1833-та година Белини заминава за Лондон. Публиката в британската столица го приела толкова радушно, че той не смогвал на поканите за светски събития - нещо, което било необичайно за традиционния му начин на живот.
В онзи период Белини твори и пътува. Почти нямал време за личен живот. Всъщност, остава ерген до края на дните си. Година преди смъртта си, заминава за Париж. За Италианския оперен театър във френската столица написва операта "Пуритани", по романа на Уолтър Скот.
Във френската столица е отново буквално залят от покани от най-големите знаменитости на модния парижки свят. Това го отвлякло от активната му работа за кратък период от време. През януари 1834-та композиторът подписва договор за нова опера за Театър-Италиан и избира "I puritani". Премиерата на "Пуритани" е на 24 януари 1835-а година в Париж, и веднага получава покана за представления и в Лондон.
Никой не подозира, че това ше бъде последната опера на Белини!...
На 24 септември 1835-а година, на върха на славата си, композиторът умира внезапно от дизентерия. Само за месец - от август до септември 1835-а болестта го поваля толкова тежко, че композиторът получил остро възпаление на дебелото черво и абсцес в черния дроб, откъдето последвал перитонит.
Първоначално композиторът е погребан в гробището Père Lachaise в Париж, но през 1876-а, 40 години по-късно, тленните му останки били преместени в родната му Катания, с тържествена церемония.
Партитурите на композитора се съхраняват в "Museo Belliniano" в двореца Gravina Cruyllas в Катания. От 80-те и 90-те години на миналия век, ликът на Винченцо Белини краси лицевата страна на банкнотите от 5000 лири на Banca d'Italia, като на задната страна е изобразена сцена от неговата опера "Норма".
Илюстрация на сцена от операта "Норма" на Белини / Снимка: Getty Images
Винченцо Белини става носител на високи кралски награди приживе: В Париж е обявен за "Шевалие на двореца Легион" от краля на Франция Луи-Филип. Приблизително по същото време крал Фердинанд II му връчва в Неапол кръста на "Ордена на Франческо I".
Любопитно е, че романтизмът на Белини, притежава и някакви "скрити" качества - зареждащи "политически". Според едно изследване, музиката му е предпочитана за музикален фон на много демонстрации за граждански права. Това само доказва, че Белини е разбрал урока на своя учител Цингарели - създал е музика "със сърцето си", и тя е докоснала сърцата на много други хора по света.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}