СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Захари Карабашлиев: Егото е враг, с който трябва да се съобразяваш. И приятел, от който трябва да те е страх
"Да не се ограничаваме с това да празнуваме буквите. А това, което казват", е посланието на писателя в навечерието на 24 май
Автор : / 6032 Прочита 0 Коментара

Наближаващият Ден на българската писменост и култура - 24 май, е поводът да си дадем среща с трима български писатели. Наш партньор в тази поредица е BNP Paribas, които подкрепят празника със своята кампания "Отваря се нова страница за вашите спестявания". В рамките на инициативата, всеки нов клиент, открил онлайн депозит в БНП Париба до 31 май 2019 г., може да получи ваучер на стойност 30 лева за покупка на книги в книжарници "Сиела". А книгите на авторите, които ще представим, можете да намерите в книжарниците на издателството.
Днес наш специален гост е писателят Захари Карабашлиев. Заповядайте за кратко в пъстрия свят на майстора на перото и автор на бестселъра "18% сиво", класиран сред стоте най-любими книги на българските читатели.
Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg
- Каква е "жаждата" на Захари Карабашлиев? Има ли утоляване?
- Жажда за свободно време - за семейство, природа, повече неангажиращи занимания и т.н... Но май е ще си остана жаден (усмихва се)
- Къде намирате повече сила и спокойствие - в написването на една своя книга или в издаването и представянето на друг автор?
- Сила намирам, когато съм в самия акт на писане. Когато историята върви и аз само й помагам да намери пътя си - без да я насилвам, бутам, дърпам... Спокойствие намирам, когато в "Сиела" издаваме значими книги на други автори.
Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg
- Нарисувайте пишещия човек.
- Такъв събирателен образ няма - всеки е чешит по своему. Все едно да ви помоля да опишете интервюиращия човек?
- Писането при вас има ли си работно време?
- Не. Но обикновено вечер.
- Какво разбирате под израза "четящ човек"?
- Някой, който влиза в други светове, но търси същите истини.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg
- А четящ човек ли е българинът? Какво търси, какво купува, какво го вълнува?
- Умерено четящ е. Какво търси? Това, което докосва сърцето му. Какво купува? Което вярва, че ще му донесе смисъл, утеха, развлечение, радост... Различно е за всеки.
- В лесносмилаемото ни ежедневие и алчността ни да изконсумираме по много от всичко, къде е мястото на качествената литература в тази хранителна верига?
- Едновременно над нещата, над злобата на деня, но никога откъснато от света, в който живеем.
- Колко е тънка днес границата и има ли я между комерсиалната и качествената литература?
- Качествената литература може да има комерсиален ефект - това значи тя да се купува. Погледнете класациите на The New York Times, The Guardian и т.н... Там е пълно с качествени книги в стотици хиляди и милиони тиражи. Може да си на върха на пирамидата и да си останеш качествен автор на качествена литература - Тери Пратчет, Кормак Макарти, Джонатан Франзен, Ей Джей Фин, Джордж Мартин и т.н... У нас Георги Господинов, Милен Русков, Владимир Зарев са едновременно качествени и комерсиални. И слава богу.
Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg
- Има ли пропаст между четенето при различните поколения? Преди години благоговеехме при отгръщането на страниците и мириса на книгата. Днес електронните устройства като че ли правят книгите "без лица".
- Няма пропаст. Моите читатели са в диапазона от 15 до 95 и когато говоря с тях виждам, че се вълнуват от същите неща. Колкото до физическия носител - книгата си остава.
- Ще изчезнат ли писалките и мастилото?
- Ще изчезнат ли четките и боите?
- Писането учи ли се? Къде свършва дисциплината и започва талантът в този интимен процес?
- Учи се. Не може да се научи обаче. Първо се започва с таланта, а после с дисциплината. Ако нямаш таланта, дисциплината може да те направи войник, но не и писател.
Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg
- Кога един писател може да се нарече успял в България?
- Успял автор те правят читателите ти. Но само читателите не са достатъчни, за да се наречеш "успял писател". Необходимо е професионално признание. А то идва трудно и често не навреме.
- А какво е успехът за вас и къде се чувствате професионалист - като писател или като главен редактор на водещо издателство като "Сиела"?
- Не мога да си позволя да не съм професионалист и в двете. Дотук успявам.
- Последните пет книги, които излязоха с печата на "Сиела" и които не трябва да се пропускат?
- "Ал" на Уилям Уортън, "Предсмъртните видения на Никола Петков" на Томас Макгонигъл, "Инстинктът на съзнанието" на Майкъл Газанига", "Погубената България" на Вили Лилков и Христо Христов.
Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg
- Кое провокира темата за номадството в романите ви. И номадството наказание ли е, съдба или избор на духа?
- За мен номадството е винаги духовно. В 21 век не е наказание, а съзнателен избор.
- На сцената в театъра или екранизация в киното? Имате ли страхове при представянето на текстовете ви и компромис, който не бихте направили?
- Страхове нямам. Компромиси правя ежедневно, но най-големия, който не си и помислям да пристъпвам е в писането ми.
- Егото на писателя - необходимото зло или търсещото начало?
- Егото е враг, с който трябва да се съобразяваш. И приятел, от който трябва да те е страх.
- Какво казвате на младите ентусиасти, тръгнали по пътя на буквите и писането?
- Да действат.
Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg
- Урокът, който не се забравя?
- Всички уроци се забравят в някакъв момент.
- А учителите?
- Са тези, които ти помагат да се чувстваш по-голям, отколкото си.
- Нещото, което искрено ви забавлява?
- Малката ми дъщеря.
Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg
- На 29-и май за третата поредна година започва "Варналит" 2019 - фестивалът, който обръща един към друг писатели-ученици-възрастни и... море, го представяте вие? Какви ще са "историите в историята" тази година?
- "Варна Лит" е един нов литературен фестивал, който се проведе за пръв път във Варна през 2017 г. и беше с акцент върху детско-юношеската публика и детското четене. С него литературата "влезе" в класните стаи и извънкласни школи - над 50 на брой, а със своите най-различни лица — тези на най-добрите автори на съвременна детска и младежка литература, на документални книги за деца и юноши, художници, илюстратори, комикс и графити-артисти, блогъри, както дебютанти, така и наложени писатели "за възрастни".
"ВарнаЛит" дава възможност учениците да се срещат с любимите си, да разговарят с тях - четенето е нещо хубаво - извън списъците със задължителна литература, извън рамкиращото "трябва" - то може да бъде както полезно, така и забавно. Освен това "ВарнаЛит" разговор между поколения, насърчи разкриване и развитие на творческия потенциал у децата чрез срещи, работилници и артистични изяви. Фестивалът беше изключително топло приет от варненци и отлично отразен в националните медии.
Темата на тазгодишното издание на фестивала е "Истории и история". Авторите са най-различни - от Стефан Цанев през Дмитрий Глуховски и Нарине Абгарян, Жером Ферари, Томас Макгонигъл, до Мария Лалева и Мирела Иванов - за възрастни. Детски автори - Весела Фламбурари, Щлия Спиридонова, Радостина Николова, Ники Райчев, Мария Донева, Цвета Белчева и други...
Ще има литературен конкурс "Големи и малки семейни истории". Във фестивала ще бъде включено и късометражно кино, работилници, пленери, срещи в класните стаи, постановки за малки и големи, както и концерт на плажа - и това ще даде старт на едно незабравимо лято.
Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg
- Следващата ви книга започва с...
- ГЛАВА ПЪРВА (смее се)
- На 24 май какви са размислите и посланията на Захари Карабашлиев?
- Да не се ограничаваме с това да празнуваме буквите. А това, което те казват.
- Съхранява ли се духът и колко е обсипан с "добри намерения" пътят до храма му?
- Става все по-трудно да се съхрани. Но си заслужава борбата.
Интервю на Тина Философова
Захари Карабашлиев (Снимки: Павлин Даскалов/Колаж: Юлиян Илиев)
Захари Карабашлиев пише проза и драматургия, автор е на романите "18% сиво", "Хавра", на "Жажда"(повест), на сборниците "Кратка история на самолета", "Симетрия", "Откат", на есета, пиеси и сценарии.
Носител е на наградите "Роман на годината" на Фонд "13 Века България", "Роман на годината" (Фондация ВИК), "Христо Г. Данов", "Хеликон", "Цветето на Хеликон", "Комунитас" и др.
Неговата белетристика е превеждана и публикувана в Съединените щати, Франция, Германия, Полша, Турция, Словакия, Хърватия, Сърбия, включена в престижната американска антология "Най-добрата европейска проза 2018", а пиесите му са поставяни на сцени в България и чужбина. "Неделя вечер" печели "Аскеер" за драматургия(2009), а "Откат" - Наградата на публиката на театралния фестивал във Висбаден, Германия(2012). "Лисабон" е поставяна в театър "La Mama" в Ню Йорк(2014).
Между 1997 и 2014 г. живее в Съединените Щати.
От 2014 г. Захари Карабашлиев е главен редактор на издателство "Сиела".