СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Веско Ешкенази: Единственото, за което се моля, преди да изляза на сцена, е да има магия!
"Научил съм се през годините, че ако изискваш много от другите музиканти на сцената, ти трябва да си абсолютно перфектен и изключителен", казва световноизвестният и обичан музикант
Автор : / 3524 Прочита 0 Коментара
Снимки: Диляна Флорентин/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
През 2022 година Плевенската филхармония стартира националното турне с красивото заглавие "В света на музиката. Програмата е с Веско Ешкенази, като главно действащо лице, заедно с Вероника Тодорова - акордеон и Георги Милтиядов, който е диригент и аранжор. Огромният интерес към него накара участниците да го продължат и през тази година, а кулминацията ще бъде в София на 27 март в Зала "България".
В концертите са включени произведения както от класическата оркестрова палитра, така и заглавия от популярната музика в аранжимент за симфоничен оркестър и солисти. Публиката може да се наслади на творби от Йохан Себастиан Бах, Антонио Вивалди, Волфганг Амадеус Моцарт, Арам Хачатурян, Петко Стайнов, Ренцо Руджери, Астор Пиацола, Енио Мориконе, Джон Уилямс, Майкъл Джексън, "Куин" и др.
Разговаряме с Веско Ешкенази за необяснимата магия и енигма на музиката, за умението да ги владееш:
- Как се чувствате и какво предстои в момента?
- В момента съм в Амстердам, където вече дълги години съм концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър. С него работим от януари месец 2000 г.
В момента е следпразнично и всичко отново започва с Новата година, която ни предлага много хубави неща. Предстои ни програма с Антон Брукнер и започваме с неговата 4-та Симфония, която ще поднесем на нашата публика тук в няколко концерта.
- Споменахте публиката. Различна ли е тя по света?
- Винаги ми е правило впечатление, че публиката по света е и еднаква, и не съвсем. Прилича си, защото един хубав концерт винаги си личи по аплодисментите и реакциите. Така е по целия свят. Но от друга страна има и много големи разлики между публиката и на Запад, и на Изток, и на други места.
В далечна Япония, например, тя е доста по-тиха в залата и много повече се спазват порядките в нея, точно както си трябва. Много по-възпитани са хората на концерт и знаят какво слушат. В Америка пък ни прави впечатление, че ръкопляскат между частите на симфониите.
Но въпреки това, всяко ръкополяскане за нас е много хубаво и го приемаме като оценка, за това, което сме поднесли. Радваме се на такива реакции.
- А българската?
- Българската публика е моя! Бих я нарекъл много мила, защото тя е моята родна публика.
Има хора в България, които следят цялата ми кариера и живот и ги усещам много близки. Те са изключително ерудирани, знаят какво слушат и защо, оценяват го.
Аз съм щастливец, защото имам предана публика, която е във всичко, което правя. Артистът е щастлив, когато има такава публика!
Имам отношение и към хората, които не са тясно свързани с класическата музика, но искат да присъстват на концерти. Нещо много ценно!
Неслучайно участвам и в концерти на открито, на които правим по-достъпни неща и за публика, която не е влизала в зала. По този начин тя може да се докосне до това, което правим и да не чувства влизането в симфоничната зала като нещо страшно. Повечето хора се вълнуват да влязат в залата, мислейки, че не им е там мястото, а не бива да е така.
Трябва да има първи път във всичко. Не всеки може веднага да слуша симфония от Малер или от Брукнер.
- Важно е наистина, защото често публиката на класическата музика е определяна като едва ли не по-елитарна? Така ли е?
- Да. И в Амстредам имаме някакъв такъв казус, защото много често, когато стане дума за нашата зала Концертгебау - една от най-хубавите зали в света и трета от най-хубавите в Европа, заедно с Музикферайн във Виена и Берлинската филхармония, и когато хората минават покрай нея си мислят: О, това не е за мен! Не смеят дори да си помислят да влязат вътре.
А тя е прекрасна и вътре могат да се слушат концерти между джаз и класика, и между всичко, което съществува, дори да гледат театрални постановки.
Има го този момент, в който хората мислят, че това е елитарно за тях и не желаят да пробват, защото ги е страх. Но пък ние правим всичко възможно това да не е така! Както казах правим и концерти на открито, изпълняваме и познати произведения, с които хората могат да се отъждествят и да ги поканим и в залата.
- Музиката е енигма! Каква е тайната, енигмата на Веско Ешкенази?
- Всеки един музикант, който е дълги години на сцената, не може да прави това, ако няма някакви свои виждания и открития за себе си. Тайни има. Но енигма е много хубава дума, защото трябва да я има между публика и изпълнител.
Много неща трябва да са открити към публиката, но трябва да има някаква енигма и моментното: А как става това всъщност?
Честно казано има неща, които и аз не мога да си обясня, защото те се случват само на сцената. Магични моменти между артист-изпълнител и публика. Това, което възприема публиката от един музикант, може да се случи само в залата. Създава се една много странна интимност, въпреки препълнените зали с хиляди души. Тогава се случва това необяснимо тайнство, дори и за музикантите на сцената!
Единственото, за което се моля, преди да изляза на сцена е да може тази магия да се създаде! Нещото, което прави едно изпълнение незабравимо и което кара публиката да се връща отново и отново.
Ако трябва технически да говорим за нещо тайно, аз винаги се готвя за концертите си не само по техническата част, която е много важна, но и до последната клетка, клетъчната основа на това, което произведението изисква. Какъв звук, какъв стил, какво е отношението ми към него, как искам то да изглежда. Това за мен е даже по-важно от техническата част, която се преодолява още на по-млади години.
Остава специалното, а не само едни голословни ноти. Остава съдържателността и идейната част, която се представя на публиката. Това е моята тайна!
- Казват, че всяка цигулка си има душичка и всеки музикант я настройва по-различен начин. Каква е душичката на вашата цигулка?
- Имам много специален инструмент, за който съм много благодарен на съдбата.
Той е един от най-добрите инструменти, създавани някога в света. Направен е преди около 300 години от Гуарнери дел Джезу в Кремона. Един от десетте най-добри инструмента, които въобще съществуват. В моите ръце е вече доста дълго време и това е блаженство! Блаженство, което пожелавам да изпита всеки един цигулар.
Чисто технически душичката свързва двете страни на цигулката - горната и долната. Представлява много малко кръгло парче от специален материал, който свързва двете дъски.
Но ако говорим за душата на цигулката, моята първо е видяла страшно много цигулари, все пак е на 300 години и на нея са свирили изключителни музиканти. Създадена е в Кремона, град с невероятен дух, защото там са работели Гуарнери, Страдивари, както и много други големи лютиери.
Смятам, че моята цигулка носи, както един дълбок и сериозен тон, така и изключително слънчев израз, който има в по-високите си регистри. Един много сладък звук, който всеки човек може да възприеме и да го трогне. Изключителна душа!
- Към края на миналата годината представихте новия си видеоклип към пиесата "Dance on the River" с много млади музиканти, част от проекта ви "В света на музиката". Ще ни разкажете ли повече за проекта и предстоящите ви концерти заедно с Плевенска филхармония?
- Това са акордеонистката Вероника Тодорова и диригентът Георги Милтиядов.
Миналото лято заснехме видеоклипа на едно прекрасно място - село Дебнево в Троянския балкан. "Dance on the River" е произведение, което написа Вероника Тодорова специално за нас и нашата програма "В света на музиката", която пък представяме на публиката от миналата година.
Направихме национално турне с нея, но поради големия интерес продължаваме да я представяме и през 2023 година. Много градове си пожелаха да ги посетим и ще го направим отново.
А най-големият ни концерт ще бъде в София на 27 март в Зала "България". С него ще отбележим и честваме и 70-годишния юбилей на Плевенска филхармония, с която правим всички тези проекти. Ще бъде изключително тържествен концерт!
Радвам, че ще бъде точно с програмата "В света на музиката". Тя е много пъстра, много красива, с много различни произведения в нея.
Започваме с "Токата и фуга" на Йохан Себастиан Бах, преминаваме през Моцарт, през Вивалди, през тангото и Пиацола, филмовата музика на Енио Мориконе, за да завършим накрая с произведения на Фреди Меркюри и Майкъл Джексън. Един свят на музиката, който е изключително пъстър, с много широка бленда и покрива произведения, които са безсмъртни.
Видеото към "Dance on the River" е част от тази програма, а го заснехме в село Дебново, защото е създадено там в Троянския балкан от Вероника Тодорова. За мен беше важно да направим клипа на мястото, откъдето идва и където се е родило. Дори имаме кадри на река Видима, която минава през селото.
Поехме всякакви рискове само и само да покажем тези хубави места и се получи нещо доста интересно. Режисьорският тандем Васко Стефанов и Стефка Николова направиха прекрасни заснетите кадри и сме много щастливи с това наше първо видео.
Искаме по същия начин да заснемем и концерта на 27 март в Зала "България". Силно се надявам да се излъчи и по телевизията, за да оставим нещо, от това което правим, за да може повече хора да го видят.
- Не можем да не отбележим, че имаше огромен интерес към националното ви турне с Плевенската филхармония "В света на музиката" миналата година, навсякъде концертът беше разпродаден.
- Наистина много се радвахме на публиката, защото тя, едва ли не, чакаше часове преди да влезе в някои от градовете. Изключително трогателно, защото някъде свирих за първи път в България.
Не ми се беше случвало да пътувам на толкова места, тъй като обикновено имам време само за Варна, Бургас, Пловдив, София и Русе. Но сега успяхме да стигнем до други градове, в които се оказа, че хората имат огромна нужда да се срещнат с нас, с музиката, с нещо по-различно, което някои чуваха за първи път. Реакциите на хората бяха: "Идвайте пак! Много искаме да слушаме такава музика." Беше прекрасно да го чуя!
Заради този интерес продължаваме за втора година националното ни турне "В света на музиката", а преди юбилейния концерт в София ще бъдем във Враца, Видин и Козлодуй.
И на 27-ми март в София, където не бяхме идвали с тази програма - важен момент за всички нас. В Зала "България" - свещено място на музиката.
С огромно нетърпение очакваме тази дата и се надяваме и публиката да е с нас.
Този музикален празник ще бъде нещо много различно от един обикновен, редови симфоничен концерт. В него предлагаме произведения, които специално са правени за тази програма, т.е. те са с нови аранжименти, дело на Гого Милтиядов. Искам отново да му благодаря за тях! Прекрасни нови аранжименти и на Бах, и на Моцарт, и на Вивалди. Неща, които традиционно не могат да се свирят от акордеон и цигулка заедно с оркестър, той направи възможното да се случат.
Комбинацията акордеон и цигулка е много рядка в класическата музика и изобщо в музиката. Има много малко произведения и за двата инструмента, комбинацията е необичайна, но пък е прекрасна.
Идеята за програмата "В света на музиката" се роди в онзи момент, когато поканих Вероника Тодорова на моя юбилеен концерт в НДК и свирихме за първи път. Усетих, че е толкова хубаво това, което се случваше на сцената, че трябва задължително да направим една програма отделно. Щастлив съм, че успяхме да я осъществим и че има такъв огромен успех! Много, много вълнуващ момент.
- Работите по много проекти с Плевенска филхармония и сега ще празнувате юбилей. Разкажете ни за работата си с нея?
- Искам да благодаря и на ръководството, и на колегите ми от Плевевска филхармония специално, че вече години наред правим най-различни проекти и програми, с които сме обикаляли България. Заедно с тях осъществихме и моя юбилеен концерт, за което искрено им благодаря, от сърце!
С него аз спечелих и Кристална лира, третата ми подред, но тази е много специална. Искам да знаят, че изключително много ценя всичко, което правят и се радвам, че в България е възможно да се правят нещата на много високо ниво и да могат да се поднесат, не на едно или две места, а в цялата страна!
Изключително съм им благодарен и си пожелавам и занапред да имаме такива програми, които никак не е лесно да се създават.
Благодаря много и на директора им Любо Дяковски заедно с екипа му, както и на моята прекрасна Люси Дяковска, с която сме много близки и която направи невъзможните неща възможни през изминалите години. За това че повярва, че могат да се направят различни неща у нас, по начин по който почти никога не се е случвал.
- Имате ли послание към младите музиканти?
- Когато срещна млад човек, както Вероника и Гого, веднага усещам онези млади хора, които наистина са създадени за сцената, за изкуството...
От тях струи един огън, който гори непрекъснато и го виждаш в очите им. Познавам ги веднага щом ги видя, защото аз самият съм такъв, въпреки че вече не съм толкова млад (смее се). Но това е вечен огън и продължава да гори. Огънят на отдадения музикант. Затова и тези хора, когато се срещнат се познават (смее се).
Предполагам навсякъде е така и хората от другите професии ще ме разберат. Но при нас това се вижда по начина, по който се свири и по отношението към това, което излиза от теб като музикант. Удоволствието да срещна такива млади хора е огромно.
Заедно на сцената с Вероника Тодорова (Източник: Плевенска филхармония)
За всички онези, които се занимават с музика, бих казал да не се отказват, когато имат трудности. Самият аз съм имал много трудни моменти и в живота, и в кариерата, особено в началото й. С всеки е така - не знае накъде да тръгне, нуждае се от помощ, нуждае се някой да го чуе, да го оцени, да го вземе със себе си, да му даде шанс...
Но най-важното е да не спираш да се стремиш, да не се отказваш да станеш музикант, ако наистина вярваш в тази кауза. Разочарованията да не те карат да спираш, само защото не е както си си го представял, а да продължиш напред.
Искам да им пожелая и късмет. Въпреки големия талант и всичко, което носи един човек, има и нужда и от мъничко късмет. Да има някой, който да го намери, като една перла в океана, да го представи на публиката, да бъде чут и да тръгнат нещата.
Много работа, много вяра, в това което правят и малко късмет!
- Брилянтен изпълнител, но музиката е като че ли без душа? Случва се и това...
- Често се случва и съм го виждал. Мисля, че публиката разбира всичко. Тя вижда, че слуша нещо с много душа и го запомня, а другият, който дори да свири хубаво, може само това да предложи и нещата свършват дотам.
Има много различни изпълнители с още толкова различни качества. Най-големи са онези, които обединяват много качества и успяват да ги предложат на публиката. При едни има само брилятната техника, много бърза, нещо като салто мортале, и всички му ръкопляскат за нея. Друг пък има душа на музикант, но пък няма достатъчно техника, за да предложи чисто изпълнение.
Само най-големите музиканти могат да обединят всичко това в едно и дори да сложат нещо отгоре. Подправката, която ще направи изпълнението абсолютно незабравимо и ненадминато. Необяснимата магия, която кара хората да го следват и да го очакват с нетърпение.
Източник: Плевенска филхармония
- Какво мислите за комерсиализацията и в класическата музика? Често такива музиканти са критикувани, а същевремено следвани от голяма публика?
- Опитвайки се да си обясня някои неща, съм стигнал до извода, че когато музиката е представена хубаво, когато концертът е направен професионално, вижда се многото труд и душа, изключителната организация, всички тези хора имат успех пред определен вид публика.
Не бива да забравяме, че всеки един музикант има своята публика и не е нужно да се оценяват нещата. Но в момента, в който някой прави нещата по "по-евтин" начин, те после страдат, че зрителят няма да се върне в залите им.
Музиканти като Андре Рийо, който уважавам страшно много, защото успява да направи шоу за хиляди хора, които обичат музиката, която представя по-блестящ начин - визуално и популярно. Т.е. това не е симфония от Малер или Брукнер, това не е класическа музика в тесния смисъл на това понятие, но той има собствена публика, която дълбоко цени неговия начин на представяне и е факт, че пълни дори стадиони.
Едно нещо, когато е представено с много работа, много живот, с вяра и качество, то бива оценявано. Просто публиката е различна и ние трябва да знаем какво искаме, за какво си купуваме билет.
За Кралския Концертгебау оркестър знаем, че ще видим един от най-големите оркестри в света, който ще ни представи блестящо класическата музика. А за Андре Рийо трябва да знаем, че ще чуем нещо съвсем различно, и за очите, и за ушите, нещо празнично и с добро настроение.
Но и в двата случая купуваме билет за нещо много специално, просто в два различни стила. Смятам, че нито едното, нито другото е лошо (смее се).
- За социалните мрежи и общуването в тях, какво е мнението ви? Там "хищнически" се следи всичко за популярните хора като вас.
- Има и плюсове, и минуси. Плюсовете са, че можем да стигнем до страшно много хора и аз самият го изпитвам. Десетки хиляди хора ме следят и искат да знаят, какво правя всеки ден.
От друга страна, започваме да ставаме много фамилиарни едни с друг, т.е. публиката започва да знае всичко за своя идол и с това трябва да се внимава много.
Трябва да има някаква дистанция, която е много трудна за спазване, защото социалните мрежи диктуват съвсем друго нещо. И въпреки това, трябва да има дистанция между изпълнител и публика. Аз я спазвам. Трудно е, но е възможно. Човек трябва да внимава как се представя в социални мрежи и с какво.
Важно е за имиджа на един музикант да се показва по най-добрия начин и да не прекалява. Хубава мисъл е че, трябва да оставиш публиката малко "гладна", да не й издаваш всичко, за да може да се върне. Интересът й да бъде запазен, за да се срещнете отново.
Снимка: © Александър Богдан Томпсън
- Коя е Вашата музика, когато сте сам?
- Слушам музика рядко, защото аз работя с музиката. Когато съм сам, обичам джаз и то тих джаз, който успокоява, отпуска и отморява.
- Стои ли все още някъде голямото ви предизвикателство в музиката?
- Голямото предизвикателство винаги за мен е било да съм сигурен, че съм подготвен на 1000 процента, т.е. да знам, че аз лично съм направил всичко, до последната точка и запетая, за да мога да изляза на сцената.
Почувствам ли, че това не е така, това ми носи най-много неспокойствие и може да ме изкара от релси. Познавам други музиканти, които не се притесняват да са подготвени до последния знак, но аз съм изключителен перфекционист.
Научил съм се през годините, че ако изискваш много от другите музиканти на сцената, ти трябва да си абсолютно перфектен и изключителен. С годините това става все по-трудно, защото говорим за много, много, много излизания пред публиката.
Този мой перфекционизъм на сцената е голямото ми предизвикателство, а той се поддържа с огромна, почти армейска дисциплина.
Искам да сме живи, здрави и да имаме енергията, за да продължим всичко, което правим досега - да представяме хубава, качествена музика, с много живот и душа, по най-качествен начин. Да продължим прекрасните ни срещи с публиката!
Интервю на Тина Философова
Снимки: Диляна Флорентин/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
ВЕСКО ЕШКЕНАЗИ е световноизвестен български цигулар, възпитаник на Националното музикално училище "Любомир Пипков" и Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в София, където учи цигулка при Ангелина Атанасова и проф. Петър Христосков. Още като дете се изявява като солист, а 11-годишен става концертмайстор на филхармония "Пионер" с диригент проф. Влади Симеонов. През 1992 г. завършва двугодишен майсторски клас за солист-изпълнители при проф. Ифра Нийман в "Гилдхол скул" в Лондон, със стипендия от Британския съвет и получава Solo Recital Diploma.
Лауреат е на международните конкурси за цигулари "Виенявски" в Познан - Полша, Китайски международен конкурс в Пекин и на "Карл Флеш" в Лондон. Носител е на наградата "Музикант на годината 2010" на предаването "Алегро виваче" на Българското национално радио.
Веско Ешкенази е концермайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам от 1999 г., с който реализира концерти на най-престижните световни сцени. Солистичната му дейност включва изяви с Кралския Концертгебау оркестър, Класик ФМ, Софийската филхармония, Лондонския филхармоничен оркестър, Английския камерен оркестър, симфоничните оркестри на Монте Карло и на Мексико сити, Нидерландския филхармоничен оркестър, Пражкия симфоничен оркестър, Ирландския национален симфоничен оркестър, Баховия камерен оркестър - Берлин... Свири под диригентството на Марис Янсонс, Бернард Хайтинк, сър Колин Дейвис Рикардо Шайи, Курт Мазур, Карло-Мария Джулини, Сейджи Озава, Емил Чакъров, Мартин Пантелеев и др.
От 1995 г. Веско Ешкенази се представя в сонатно дуо с пианиста Людмил Ангелов, изнасят поредица концерти в Европа. През 2019 г. именитият цигулар е удостоен с отличието "Почетен гражданин" на София.
От 2000 г. свири на цигулка "Гуарнери дел Джезу" (Guarneri del Gesu) от 1738, предоставена му от анонимен спонсор в Нидерландия.
Минатала година Веско Ешкенази беше отличен за трети път с "Кристална лира" от Съюза на българските музикални и танцови дейци (СБМТД), Кантус Фирмус и Classic FM радио, за проекта "ВЕСКО ЕШКЕНАЗИ НА 50" с Плевенската филхармония с диригент Мартин Пантелеев.
Веско Ешкенази: Fecebook | Instagram | YouTube
Официални страници на Плевенската филхармония: Website | Facebook
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}