Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Режисьорът на "Ятаган" Андрей Андонов: Ще взема "Оскар"!

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Режисьорът на "Ятаган" Андрей Андонов: Ще взема "Оскар"!

"Киното е много по-фино от всичко друго, защото събира всички изкуства в едно. Магията е да си толкова уверен в това, което даваш, че публиката да гръмне", казва творецът

Режисьорът Андрей Андонов и "Ятаган" (Снимки: "А Плюс Филмс"/Колаж: Юлиян Илиев)

"Аз вярвам в провокацията - трябва да раздрусаш хората, да ги събудиш", казва режисьорът Андрей Андонов, който познаваме от първия му игрален филм "Никой", направил смела заявка за различност в българската кинодействителност.

Роден е в Рудозем, но има украински корени по майчина линия, вегетарианец и философ по душа, казват, че да се работи с него на снимачната площадка е интересно, забавно и предизвикващо. Андрей Андонов е завършил Дигитално филмово продуциране в Колежа Коласте дулих, Дъблин, а преди това е учил екология в Лесотехническия и в Софийския университет. Завръща се в България през 2012 г., като освен в Ирландия, е живял за кратко в САЩ и Украйна.

Срещаме се с режисьора малко след края на снимките на най-новия му филм "Ятаган", чиято любопитна премиера се очаква през февруари 2020 г. и за който той казва, че е "кино на макс, което ще ви махне главите".

Андрей Андонов за илюзията, магията и екипността в създаването на кино, за аматьорството, парите, как ще спечели "Оскар", що е това "кафява комедия" и защо в "Ятаган" нищо не е каквото е:

Андрей Андонов по време на снимките на "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

- Какъв филм никога не би тръгнал да правиш?
- Предполагам скучен, клиширан и цензуриран. Зависи от мен. Ако ми платят много, много добре ще го направя, заради компенсацията. Но ако имам избор, никога не бих правил такъв филм.

- Как изглежда българското кино през очите на Андрей Андонов?
- След излизането на първия ми филм "Никой", да си призная не гледам подробно кой какво прави в момента. Виждам, че се появиха доста независими продукции, което е супер. Частни филми, които печелят награди и това е добре. Със сигурност не е мръднало много откъм общност и колектив. Няма диалог и някаква конструктивна критика. Според мен си е същото, както бе преди 5-6 години - групички и индивидуалисти.

Нямаме общо кино, което да дърпа нагоре. То затова няма почерк и естетика, която веднага да се разпознае, да покаже, че това е българско кино, както има скандинавско, сръбско или руско, например. Нямаме колектив, от който да излезе, за хубаво или лошо. Ние сме малка държава и ако се появят сто креативни човека, които да се обединят, да създават нови неща, би било друго.

- Ти какво би променил?
- Това не може да стане от един човек. Всички трябва да го искат и да търсят обратна връзка. Да създават по-интересни неща, по-яки истории, по-различни персонажи, по-адекватни теми, които да резонират с действителността.

"Ятаган" за мен е един от малкото филми, който е щампа и звучи еднакво с реалността в момента. Това на мен ми липсва в нашето кино - все едно е в някакъв вакум, изкаран от съвремието ни. Не ти показва какво е тук и сега.

Като гледаш един филм, не можеш да кажеш, че това е България 2020 година - нито темите, нито проблемите, нито злободневието. Това липсва и на публиката, и въобще. Какво е да си млад или възрастен в София, примерно. Как се завърта денят и с какво се сблъсква всеки един от тях.

Филмите ни обикновено бягат в някакви други теми, което не е лошо, но особено кино, което се финансира от държавата, не може да не вкара действителността в историята, която разказва.

Режисьорът на снимачната площадка на "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

- Колко различен е "Ятаган" от първия ти филм "Никой"?
- Много, много, много по-различен.

Той е кафява комедия - това е новият жанр (смее се).

Черната комедия е един много специфичен жанр и на нас българите ни е много трудно да направим такъв. Не ни е такъв хуморът и не сме такъв типаж хора. Нашият хумор е по-балкански, по-кафяв, ориенталски и сеирджийски. И в "Ятаган" е такъв - остроумен, български хумор.

Евгения Калканджиева и Мариан Вълев на снимачната площадка на "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

- Какви са трудностите при направата на филм като "Ятаган"?
- Странното в този проект, е че аз влязох в него, както на много малко хора им се случва - бях нает да го режисирам. Буквално нает, както е в Америка. Аз не знам за такъв друг случай в България (смее се). Продуцентът има сценарий и търси кой да го осъществи.

На мен ми бе супер интересно да работя в такава система - продуцент, сценарист и накрая режисьор. Така колективът прави страхотна колаборация. През целия път се опитвах да си прокарам моето виждане за историята и как тя да заработи по-най добрия си начин. Персонажите в нея, поставени по определен начин, задвижват колелото на сценария. Изключително интересна работа се получи.

За мен това е професионалното кино, другото е авторско, както бях аз с филма си "Никой". Искам да си направя тази история и въобще не ме интересува кой какво мисли и си я правя, както си искам единствено аз. Докато при снимките на "Ятаган" всичко минаваше през голяма комуникация и дискусии между продуцентите, актьорите и мен.

Андрей Андонов с Мариан Вълев и Жени Калканджиева по време на снимките на "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

- Разкажи ни за сценария на Христо Христов?
- Сценарият му като материал и като предпоставка за филм е просто топ. При дълбок анализ, естествено намираш пропуски, но пък ти дава страшно много за работа. Има си и персонажи и история, пресъздадена във взаимовръзки, мотиви и следствия. Накрая се получава така, че все едно гледаш документално кино. Толкова е близо до нашата действителност, че започваш да припознаваш хора от нея.

Той е сатира, но която много интелигентно показва истината и прави критика на обществото, по много забавен начин. Историята минава изключително леко и е удоволствие за зрителя. Няма хейт или очерняне. Просто чисто човешка история.

Мариан Вълев в "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

- Срещна ли колебания при екранизацията на такъв сценарий?
- Точно това е да си в жанр.

Най-трудното е, когато правиш комедия, да не стигнеш до фарс. Да уловиш тази тънка линия, защото комедията е страшно обширна - може да е черна, фарс, абсурд, скеч, сарказъм или карикатурна абстракция. Трябва да уцелиш историята и персонажите, които имаш. В каква комедия да ги вкараш, за да не стане простотия и да изглежда леко.

Това става със страшно много работа и препродукция. След като ме наеха на работа (смее се) и изчетох сценария, аз отделих два месеца, за да го анализирам, да гледам референции, изгледах абсолютно всичко на братя Коен и други комедии. Това страшно много ми помогна, за да почна да отсявам нашите стойности и в каква стилистика попадат. След като видиш майсторите как го правят, започваш да го буташ спрямо тази линия и стискаш палци да се върже.

Андрей Андонов по време на снимките на "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

Още

Има място за  (старите) братя Коен

Има място за (старите) братя Коен

- След като спомена братята Коен, колко се доближава "Ятаган" до техните филми?
- Техният хумор е много интелигентен, което сме търсили и ние. Персонажите им са много и страшно контрастни, както са и нашите. 90 процента от тях са сериозни и драматични, малка част само комични. Единствено второстепенните роли са типично пародийни образи.

Филмите им са много сериозни и в "Ятаган" е същото. Хуморът им е многопластов и има място за всякакви нива на публиката - от сарказма и мисленето, до сеира и подигравката. Това бе най-трудното и на нас, защото аз видях този потенциал в сценария и се опитах да го извадя на екран, дори да го обогатя.

Мариан Вълев и Стефан Денолюбов в "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

- Кастингът на актьорите е голям и интересен. Как ги избрахте?
- Когато ме извикаха за филма, по-голямата част от каста вече бе направен и аз нямах възражения.

В някакъв момент имах усещането, че "Ятаган" сам си се направи. Идеята, която е вложена в него, просто събра около себе си правилните хора за нея.

Аз си взех 90 процента от екипа, с който направихме "Никой", от оператори и асистент-режисьори и т.н., защото бях сигурен, че с тях ще успеем да го направим за този кратък период от време и с този бюджет. Трябваше да сме ударни, а те са талантливи и работливи.

А кастът е наистина уникален. Най-хубавото е, че повечето са драматични актьори. Тези, които не бяха такива, ги направихме драматични, което стана още по-интересно. Виждаш лицето на Зуека например, което за 30 години рядко попада в роли извън неговата гама, а тук става друг и вече не е Зуека. Изкаран е извън неговия стереотип и вкаран в съвсем друг образ. Това важи за всички актьори и аз съм доволен.

Васил Василев - Зуека, Евгения Калканджиева и Ники Кънчев в "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

- Не всички са професионални актьори.
- 50 на 50 са професионални и не.

Според мен обаче всичко е в препродукцията, без значение кой какъв опит има. Въпросът е колко усеща материята на киното, която е много далеч от театъра, да не кажа, че нямат нищо общо. И това, че имаш огромен опит в театъра, може по-скоро да ти попречи, отколкото да ти помогне. Те наистина са на различни механики и подходи.

Другото важно е, че в театъра актьорът получава едни много добри текстове, като от Шекспир и Бекет, които стоят зад него и просто трябва да се изиграят.

Докато в киното много, изключително рядко се срещат добри сценарии, особено пък в България. Но този проблем идва от индустрията, защото в Америка за един сценарий можеш да вземеш 250 000 долара и повече, докато в България хонорарите са абсурдни. Нереално смешни са! Колко време трябва да се отдели, за да напишеш, коригираш и изтестваш един добър сценарий? Това са време и талант, а никой в България не ги плаща. Затова мисля, че сценарият на "Ятаган" е просто УАУ! На фона на всичко останало, той е киносценарий.

Филмът беше дори монтиран на сценарий. И текстът няма нищо общо с литературата - бърз, динамичен, диалогичен и конфликтен, с много навързани ситуации. И дори да не е на лист, той си е там, за да може режисьорът и актьорът да му дадат интерпретация, цвят и живот. Сценарият ме мотивира най-много, защото се случва рядко да попаднеш на такъв. Мотивира ме да скоча и аз в дълбокото, в сериозен жанр като комедията.

Любомира Башева и Ивайло Драгиев в "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

Още

Жени Калканджиева: Стараех се да изглеждам строга и недостъпна

Жени Калканджиева: Стараех се да изглеждам строга и недостъпна

- Имаше ли притеснения да режисираш популярни имена?
- Към всеки подхождам индивидуално. Притеснения нямах, защото аз съм открит човек и търсих комуникация. За мен няма проблем кой какъв е, дали е чепат, дали обран, дали е с опит. Центърът е материалът, сценарият и образът, и след това, тръгва комуникацията с актьора, как той вижда и разбира образа. С Жени (бел.р. Евгения Калаканджиева) работих най-много в препордукцията, и това което научих от този проект е че, колкото повече работиш преди снимки, толкова по-малко ще работиш по време на тях. Видях и колко е благодатно да се работи така, защото ти се отплаща и в монтаж, и като цяло.

Това е дългата комуникация с актьора само в мислене, даже не и в репетиция, а в анализиране и разсъждаване върху образа, който в сценария е просто низ от диалози. Актьорът и режисьорът са тези, които вкарват подтекста и контекста на думите от сценария и те избират какви да са вариантите. И "Ятаган" е много обран откъм тези неща, т.е. той е страшно освободен за интерпретация. Половината неща от този проект са оставени изцяло в твоите ръце - на актьора и режисьора.

По тази причина и моят първи въпрос бе каква комедия искаме да направим? Слава Богу, и продуценти, и сценаристи, и актьори и режисьори си паснахме в желанието си и моята задача бе да не избягаме от това. Защото е много лесно да се подхлъзнеш в комедията. Вярваш ли, че никой не се е смял по време на снимките? (Смее се). Екипът се чудеше комедия ли снимаме.

Единствено аз се смях, защото виждах филма нареден, сцена след сцена, реакция след реакция и знаех как комедията ще дойде и зрителят ще я види. Просто филмът не цели просто да те забавлява.

Евгения Калканджиева на снимачната площадка на "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

- За каква публика е "Ятаган"?
- Не искам да звучи гръмко, но на всеки, който е между 12 и... нагоре ще му е много интересен.

- Като втори твой филм как би описал преживяването "Ятаган"?
- Кино на макс.

Гонихме илюзията, която хората наричат кино. Киното е 50 процента от теб и 50 от зрителя.

В "Никой" всичко беше на 100 процента от нас и гонехме всичко на макс, както искаме, без да оставяме нещо недоизказано. Докато в киното за мен трябва да дадеш само толкова, колкото зрителят да вземе и да доработи. Той да е във филма и също да го създава. Малко философски казано за мега комерсиален проект, но това ни бе целта и това правихме в "Ятаган".

Показвайки вътрешния свят филмът "Никой", стана по-скоро като поезия и литература, отколкото кино. Поезията е на 100 и те удря - бам, или те уцелва, или не.

А киното е много по-фино от всичко друго, защото събира всичките изкуства в едно. Това е магията на киното за мен. Да си толкова уверен в това, което даваш, че публиката като го вземе да гръмне, защото киното започва да работи след филма.

За мен е важно хората от улицата да започнат коментират филма след него, тогава значи че си прокарал идеята и историята си и тя започва да живее. Киното е масмедия, тя е направена и работи за масите от хора.

Любомира Башева в "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

- Как може да се угоди на масите?
- Не трябва да се угажда. Трябва да намериш теза или тема, която те вълнува, и която искаш да изложиш, да намериш правилния персонаж, който да е интересен и хората да следват, и който да докаже тази теза.

Да разкажеш история. Ти угаждаш първо на своето любопитство и се надяваш то да е достатъчно силно, че да съвпада и запали такова в много хора. Тогава идва магията на киното, с която се надяваш да ги увлечеш.

Но не можеш да задоволиш никой, защото тръгнеш ли да задоволяваш...

Андрей Андонов и Евгения Калканджиева по време на снимките на "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

Още

"Никой" - нов прочит на любовта, секса и човешките взаимоотношения

"Никой" - нов прочит на любовта, секса и човешките взаимоотношения

- Говориш за израстването и промяната ти от направата на "Никой" до "Ятаган", а какъв ще бъде следващият ти филм?
- Имаме страшно много проекти и идеи, включително и за сериали. Много ми се иска да вляза малко в един друг жанр - хорър. Да си поиграя малко със страха. Но не филм на ужасиите, а психологически хорър, играта с очакването и страхът от това, което може да стане. Имам цял сценарий, който се казва "Терор". Но като казвам хорър, нямам предвид само един жанр, а комбинация от жанрове.

Това ми е много интересно в момента - например комедия-хорър. Нещо, което да забавлява, после става страшно, после пак забавлява - с много силни емоции, в които хората да участват.

Андрей Андонов по време на снимките на "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

- А как се чувстваш като творец в България?
- Не е най-доброто място за творците, особено ако си с много идеи, които са извън цензурата - автоцензурата на продуцента, на телевизиите, на НФЦ, нашата общочовешка цензура.

Ние сме си такова едно ограничило се, самоцензурирано общество. Бута се посредствеността и ние самите се вкарваме в нея. Всичко е взаимно. Когато не си провокирал това общество, не си го разтърсил, не си го увлякъл, както все едно да пуснеш "Туин Пийкс", т.е. да направиш истории, които разчувстват хората и ги карат да мислят, да коментират, ти си играеш и в тяхната посредственост.

Ако заливаш масата от хора с чалга култура и мислене, няма как да очакваш, че тя ще се събуди и ще поиска да гледа някакъв провокативен сериал. Масата трябва да консумира, да рефлектира и в един момент да избухне.

Режисьорът с Мариан Вълев по време на снимките на "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

- Кой ни е виновен?
- Всички сме виновни. Цялото ни общество, което всъщност го няма.

Няма общество, което да изисква. Няма артисти, които да изискват или да творят извън нормите.

Пак стигаме до пазара. Например, поискаш от някой да инвестира определена сума пари в сериал, който ще е гледаем, с топ темите от деня, които гледаме всеки ден от новините - пари, справедливост, правосъдие, политика, схеми, обръчи от фирми. Ако ги покажеш през чисто човешката призма на параноя, страх или амбиции за власт - това нещо ще е интересно и комерсиално. Но ти казват, ние не можем да избием този проект, защото нямаме пазар - тук са 2 милиона човека, от които 100 000 ходят на кино в най-добрия случай. Идва от това, че сме малки.

Единственият начин е хората да започнат да правят толкова добри истории, смели, че те да могат да резонират навън, извън България - комерсиално. За мен това е въпрос на време, някой ще го направи.

Андрей Андонов по време на снимките на "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

- Спомена за почерка на твореца, вече можеш ли да кажеш какъв искаш да е твоят почерк?
- Искам да изкарвам истински образи, все едно ги гледаш на улицата.

Искам да има история, а не стил. Най-важно за мен е образът, персонажът и историята. Това го разбрах чрез "Ятаган". Те определят как да се разкаже, а не обратното. Как естетически и стилово историята да бъде разказана чрез динамиката на камерата, монтажа, музиката. Ако си отдаден 100 процента на героите и историята, ти просто я следваш с твоите умения и талант и тя интуитивно влиза в своя си почерк.

"Никой" не е за комерсиално разпространение, въпреки че има 10 милиона гледания в youtube (б.ред.: Гледайте "Никой"). Странен е, но ще си остане във времето, точно защото е изваден от него. Докато "Ятаган" е за времето. Той е отпечатъкът на 2019. Заснехме събития, които се случиха реално в България, още преди да се случат. Когато работиш с обществени пари е много важно да правиш такъв тип кино, без значение жанрът. Той да е щампа на времето си. И след 20 години да кажеш - гледай какво е било. Майсторията е да плетеш времето като фикция, защото това те прави релевантен.

Андрей Андонов по време на снимките на "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

- Как се виждаш в бъдеще, би ли направил фентъзи?
- Фентъзито е много далеч от мен. Но имам сценарий за "Епоха", с който ще спечеля "Оскар" (смее се). Не знам дали ще съм първият българин спечелил "Оскар", но с тази история със сигурност ще спечеля (смее се). Ей така, разказвам историята на един продуцент в Берлин и той, разбира се, ме гледа налудничаво. За две минути му светвам историята и той буквално ми предложи договор.

Историята е за Втората световна война, но няма нищо общо с България. Тя е за украинския ми корен. И двете най-горещи теми, подходящи за Оскарите - за битката между Западния и Източния свят. Затова си мисля, че всичките филми, които правя е за да стигна до този момент, да съм готов да разкажа тази история. Тя трябва да се разкаже, защото е за "Оскар". Не казвам "Оскар", за да се правя на голямата работа, просто тя е толкова силна, че може да превземе вниманието на целия свят.

Имам визии занапред! (смее се)

Част от екипа на "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

- Оптимист си?
- Ако не бях оптимист, въобще нямаше да се занимавам с това нещо в България. Щях да си имам собствен бизнес навън.

Не съжалявам, че творя тук, но като знам, че може да е по-добре за всички... Ако са малко по-смели хората и търсеха колаборация. Поне малко. Да търсят партньорство с повече талантливи хора и да го играят заедно. А не да си мерят кой е най-добър режисьор или продуцент. В България няма най-добър, всички сме аматьори - от до...

Докато не осъзнаем, че всички сме аматьори, че тук няма един професионалист, който да работи всяка година и то да резонира на световно ниво - не си професионалист.

След като мислиш, че можеш да направиш един епизод за 30 хиляди лева, а за 150 000 хиляди игрален филм. Това е студентска работа, подигравка. Ти не можеш само да платиш дори на екипа си.

Аз също съм пълен аматьор. Абсолютно всички са аматьори - от актьорите, до който се сетиш в тая индустрия. Защото тук няма един актьор, който да работи всяка година и да получава заслужения му хонорар, и да не се чуди в колко спектакъла да участва, за да се издържа.

Андрей Андонов по време на снимките на "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

- Парите ли отново са проблемът?
- Много ясно, но когато искаш пари ти трябва да има какво да дадеш. Ти трябва да можеш да докажеш, че заслужаваш парите, които искаш, и защо. И да знаеш после, че това нещо по някакъв начин ще си върне средствата.

Според мен основният проблем идва от артистите, защото можеш да кажеш, аз няма да вземе 500 000 лева за режисура, а ще взема пет пъти по-малко, но искам 5 години да правя филми, които имат възвръщаемост. Не може нашите режисьори да печелят 30 фестивала, а после да няма кой да финансира следващият им проект. Значи има някакъв бъг. Или ги "делийтваш" тия фестивали, или правиш филми, които да покажат, че си професионалист. Такива завладяващи масата и възвръщащи парите си. Това е професионализъм. Защото киното е шоубизнес и колкото повече работиш, толкова повече печелиш и толкова повече си прокарваш твоето разбиране.

И тук идва проблемът с качеството. Когато предлагаш ниско качество, за малко пари, ти ще продължиш да го правиш и естественото е да продължат да ти дават малко, за ниско качество. Всички трябва да покажат качество и тогава да искат пари. Трябва да се конкурират най-добрите, а не най-евтините. Ако всички кажат - не, с тия пари не може да се прави нещо качествено, е друго. Иначе по-добре никой да не прави нищо. Турските сериали са по-добри от нашите, защото хората, които ги правят, могат по-добре. Това си е време и талант, равно на пари. Дори да си талантлив, ако от днес за утре правиш нещо, няма как да стане.

Без пари този бизнес не е бизнес, то е аматьорство. Взел си някакви пари, купил си си кола еднократно, но това е схема, не бизнес. Бизнесът трябва да се развива, да излезеш от България, после от Балканския полуостров, минаваш в Европа, в света. Това е бизнес, другото е някакво мишкуване. Защото киното и телевизията са единствените медии, които ти позволяват да въздействаш навсякъде, в целия свят. И няма значение от коя страна си.

Режисьорът Андрей Андонов и "Ятаган" (Снимки: "А Плюс Филмс"/Колаж: Юлиян Илиев)

- Какво казваш на сина си?
- Казвам му, че не е важно всичко да става от първия път, че не трябва да става от първия път, че не е важно да е перфектен, че е много важно да греши. Нещата стават бавно, ако не се отказваш. И да медитира, ако не иска да го е страх. Другото той ще си го намери.

Защото в нашата действителност ни е много грешен кодът. Все да си първи, да си най-добрият, най-най-най. Оттам идва и напрежението, и насилието. Никой не те учи първо да бъдеш човек, какъвто искаш да бъдеш, после да правиш това, което искаш да правиш, и всичко ще дойде, дори и парите. А тук искаме първо парите, после останалото. И киното ни е такова.

Но има светлина в тунела. Щом правим "Ятаган" значи всичко е ок. "Ятаган" ще ви махне главите (смее се)!

Интервю на Тина Философова

За да се спаси от уволнение, полицейски инспектор набеждава квартален нехранимайко за международен терорист, но е принуден да влезе в неочаквана комбина с жертвата си и двамата създават стройна схема за източване на пари от некомпетентната държавна администрация.

"Ятаган" е филм на режисьора Андрей Андонов ("No One/Никой"). 
Сценариист е Христо Христов.

Във филма участват: Мариан Вълев, Евгения Калканджиева, Васил Василев - Зуека, Ивайло Драгиев, Любомира Башева, Стефан Денолюбов, Георги Стайков, със специалното участие на Ники Кънчев, Ники Илиев и Любо Нейков

Филмът е продукция на "А Плюс Филмс", която ще излезе в широко киноразпространение. Премиерата е през февруари 2020 година.

Последвайте "Ятаган": FACEBOOK | INSTAGRAM | IMDB

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас