ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ
Поетът Румен Леонидов: Христо Фотев сияеше като димяща цигара в здрача
Литературният конкурс на името му от година на година оскърбява и унижава духа на Христо
Автор : / 2235 Прочита 0 Коментара
Христо Фотев / Източник: Община Бургас
Румен Леонидов бе един от отличените в тазгодишния Национален литературен конкурс "Христо Фотев". Поради сложната епидемиологична обстановка, церемонията бе проведена съобразно мерките за безопасност в извънредната ситуация без гости, и обявена онлайн във фейсбук страницата на Община Бургас на 25-и т.м.
С първа награда бе отличена Цвета Делчева за книгата си "Отворени възможности".
"В поезията няма обективни критерии, но с едно нещо всички се съобразихме - непреходността и неповторимостта. Журито тази година беше изключително затруднено, трябваше да изчетем над 130 книги, за да направим преценката си", подчерта председателят на журито д-р Лорис Мануелян.
Той допълни, че заради много високото ниво на участниците са присъдени още три награди - на Роза Боянова, за книгата й "Обратна гравитация", на Румен Денев - за "Вокално стихосложене", и на Румен Леонидов - за "Покаяние Господне" - книга, която направи силно впечатление на културната общественост, както у нас, така и в чужбина.
Румен Леонидов / Снимка: Личен архив на поета
Сред победителите в конкурса избрахме именно Румен Леонидов, като широко популярно лице и личен познат на покойния Христо Фотев, който ако беше жив, на 25-и март т.г. щеше да навърши 86.
Ето какво сподели поетът пред Impressio:
"Не съм щастлив, че участвах и в тазгодишния конкурс на името на Христо Фотев. През 2011-а моята "Сляпа неделя" се размина тотално с вкусовете на журито. Сега, след 9 години по-късно, се явих като издател на моето "Покаяние Господне". И се повтори почти същото.
Но съм повече от щастлив, че още през 1977-а година получих Голямата награда - Христо Фотев. Тогава се запознах със словесния маг, тогава Бог и Бургас ме срещнаха с него. Благодарение и на поета имажинист Николай Искъров, който ме отведе в Кабинета на бургаските писатели и ме въведе във виолетовото мълчание на здрача.
В него Христо сияеше като димяща цигара. И като отронваше капки от спящата тишина, той с изящни жестове свещенодействаше и ги превръщаше в прозрачни глътки сунгурларски мискет. Появи се волтова дъга между нас и душите ни станаха близки.
Христо сияеше като димяща цигара в здрача...
Но аз не бях единственият му софийски приятел. За нас, младите перца, той беше идол, но достъпен идол. И всяко лято му ходехме на поклонение в Бургас - това бе въздушният Йерусалим на мечтите ни, високата Стена на плача по собствената ни отвесност, мургавата Мека на съвременната ни поезия. И до късна есен превземахме Бургас, но не като смирени богомолци, а като глутница побесняли, настръхнали от възторг влюбени кучета.
Прииждахме на бегом от четирите краища на България, привлечени от уханията и светлините на свещения пристанищен град. Бяхме ожаднели, пощурели и настървени в желанието си да се съприкосновим с Жреца на любовната лирика.
Усещахме поезията му - древна, почти древногръцка, поезия за слушане и жестикулиране, а не за изучаване в леглото.
Паметникът на Христо Фотев в Бургас / Снимка: Община Бургас
Или за дисекция върху кабинетното писалище. Благодарение на благословението на Христо и магичното му присъствие в Бургас, този град стана култово убежище. Оттам е родом и момичето, в което се влюбих, и което сетне стана майка на двете ми деца. Там се сродих, освен с част от евреите на града, но завинаги и с бургаските ми арменци.
И досега там блести като безценен браслет прекрасната Алби, която спаси от забрава спасителите на бургаските евреи, като с лични пари вгради паметник в центъра на централния градски площад.
Там е и природеният ми духовен събрат поетът Асен Йорданов, по-известен със сайта си за разследваща журналистика "Биволъ". Оттам е и много специалният ми близнак, знаковият защитник на морала в професията и обществото проф. Коста Костов-Коро, водещ лекар по белодробни болести, завинаги влюбен в джаза и в поезията на невъзможните Христо Фотев, Константин Павлов и Борис Христов...
Румен Леонидов / Снимка: Личен архив на поета
Все пак книгата ми "Покаяние Господне" достигна до финалното блюдо на този конкурс, макар и накрая да се озова в ролята на студена гарнитура към единственото кебапче в чинията.
В първия миг направо ми приседна, почувствах се като носител на тиквен медал. Но веднага потърсих вината у себе си - не биваше да се подлагам като автор и издател на издевалствата на този конкурс, който от година на година оскърбява и унижава духа на Христо.
Румен Леонидов, на представянето на "Покаяние Господне" в Чикаго / Снимка: Личен архив на поета
Но се реших на това приключение, защото "Покаянието" ми е Богова книга. Странна, абсолютно различна, но се получи. Засипаха я със суперлативи десетки ярки поети, известни писатели, преводачи, драматурзи, журналисти, музиканти, диригенти, дори и квалифицирани литературни анализатори и критици.
Не съм броил колко отзиви, рецензии и възторжени изражения получих в мрежата, в различни предавания по национални радиа и телевизии. Българите от Чикаго ми отправиха, за тяхна сметка, специална покана, за да представя "Покаянието". Точка на всичко това сложи старозаветният поет Борис Христов, който публично сподели, че в тази книга има нова, непозната досега поетика.
Младият Леонидов сред класиците като Радичков / Снимка: Личен архив
И аз мисля същото, колкото и нескромно да звучи. Е, в битието ми на неспокоен дух, а не на шушумига, естествено, освен овации, събирам и незабравими букетчета от врагове, неприятели и завистници. Казал съм отдавна, че "поезията тясна за мойта душа е", че не ми е безразлично какво се извършва в обществото ни. Че гражданският ми дълг е непримирим.
За това предпочитам да ме наричат публицист, а не производител на стиховце. Но "Покаянието" не е само моя книга. Тя е надкнига. И оскърблението към нея е обида и към моите небесни съавтори.
Един познат вчера ми писа: "Обикновено хората признават само онова, в което се припознават. Явно повечето членове на журито са обикновени хорица, а не необикновени същности. И няма как да се израдват на тази Молитвена книга. Помни, твоето признание е, че Те избраха теб за "Покаяние Господне". Наградите ще отминат, Книгата ще остане."
И накрая, използвам случая да благодаря на десетките поздравления във фейсбук, както и на стотиците ми познати и непознати, които изказаха яростни съждения, съжаления, съпричастия и съблезнования, сякаш съм умрял за малко.
Жив съм, пичове! Само ще добавя: първите, дето ме поздравиха за третата награда, още не са се срещнали с Отвъдната ми книга. А вторите, явно са влизали в нея по няколко пъти и сега боледуват заради неразбирането на явлението, което "превръща Поезията в Дух", каза специално за Impressio Румен Леонидов.
*Националната награда в конкурса за поезия "Христо Фотев" е учредена през 2009 г. от Община Бургасq съвместно със Съюза на българските писатели, Сдружението на български писатели и Министерството на културата и се връчва през година на 25 март, рождения ден на Христо Фотев.
Журито се определя от организационен комитет с представители на Съюза на българските писатели, Сдружението на българските писатели и Община Бургас и се утвърждава от кмета на Бургас. Наградата включва диплом, премия от две хиляди лева и пластика "Златно перо". За наградата за поезия "Христо Фотев" кандидатстват български поети, издали книги през предходните две години.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}