Лиза Боева изследва изкуството отвъд клишетата.  Завършила е Италианския лицей в София, "История на изкуствата" в Санкт Петербургския държавен университет и "Филмова и телевизионна режисура" в НАТФИЗ. 

Работила е като лектор по "История на изобразителното изкуство", с фокус - Рубенс и Рембранд в Санкт Петербург, режисьор на документални филми в САЩ и Европа, преподавател в НБУ (департамент "Кино, реклама и шоубизнес"), с авторски курсове: "Филмов анализ", "Тайните на великите шедьоври", "Американска литература и кино", "История на една картина", "Световната класическа литература и киното".

Защитава дисертация на тема "Битници и хипита. Америка, 1947 -1972" и получава университетска степен доцент.

През 2012 г. заедно с актьора Ицхак Финци създават творческото обединение "Филизи 33" и оттогава заедно реализират редица филмови и театрални проекти, сред които филмите -  "Лятото на Мона Лиза", "Аз бях Джек Керуак", "Магарешка опашка" и др. Работят по детски кино проекти.

От 2015 г. полагат началото на темата "Шекспир" с игралния филм за деца от курса по кино - "Уилям Шекспир. Откъси от пиеси." Следва моноспектакъла на Ицко Финци "Кой написа Уилям Шекспир?" и "Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал" - филм, конструиран като приключение и пътешествие по местата, споменати в пиесите на английския бард.

На 1-ви октомври, от 18ч. в кино "Одеон" Лиза Боева ще представи премиерно своята книга "Проектът Уилям Шекспир".

Представяме Ви Лиза Боева ексклузивно пред Dir.bg:

Още

Лиза Боева, Ицко Финци и тяхната Чеховска компания

- Лиза, Вашите творчески търсения не спират. Поводът за този разговор е премиерата на новата Ви книга "Проектът Уилям Шекспир". Заедно с нея ще бъде показан и филмът Ви за Шекспир, който разбуни духовете миналата година. Кога и къде е събитието?

- Премиерата на книгата и излъчването на филма ще бъдат на 1-ви октомври в кино "Одеон" от 18 ч.

Книгата ще бъде представена от нейния редактор - гл. ас. д-р Калина Захова, аз също ще кажа няколко думи. Преди всичко - извинителни, защото на място книгата няма да се продава. Книгата излезе от печат в средата на лятото, тогава и уговорихме с директора на "Одеон" Владо Трифонов представянето и прожекцията за есента. Ала междувременно книгата се разлетя и трябва да се подготви нов тираж. За мен това бе наистина неочаквано: все пак става дума за академичен труд.

Но се случи така, че през пролетта и лятото аз участвах в няколко научни семинари по света, посветени на така наречения "Шекспиров въпрос". Е, моята книга се оказа някак интересна сред тези среди, теорията за Роджър Манърс - особено след книгата на Иля Гилилов - крайно увлекателна. Закупиха бройки за университети дори в Азия, макар книгата все още да не е преведена на чужд език.

Така че на 1-ви ще представя книга без книга.

А сетне - след краткото ни говорене с д-р Захова - ще бъде излъчен филмът, който познавате от миналата година - "Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал".

Филмът и книгата са обединени от една и съща тема - човекът, скрит зад маската на великия Бард, е Роджър Манърс, пети граф Рътланд. Филмът защитава тази теза с художествени средства, книгата - с научни.

Страници от книгата "Проектът Уилям Шекспир", автор Лиза Боева (Снимка: Личен архив)

- Разкажете малко повече за книгата?

- Книгата е конструирана от две части. В първата са представени архивни материали, свързани с личността на Уилям Шекспир от Стратфорд и документи, свързани с писателя, наречен "Уилям Шекспир". Втората част е разказна и на места може да бъде четена като художествена литература: проследявам творческия и биографичен път на Роджър Манърс.

Книгата е наречена "Проектът Шекспир" не защото сега е модна думата "проект", а защото именно нея използва Шекспир/Манърс в един от последните монолози на героя в последната си пиеса. В "Бурята" Просперо се обръща към зрителите и се сбогува с тях (това е духовното завещание на Роджър Манърс - той е тежко болен и умира няколко месеца по-късно).

Просперо казва: захвърлям вълшебната си мантия и книгите за магии, "моят проект е завършен".

Тези думи са ключът към цялостния замисъл на Роджър Манърс, към измисления от него проект "Уилям Шекспир". Ето защо именно с пиесата "Бурята" започва "Великото фолио" - тези думи на героя са камертон.

Още

Ицко Финци: В киното първата ми роля траеше 1-2 екранни минути

- Защо е любопитно да се види филмът?

- Филмът е приключение: конструиран е като приключение и е осъществен като приключение. Ние пътувахме в продължение на месеци из Европа по така наречените "Шекспирови места".

Но не следвахме туристическите маршрути разбира се - имахме наши начертани предварително пътища. За да успеем да снимаме на нужни за нас места, Ицко се наемаше на работа. Да речем: във Верона работеше в прословутия "Дом на Жулиета", в имението на граф Рътланд в Белвоар бе градинар...

Ицко Финци в кадър от филма до паметника на Джеймс Джойс (Снимка: Личен архив)

Всичко това бе сложно и дълго за предварително организиране - имаше срещи, интервюта, документации. Ала щом тръгнахме на път, забравихме тия бюрократщини и се понесохме - както дойде. Бе весело и безгрижно време. Тази лекота, надявам се, се е запечатала и на екрана.

Ицко Финци и Лиза Боева в Падуа - работен момент от филма "Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал"(Снимка: Личен архив)

Подготовката ни траеше дълго - около половин година. Самият снимачен период - около 3 месеца. През зимата на 2018 г. ние напуснахме София и заживяхме във Варна в дома на наши близки над морето. Аз монтирах два месеца филма в една отдалечена стая. Бе много самотно и приказно време: по цели дни виждах или стелещата се бяла пелена на мъглите, обкръжили къщата ни, или шаренията на екрана (ще видите колко пъстър е този филм!). А сетне Камен Атанасов около месец и половина работи по звука. Трябваше филмът да е готов за юбилея на Ицко - 25-ти април, ала ние се забавихме чак до есента. Ето затова премиерата бе точно преди година - на 11 октомври в зала "България".

Лиза Боева по време на снимките на филма за Шекспир (Снимка: Личен архив)

- Вие защитавате тезата, че истинският автор на Шекспировото творчество е Роджър Манърс, пети граф Рътланд. Имаше ли реакции в академичните среди по повод оспорената самоличност на Шекспир?

- Ако питате за реакция на академичните среди у нас - да, има остра реакция след като бе публикувана книгата на Иля Гилилов. Професор Людмил Димитров от СУ е преводач на тази книга (всъщност това е първият превод на книгата на "Играта Уилям Шекспир или Тайната на Великия Феникс" на чужд език). Ние сме приятели с Людмил, той много и силно ни окуражи - и за филма, и за книгата. От него знам, че остро се възприема не само тази версия, а и всяка анти-стратфордианска хипотеза.

Относно Европа - участвах в няколко академични семинара, изнесох няколко лекции в различни университети и не видях остри реакции на изложената от мен теза. Разбира се, това не означава, че такива реакции няма.

"Проектът Уилям Шекспир", автор Лиза Боева, корица (Снимка: Личен архив)

Слушателите предварително знаеха за какво ще говоря и нямаше такива, които след представянето ми да ме засипят с нападки. Имаше интерес, понякога дори - огромен интерес.

В света сред анти-стратфордианските теории най-мощна е тази за Едуар де Вер, 17-ти граф Оксфорд. Много известни учени подкрепят тази теория, съществува дори такова общество - The De Vere Society; те издават свое списание, уреждат световни конференции...

Но пукнатините в тази теория са много и учените търсят по-устойчиви теории. Такава, оказва се, е тази за Роджър Манърс.

Още

Ицко Финци с юбилеен спектакъл "Светът е сцена"

- Филмовата премиера беше на юбилейния концерт на Ицко Финци в зала "България". Каква ще бъде неговата роля в тази Ваша Шекспирова вечер?

- Предполагам, че ще има въпроси от залата след края на прожекцията. Ицко ще е там, за да отговори.

- Какво Ви предстои след Шекспир?

- Разработвам методики за обучение по изкуства за деца и възрастни. Създавам онлайн курсове по изкуства и това сега изцяло ще погълне вниманието ми. Екипът на нашата платформа "Филизи 33" се разрасна силно, но генераторът на материали (т.е. самите курсове) създавам единствено аз - те са авторски, макар четец зад кадър най-често да е Ицко.

Обучението при нас е построено по следния модел: в един урок в една определена година (според календара на МОН) ученикът изучава един автор (или творба). Да речем "Хамлет" Шекспир или "Нощна стража" на Рембранд. Това са големи творби, които - поради измислената схема - трябва да се "вмъкнат" в един учебен час, в няколко общи изречения, в някакво клише.

Снимка: Личен архив

А може да се постъпи по друг начин: "Хамлет" да се представи веднъж като приказка, а "Нощна стража" - като увлекателна мрачна история (за по-малки деца), сетне след година или две да се поставят на сцена (да се изберат места от пиесата и да се представят герои от картината - така, че децата да усетят епохата, костюмите), след още една година да се направи анализ на един персонаж (само на един - защо и как постъпва, що за личност е и т.н.). И когато се заговори един ден за смисли и цялостна представа, детето/младият човек ще има изградено свое мнение, ще борави с лекота с този материал...

Ей с такива неща се занимавам - произведение по произведение, разработвайки материали за определени възрасти.

Откъс от книгата:

Най-удивителното в проекта "Уилям Шекспир" е това, че Роджър Манърс съумява да създаде съвършено нов вид изкуство. Такова изкуство, каквото дори и някога да се е появявало в историята на човечеството, е било мимолетно и не е оставило трайна следа. Той създава такова изкуство, в което главният герой е... публиката. При това: всеки читател или театрален зрител, от всяко време. И дори нещо повече: случва се така, че публиката като главен герой на проекта "Уилям Шекспир" може никога да не е разгръщала Шекспиров текст и да не е гледала нито филм, нито театрална постановка по Шекспирова пиеса. Но несъмнено разпознава клишираните цитати "Целият свят е сцена и ние всички сме актьори на нея" или "Да бъдеш или да не бъдеш!"; несъмнено свързва Верона с прословутия (несъществуващ в Шекспировия текст) балкон на Жулиета; несъмнено е чувал за бележития английски град Стратфорд-на-Ейвън.

По силите ли е на един човек да изгради подобен многовековен работещ проект? Оказва се, че да. Няма значение дали Роджър Манърс е замислил своя план, поглеждайки толкова надалеч в бъдещето: проектът се развива лавинообразно, увеличавайки непрестанно академичните или популярни трудове, посветени на Шекспир.

Тази книга е също част от проекта "Уилям Шекспир", разбира се.

Интервю на Мая Филипова

Още

Оперният бас Орлин Анастасов: Николай Гяуров беше непосредствен, с чувство за хумор и огромна класа

Още

Елина Гаранча пред Dir.bg: Сякаш стоиш пред Бог, когато слушаш Реквием-а на Верди