СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Екзотичната Манал Ел Фейтури с ангелски глас: Удивително е какво можете да чуете в тишината
"Основната ми причина да избера да дойда в България е, че тя е много специална страна за мен и много от най-близките ми приятели са оттук и живеят тук", споделя кралицата на мюзикъла
Автор: / 3818 Прочита 0 Коментара
Манал Ел Фейтури в ролята на суперзвездата Рейчъл Марон в мюзикъла "Бодигард" (Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg)
Манал Ел-Фейтури, която няма как да не сте гледали в сериала "Съни Бийч", е момичето с екзотична визия и ангелски глас, на което е поверена главната роля в мюзикъла "Бодигард". Преди две седмици я гледахме с голямо вълнение тук в София на сцената на НДК, където два часа тя танцува, говори на български (с изключително сладък акцент) и пее досущ като Уитни Хюстън. Великолепна във всичките си рокли и превъплъщения като Рейчъл Моран и безкрайно талантлива.
Манал е британска актриса, певица, хореограф и танцьор. Родена е в Лондон, но израства в Пакистан. Кариерата й започва в Уест Енд, лондонският аналог на нюйорския Бродуей, където в продължение на 6 години Манал снима британски телевизионни сериали и игрални филми. Мюзикълите са й слабост, но също толкова обича театъра и телевизията. Има водещи роли в шоу продукции като "Blues Brothers", "Respect La Diva", "Beauty and the Beast" и много други. Участва в телевизионния сериал на Андрю Лойд Уебър "Бих направил всичко" (BBC). Снима се в популярния британски сапунен сериал "Coronation Street" (ITV), както и в Benidorm (ITV), My Family (BBC) и Plebs (ITV2).
Първата си голяма главна роля получава в игрален филм, наречен "Код червено" (2013). Появява се в кратък филм с участието на Салма Хайек, наречен "I Saved My Bellydancer". Има роли в "Хелбой:, "Код червено", "Червената Соня", 211 и в още редица сериали и тв продукции.
Разговаряме с кралицата на мюзикъла малко преди началото на зашеметяващия "Бодигард" - сценична адаптация на легендарния филм с Уитни Хюстън и Кевин Костнър, който тази вечер ще завладее сцената на Държавна опера - Варна:
В кадър от филма "Кралски цвят" (Royal Blossom) Снимка: Адриана Чапкънова
- Манал, труден ли беше репетиционният процес на "Бодигард", разкрий повече за него и за самия сюжет на мюзикъла?
- Тъй като процесът не беше като никой друг досега за мен, защото поех първата си роля, говорейки език, който все още не владея свободно, за мен беше доста плашещо. И не само - да изпееш сериозно количеството песни на Уитни Хюстън, докато танцуваш и играеш цели два часа, е направо лудост. Така че ми трябваше огромен и отдаденост, за да мога да стигна до желаното ниво, така че да съм уверена на сцената.
Но се наслаждавах на всяка минута и бих повторила процеса отново.
Рейчъл Моран е известна поп звезда, която има преследвач, в резултат на което наемат бодигард да се грижи за нея. Тя не е особено щастлива от ситуацията и създава доста проблеми по пътя си. Има малко любовна романтика, като няма да навлизам в повече подробности, защото ще разкрия сюжета, въпреки че вероятно вече го знаете от филма.
- Каква е Рейчъл?
- Рейчъл е властна жена, много силна, решителна и талантлива. Но като всяка жена, тя има много уязвима нежна страна, която се оказва скрит копнеж да има силен мъж до себе си и да бъде обичана безусловно.
Тя открива това у Франк, бодигардът, изигран от Орлин Горанов, а аз няма да ви кажа нищо повече, защото ще можете да го видите в края на шоуто.
- А как се справяш с акробатиката?
- Иска ми се да кажа, че правя акробатика, но това не е вярно.
Нов Цирк всъщност е екипът, който започна продуцирането на акробатичното шоу, в което публиката ще ме види как седя на обръч и пея.
- Интересуваш се от медитация, йога, изучаваш алтернативна медицина, защо?
- Всъщност попаднах на тези неща, защото ми дават много силен баланс в кариерата, в която избрах да се развивам. Йогата и медитацията помагат за баланс на ума и усещане за спокойствие.
Преди две години започнах да уча анатомия, физиология и патология за алтернативна медицина. Изучаването на алтернативна медицина е просто за мое лично израстване, за да се опитам да се науча как да се грижа за тялото си и да разбера защо определени заболявания се развиват в човешкото тяло на определена възраст.
Предполагам, че това е вид мания подобно на човек, който се опитва да разбере как работи двигателят, като разглоби и сглоби мотоциклет, например.
Учат ни да се интересуваме от механиката на работата на електрониката, а защо не се набляга на това как работят телата ни, как работи умът ни и какво ни задейства? Това трябва да са очевидни въпроси, на които да търсим отговор.
- Наскоро участва във фотографската изложба "Лицата на женското сърце", която беше с послание за грижа за здравето, какъв беше твоят стимул да се включиш?
- Благодаря на Асоциацията по сърдечносъдова образна диагностика за тази покана.
В мига, в който получих предложението за кампанията, знаех, че това е кауза, която бих подкрепила. Аз самата имах сериозни здравословни проблеми и направих промените, от които се нуждаех, за да върна здравето си в правилния път.
С нашия много натоварен начин на живот и с постоянно променящия се свят, можем да изгубим фокуса си за това какви трябва да бъдат нашите приоритети в живота. Така че да бъда част от кампания, насочваща вниманието колко е важно да се грижим за тялото си, да разбираме какво се случва с него и да не пренебрегваме знаците, които то ни изпраща - е изключително важно напомняме за всички нас.
Моето послание под фотографията е "Просто дишай".
Това означава да отделите време, за да се отдръпнете и просто да бъдете. Удивително е какво можете да чуете в тишината.
- Снимката от изложбата е наистина много красива и стилна, има ли някаква символика в нея, черно-бялата тема, начинът, по който позираш?
- Дълго обсъждахме с организаторите на изложбата преди да се съглася да снимам, и беше много важно да бъде уловено правилното изображение. Никога не съм се снимала гола, така че за мен беше още по-важно да изглежда елегантно и да представя истинската жена. Младите момичета са толкова свикнали да гледат снимки, които са много силно редактирани с нереалистични женски форми, че не исках тази снимка да изглежда така.
Опитахме се да получим въздействащ образ, който представя любовта и почитането на тялото с топлите прегръдки на моите ръце около него, за да пресъздадем важността на грижата и любовта към себе си.
- Защо и как избра България за място, където да живееш, къде си живяла преди?
- Никога не съм говорила за това в интервюта, тъй като преминавах през този период и не исках да се превърне в акцент на моята история. Но имах някои доста сериозни здравословни проблеми и се преместих тук всъщност не за да работя, а да реша какво искам да правя в живота си.
Бях прекарала шест години в West End, където снимах в британски телевизионни сериали и в игрални филми от цял свят, но със забързания начин на живот в Лондон се озовах на бягаща пътека, в която не исках да бъда.
Като артист обаче трябваше да се боря да не създавам изкуство, след като много хора разбраха, че съм тук и започнах да получавам много предложения за работа. Фокусирах се в ангажименти, които да са по-малко натоварващи за мен, успях да се съсредоточа много върху здравето си и да избера каква работа искам и не искам да работя, което ми даде огромно количество свобода и лично време.
А това ми позволи да работя пълноценно върху собствените си проекти. Продуцирах и играх в първия си късометражен филм, който беше награден в Обединеното кралство по-рано тази година, а също и работя върху страхотен пълнометражен филм с моята колежка Катерина Борисова от Sempira Films.
Но основната ми причина да избера да дойда в България е, че тя е много специална страна за мен и много от най-близките ми приятели са оттук и живеят тук.
Предполагам, че съм просто човек като всеки друг, който решава да направи едно нещо днес и с късмет ще се промени в търсене на собственото си щастие в друг момент...
- Каква беше сюжетната линия на твоя филм?
- Световното психично здраве. Независимо дали избираме да признаем или не, може да се сблъскаме с ефектите от тази "колективна травма" на това нещо, наречено живот. Много от нас крият натрапчивото си поведение пред външния свят.
Моят кратък филм изследва тези неща, от които човек може да стане обсебен, когато е принуден да остане сам в ситуация като Covid-19.
1 на всеки 4 души в света ще бъдат засегнати от психични или неврологични разстройства в даден момент от живота си. И все пак има табу около споделянето и откритото говорене по тези теми.
В кадър от филма "Кралски цвят" (Royal Blossom) Снимка: Адриана Чапкънова
- Скоро по кината у нас излиза филм с твое участие с режисьор Катерина Борисова, какъв е този проект?
- Съвременен документален разказ, в който се преплитат вълнуващите истории на арабски творци мигранти и бежанци, които са били принудени да намерят нови домове или доброволно са се заселили в България.
Тяхната воля за артистична изява им дава сила, докато преминават през всички трудности на живота: война, смърт, отхвърляне от семейството, социални ограничения. Техните истории се превръщат в поетичен визуален разказ с много музика, цвят и танци.
И тъй като съм наполовина либийка, този проект ми беше много близък до душата. Всъщност това беше един от моите акценти през изминалата година.
- Разкажи ни за семейството си и как стана актриса, завършила си друга специалност?
- Моето най-близко семейство е партньорът ми, с когото сме заедно от 2 години, и нашите две кучета и три котки. Завърших Лондонското училище за музикален театър, това обхваща както филмовата актьорска игра, така и телевизията. Но тъй като пея и танцувам, първата възможност беше в Уест Енд.
А аз обичам театъра и пърформънса на живо, за мен връзката с публиката е всичко. И всъщност получих първия си игрален филм, който беше заснет в Бояна през 2011 г.
Изпълнявах главната роля, така че прекарах 2 месеца и половина в България и се наслаждавах на всяка минута пред камерата - може да се каже, че след това нямаше връщане назад.
Интервю на Нели Жекова
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}