One Gallery е галерия и наложено име в публичното пространство през последните седем години. В контекста на творческите си открития тя достигна до идеята, че специфичния дух на пространството отразява по-убедително новите идеи и посоки. Затова галерията смени своята локация - сега се намира на ъгъла на ул. Дякон Игнатий 1 А и ул. Аксаков.

Мястото съчетава галерия за съвременно изкуство и арт кафене, както и впечатляващ дизайн на реставрирана легендарна сграда от началото на ХХ век. То ще ви посрещне с индустриален дизайн, който обаче носи далечното ехо на бохемска София и асоциации със срещите в същото кафене на големите ни интелектуалци от следосвобожденска България до началото на двете световни войни.

Именно това е сътворила Десислава Зафирова - галерист, куратор и двигател на One Gallery - място, в което се пресичат идеи, визии и любопитно изкуство, отворено за всеки един.

Десислава Зафирова - галерист, куратор и двигател на One Gallery (Снимка: Личен архив)

Десислава Зафирова има бакълавър по Арт Менджмънт и магистър по Културна Антропология на Югоизточна Европа от Софийския университет. Докторант по История на изкуството към Националната Художествена Академия, специализант на Sothеby"s London и Etude tajan Paris.

През годините тя управлява частни галерии и продуцира множество изложби в страната и чужбина.

Мисията на Десислава Зафирова е да популяризира онези идеи в изкуството, които са извън национални граници и групови интереси.

Усилията й са насочени към утвърждаването на свободата в изкуството като висша ценност.

За своите заслуги през 2012 г. получава наградата "Жена на годината" на списание "Грация" и "Бг модна икона 2024" на Академията за мода и проф. Любомир Стойков.

С Десислава Зафирова разговаряме за мястото, вдъхновенията и срещите с изкуството на по чаша авторски коктейл.

Юлия Владимирова и Десислава Зафирова в One Gallery

- Каква е историята на това място, в което днес се помещава One Gallery?
- Тук сме от няколко месеца и мястото е наистина невероятно зареждащо. В началото на ХХ век са се събирали интелектуалци като Иван Вазов, Стоян Михайловски, Елин Пелин и др. Те са пиели кафето си тук, разговаряли са за темите на деня, обсъждали са нови обществени тенденции.

Всичко започна от идеята да се открие онова място в София, което да отразява най-точно посоката на моята работа и така се стигна до това да опитам да реставрирам тази къща, която всъщност в първоначалния си замисъл е била на два етажа, но по време на бомбардировките през Първата световна война част от нея е била съборена.

С екип архитекти от СОПА обсъдихме и решихме да направим възстановка на старата сграда, като създадохме галерия на две нива.

Впоследствие обаче се оформи идеята единият етаж да бъде отделен за арт кафене, каквото всъщност това място е било и преди и където прогресивни интелектуалци са обменяли идеите си. На втория етаж залата си се оформи като пространство само за съвременно изкуство.

One Gallery е място за срещи на хора, изкуство и идеи (Снимка: Личен архив)

- Изглежда посоката, която следва развитието на галерията е пространство за съвременно изкуство, но и място, което отделя внимание на историята, миналото и пресъздаването на епохата, в която е създадено. Така ли е?
- Така е. Мисля, че успяваме да интегрираме пластовете на времето и енергиите на хората от съвременността. Иска ми се да видя този процес в градация - пластовете на предшествениците ни, в градация със съвремеността. Вече няколко поредни години правя изложбата "Дуализъм", в която веднъж годишно събирам имена на класици със съвременни произведения на автори.

Всеки път откриваме с различни куратори и техните подходи - свързваща нишка, която проследява определена тема от миналото през съвремеността. Забавно е, а и резултатите са повече от добри.

One Gallery съчетава вдъхновяващ индустриален дизайн с ехото на култовото кафене от началото на ХХ век (Снимка: Личен архив)

- Интересно е, че се стремиш да каниш лица от световното съвременно изкуство тук, искаш да развиваш галерията не само като място за локалното изкуство, но и като място за артисти от цял свят.
- Да, така е. Фокусът на галерията е да показва добрите образци на съвременно изкуство, което няма как да е затворено само в локални теми.

Галерията се стреми да бъде и вид поле за изразяване на пресечни точки и обмен на различни културни и социални влияния. Затова показваме изложби както на местни артисти, така и на световни имена, които са най-близо до проблематика, отразяваща нови нива на духовност в глобален контекст.

One Gallery е място за срещи на хора, изкуство и идеи (Снимка: Личен архив)

- Има ли някаква тематична нишка, която да свързва експозициите, които показваш и искаш да показваш тук?
- С новото място дойде нова енергия и посока - този път това е посоката на позитивизъм. Зная, че звучи странно в сегашния момент и мнозина ще кажат, че това е не релевантно на действителността, но изкуството винаги гледа няколко години напред... Ние, които се занимаваме с тази материя сме визионери, колкото и нескромно да звучи.

Десислава Зафирова - галерист, куратор и двигател на One Gallery (Снимка: Личен архив)

Търся послания, които носят надежда. Като че ли преди авторите показваха повече бунт, протест, повече социално противопоставяне, докато тук самото място въздейства хората да се чувстват уютно и малко по-близо до себе си. Като че ли миналото ни напомня кои сме били и колко цялостни и силни можем да бъдем - само, ако поискаме. Работя с автори, които следват тенденцията в съвременното изкуство на нео-романтизма и пост-концептуализма.

Снимка: Личен архив

Такива са Свилен Стефанов, Богдан Александров, Косъо Минчев, Георги Янков, Расим, който до скоро имаше изложба при нас. От утвърдените български артисти работя главно с имената от артистичните групи от 90-те като група XXL и група РЪБ. Усилията ми са насочени в по-ясното и убедително общуване чрез идеите на изкуството с публиките.

Ето, дори и мебелите, които виждаш тук в кафе пространството на първия етаж, правят препратка към миналото, за да ни напомнят откъде идваме и каква е нашата история, а през индустриалния стил, да ни пренесат в съвременността.

Избягвам деструктивните послания, въпреки че и без бунт не става промяна, но вече е време да изграждаме нови структури, да минем на по-зрял етап като общество. Този период на разруха и противопоставяне отмина - време е да градим нови нива.

One Gallery съчетава вдъхновяващ индустриален дизайн с ехото на култовото кафене от началото на ХХ век (Снимка: Личен архив)

- До преди няколко дни буквално в галерията можехме да видим изложбата на Расим, една много специфична и интересна изложба.
- Така е, това беше по-скоро изследователска изложба, която проследи именно такава една линия на узряване и натрупване, за която говоря, в случая чрез творческия път на артиста в продължение на 20 г.

Тези години именно са и времето, през което нашето общество извървяваше един труден път на трансформация заради смяната на системите на управление - политическа и социална.

Изложбата на Расим е и вид изследване чрез изкуството на някои основни ценности и обществени нагласи, отразени през призмата на един от ярките артисти на това време ( 2007-2024). Тя беше важна изложба, защото послужи като социално проучване чрез представителна извадка - картините на твореца.

Картини, които показахме и които той никога не е излагал - нито пред публика, нито пред колекционери. Изложбата бе и един вид" банка с информация" за времето си.

Ето една изпълнена мисия - да открием като галерия и запечатаме чрез изложба отрязък от художествения живот и какво се случвало и вълнувало хората в това време чрез визуалното изкуство. Този период е доста слабо запечатан в местните ни музеи поради липса на откупки от тяхна страна. Частните галерии са тези места, които един ден ще възстановят липсващата информация пъзела.

Връчване на наградата "Бг модна икона 2024" на Академията за мода и проф. Любомир Стойков (Снимка: Личен архив)

- Какви са предстоящите изложби, които можем да видим в One Gallery?
- През юли ще представим творчеството на Елина Кешишева. Няма да издавам много, но ще покажем нещо ново. Tя също е едно от ярките имена в съвременното изкуство, българска артистка, която живее и работи във Франция. Есента имаме двама автори - Иван Костолов и Петър Георгиев - Рей. И двамата живеят и работят в чужбина, съответно в Берлин и Канада.

Другите два акцента ще бъдат извън територията на галерията. Това е изложбата на Георги Янков, в залите на СБХ - "Райко Алексиев" през есента, на която съм куратор. Там, чрез уникалния си и неповторим визуален почерк, той ще представи свои творби от стъкло и метал. В неговото творчество всеки щрих и форма носи информация.

Другата интересна изложба, с която е свързана галерията е, че съм поканена от една международна организация да работя по интересна изложба във Виена. Ще разкажа за нея на по-късен етап.

Откриване на изложбата на Расим в One Gallery (Снимка: Личен архив)

- Изглежда, че искаш галерията да бъде част от международна мрежа за изкуство и си много отворена към работа с други галерии, институти и организации.
- Това е част от програмата ни, да правим обмен с международни организации - мисля, че това е съвременната тенденция, която подкрепя творческите процеси и всичко казано от мен до този момент. Все пак съвременният начин на живот е в контекста на такъв един обмен на глобални идеи.

- Каква е твоята най-голяма амбиция, свързана с One Gallery?
- Бих искала и ще работя в посока на това да бъдат представяни изложби, които да могат да вълнуват умовете на хората по начин, който да ги променя. Имам предвид идеите в изкуството да достигат до такъв кръг от хора, който да може да носи и вдъхновявa социална промяна.

Юлия Владимирова и Десислава Зафирова в One Gallery

- Като си говорим за пресечни точки между минало и съвременност, между различни детайли и прочити, дизайн и връзки между епохите, как мислиш, има ли някаква близост между съвременното изкуство и онова изкуство от миналото, което сякаш повече хора възприемат като такова? До кога съвременното изкуство ще бъде нещо далечно и неразбираемо за обикновения човек?
- Мисля, че добрите проекти са именно това, за което се говори - онези изложби, които достигат като послания до хората и не само вълнуват, дразнят, възхищават или възмущават - не говоря за такъв вид ангажираност, а именно за информация и издигане на съзнанието.

След като излезеш от изложбената зала да почувстваш, че нещо ти разбърква съзнанието по един хубав и осветляващ начин.

Да може хора от различни възрасти да си кажат - "Ето това е качествено!".

Общувайки с едно произведение на изкуството от дадена епоха, ние усещаме какви са били ценностите, какви са били нагласите на хората, какво са мислили, как са се обличали, какво са харесвали. Ако можеш да се пренесеш в епохата на конкретния период на изкуството и да научиш малко повече за него, това е достатъчно.

Връчване на наградата "Бг модна икона 2024" на Академията за мода и проф. Любомир Стойков (Снимка: Личен архив)

Тук е пресечната точка според мен. Това, което сега е съвременно изкуство ще носи по някакъв начин информация за следващите поколения.

Изкуство е нашето ежедневие, това което правим всеки ден. Нашите ежедневни практики са изкуство, защото те се променят с времето и именно чрез картините, скулптурите и всички съвременни начини за изразяване на артиста, които са трайни и ще устоят на времето.

Един ден те ще бъдат произведения на изкуството за поколенията след нас. Те ще ги съзерцават и ще разбират как са живели тези преди тях и какво ги е вълнувало. Все пак най-добрият критерий е времето. То отсява кое ще остане и кое ще изтлее, така че между миналото и сегашното може да се прокара една свързваща линия и това визуалният образ.

Връчване на наградата "Бг модна икона 2024" на Академията за мода и проф. Любомир Стойков (Снимка: Личен архив)

- Често говорим за София като град, който е на заден план от глобалната карта на съвременно изкуство. Ти каниш различни артисти и имаш директни наблюдения върху това. Има ли шанс София да бъде град, в който се случват важни събития за Европа и света?
- Ситуацията в света се променя след появата на информационната ера наречена "интернет". Процеса все още тече. Започнаха да се размиват центровете, въпреки яростното противопоставяне на старото статукво. Промяната обаче е неизбежна.

Света заговори за децентрализация и отпадане на понятия като "монопол".

Все още България не е на световната карта, но и това се случва постепенно. Нужно е време. Ние сме част от един организъм и няма как да бъдем дълго време изолирани и скрити. Ще дойде и нашето време да сме място, което е важно за света. Няма как да изчезнем като етнос, защото времето, за което ви споделих, че е най-важният критерий за оценка, всъщност ни е запазило.

Останали сме на картата, вместо да изчезнем, въпреки повратностите на световните процеси и сблъсъка на цивилизациите.

Това е най-силното доказателство, че трябва да ни има и да не се разпиляваме като общност. Изглежда, че българите сме устойчиви и това е най-голямата ни сила, да оцелеем! В един момент може да се окаже, че България е много по-сигурно място за живот, кой знае?

One Gallery съчетава вдъхновяващ индустриален дизайн с ехото на култовото кафене от началото на ХХ век (Снимка: Личен архив)

- С теб пием коктейл в арт кафенето, което е част от галерията. Кажи, как си представяш мястото в близко бъдеще?
- Галерията е разположена на две нива, едното е арт кафене, място за обмен на идеи, място да пиеш хубаво кафе, коктейл, да дискутираш интересни теми с интересни хора или да поработиш сам на компютъра си.

Вторият етаж е чисто галерийното ни пространство. Бих искала да видя, че има повече такива места и те да показват значимо изкуство, което да ангажира хората по начин, който е далеч от пошлостта, лошия стил и деструктивните течения.