За първи път излиза на български език признатият канон от 154 стихотворения на Константинос П. Кавафис
2023 г. е знаменателна дата - навършват се 160 години от рождението и 90 от смъртта на според мнозина най-големия новогръцки поет Константинос П. Кавафис
Автор: / 1396 Прочита 1 Коментара
Източник: АртАкция
2023 г. е знаменателна дата - навършват се 160 години от рождението и 90 от смъртта на според мнозина най-големия новогръцки поет Константинос П. Кавафис.
Той е роден на 17 (29) април 1863 г. в Александрия, Египет, и починал на същата дата (!) през 1933 г. В края на XIX и първата половина на XX век гръцката колония била многобройна и богата. Всъщност, до 1913 г., вероятно в чужбина са живеели повече гърци, отколкото в младата гръцка държава на Балканите.
Ранната смърт на бащата през 1870 г. принудила семейството да се премести при неговия брат в Ливърпул, а после в Лондон. По време на петгодишния престой на семейството в Англия (1872 - 1877) малкият Константинос тръгнал на училище и така английският станал негов втори роден език.
След кратък престой в Александрия, веднага след английските бомбардировки на града и превръщането на Египет в британска колония (1882), семейството е принудено да се премести в османската столица Константинопол, където била родната къща на майката.
Това пътуване дало повод на малкия Константинос да опита за първи път перото си - под формата на дневник на английски език със заглавие "Constantinopoliad - an epic". В края на 1885 г. британските власти разрешили на чужденците да се завърнат и така Кавафис отново се озовал в родния си град.
През 1892 г. британските власти го назначили на постоянна работа в Службата по напояването, където работил трийсет години. От 1908 г. до смъртта си живял сам в апартамента си на прочутата александрийска улица "Лепсиус" 10, днес "Кавафис".
Кавафис не обичал да пътешества: през 1897 г. осъществил заедно с брат си Джон двумесечно пътуване до Париж и Лондон, а през лятото на 1901 г. за първи път се озовал в Атина. За първия си престой в Атина водил дневник на английски. Посетил Гърция само още два пъти до края на живота си.
Апартаментът на Кавафис на втория етаж на улица "Лепсиус" с времето се превърнал в място за срещи на интелектуалците от Александрия. Необичайната му издателска тактика, странностите на неговия характер и нетрадиционната му сексуална ориентация, сериозните му конфликти с известни поети и писатели му създали особено, невинаги добро име.
Описали са го личности като Никос Казандзакис, футуристът Томазо Филипо Маринети, Е. М. Форстър и мнозина други, които понякога се превръщали в открити врагове. Особено остър бил конфликтът му със смятания за национален поет в Гърция Костѝс Паламас, който очевидно се боял, че Кавафис можел да оспори господството му в гръцкия поетически свят.
В началото на ХХ век, подобно на далечната елинистическа епоха, Александрия била значителен духовен център с интернационален характер. Стихотворенията на Кавафис се публикували и станали предмет на обсъждане в гръкоезичните литературни издания.
Критиката ги приела нееднозначно и невинаги добронамерено - особеният му поетичен стил, тежкият му характер и усамотеният му начин на живот в апартамент без електричество и телефон, откритите му връзки с младежи силно го отличавали от общоприетите норми и нрави. Въпреки това, поезията му постепенно ставала все по-известна в Египет и Гърция.
До края на живота си той помествал стихотворенията и прозаичните си творби почти изключително във вестници и списания и никога не били събрани в книга. Тази необичайна "издателска" практика на Кавафис и новаторската му поезия направила творбите му редки и търсени.
Класическият облик на "канона" от 154 стихотворения е оформен от литератора Г. П. Савидис, който събира в друго издание и всички непубликувани, недовършени и "отхвърлени" от поета творби. Интересът към поезията на Кавафис в Гърция и чужбина нараснал лавинообразно едва след края на Втората световна война.
Кавафис започва да пише като романтик, последователно минава през парнасизма и символизма, за да стигне на зряла възраст до поетическия реализъм.
Кавафис е непосредствен и драстичен, далеч от опростяването на новогръцкия "димотикѝ", създавайки единствения по рода си кавафисов език, включващ в себе си много старогръцки форми от елинистическия период, а и въвел съвсем нови морфологични форми.
Много от стихотворенията му може да се прочетат единствено с помощта на тексткритичния коментар на Г. П. Савидис, включително от съвременните гърци, още повече че в тях темите включват слабо известни исторически и географски реалии.
Стихосложението е най-разнообразно: Кавафис рядко римува, често използва петнайсетосричен ямб и дори пише стихотворенията си в две колони, които обаче имат отношение само към ритмиката.
Използването на историческия фон от епохата на постепенния политически и културен упадък на класическа Елада след смъртта на Александър Велики през цялата елинистическа и римска епоха, а по-рядко и на Византия, е средството на Кавафис да създаде неповторима поезия, изпълнена с ирония, скептицизъм и носталгия, плътно наситена с паралели със съвремието и пропита с нескрит нетрадиционен еротизъм.
Творбите му са се превърнали в класика, те са винаги актуални с вечните теми за любовта и смъртта, насилието и опиянението от властта, политическия опортюнизъм и сервилността, за опроверганите идеали. С това той е признат от целия свят за един от великите поети на ХХ век.
Кавафис е превеждан у нас, но никое от тези издания не включва пълния корпус - "канона" от 154 стихотворения. Освен че не са съобразени със старогръцкия характер на много от реалиите, познатите досега преводи не съответстват и на метриката в оригинала, и не предават богатия структурен и римен строеж на творбите.
С този нов, пълен превод на поетическото наследство на Кавафис издателство "Колибри" продължава своята практика да представя за първи път у нас текстове, адекватни на оригинала и ще поднесе на читателите пълното поетическо творчество на Константинос Кавафис, одобрено и от самия поет, като добавя и няколко от най-добрите му неиздадени приживе стихотворения.
Готовият вече превод е дело на тандема между класическия филолог и утвърден преводач от новогръцки и старогръцки Иван Б. Генов и Кирил Кадийски - големия наш майстор на поетическия превод, сам известен и оценен като поет не само у нас, но и в чужбина.
САЛОМЕ
Поднася Саломе на златно блюдо
главата на свети Йоан Кръстител
на елинския млад софист, ни страст изпитал,
ни да се сети сам, че в него влюбена е лудо.
- Ах, Саломе, това, уви, не стига,
да можеше на теб да ти отрежат
красивата глава - шегува се младежът...
И ето, преданият роб на сутринта пристига
и носи му на златния поднос главата
на Саломе - изящна, къдраво-златиста.
Но смаяният поглед на софиста
говори, че забравил е шегата.
С погнуса гледа той кръвта и робът е отпратен
веднага с викове: - Махни, махни я,
изчезвай с тая кървава пихтия...
И пак потъва в "Диалозите на Платон".
[1896]
СТАРЕЦ
Сам в дъното на шумното гъмжащо кафене
седи един старик с черти болнави
и само вестникът компания му прави.
Проклета старост, всичко му отне;
как малко вкусил е от твойто изобилие,
живот - когато хубав, речовит и силен бил е.
Да, остарял е, сам го вижда вече!
И все пак времето, когато беше млад,
изглежда вчера... Как изтече, как изтече...
Подлецът Разум! Гледай как добре ме
измами - старецът си мисли с яд, -
как лъжеше ме: - Утре. Утре. Имаш време!
Възторзи, пориви, тъй бързо обуздани,
и радости... Ах, всичко е лъжа!
И как животът се глуми със старостта ни!
...Главата му от мисли натежа,
замая се от спомени... И ето -
той спи на масата, забравен в кафенето.
[1897]
*Impressio препечатва текста, публикуван оригинално в сайта "АртАкция"
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}