ЛЕГЕНДИ
Възрастта на таланта
Анжел Вагенщайн на 100 години. Проф. Божидар Манов за таланта, възрастта и приятелството.
Автор: 5844 Прочита 0 Коментара
/ Снимка: BulFotoЕдин известен афоризъм казва: "Талантът не е случайно чудо"!"А чудото е извън физическите закони и биологични параметри - нещо повече, опровергава ги!
Tалантът също - той нарушава и не се подчинява на стандартни норми. Защото талантът е състояние на духа, а не на тялото и тъкмо затова няма възраст! С възрастта талантът натрупва опит, а така (парадоксално) не старее, а се подмладява!
Анжел Вагенщайн (Източник: АртАкция)
Младият талант прави революции - интелектуални и художествени, а чрез тях и социални. Опитният талант бере плодовете на своята революционна младост! Талантът е еманация на необяснимото и Божи дар плюс една щипка индивидуална воля на субекта.
Разбира се, като казвам Божи дар не правя намек с моето име (което може би си помислихте), защото говоря за Анжел Вагенщайн - за нашия Джеки!
Роден е в Пловдив преди 100 години!
Животът му преминава през 3 политически епохи.
На 21 години е в затвора със смъртна присъда и всяка нощ преди разсъмване очаква стъпки в коридора и зловещо отключване на металната врата.
Но 46 години по-късно, през януари 1989, е един от 12-те български интелектуалци, поканени от Президента Франсоа Митеран на знаменитата "дисидентска закуска" във френското посолство в София. А на следващата година е депутат в VІІ Велико народно събрание.
През 1950 г. завършва кинодраматургия във ВГИК, най-старото филмово училище в света, създадено само 3 години преди неговото раждане. Получава диплома № 1 като първи чуждестранен студент!
И започва своята професионална работа: над 50 сценария за игрални, документални и анимационни филми, произведени в България, Германия, Русия, Чехия, Гърция, Унгария, Грузия, Китай, Виетнам през следващите 50 години! Работи и като режисьор на редица документални филми. Наградите от национални и международни фестивали няма да припомняме, защото текстът ще стане безкраен.
Анжел, Жаклин и Раймонд Вагенщайн (Източник: АртАкция)
Но да споменем поне Специалната награда на журито в Кан 1959 г. за филма "Звезди", създаден по негов сценарий от състудента му Конрад Волф.
След 12 години пак заедно правят "Гоя" - биографичен разказ за великия испански художник. У нас филми по негови сценарии са правили Захарий Жандов ("Тревога"), Антон Маринович ("Ребро Адамово"), Любомир Шарланджиев ("Веригата"), Рангел Вълчанов ("Езоп"), Борислав Шаралиев ("Борис І"), Иван Ничев ("Звезди в косите, сълзи в очите") и много други, на които е помогнал да проходят в занаята и да се утвърдят в професията.
Изкушава го и театралната сцена - негови пиеси са играни в редица наши театри и в чужбина. Но най-знаменит остава кукленият спектакъл "Съкровището на Силвестър" (1962, реж. Атанас Илков), пиратска бурлеска, която се играе при препълнен салон няколко сезона, а публиката е въодушевена от искрящия хумор, преплетен с елегантна сатира.
Сред официалните му държавни отличия блести най-висшият орден "Стара планина" І степен.
Анжел Вагенщайн и Валери Петров (Източник: АртАкция)
През последните двайсетина години е повече пред компютъра като продуктивен писател: 7 книги, сред които се откроява трилогията "Петокнижие Исаково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай", преведени и публикувани в Германия, Русия, Франция, Чехия, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Северна Македония, Испания, Полша, Италия, Израел.
В работния му кабинет (една уютна мансарда) цяла стена е с книги на иврит, а другата - с книги на китайски! На въпроса: "Четеш ли тези книги на древни езици?" Отговаря: "По-лошо - писал съм ги, ама на български."
От безбрежния му художествен талант трябва специално да отбележим изключителното и неповторимо чувство за хумор. В професионалните отношения всеки, който поне веднъж е работил с него, го нарича Джеки. А той обича да разказва стар еврейски виц: Когато поздравяват някого, евреите му пожелават: "Да живееш 120 години!" А защо пък точно 120? Защото когато почине на 119, всички ще кажат: "Млад си отиде!"
Затова, Джеки, честито столетие!
И те молим да живееш 120 години!
Нужна ни е твоята талантлива младост!
*Текстът на проф. Божидар Манов е публикуван оригинално в сайта на "АртАкция"