АРХИВЪТ НА ВРЕМЕТО
За основателите на "основния закон" и крива ли ни е Конституцията?
Към 1991-ва, през фотообектива на Иван Григоров
Автор : / 4457 Прочита 21 Коментара
Юли 1991 г. Митинг на собственици пред НХГ/ Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
"Конституцията е основен закон на държавата и другите закони не могат да ѝ противоречат". Това правило е общо за всички конституции по света. Конституцията е законът, който установява принципите на управление - формата, структурата и процедурите на държавните и местните органи, икономиката и обществото, и отношенията между държавата и гражданите.
През м. юли през далечната 1991-ва ние ликувахме, че този наш основен закон ще регулира по нов начин тези отношения, в името на един нов ред - демокрацията, или иначе казано - ще гарантира властта на народа.
Днес си даваме сметка, че този закон не само не регулира тези отношения между държавата и обикновения гражданин, но не успя да задължи дори управленците на държавата ни да го спазват.
Но виновен ли е законът?! Ние отново търсим грешките си в него. Не че е идеален, но и такъв вършеше работа, ако се спазваше. Сега говорим, че имал нужда от "ремонт", когато ние самите трябва да "реновираме" съзнанието си за законност.
На покрива на Софийския университет / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Фотографиите на Иван Григоров ни връщат към онази паметна 1991-ва, когато първите ни най-лични демократи, създадоха и прогласуваха подписването на новата Конституция, а ние - гражданите, наивно вярвахме, че основният закон ще ни направи равни пред Закона с управляващите.
Днес можем да направим тъжната равносметка, че не Конституцията ни е виновна, че това не се случи. И не че тя е толкова овехтяла, колкото е овехтяла надеждата ни за положителна промяна. Не че законът е остарял, колкото остаряхме да се надяваме да видим честни политици. Не че законът е виновен за липсата на правосъдие, колкото управленците, които го погазват, и магистратите, които не ги наказват.
Конституцията ни остаря, както се казва - "неизползвана", и причината за това е, че и ние остаряхме със старите си навици и нагласи. А както са казвали още древните философи, всеки закон е "жив", когато се прилага.
Конституцията не е регулировчик, за да "регулира основния правов ред в държавата". Всичко зависи от начина, по който човеците прилагат закона.
Филип Димитров, в подкрепа на митинга на гладуващите, 11 юли 1991 г. / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Имаме ли друго обществено съгласие по този въпрос, освен че пред Конституцията трябва да сме равни? - Не, нямаме. Но къде са в реалния живот гаранциите на правата ни, или останаха само в написаното?
Стоян Ганев сред протестиращите срещу приемането на Конституцията / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Една част от основателите на основния закон на нашата държава - Конституцията, която бе приета на 12-и юли 1991-ва година и влезе в сила от 13-и юли с.г., вече не са между живите. Светла им памет - с добри намерения я написаха хората.
В пленарната зала, в деня на подписването на Конституцията / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Още в преамбюла записаха единодушно:
"Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост; като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност; като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България, прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази КОНСТИТУЦИЯ".
Да се сгрееш на Вечния огън... / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Хубави намерения, хубави думи!
В Глава Първа - Основни начала, е записано: "България е република с парламентарно управление". Можете ли да преброите от 1991-ва насам колко пъти до днес парламентарното ни управление се разпадаше и отиваше по площадите и на "пътя"? Както, между впрочем, се случва и днес...
Александър Лилов в НС, в деня на подписването на Конституцията / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
И партиите - плюс-минус няколко отпаднали във времето, са си все същите от някога. И пак са се построили като стопаджии на магистрала, кой пръв да скочи в парламентарната "кола", че да не остане в канавката край "пътя"?...
И народът за кой ли път гледа отстрани, и се гневи. Какво ли още има да види, след всичко което е видял от 91-ва насам? И най-много го гневи оня текст от Конституцията: "Цялата държавна власт произтича от народа". Абе, така са се надявали авторите на Конституцията, но от написването й насетне, до ден-днешен, нищо не е "произтекло" от народа! Дори и изборите!
И за това не е виновна Конституцията!
11 юли 1991 г. ,Георги Марков и Георги Баев - в лагера на гладуващите / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
По-нататък в конституционните текстове: "Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция, или отделна личност, не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет".
Айде, бе! - Присвоява си го, и още как! Такова присвояване пада, че до народа не стига и троха от присвояването и "усвояването", свързано с него.
Стефан Нешев, в деня на подписването на Конституцията / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Република България била правова държава, пише в Конституцията, а от поне десет години говорим за съдебна реформа, именно защото нещо ни куца с правото. Или ще кажете, ами щом в основния ни закон пише, че сме правова държава, за какво са ни реформи?! - Затова и не ги правят.
На нас повечето ни неща са само на хартия. Дори "хартиени" самолети си имаме.
От няколко дни в България ври и кипи по една тема, която се оглежда в чл. 4 от Конституцията: "Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество".
Тука следва да попитаме: Как точно "гарантира живота" - пожизнено, или посмъртно на умъртвените от рецидивисти на свобода, например?!
12 юли 1991 г. В парламента, в деня на подписването на Конституцията / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Чл. 7: "Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове, или действия на нейни органи и длъжностни лица". - Тръгнете да съдите държавата, и ще разберете как "отговаря". А и да "отговори", бърка в джоба на данъкоплатците, а не на виновните длъжностни лица.
Седяща стачка в подкрепа на гладуващите до парламента / 11юли 1991 г. / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Чл. 11: "Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм". А ние на такъв "плурализъм" в парламентарната зала сме се нагледали, че от него може да стане едно твърде забавно телевизионно шоу.
Филип Димитров, в подкрепа на митинга на гладуващите, 11 юли 1991 г. / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Чл. 15 ни отвежда към "разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната". Този текст директно и без дълго замисляне ни препраща към някои публично известни концесии, които буквално плячкосват природните ни богатства, и съгласно сключените неизгодни договори, ще продължат да го правят, дори да "ремонтираме" Конституцията.
Стачен лагер / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
С близко съдържание е Чл. 18. (1) "Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост".
Е, не и когато се отнася за някои "вип" частни лица - политици и бизнесмени.
Митинг на собствениците пред НХГ / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Чл.23: "Държавата се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство". Да си спестим списъка от НЕ опазените, че е по-дълъг и от Конституцията, и на всичкото отгоре - непрекъснато расте.
"Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната...". От февруари тази година насам, и този въпрос май е по-добре да не го повдигаме, за да не подразним онези, от които сме силно зависими в своята "независимост".
Но пък има един член, който дава надежда за някаква справедливост в бъдеще време - че "не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството".
Барикада пред Софийския университет / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Чл. 32. (1) "Личният живот на гражданите е неприкосновен". Кажете го на медиите и на съдиите. Медиите от това се хранят, а в очите на някои съдии обезщетенията за "чест, достойнство и добро име" се начисляват според ищеца. Според "убеждението" им някои "страдат" повече, други - никак.
Същото се отнася и за отношението им към "честта". Някои вип "жертви" се оказват с по-засегната "чест", и затова и обезщетението им е реципрочно на "почестите".
"Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи".
Ако това ограничение се спазва, СЕМ трябва да спре всички телевизии, заради преките им репортажи с грозните сцени в парламента.
Протест и от покрива на СУ / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
И така стигаме до Чл. 59. (1): "Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона". Тази материя с измяната е толкова сложна за доказване, че понеже е на практика недоказуема, осигурява на депутатите ни пълен "имунитет" по патриотизъм. Популизмът им само му помага.
Нататък следват глави за Образование, Съдебна власт, Конституционен съд и прочие сфери от обществения живот. И като ги прочете човек, всичко му се вижда хубаво и правилно.
Митинг на площада между мавзолея и НХГ / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Хубава си ни е Конституцията и хвала на хората, които за добро са я написали и приели в онзи паметен юлски ден на 1991-ва! Само дето напразно са се надявали, че след бурните овации за подписването й, написаното в нея ще се спазва!
Всъщност, излезе и университетска книга по тази тема, чиито издатели са написали следното:
"Книгата проследява българската конституционна история, съзряването на волята на нова българска Конституция, събитията около Кръглата маса, Седмото Велико народно събрание и конституционните дебати. Изследването е базирано на документален материал - Стенографските дневници на Народното събрание, на практиката на Конституционния съд и омбудсмана. Тя има предназначението да допълни част от празнотите в досегашните публикации по темата, да направи собствен прочит на събитията, посветена е по-скоро на съграждането, а следователно и на разочарованието от неосъществените пълноценно намерения".
Едно трябва да разберем, българите: че между съграждането и опазването на съграденото, и между намерението и реализацията му, у нас от десетилетия зее пропаст. Или трябва да я прескочим, или най-накрая ще паднем в нея.
В крайна сметка, и провалът е израз на свободната ни воля, т.е. също се оказва наше конституционно право. Въпрос на тълкуване!
Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fvtori-pogled%2Fza-osnovatelite-na-osnovniya-zakon-i-kriva-li-ni-e-konstitutsiyata&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F07%2F12%2F2379426%2F768x432.jpg%3F_%3D1657610485&description=За основателите на "основния закон" и крива ли ни е Конституцията?', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}