Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

За основателите на "основния закон" и крива ли ни е Конституцията?

АРХИВЪТ НА ВРЕМЕТО

За основателите на "основния закон" и крива ли ни е Конституцията?

Към 1991-ва, през фотообектива на Иван Григоров

Юли 1991 г. Митинг на собственици пред НХГ/ Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

"Конституцията е основен закон на държавата и другите закони не могат да ѝ противоречат". Това правило е общо за всички конституции по света. Конституцията е законът, който установява принципите на управление - формата, структурата и процедурите на държавните и местните органи, икономиката и обществото, и отношенията между държавата и гражданите. 

През м. юли през далечната 1991-ва ние ликувахме, че този наш основен закон ще регулира по нов начин тези отношения, в името на един нов ред - демокрацията, или иначе казано - ще гарантира властта на народа.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Днес си даваме сметка, че този закон не само не регулира тези отношения между държавата и обикновения гражданин, но не успя да задължи дори управленците на държавата ни да го спазват.

Но виновен ли е законът?! Ние отново търсим грешките си в него. Не че е идеален, но и такъв вършеше работа, ако се спазваше. Сега говорим, че имал нужда от "ремонт", когато ние самите трябва да "реновираме" съзнанието си за законност.

На покрива на Софийския университет / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Фотографиите на Иван Григоров ни връщат към онази паметна 1991-ва, когато първите ни най-лични демократи, създадоха и прогласуваха подписването на новата Конституция, а ние - гражданите, наивно вярвахме, че основният закон ще ни направи равни пред Закона с управляващите.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Днес можем да направим тъжната равносметка, че не Конституцията ни е виновна, че това не се случи. И не че тя е толкова овехтяла, колкото е овехтяла надеждата ни за положителна промяна. Не че законът е остарял, колкото остаряхме да се надяваме да видим честни политици. Не че законът е виновен за липсата на правосъдие, колкото управленците, които го погазват, и магистратите, които не ги наказват.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Конституцията ни остаря, както се казва - "неизползвана", и причината за това е, че и ние остаряхме със старите си навици и нагласи. А както са казвали още древните философи, всеки закон е "жив", когато се прилага.

Конституцията не е регулировчик, за да "регулира основния правов ред в държавата". Всичко зависи от начина, по който човеците прилагат закона.

Филип Димитров, в подкрепа на митинга на гладуващите, 11 юли 1991 г. / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Имаме ли друго обществено съгласие по този въпрос, освен че пред Конституцията трябва да сме равни? - Не, нямаме. Но къде са в реалния живот гаранциите на правата ни, или останаха само в написаното?

Стоян Ганев сред протестиращите срещу приемането на Конституцията / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Една част от основателите на основния закон на нашата държава - Конституцията, която бе приета на 12-и юли 1991-ва година и влезе в сила от 13-и юли с.г., вече не са между живите. Светла им памет - с добри намерения я написаха хората.

В пленарната зала, в деня на подписването на Конституцията / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Още в преамбюла записаха единодушно:

"Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост; като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност; като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България, прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази КОНСТИТУЦИЯ".

Да се сгрееш на Вечния огън... / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Хубави намерения, хубави думи!

В Глава Първа - Основни начала, е записано: "България е република с парламентарно управление". Можете ли да преброите от 1991-ва насам колко пъти до днес парламентарното ни управление се разпадаше и отиваше по площадите и на "пътя"? Както, между впрочем, се случва и днес...

Александър Лилов в НС, в деня на подписването на Конституцията / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

И партиите - плюс-минус няколко отпаднали във времето, са си все същите от някога. И пак са се построили като стопаджии на магистрала, кой пръв да скочи в парламентарната "кола", че да не остане в канавката край "пътя"?...

Още

Време за размисъл с "Книгата за политиката"

Време за размисъл с "Книгата за политиката"

И народът за кой ли път гледа отстрани, и се гневи. Какво ли още има да види, след всичко което е видял от 91-ва насам? И най-много го гневи оня текст от Конституцията: "Цялата държавна власт произтича от народа". Абе, така са се надявали авторите на Конституцията, но от написването й насетне, до ден-днешен, нищо не е "произтекло" от народа! Дори и изборите!

И за това не е виновна Конституцията!

11 юли 1991 г. ,Георги Марков и Георги Баев - в лагера на гладуващите / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

По-нататък в конституционните текстове: "Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция, или отделна личност, не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет".

Айде, бе! - Присвоява си го, и още как! Такова присвояване пада, че до народа не стига и троха от присвояването и "усвояването", свързано с него.

Стефан Нешев, в деня на подписването на Конституцията / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Република България била правова държава, пише в Конституцията, а от поне десет години говорим за съдебна реформа, именно защото нещо ни куца с правото. Или ще кажете, ами щом в основния ни закон пише, че сме правова държава, за какво са ни реформи?! - Затова и не ги правят.

На нас повечето ни неща са само на хартия. Дори "хартиени" самолети си имаме.

Чуждестранни туристи, настанени в х. "България" се чудят на ставащото по улиците в София / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

От няколко дни в България ври и кипи по една тема, която се оглежда в чл. 4 от Конституцията: "Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество".

Тука следва да попитаме: Как точно "гарантира живота" - пожизнено, или посмъртно на умъртвените от рецидивисти на свобода, например?!

12 юли 1991 г. В парламента, в деня на подписването на Конституцията / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Чл. 7: "Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове, или действия на нейни органи и длъжностни лица". - Тръгнете да съдите държавата, и ще разберете как "отговаря". А и да "отговори", бърка в джоба на данъкоплатците, а не на виновните длъжностни лица.

Седяща стачка в подкрепа на гладуващите до парламента / 11юли 1991 г. / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Чл. 11: "Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм". А ние на такъв "плурализъм" в парламентарната зала сме се нагледали, че от него може да стане едно твърде забавно телевизионно шоу.

Филип Димитров, в подкрепа на митинга на гладуващите, 11 юли 1991 г. / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Чл. 15 ни отвежда към "разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната". Този текст директно и без дълго замисляне ни препраща към някои публично известни концесии, които буквално плячкосват природните ни богатства, и съгласно сключените неизгодни договори, ще продължат да го правят, дори да "ремонтираме" Конституцията.

Стачен лагер / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

С близко съдържание е Чл. 18. (1) "Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост".

Е, не и когато се отнася за някои "вип" частни лица - политици и бизнесмени.

Митинг на собствениците пред НХГ / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Чл.23: "Държавата се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство". Да си спестим списъка от НЕ опазените, че е по-дълъг и от Конституцията, и на всичкото отгоре - непрекъснато расте.

Още

Денят, в който "стигнахме американците", и те - нас

Денят, в който "стигнахме американците", и те - нас

"Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната...". От февруари тази година насам, и този въпрос май е по-добре да не го повдигаме, за да не подразним онези, от които сме силно зависими в своята "независимост".

Но пък има един член, който дава надежда за някаква справедливост в бъдеще време - че "не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството".

Барикада пред Софийския университет / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Чл. 32. (1) "Личният живот на гражданите е неприкосновен". Кажете го на медиите и на съдиите. Медиите от това се хранят, а в очите на някои съдии обезщетенията за "чест, достойнство и добро име" се начисляват според ищеца. Според "убеждението" им някои "страдат" повече, други - никак. 

Същото се отнася и за отношението им към "честта". Някои вип "жертви" се оказват с по-засегната "чест", и затова и обезщетението им е реципрочно на "почестите". 

Михаил Неделчев държи реч на протеста пред Храм-паметника "Александър Невски" / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

"Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи".

Ако това ограничение се спазва, СЕМ трябва да спре всички телевизии, заради преките им репортажи с грозните сцени в парламента.

Протест и от покрива на СУ / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Още

Първомайски размисъл: Срамно ли е да си Герой на социалистическия труд в България?

Първомайски размисъл: Срамно ли е да си Герой на социалистическия труд в България?

И така стигаме до Чл. 59. (1): "Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона". Тази материя с измяната е толкова сложна за доказване, че понеже е на практика недоказуема, осигурява на депутатите ни пълен "имунитет" по патриотизъм. Популизмът им само му помага. 

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Нататък следват глави за Образование, Съдебна власт, Конституционен съд и прочие сфери от обществения живот. И като ги прочете човек, всичко му се вижда хубаво и правилно.

Митинг на площада между мавзолея и НХГ / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Хубава си ни е Конституцията и хвала на хората, които за добро са я написали и приели в онзи паметен юлски ден на 1991-ва! Само дето напразно са се надявали, че след бурните овации за подписването й, написаното в нея ще се спазва!

Утрото на 11 юли 1991 г. Стефан Савов, Йордан Василев, Ясен Златков, Александър Йорданов и Христо Марков са част от 39-те гладуващи / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Всъщност, излезе и университетска книга по тази тема, чиито издатели са написали следното:

"Книгата проследява българската конституционна история, съзряването на волята на нова българска Конституция, събитията около Кръглата маса, Седмото Велико народно събрание и конституционните дебати. Изследването е базирано на документален материал - Стенографските дневници на Народното събрание, на практиката на Конституционния съд и омбудсмана. Тя има предназначението да допълни част от празнотите в досегашните публикации по темата, да направи собствен прочит на събитията, посветена е по-скоро на съграждането, а следователно и на разочарованието от неосъществените пълноценно намерения".

Николай Тодоров и Гиньо Ганев, на подписването на Конституцията, 12 юли 1991 г. / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Едно трябва да разберем, българите: че между съграждането и опазването на съграденото, и между намерението и реализацията му, у нас от десетилетия зее пропаст. Или трябва да я прескочим, или най-накрая ще паднем в нея.

В крайна сметка, и провалът е израз на свободната ни воля, т.е. също се оказва наше конституционно право. Въпрос на тълкуване!

Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ

Още

Политиката, чиновниците и "забравеният" Талев

Политиката, чиновниците и "забравеният" Талев

Още

Захари Карабашлиев: И в политиката, и в изкуството най-важна е истината

Захари Карабашлиев: И в политиката, и в изкуството най-важна е истината

Коментирай 21

Календар

Препоръчваме ви

Денят, в който "стигнахме американците", и те - нас

Посещението на 44-тия вицепрезидент на САЩ Дан Куейл на 7-и юни 1991-ва година, през обектива на фотографа Иван Григоров

Нов прочит на един стар филм за жертвения смисъл на охридското злато

Уникални кадри от архива на фотографа Иван Григоров, от снимачната площадка на филма "Спасението" на режисьора Борислав Пунчев

Тодор Живков: Съдете ме, но не можете да решите процеса на разграбване в България!

На 25 февруари 1991 г. започва първото заседание по едно от петте дела на мегапроцеса срещу Тодор Живков. Вижте оригинални кадри от делото срещу бившия Първи и Милко Балев в съда

Денят на независимостта - памет за "второто" ни Освобождение

40 години от изграждането на сегашния паметник на Незнайния воин (архивни снимки)