Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Наум Шопов: Благодаря ти, публико! Ще ви обичам, докато имам дъх в гърдите си!

IN MEMORIAM

Наум Шопов: Благодаря ти, публико! Ще ви обичам, докато имам дъх в гърдите си!

10 години, откакто загубихме един от великите си актьори

24 май 2003 г. Стоянка Мутафова връчва наградата "Аскеер" на Наум Шопов за цялостно тврочество на сцената на Военния театър (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Тръгна си на 81 години. Издъхна в Правителствена болница, където постъпва заради проблеми със сърцето. Денят е 18 април 2012 г.

На 21 април в Народния театър се стича множество от колеги и почитатели, да се сбогуват с големия Наум.

Фоторепортерът Иван Григоров запечатва поклона на цялата артистична и културна общност този ден.

21 април 2012 г. Поклонението пред бележития актьор се състоя във фоайето на Народния театър "Иван Вазов" (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Семействота на актьора - зетят Кольо Карамфилов, внучката Невена, снахата Мариана Станишева, внуците Наум и Асен, дъщерята Лиза Шопова, синът Христо Шопов и съпругата Невена Симеонова (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Наум се ражда се на 27 юли 1930 г. в Стара Загора. Баща му, Христо Шопов, е директор на самодейната трупа в градското читалище, а майка му, Мара Шопова, е актриса в Старозагорския театър.

Майка му е бременна с него, когато играе в "Снаха" от Караславов, и след раждането му не спира участията си. В определения час за кърмене тя се обръща гърбом към зрителите, нейни колежки й подават бебето, тя го нахранва и ... спектакълът продължава.

Това пък, ако не означава да си закърмен с театър, здраве му кажи...

Приемат го във ВИТИЗ на трето място в списъка, но Наум Шопов е грубо зачеркнат от там по анонимно обвинение.

Този факт оставя дълбока рана в душата му:

"...много често прегръщам хората, обичам ги, но съм виждал как приятели ми забиват нож в гърба, изплюват ми се на гърба, а често и върху лицето. Това ме е оскърбявало, отнемало ми е доверието към някого...", изповяда с мъка в сърцето актьорът.

Васил Стойчев и Виолета Бахчеванова (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Меглена Караламбова (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Режисьорът Георги Стоянов, Лиза Шопова и Христо Шопов (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Кольо Карамфилов, Христо Шопов и Цветана Манева (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Христо Шопов със съпругата си Мариана Станишева и дъщеря си Невена (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Внуците на Наум Шопов - Наум Шопов - младши и Асен Мутафчиев (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Валентин Танев и Христо Мутафчиев (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Рени Врангова и Кольо Карамфилов (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Наум Шопов започва театралната си кариера в Старозагорския театър като стажант. Първият му голям успех е в Пловдивския театър с ролята на Фердинанд от "Коварство и любов". Там го вижда Николай Люцканов и го кани в Театъра на народната армия.

От 1958 г. той буквално влиза от спектакъл в спектакъл, но едва след 13 роли идва забележителният му успех в ролята на Неджимин в "Чудак" от Назъм Хикмет под режисурата на Леон Даниел. Той го посочва като един от своите учители.

Военният театър се превръща в негов духовен и професионален дом през следващите три десетилетия. Тук той среща бъдещата си съпруга Невена Симеонова, тогава студентка, поканена да замести Мария Русалиева, която е в напреднала бременност, в ролята на Майя от "Иркутска история".

И с Крикор Азарян работят в много. пиеси. С него той прави незабравими роли: Мич от "Трамвай "Желание", Моряка от "Щорм", Октавио в "Голямата печалба", Гаев във "Вишнева градина".

Няма малка и голяма роля за големия актьор. Такъв е случаят със Сапуна от "Земята и небето" на Никола Русев. Той успява да намери нейното уникално звучене.

Следват големи, знакови роли като д"Артанян от "Честна мускетарска", Алексей Турбин от "Дните на семейство Турбини", Робеспиер в "Делото Дантон".

Последните му големи роли в театъра на армията са с режисьора Иван Добчев: Калин Абабай в "Светая светих", Басилио от "Животът е сън", брат Лоренцо/Режисьор/Хор в "Ромео и Жулиета.

Сергей Станишев (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Севда Шишманова и режисьорът Димитър Гочев (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Петър Попйорданов и Биляна Петринска (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Петър Попйорданов (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Режисьорът Владислав Икономов и Стефан Мавродиев (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Асен Блатечки и Добринка Станкова (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Йосиф Сърчаджиев (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Павел Поппандов (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Юлиан Вергов и Захари Бахаров (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Валери Йорданов (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Чочо Попйорданов и Мариан Вълев (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Актрисата Лидия Вълкова (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Ирен Кривошиева (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Цветана Манева и Явор Милушев (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Илка Зафирова и Владимир Пенев (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Васил Димитров (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Васил Банов (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Снежина Петрова (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Актьорът Диян Мачев и режисьрът Николай Поляков (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Стефка Янорова и Силвия Лулчева (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Вежди Рашидов и актьорът Вельо Горанов (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Росица Данаилова (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Владислав Карамфилов, известен като Влади Въргала (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Силвия Лулчева (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Цветана Манева и Явор Милушев (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Аплодисментите, които никога няма да заглъхнат... (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Благодаря ти, публико! Ще ви обичам, докато имам дъх в гърдите си!", казва Шопов, поемайки своя "Аскеер" за цялостно творчество през 2003-а.

"Толкова ми е хубаво, че просто не е за вярване! Благодаря ти, публико! Ще ви обичам, докато имам дъх в гърдите си!", каза Наум Шопов, поемайки своя "Аскеер" за цялостно творчество през 2003 година (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

В киното, където е изиграл повече от 60 роли, актьорът остави незабравими образи във филмите "Крадецът на праскови" (1964), "Инспекторът и нощта" (1963), "Цар и генерал" (1966), "Случаят Пенлеве" (1968), "Иконостасът" (1969), "Вилна зона" (1975), "Топло" (1978), "Бащата на яйцето" (1991), "Граница" (1994) и много други.

През 1972 г. излиза единственият режисиран от Наум Шопов късометражен филм "Хляб" по едноименната новела на Йордан Радичков.

Наум Шопов е носител и на държавната награда "Паисий Хилендарски" - приз, присъждан на най-големите творци на нашето време.

4 март 1980 г. Наум Шопов в Театър "Българска армия", в който той работи повече от три десетилетия (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Поклон пред великия актьор!

Още

Вельо Горанов: Страдам от 4 нелечими болести, плюс една - лошотията на хората

Вельо Горанов: Страдам от 4 нелечими болести, плюс една - лошотията на хората

Още

Съхраняват "Крадецът на праскови" в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк

Съхраняват "Крадецът на праскови" в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк

Още

Слабака обичаше на инат

Слабака обичаше на инат

Още

"Тече, всичко тече"... Изтекоха 16 години от смъртта на бате Асен

"Тече, всичко тече"... Изтекоха 16 години от смъртта на бате Асен

Коментирай 2

Календар

Препоръчваме ви

Един ден с Гена Димитрова през 1988-а

Снимки на Иван Григоров от урок на знаменитата певица в Софийската опера

За възродения народ и пътя му към светли бъднини (галерия)

Снимките на родЕния репортер Иван ГРИГОРОВ от далечната 1973 ни напомнят за миналото, което на едни носи носталгия, а на други - нищо, защото не помнят "онова" време...

Бърза помощ ще има и хеликоптер.., само че в Прага преди 36 години

Докато в България "Болница на края на града" събира мало и голямо пред малкия екран, фоторепортерът Иван Григоров ни води в истинската "Бърза помощ" на столицата на тогавашна Чехословакия

Употребен и забравен

37 години от оня 1 април 1986, когато обективът на Иван Григоров улови завръщането на Сергей Антонов у дома след 1222 дни в италиански затвор

В края на март 1984 г. - една друга Варшава, една друга Полша, един друг свят

Поглед към живота на Стария град със снимките на Иван Григоров

Анджей Вайда: Светът е тежко болен

Снимки на Иван Григоров от срещата на Анджей Вайда със Стефан Данаилов, Наум Шопов, Васил Михайлов и трупата на Театъра на народната армия на българска сцена през 1978-а