Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Вельо Горанов: Страдам от 4 нелечими болести, плюс една - лошотията на хората

IN MEMORIAM

Вельо Горанов: Страдам от 4 нелечими болести, плюс една - лошотията на хората

3 истории на великия мим, който си отиде вчера

Вельо Горанов във "Великият инквизитор" (Снимка: Архив Dir.bg)

Големият актьор Вельо Горанов ни напусна на 74 навръх Коледа. Все още не се съобщават причините за кончината му.

Още

Напусна ни легендарният български мим Вельо Горанов

Напусна ни легендарният български мим Вельо Горанов

През 80-те Вельо Горанов създава студио "Пантомима", а по-късно и култовия театър "Движение", на който е ръководител до закриването му през 1994 г. Актьорът често е наричан българският Марсел Марсо". Вельо Горанов записа златни страници в историята на театъра с постановките "Един мим разказва", "Швейк" и "Дон Жуан", по-новите - "Великият инквизитор" и "Последният запис на Крап".

През 2016 година пък стана инициатор на създаването на Съюз на частните театри, който да проведе нова политика на отношение на държавата към театрите и театралните актьори. Зад цялата тази творческа и гражданска дейност на Вельо Горанов, стои един чувствителен човек, преминал през истинска житейска драма. Ето малка част от най-съкровените моменти в личната история на Вельо Горанов, споделени от самия него.

Вельо Горанов във "Великият инквизитор" (Снимка: Архив Dir.bg)

Припомняме ви три истории на великия актьор, които той разказа за Impressio през 2017 г.:

I
Сълзите в "Сълза и смях" бяха повече от смеха

"Много сълзи съм излял в любимия ми "Сълза и смях". Единствено при Стойчо Мазгалов като директор на театъра не съм ги лял. Ако не беше тоя човек, сигурно и пантомимата в България отдавна щеше да е погребана. След като го уволниха, от "Сълзата" си тръгнаха много кадърни актьори: Краси Спасов, Марин Янев, Антони Генов, Вълчо Камарашев и др. Те напуснаха, а аз бях принуден да остана, защото студио "Пантомима" нямаше как да съществува извън театъра. Моите актьори бяха все хора с други професии. Единственият с театрално образование беше Ники Сотиров, който завърши задочно, докато играеше при мен. През какви ли не "цедки" минах в театъра. И не само аз.

Станах свидетел на уволнението на гений като Наум Шопов от Народния. Уволненията буквално умъртвиха една плеяда големи артисти като Гец, Славка Славова, Наум, които не можаха да го понесат... На тях и стените на Народния театър им липсваха!...Наум Шопов го назначих след пенсионирането му при мен - в театър "Движение". Парадоксално, но факт - драматичен актьор като него - в пантомимен театър. Искаше да играе в "Крал Лир". И игра. Както само той го може."

В спектакъла "Един мим разказва"

II
Сам се вкарах жив в ада

"Нищо не ме "пропусна" в тоя живот. Минах през какво ли не, за да издържам театъра - направих мощна транспортна фирма, произвеждах пиратски касети, принудих се да общувам с мутри...Всички печалби отиваха в кредитите за театъра. Към две банки бяха. Взех 2 милиона, върнах 16. С видеокасети издържах семейството си и връщах кредитите. Бяха се натрупали огромни лихви. Ако не бяха тия дългове, нямаше да живея на квартира, а щях да си имам собствен палат. Но театърът беше на първо място. "Движение" като структура беше държавен театър, но като финансиране беше частно предприятие и оставено на самотек от страна на Министерството на културата и община "Триадица".

И в един момент, за една година ме връхлетяха едно след друго нещастия. Взеха ми паспорта като на "кредитен милионер" - не можех да излизам извън страната, влязох в болница в колапс, притискаха ме да местя шапитото от района на НДК, жена ми беше бременна...Всичко това ме събори. Превърнах се в безволев пияница за цели 4 години!.. Престанах да работя, само пиех!..Като клошар събирах желязо и хартия, за да изкарам някой лев. Стигнах дотам, че в една пиянска нощ съм написал на един лист "Не искам да живея!" Сутринта, като изтрезнях и видях листа, изплаших се от себе си и си казах: "Край!" Успях да се преборя с тоя ад, в който се бях вкарал сам - да горя жив в него, но болката в мене си остана!..После пожарът и трагедията с "Индиго" докрай изпепелиха душата ми. Загинаха деца, от шапитото не остана нищо...Но и да беше останало, там дето се е ляла детска кръв, вече не може да се прави изкуство!.."

Вельо Горанов във "Великият инквизитор" (Снимка: Архив Dir.bg)

III
Страдам от 4 нелечими болести, плюс една - лошотията на хората

"Страдам от диабет и високо кръвно, щитовидната ми жлеза не работи, а прекарах и вирусен хепатит В. Предполагам, че съм се заразил по кръвен път, след като си резнах сухожилие на пръста с флекс. Но всичко това не ми пречи да тренирам - имам желязна дисциплина за каляване на физиката си с воля, и болестите не ме плашат. Плаши ме единствено лошотията на хората и неразбирането, че трябва да останем човеци. Въпреки всичко!.."

Поклон!

Който желае да изкаже своите съболезнования, може да го направи във фоайето на театър "Сълза и смях", където ще има поставена снимка и книга от 28.12.2020 от 11⁰⁰ до 19⁰⁰ до 30.12.2020 включително.

На изображении может находиться: 1 человек, ночь и в помещении

 

Коментирай 3

Календар

Препоръчваме ви

Изложбата "Вазов в София" се открива пред Народния театър

На 22 септември за втори път ще бъде връчена награда за духовен принос на името на народния поет

Италия се прекланя пред Данте в деня на смъртта му

Честванията на 700-годишнината от смъртта на поета (1265-1321) започнаха в Италия още през март

Фредерик Бегбеде: Вдигам чаша за Белмондо и за неприемливата смърт

"Подобно на Дийн Мартин, Белмондо винаги е знаел как да сложи двата пола в джоба си: жените искаха да спят с него, а мъжете им да го почерпят питие - понякога беше обратното" пише Бегбеде във "Фигаро"

5 незабравими превъплъщения на Жан-Пол Белмондо

Големият френски актьор ни напусна на 88 години, но ролите му остават

Напусна ни звездата на Новата френска вълна Жан-Пол Белмондо

Актьорът постига международна слава в революционната класика на Новата вълна на режисьора Жан-Люк Годар "Без дъх"

Жорж Сименон, между романите, жените, маниите си и самоубийството на дъщеря си

32 години от смъртта на "бащата" на инспектор Мегре