"Ученият не е този, който дава правилните отговори, а този, който задава правилните въпроси."

"Импулсите и емоциите нищо не обясняват, те винаги произтичат: или от мощта на тялото, или от слабостта на духа", пише Леви-Строс.

Клод Леви-Строс е роден на 28 ноември 1908 г. в Брюксел и умира на 30 октомври 2009 г. почти на 101 години, в Париж.

В интервю малко преди смъртта си, Клод Леви-Строс казва: "Светът, в който приключвам съществуването си, вече не е свят, който харесвам."

Портрет на Клод Леви-Строс (Снимка: Getty Images)

Клод Леви-Строс е френски антрополог и етнолог, оказал решаващо въздействие за формирането и развитието на теорията на структурализма и структурната антропология.

Удостояван е с множество отличия от университети и други институции в целия свят и е наричан, наред с Джеймс Джордж Фрейзър и Франц Боас, "баща на съвременната антропология".

Детството на Големия Леви-Строс

Атмосферата в дома на Клод е артистична.

"Отраснах в интимни връзки с рисуването и музиката", пише самият той.

Освен в Лувъра и в операта, момчето обикаля авангардни изложби, чете Селин и Бретон. А на късни години пред Нувел обсерватьор разкрива, че вдъхновението му за изучаване на други култури и опита за обективна оценка за техните качества идва от еврейския му произход.

Младият Леви-Строс (Снимка: Getty Images)

През Първата световна война временно живее при дядо си по майчина линия, Емил Леви, който е главен равин на Версай. Другият му дядо, Исак Строс, също от еврейски произход, е бил диригент в дворцовия оркестър на Луи-Филип и Наполеон III.

"В началното училище понякога ме наричаха "мръсен евреин", казва Клод Леви-Строс.

Не му е лесно, но завършва два лицея, учи право в Сорбоната, чете философия.

Казва, че в университета се чувства "като в турска баня", но все пак се дипломира по философия и преподава в провинциален лицей. Канят го за професор по социология в Сао Паоло, Бразилия, обаче тръгва - с идеята да изучава местните индианци.

Клод Леви-Строс с Моник (Снимка: Getty Images)

Жени се за етноложката Дина Драйфус и тръгват за Амазония. Подготовката им е лоша, все пак стигат до племената Гуакуру и Бороро, но могат да останат само дни.

През 1938, по-добре подготвени, тръгват към племето Намбикуара. Дина се разболява и се връща, а Клод продължава, макар да няма подготовка и опит в етнографски изследвания. Той не знае езиците на племената, с които се среща, не може да контактува директно с тях и това поставя резултатите под съмнение.

17 години по-късно Леви-Строс описва пътуването и мислите си в може би най-знаменитата си книга - "Печални тропици". В нея той смесва документални записи от дневника, етноложки и антропологически наблюдения, есеистични етюди, философски размисли и ги опакова в неподражаем стил. През 1955 тя прави бум, а академия "Гонкур" се извинява публично, че не му дава наградата, защото книгата не е чиста литература.

До там обаче има още време и събития. През 1939 Леви-Строс се връща в Париж, изпитва ужаса от френското крушение във Втората световна война и иска да се махне. Покрай мащабната акция за измъкване на френски учени евреи от нацистите, получава виза за САЩ и преподавателско място в институт за социални изследвания.

В Ню Йорк Леви-Строс намира точното си място. Той чете изворите на американските антрополози за северноамериканските индианци и попада на лингвиста Роман Якобсон. Якобсон първо го приема само като "другар по чашка", но Леви-Строс го разочарова в тази сфера.

Запознава го с лингвистичния структурализъм на Дьо Сосюр, който разглежда думите като отношения не между тяхното съдържание, а на техните структурни знаци.

Леви-Строс разбира, че същият подход може да се приложи и в етнологията - и така тя започва да се превръща в антропология.

Той стига до главното си прозрение, че хората са еднакви, не различни.

Клод Леви-Строс е член на престижната Френска академия, френска литературна академия, основана от кардинал Ришельо през 1635 г. 40-те пожизнени членове на Академията, сред които Корней, Расин и Волтер, непрекъснато се занимава с преразглеждане на официалния френски речник (Снимка: Getty Images)

През 1948 г. Строс се връща в Париж и издава "Семейството и социалният живот на индианците Намбукуара" и "Елементарна структура на роднинството", в които прилага структуралистичен подход. В следващите десетилетия изследва тотемизма, брачните обичаи, предлага нов подход към разбирането и развитието на митовете в поредицата "Митологики".

Леви-Строс изгражда една от основните си тези. Той смята, че разумът на "дивака" има същата структура, като този на "цивилизования" човек, и че човешките характеристики са едни и същи навсякъде.

Това в онзи момент е силен удар срещу расовите предразсъдъци.

Тези възгледи намират своята кулминация в известната му книга "Тъжни тропици", която го утвърждава като една от централните фигури в структуралистката школа. Освен в социологията, неговите идеи намират отзвук в различни области на хуманитаристиката, включително във философията.

Хабилитационният му труд Елементарните структури на родството е публикуван с допълнение написано от математика Андре Вейл. В следващите години Леви-Строс се посвещава на изучването на Тотемизма като предварително обобшава внушително количество етнографски материал. По-спекулативните изводи от своята работа публикува в отделна книга, "Дивата мисъл", която остава като едно от най-ярките му произведения.

Със съпругата си Моник (Снимка: Getty Images)

Строс поема катедрата по социална антропология в Колеж дьо Франс между 1959 и 1982 година и е избран за член на Френската академия през 1973. Удостояван е с множество отличия от университети и други институции в целия свят и е наричан, наред с Джеймс Джордж Фрейзър и Франц Боас, "баща на съвременната антропология".

В студентските си години Леви-Строс е с леви убеждения, но след Войната и най-вече след Май 1968 година заема неутрална позиция. Неговата трайна просвещенска нагласа, както и материалистки убеждения обаче, не позволяват той да бъде възприет като десен.

В продължение на повече от 50 години Леви-Строс работи за ЮНЕСКО. Във Франция до края на живота си той остава емблематична фигура за интелектуалните среди.

"Елементарните структури на родството" е публикуван с допълнение, написано от математика Андре Вейл.

В следващите години Леви Строс се посвещава на изучаването на тотемизма като предварително обобщава внушително количество етнографски материал. По-спекулативните изводи от своята работа публикува в отделна книга "Дивата мисъл", която остава като едно от най-ярките му произведения.

Междувременно излиза "Тъжните тропици" - жанрово неопределена книга, която смесва пътеписи, теренна работа и есеистични отклонения. Сред широката публика тя има изненадващ отзвук и именно тя успява да направи своя автор знаменит.

Клод Леви-Строс във Франция на 13 ноември 1997 г. (Снимка: Getty Images)

Текстовете на Леви-Строс стават търсени и той започва да популяризира своите идеи в различни издания, а също и съставя сборника от по-ранни свои работи "Структурална антропология".

През 60-те години Леви-Строс работи върху своите "Митологики", мащабно изследване, което изявява свързаността на митовете, разпространени в двете Америки. Те се приемат обаче доста резервирано.

Към четирите тома през следващите десетилетия се добавят още три книги, наричани понякога "малките митологики". Леви-Строс съставя и още два сборника с вече публикувани статии, като при последния се отказва от заглавието "Структурална антропология".

В множество западни учебници по антропология и етнология Клод Леви-Строс се определя като една от водещите фигури в тези научни дисциплини в съвременна Европа.

Изгражда се като учен под влияние на идеите на позитивизма, но същевременно изучава теорията на структурната лингвистика, чиито формални изследователски методи се опитва да привнесе в етнологията. Добива известност най-напред с ценните си публикации по култура и бит на бразилските индианци, както и с оригиналните си анализи на системите на родството. По-късно се занимава със сравнителна митология, като особен интерес проявява към тотемизма и религиозните вярвания, на които посвещава и основните си съчинения.

Леви-Строс приема наградата "Еразъм" от ръцете на принц Бернхард през 1973 г.

Всички френски антрополози са негови деца

"Всички френски антрополози са негови деца", пише Монд, когато той навършва сто. Макар в англоезичния свят идеите на Леви-Строс да се смятат за "твърде френски", той пак е признат за основател на структурната антропология и се проучва, независимо дали с критика или с благоговение.

Пълен с живот и страст към непрекъснато търсене, Клод Леви-Строс доживява почти 101 години. Отива си си през 2009, а на погребението му френският външен министър Кушнер казва: "Клод Леви-Строс скъса с етноцентричната версия за историята и хуманността."

Съпругата му Моник Леви-Строс (Снимка: Getty Images)

Въпреки огромната си слава и влияние, той май си тръгна не особено доволен. Малко преди смъртта си, в интервю за американско радио, Леви-Строс говори за начина, по който хората са започнали да тровят сами себе си и казва:

"Светът, в който приключвам съществуването си, вече не е свят, който харесвам."

Малко учени са поемали риска да отидат толкова далеч в изследването на скритите механизми на културата, колкото Клод Леви-Строс. Изпробвайки разнообразни и взаимно пресичащи се пътища, той се стараеше да разбере онази голяма символическа машина, която побира всички аспекти на човешкия живот - от семейството до религиозните вярвания, от произведенията на изкуството до маниерите на маса. Парадоксът на голямото творчество, онова, което е наистина решаващо и новаторско, е, че то може да бъде характеризирано с няколко думи.

Така бихме могли да кажем, че Леви-Строс дешифрираше солфежа на духа. Или поне, че се приближи изключително много до него със силата на научната строгост и понятийно новаторство. Говоренето за солфеж на духа не означава просто да разширим тази музикална метафора, която винаги е присъствала в работата на антрополога.

Трябва да разбираме формулата буквално. Въпреки че всекидневно тананикахме припевите на обществения живот, въпреки че знаехме наизуст мелодиите на митове и сватби, ние не знаехме какво организира тези системи. Нашето съзнание не ни разкрива по спонтанен начин нищо за процесите, които действат в обширната област на социалната символика.

Портрет на Клод Леви-Строс, около 1980 (Снимка: Getty Images)

Ето защо ние нехаехме за техните правила на функциониране и закони на свързване. Липсваше ни солфежът.

Зад разнообразието от мелодии този солфеж експлицира правилата, които ги пораждат: акорд, преобръщане, трансформации. Той определя форми (канон, фуга, соната...). Няма да сгрешим, ако кажем, че подходът на Леви-Строс се стремеше към аналогична цел. Това, което го привличаше, беше преди всичко разкриването на невидими организирания и закони, стоящи под отблясъците на социалните привидности. Той беше от онези, които мислят за геология, когато съзерцават пейзаж, или, изправени пред купища цветя, мечтаят за ботанически класификации.

Ето защо, зад смайващото преплитане на правилата на родство, на тотемите и митовете, зад привидния хаос на икономическата размяна и на художественото творчество, той се посвети на откриването не просто на някаква изолирана и уникална партитура, а на определени структури, които пораждат всички тези неща, независимо от волята на актьорите и техните индивидуални съзнания.

В основата си винаги един и същ, този подход позна множество епохи и последователни точки на приложение. В началото Клод Леви-Строс се насочи към родството, чието видимо лице изостави, за да извлече в дисертацията си неговите "елементарни структури". След това се съсредоточи върху тотема и проясни неговата енигма, като по този начин напусна терена на привидните аналогии, за да схване по-добре глобалните игри.

Дълго време той бе фиксиран върху митологията и произлезлите от това четири монументални тома (между 1964 и 1971 г.) проучиха трансформациите и особеното функциониране на езици, народи, та дори на места и времена, независимо от решенията на отделните индивиди.

Тази грижа за структурите, за комбинаториките, за кодовете на трансформация приближава Клод Леви-Строс до учените и най-вече до математиците. Но тя го свързва и със серия философи, които, от Платон до Кант, признават централното място на формалните процеси.

Тук се намира сърцевината на това творчество и на неговото главозамайващо съдържание. Понеже в анализа на всички тези хиляди митове, които "се мислят помежду си", откликват си, без да се познават, и се комбинират, без някой да го е решил, виждаме да се очертават универсални ментални процедури.

Този подход към солфежа на човешкия дух продължава и придружава схематизма на Кант, структуралната лингвистика на Роман Якобсон и Лакановата психоаналитична теория за означаващото. Резултатът е още по-впечатляващ, доколкото този анализ говори за народи и култури, които нямат регистрирани контакти едни с други. Историкът - като Жорж Дюмезил, който също бе запален по структуралната перспектива - сравнява единствено митове, които произлизат от народи, поддържащи ясни връзки помежду си.

Освобождавайки се от това ограничение и сблъсквайки митовете на американските индианци с тези от Япония, например, Леви-Строс откри теоретични перспективи, които са от интерес не само за специализираната етнология, но и за общата антропология - изследването на човешкия дух.

Клод Леви-Строс във Франция на 13 ноември 1997 г. (Снимка: Getty Images)

Няма съмнение, че това е негова запазена марка, която се явява постоянно, въпреки криволиченията и изгнанията, и показва неговата силна връзка със строгостта на философите. Леви-Строс непрестанно показваше предпочитанията си към тях.

Културeн аташе в Ню Йорк и след това пратеник на ЮНЕСКО в Индия и Пакистан, той става член на Висшето практическо училище през 1950 г. с подкрепата на Жорж Дюмезил.

През 1973 г. Клод Леви-Строс е избран за член на Френската академия на науките, през 1985 г. придружава Франсоа Митеран в Бразилия, колекциите му от предмети са изложени в Музея на човека през 1989 г., фотографиите му от Бразилия са издадени през 1994 г., а специални броеве честват деветдесетия му рожден ден.

През 2005 г. ЮНЕСКО отпразнува шейсетия рожден ден от основаването си и оторизира своя бивш сътрудник да произнесе речта по откриването на празничната церемония. Тази реч ще остане модел за уместност и яснота, въпреки че нейният автор бе вече почти на един век. В нея, позовавайки се на Русо - един от неговите учители заедно с Монтен - той припомни за заплахите, на които нашата необуздана експанзия изложи природата и човечеството. Понеже, в крайна сметка, Леви-Строс не разделяше опазването на културното многообразие от опазването на природното.

Строс е взискателен, свръхинтелигентен и не понася лъжата. Очевидно това са вече много недостатъци, особено, ако си и автор на едни от най-значимите творби на XX век. В контекста на днешния свят, той е една образцова партитура.

Корица: Траяна Генчева/Снимки: Getty Images

Цитати от Леви-Строс

"Един добре подреден хуманизъм не започва сам по себе си, а поставя света преди живота, живота преди човека, уважението към другите същества преди честолюбието."

"Това, което пречи на човек да постигне щастието, не произтича от неговата природа, а от хитрините на цивилизацията."

"Вместо да се ограничаваме, както правим понастоящем, с противопоставянето на лекари с лекари, на индустриалци с индустриалци, на учители с учители, може би ще открием, че съществуват по-тънки съответствия между отделните личности и социалните роли."

"Човечеството е избрало отглеждането на една-единствена култура; то се готви да произвежда масово цивилизация като кръмно цвекло. Неговото обикновено меню вече ще съдържа само това ястие."

Клод Леви-Строс във Франция на 13 ноември 1997 г. (Снимка: Getty Images)

"Някога хората са рискували живота си в Индия или Америка, за да донесат блага, които днес ни изглеждат смешни: бразилско дърво (откъдето и името Бразилия), червена боя или черен пипер, по който при Анри ІV лудеели до такава степен, че придворните го слагали в бонбониери, за да го хрускат..."

"Езикът е човешка интелектуална възможност, която има своите основания, които човек не познава."

"Човечеството непрекъснато е обзето от два противоречиви процеса, единият от които се стреми да установи еднообразието, докато другият се стреми да поддържа или да възстанови разнообразието."

"Изключителната фаталност, единственият недостатък, който може да сполети една човешка група и да й попречи на реализира напълно своята природа, това е да бъде сама."

"Отказваме да приемем самия факт на културната различност; предпочитаме да изхвърлим извън културата, в природата, всичко, което не е съобразено с нормата, според която живеем."

"Социалният живот се състои в разрушаването на това, което му придава аромат."