ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА СВЕТОВНОТО КИНО
Ванеса Редгрейв - живот от слава, битки и преглътнати сълзи
85 години от рождението на актрисата
Автор : / 8119 Прочита 3 Коментара
Актрисата, на среща с публиката на 12-ия кинофестивал в Рим, 2017 г. / Снимка: Getty Images
За много хора по света личности като Ванеса Редгрейв са идоли. Болшинството хора си мислят, че животът им е единствено блясък. Да, тя сякаш наистина е родена за блясъка и славата. Във вените й тече "синя актьорска кръв", както се изразява един от биографите й. Защото родителите й - Майкъл Редгрейв и Рейчъл Кемпсън са известни актьори. Тя е съпругата на един от символите за мъжественост и сексапил на световното кино - Франко Неро. Тя е неуморната боркиня за справедливи каузи. Тенеси Уилямс я нарече "най-голямата актриса на нашето време".
Животът й на театрална и киноактриса достигна върховете на актьорското изкуство - носител е на Тройната актьорска корона и е приета в Залата на славата на Американския театър, притежава най-големите световни награди за театър и кино. Тя е една от най-класните "старици" на световното кино.
Ванеса Редгрейв достигна достолепната възраст 85, с визията и авторитета на една от най-стойностните жени на нашето време.
Родена е на 30-и януари 1937 г. в Блекхийт, Лондон. Професионален актьор от далечната 1958-а до днес. Актьорският й дебют е в театъра - в постановката "Докосване на слънцето" през 1958-а година, в която играе на една сцена с брат си. През 1960 г. Редгрейв изиграва първата си главна роля в постановката "Робърт Болт, Тигърът и конят", в която участва заедно с баща си. Популярност й носи ролята на Розалинда в Шекспировата комедия "Както ви харесва" през 1961-ва година.
Ванеса Редгрейв, 1970 г. / Снимка: Getty Images
Оттогава е участвала в повече от 35 продукции в лондонския Уест Енд и на Бродуей, печелейки наградата "Оливие" за най-добра актриса през 1984-та година. През 2003-та Ванеса Редгрейв грабна наградата "Тони" - отново за най-добра актриса, за ролята си в пиесата "Пътешествието на дългия ден към нощта".
Ванеса Редгрейв, 1968 г. / Снимка: Getty Images
В киното дебютира в драмата "Зад маската" (1958). Първата главна филмова роля на Редгрейв е във филма "Morgan - подходящ случай за лечение" (1966), за която тя получава номинация за "Оскар", награда в Кан, номинация за "Златен глобус" и номинация за наградите BAFTA. Филмографията на актрисата е грандиозна: "Човек на всички времена", "Фотоувеличение", "Убийство в Ориент Експрес", "Имението "Хауърдс Енд", "Къщата на духовете", "Мисията невъзможна", "Смъртоносно влияние", "Луди години", "Изкупление" и др., са само малка част от множеството филми и телевизионни сериали, в които е участвала.
Ванеса Редгрейв, 1968 г. / Снимка: Getty Images
През 1977-а актрисата спечелва наградата "Оскар" за най-добра поддържаща актриса в драмата за Холокоста "Джулия" (1977).
По повод на тази роля, в своята автобиография Джейн Фонда казва по адрес на Ванеса Редгрейв:
"Тя сякаш живее в един подземен свят на мистерия, който се изплъзва на останалите нас, смъртните. Изглежда, че гласът й идва от някакво дълбоко място, което знае всички страдания и всички тайни. Да гледаш работата й е като да виждаш през слоеве стъкло, всеки слой боядисан в митични акварелни изображения, слой след слой, докато стане тъмно, но дори тогава знаеш, че не си стигнал до дъното му ... Единствения друг път, когато почувствах това, беше с Марлон Брандо ... Подобно на Ванеса, той винаги изглеждаше в друга реалност, отработвайки някакъв таен, магнетичен, вътрешен ритъм".
Актрисата, в ролята на Мери Стюарт / Снимка: Getty Images
Плод на огромното възхищение на Джейн Фонда към Ванеса Редгрейв е фактът, че тя кръщава дъщеря си от брака си с Роже Вадим на нея.
Ролята на Редгрейв, изпълнила с такъв дълбок поклон Джейн Фонда, обаче, не е възприета еднозначно. Членове на Еврейската отбранителна лига (JDL), водени от равин Меир Кахане, изгарят протестно снимки на Редгрейв и скандализират церемонията по връчването на наградите "Оскар", като обвиняват актрисата в подкрепа на а ООП. Приемайки наградата, Редгрейв благодари на Холивуд, че "е отказал да бъде заплашен от група ционистки хулигани, чието поведение е обида за ръста на евреите по целия свят и за техния велик и героичен опит в борбата срещу фашизма и потисничество".
Ванеса Редгрейв, на среща с публиката на 12-ия кинофестивал в Рим, 2017 г. / Снимка: Getty Images
Така Ванеса Редгрейв показа на света, че ролята й във филма е нейно дълбоко гражданско и човешко убеждение, и че бунтарският й дух не може да бъде смазан от заплахи. Мнозина считали, че скандалът ще я пречупи и ще сложи край на кариерата й, но това не се случва. Редгрейв получава още номинации за "Оскар", за ролите й в "Айседора" (1968), "Мери, шотландската кралица" (1971), "Краят на Хауърдс" (1992) и др.
Актьорското семейство на Ванеса Редгрейв е голямо: Както споменахме, тя е дъщеря на сър Майкъл Редгрейв и лейди Редгрейв (актрисата Рейчъл Кемпсън); сестра на Лин Редгрейв и Корин Редгрейв; съпруга на италианския актьор Франко Неро; майка на актрисите Джоули Ричардсън и Наташа Ричардсън, и на сценариста и режисьор Карло Габриел Неро; леля на британската актриса Джема Редгрейв; тъща на актьора Лиъм Нийсън и филмовия продуцент Тим Беван, и баба на Дейзи Беван и Мишел и Даниел Нийсън.
Историята на живота й, от раждането й до днес, е свързана с десетки и стотици други знаменитости. Примерно, малко известен факт е, че раждането й е обявено на театралната публика от сцената, и то не от когото и да е, а от сър Лорънс Оливие. По онова време двамата с бащата на Ванеса - сър Майкъл Редгрейв, играели заедно в "Хамлет" - Оливие, в главната роля, а Майкъл Редгрейв - в ролята на Лаерт.
Малката Ванеса с родителите си, 1940 г. / Снимка: Getty Images
Ванеса получава образование в няколко училища, като последното е по реч и драма - през 1954-а година. За нея от началото на кариерата й, до ден-днешен няма "малки роли". Освен в пълнометражни филми, е играла и в много телевизионни сериали. Сериалът "Ако тези стени можеха да говорят" (2000) й спечели "Златен глобус" за най-добра поддържаща актриса в телевизионен сериал, както и наградата "Еми", за изключителна поддържаща актриса в телевизионен филм. През 2004 г. актрисата се присъединява към втория сезон на сериала "Клъцни, срежи", в ролята на д-р Ерика Ноутън, майката на Джулия Макнамара. В този филм си партнира с дъщеря си Джоули Ричардсън.
През 2008-а година голямата Ванеса Редгрейв изуми всички, когато се появи като разказвач в постановка на Алианс на изкуствата. Славата нито за миг не изкуши егото й, и тя вършеше всичко това - от големите, до малките роли, с неподправено вдъхновение.
14 месеца между 2009-а и 2010-а година са най-черният период в живота й. През 2009-а година Ванеса Редгрейв загуби едната от дъщерите си. Наташа Ричардсън почина на 18 март 2009 г. от черепно-мозъчна травма, причинена от падане при ски инцидент. На 6 април 2010 г. умира брат й Корин Редгрейв, а на 2 май 2010 г. сестра й Лин Редгрейв.
Ванеса Редгрейв и дъщеричката й Наташа като бебе, 1963 г. / Снимка: Getty Images
Тази черна серия започва, когато като гръм от ясно небе Наташа Ричардсън след падането изпада в кома. Ванеса Редгрейв взима най-тежкото решение в живота си - отказва машини да поддържат дъщеря й "жива". Надвесена над бездиханната Таша й пее през сълзи приспивната песен от детството й "Еделвайс" и я пуска да "отлети" в отвъдното.
Същата песен - мелодия от филма "Звукът на музиката", години преди това Ванеса поднася като поздрав за младоженците на сватбата на Наташа с първия й съпруг Робърт Фокс. Жестоко "повторение"!...
Ванеса с първия си съпруг Тони Ричардсън и дъщеричката им Наташа, 1963 г. / Снимка: Getty Images
Запазено е едно писмо на Ванеса Редгрейв до дъщеря й, което става публично достояние на пресата и след смъртта на Наташа изпълва всички с горест и сълзи:
"Скъпа Таша, ти си удивителна майка, но съм напълно наясно, че това не си го научила от мен. Когато ти се роди, се научих да бъда майка, говорейки с педиатри. Четях безброй книги за това как се отглеждат деца. Направих най-доброто, на което бях способна. Настоявах да родя по естествен път и все още съм тотален привърженик на това. Кърмих те девет месеца, защото смятах, че ще е добре за теб. Но признавам, че докато растеше, не винаги съм била до теб. Бях прекалено заета с амбицията си за кариера - професионална и политическа. Помня, че беше на шест, когато ме молеше да прекарвам повече време вкъщи с теб. Опитвах се да ти обясня, че всички кампании, които провеждам, ги правя за доброто на хората, независимо дали събирам пари за бежанци, или за добруването на децата от твоето поколение. Сега осъзнавам, че това е било грешка. Но тогава направих това, което мислех, че е правилно. Със сигурност причината не е била, че не искам да бъда с теб, а това, че не бях в състояние да се фокусирам едновременно в две неща. Знам, че ти и сестра ти сте страдали, но нямах представа как да се справя с всичките ми отговорности.
Ванеса Редгрейв, 1968 г. / Снимка: Getty Images
А имаше толкова много неща, които трябваше да се свършат. Знам каква съм късметлийка, че моите деца ме обичат, въпреки това. Ти и Джоули се превърнахте в такива жени, каквато винаги съм искала да бъда - прекрасни майки и прекрасни кулинарки. Жени, които наистина се грижат за другите. Всички тези родителски умения са твои, и само твои. Аз не се погрижих да ти дам майчински пример, който да следваш. Сега вече мога да разбера, че не съм те чувала, докато растеше. Винаги си мислех: "Добре де, този път не успяхме да си поговорим, но следващия път", а в крайна сметка се оказва, че едва сме имали време да се чуем една друга.
Ако трябва да съм честна, трябва да призная, че това продължи чак до момента, в който не станах баба. След като ти и Джоули станахте майки, чак тогава осъзнах колко важни са жените за децата. Опитвам се да се реванширам за майчинските си грешки, прекарвайки колкото се може повече време с внуците си. Да бъдем баби е причината, заради която жените трябва да полагаме усилия да се поддържаме здрави и енергични до края на живота си. Такова велико чувство е да знаеш, че това е едно от предопределенията, заради които си на тази земя.
Имам три внука и две внучки и съм тотално замаяна от тях. Не го казвам достатъчно често, но се чувствам по същия начин към моите собствени деца. Много ми се иска да мога свободно да изразявам любовта си към вас със сестра ти, както го правя за вашите деца. По някаква причина, защото ти, също като мен, си в професия, която изисква доста публично внимание, се чувствам малко срамежлива да споделям колко луда съм по теб. Но аз наистина съм. Това, което най-много обичам в нашите отношения, е тоталното доверие, което изпитваме една към друга".
Ванеса Редгрейв с децата си Наташа и Джоули, 1965 г. / Снимка: Getty Images
Писмото е написано няколко години преди Наташа да пострада и да си отиде от този свят... След смъртта й и поредните съдбовни удари върху актрисата със смъртта на брат й и сестра й, всички мислят, че това е краят на Ванеса Редгрейв. Тя, обаче, намира сили и търси спасение от мъката си с работа. През 2009 г. участва в римейка на BBC "Денят на трифидите", в който играе заедно с дъщеря си Джоули, а след това завършва ролята си на Елинор в "Робин Худ" (2010). Последният започва снимки малко след смъртта на Наташа. Следва "Писма до Жулиета", в който Ванеса Редгрейв играе заедно със съпруга си Франко Неро.
Актрисата Ванеса Редгрейв, напът към жилището на покойната си дъщеря Наташа / Снимка: Getty Images
Приема и малка роля в "Ева"(2009), румънски драматичен филм, чиято премиера е на филмовия фестивал в Кан през 2010-а година. Снима се и във филм за палестинската драма на режисьора Джулиан Шнабел Мирал (2010), който е показан на 67-ия Международен филмов фестивал във Венеция. Ванеса Редгрейв дори е озвучавала и анимационни филми - нещо, което други големи актьори не биха се съгласили дори да си помислят. Но тя именно бе гласът, който придава характер на Гигантската костенурка Уини в анимационния филм за околната среда "Animals United" (2010 г.).
По същото време изиграва поддържаща роля в политическата драма на Босна "Доносникът" (2010), чиято премиера е на Международния филмов фестивал в Торонто. Мисията, да бъде гражданин с позиция по всички важни за човечеството международни събития, се превръща в нейна съпътстваща кариерата й, житейска кауза.
Борец за граждански права / Снимка: Getty Images
През 2015-а година Ванеса Редгрейв живее в апартамент с две спални в Западен Лондон, който по думите й бил "ипотекиран докрай". Получава доста сериозен инфаркт, но преодолява и това изпитание. То засилва вярата й в Бог.
Ванеса Редгрейв, на мемориална служба, 2018 г. / Снимка: Getty Images
През 2017-а година, на 80-годишна възраст, Ванеса Редгрейв дебютира като режисьор с игралния документален филм "Морска скръб", който разказва за тежката съдба на децата мигранти в бежанските лагери в Кале и изобщо - за европейска мигрантска криза. Премиерата на филма се състоява на филмовия фестивал в Кан същата година. Критиците похвалиха посланието на филма, но разкритикуваха Редгрейв за "липсата на фокус" в лентата. Тя прие забележките с достойнство и мълчание - с класата на човек, който знае какво прави, и защо го прави.
Каузите, в които е участвала, са дори повече от филмите й: събирала е дарения за Детския фонд на ООН (UNICEF) и Агенцията на ООН за подпомагане и работа (UNRWA); защитавала е правата на различни граждански движения за права, включително и на различните. Самата тя изигра ролята на трансексуална тенисистка и придаде дълбочина на драмата на тези хора в обществата, в които са неразбрани и отхвърляни.
Среща с публиката по време на кинофестивала в Рим, ноември 2017 г. / Снимка: Getty Images
Политическата активност на Ванеса Редгрейв е чутовна: През 1961 г. тя е активен член на Комитета на 100-те и неговата работна група. През 70-те години на миналия век Ванеса и брат й Корин се присъединяват към Работническата революционна партия. Хонорара си от филма "Мери, шотландската кралица", актрисата дарява за построяването на детска градина, близо до дома й в западен Лондон, която сграда дарява на държавата.
На разходка със сина си Карло Неро, 1969 г. / Снимка: Getty Images
Чрез филма "Палестинецът" (1977) Редгрейв публично обяви подкрепата си за Организацията за освобождение на Палестина (PLO). Актрисата финансира документалния филм с парите от продажбата на къщата си. Филмите "Джулия" и "Палестинецът" й създават много врагове. Артър Милър казва по този повод: "Тя е марксистка. Това е политически въпрос. Отхвърлянето й заради нейните идеи беше неприемливо за мен. В края на краищата аз самият бях в черния списък".
Неприятностите съпътстват живота на Ванеса Редгрейв, но тя не се отказва да бъде себе си. През 1984-та година дава на съд симфоничния оркестър в Бостън, като твърди, че оркестърът я е уволнил от представление заради подкрепата й за ООП. Писателката Лилиан Хелман свидетелства в съда от името на Редгрейв.
През 1995 г. Ванеса Редгрейв е избрана за посланик на добра воля на УНИЦЕФ. През декември 2002 г. плаща от джоба си гаранция в размер на 50 000 британски лири за чеченския сепаратист Ахмед Закаев, който потърси политическо убежище в Обединеното кралство и беше обвинен от руското правителство в "подпомагане на вземането на заложници и партизанска война срещу Русия".
На пресконференция Редгрейв заяви, че се страхува за безопасността на Закаев, ако той бъде екстрадиран в Русия по обвинения в тероризъм. "Той ще "умре от инфаркт", или някакво друго загадъчно обяснение, предложено от Русия", заяви публично актрисата.
На 13 ноември 2003 г. съд в Лондон отхвърли искането на руското правителство за екстрадицията на Закаев. През 2004 г. Ванеса Редгрейв и нейният брат Корин Редгрейв стартираха Партията на мира и прогреса, която води кампания срещу войната в Ирак и за правата на човека.
По време на интервю през юни 2005 г. в студиото на Лари Кинг Редгрейв поставя въпроса, дали може да има истинска демокрация, ако политическото ръководство на САЩ и Великобритания "не отстоява ценностите, за които поколението на баща ми, подчертава тя, се бори с нацистите и милиони хора дадоха живота си срещу режима на Съветския съюз. Такава жертва беше направена заради демокрацията", подчертава актрисата. През март 2006-а дава интервю пред американската журналистка Ейми Гудман от дома си и смело изразява следната позиция:
"Не знам нито едно правителство, което действително да спазва международните закони за правата на човека. Нито едно, включително и моето. Всъщност, те нарушават тези закони по най-презрителен и нецензурен начин", заявява Редгрейв.
През юни 2006 г., когато е удостоена с награда за цялостен принос на Международния филмов фестивал в Трансилвания, актрисата посвещава наградата си на обществена организация от Роша Монтана, Румъния, която по онова време води кампания срещу построяването на златна мина на "Gabriel Resources" близо до едно румънско село. Много и постоянни са битките на актрисата за граждански права, и то по цялото земно кълбо.
В личния си живот Ванеса Редгрейв е била също така борбена и достойна жена, колкото героините й, и каузите, които отстоява. Тя се развежда с първия си съпруг Ричардсън, когато разбира, че той я напуска заради френската актриса Жана Моро. Оттегля се с достойнство, без скандали. С Франко Неро я среща снимачната площадка на филма "Камелот". През 1969 г. им се ражда син - Карло Габриел Редгрейв Спаранеро (б.а. Карло Габриел Неро), сценарист и режисьор. От 1971-ва до 1986-а година актрисата има връзка с актьора Тимъти Далтън, с когото е участвала във филма "Мери, шотландската кралица" (1971), но по-късно отново се събира с Франко Неро и двамата сключват брак на 31-ви декември 2006-а година, с новогодишна наздравица.
Франко Неро и Ванеса Редгрейв, със сина им Карло Габриел Неро, като бебе / Снимка: Getty Images
Две години преди това вече порасналият син на звездната двойка Карло режисира майка си в "Треската" (2004), екранизация по пиесата на Уолъс Шон. През 2007 г. Редгрейв се снима в два филма - "Вечер" (Evening) и "Изкупление"(Atonement). По-късно играе в "Ева" и "Ловец на лисици". Пресата широко коментира отказа на актрисата да играе във филма на съпруга си Франко Неро "Човекът, който нарисува Господ", който целеше да върне на зрителите любимеца на Холивуд Кевин Спейси. Обвиненията за сексуално посегателство срещу актьора бяха оттеглени, но защо от филма се оттегли самата Ванеса Редгрейв и имало ли е това нейно решение връзка със слуховете за Спейси, остана тайна.
на 64-ия годишен филмов фестивал във Венеция на 29 август 2007 г. / Снимка: Getty Images
Ванеса Редгрейв е уникална актриса на нашето време и личност, която заслужава дълбок поклон в чисто човешкия смисъл на тази дума.
Честит рожден ден, Ванеса! Животът продължава и само тези, които го живеят смело, имат шанса да печелят битки!
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}