Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Лютиерът, който цял живот се стреми да изтръгне женски смях и гласа на дете

ГОЛЕМИТЕ СВЕТОВНИ МАЙСТОРИ

Лютиерът, който цял живот се стреми да изтръгне женски смях и гласа на дете

Опитът на Страдивари да се научи да свири и да стане добър в това, се оказва неуспешен - надарен е с прекрасен слух за музиката, но пръстите му не са достатъчно бързи. Затова пък дава силата на други да го правят по неповторим начин с инструментите, които създава

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимки: Getty Images

Антонио Страдивари, известен още с латинизираното си име Антониус Страдивариус, е италиански лютиер и знаменит майстор на струнни инструменти, ученик на Николо Амати.

Опитът на гения да се научи да свири и да стане добър в това, се оказва неуспешен - надарен е с прекрасен слух за музиката, но пръстите му не са достатъчно бързи. Затова пък дава силата на други да го правят по неповторим начин с инструментите, които създава.

Големият цигулар Йехуди Менухин е сред тях: "Трябва да се обучаваш да свириш на един такъв инструмент и трябва да научиш що за "животно" точно е той. За тази цел трябва да съществува диалог между вас".

Антонио Страдивари или Страдивариус (ок.1644 - 1737) италианският производител на цигулки от Кремона, около 1700 г. Оригинално произведение на изкуството: От картина на Хаман Оригинална публикация: People Disc - HL0215 (Снимка: Getty Images)

Счита се, че Антонио Страдивари е роден в Кремона през 1644 г., въпреки че точната дата на неговото раждане не се знае.

Починал е на 18 декември 1737 г. на 93 г. в Кремона, Италия. Навършват се 285 години оттогава...

Негови родители са Александро Страдивари. Предполага се, че в периода от 1667 до 1679 г. той работи безплатно като ученик на Николо Амати, като изпълнява черната работа.

Създал е над 1200 цигулки, виоли, виолончели, арфи и др. Днес са запазени около 650 инструмента негова изработка.

Латинизираната форма на неговата фамилия, Stradivarius, както и кратката Strad, често се използва, за да се обозначат неговите инструменти.

Точната дата, на която се ражда най-големият майстор на струнни инструменти за всички времена Антонио Страдивари, не е известна. Смята се, че се появява на бял свят през 1644 година в селце, близо до Кремона.

Антонио Страдивари (1644 - 1737) в работилницата си в италианския град Кремона, около 1700 г. Картина на Едгар Бънди, ARA (1862 - 1922) (Снимка: Getty Images)

Семейството му заживява на това място, след като се премества от големия град, когато епидемията от чума достига до Кремона. В това селце преминава детството му. В младежките си години Антонио опитва множество занаяти: първо се пробва като скулптор, после - като художник, занимава се и с гравюри върху дърво, което по-късно ще му е от полза в занаята. Но голямото му увлечение се оказват цигулките. Опитът да се научи да свири и да стане добър в това, се оказва неуспешен - надарен е с прекрасен слух за музиката, но пръстите му не са достатъчно бързи.

Любовта му към цигулките го отвежда в ателието на Николо Амати - прочутият майстор и внук на родоначалника на династията италиански лютиери Андреа Амати. Антонио Страдивари чиракува безплатно за великия Амати, но така учи занаята. Николо Амати се оказва не само добър в изработването на струнни инструменти, но и добър учител, както за Антонио Страдивари, така и за друг от прославилите името си от учениците му - Андреа Гуарнери.

Мнозина твърдят, че Антонио първоначално е бил нает от известния производител на инструменти Амати, за да украси някои от неговите произведения.

През 1666 година Страдивари създава първата си цигулка, която постига звученето на инструментите, изработвани от учителя му.

Цигулките на големия майстор (Снимка: Getty Images)

Но Антонио иска да създаде своя цигулка, в която "да се долавя женски смях и гласа на дете".

Всеки нов инструмент, който създава, е крачка по пътя в търсенето му на това съвършено звучене. През 1680 година Антонио започва да работи самостоятелно и вече подписва творенията си със "Страдивариус".

В търсенето на личен стил, той се опитва да се отдалечи и от дизайна на учителя си. Използва нови материали, които обработва по различен начин. Цигулките му имат различна форма: едни са по-тесни, други - по-широки, някои са скъсени на дължина, други - издължени. Някои от инструментите му са украсени с инкрустации от седеф, слонова кост, черно дърво, други пък са с рисувани цветя и купидончета.

Още

Учени потвърдиха, че тайната на цигулките Страдивариус е в химикалите

Учени потвърдиха, че тайната на цигулките Страдивариус е в химикалите

Но основното, което отличава цигулките му от всички други, е необичайният, дълбок звук. Майсторът търси дълги години собствения си модел, като постоянно променя и усъвършенства цигулките си, докато накрая, около 1700 година (а според някои - през 1704 година) създава онзи модел, който се превръща в ненадминат по звучене. До края на дните си майсторът продължава да експериментира, но принципни отклонения от вече създадения модел, не се наблюдават.

След смъртта на Амати през 1684 г. Антонио затвърждава позицията си на най-добрия производител на цигулка в Кремона.

Периодът от 1700 до 1720 г. е известен като най-продуктивните години от кариерата му. Изхвърляйки дългата цигулка, той започва да прави инструменти, които съчетават богатия тон на предишните му творения със сладки звуци на традиционна кремонска цигулка. Дървото винаги е кленово, а оранжево-кафявият лак става негова запазена марка.

Сред творенията от този период забележителни са "Алард", "Бетс" и "Месия", които Антонио никога не е продавал през живота си.

Подписът на прочутия лютиер от Кремона: Антонио Страдивариус (Снимка: Getty Images)

Антонио също експериментира с виолончелата и с нарастващото търсене на по-малки инструменти прави няколко по-малки виолончели между 1707 и 1710 година.

Към 1720 г. влошеното му лошо здраве, включително лошото зрение започват да се отразяват на работата му и синовете му заедно с негов служител му помагат през този период. Много от инструментите, произведени през това време, носят надписа "под прякото наблюдение на Антонио Страдивари".

Изтъкнатият производител на инструменти има голямо влияние върху Школата за създаване на цигулки в Кремона и неговият стил определя създаването на цигулки по целия свят през следващите три века. Вдъхновение е за бъдещи лютиери като Даниел Паркър и Жан Батист Вуйлауме.

Антонио Страдивари (1644-1737) (Страдивариус) в неговото ателие от Антонио Риналди 1886 Кремона, Museo Civico (Снимка: Getty Images)

Майсторът постига много през дългия си живот, но в личен план щастието постоянно му бяга.

Антонио Страдивари се жени два пъти. От първия му брак се раждат три деца, които израстват в голям и просторен дом, който майсторът може да си позволи. Първият етаж от триетажната му къща е отделен за ателието, където изработва цигулките си. За нещастие, съпругата му е покосена от една от епидемиите, които в онези времена често покосяват живота на много хора.

Година след смъртта й Страдивари, който е на 55 години, се жени повторно. От този брак се раждат шест деца. Двама от синовете му - Франческо и Омобоно, когато порастват, започват да работят заедно с баща си и да учат тайните на занаята му. Двамата стават майстори, създават добри инструменти, но нито един от тях не постига онова съвършенство на формата и звученето като баща си.

Антонио умира на 18 декември 1737 г. на 93-годишна възраст. Лютиерът и втората му съпруга са погребани в гробница при "Параклиса на Розария" на "Църквата на Сан Доменико".

Още

Рядка инкрустирана цигулка "Страдивариус" може да бъде продадена на търг за 11 милиона долара

Рядка инкрустирана цигулка "Страдивариус" може да бъде продадена на търг за 11 милиона долара

Неговият уникален стил е възприет от световни производители като Барак Норман, който е един от най-добрите създатели на инструменти във Великобритания.

През 1720-те, Даниел Паркър силно повлиян от работата на Антонио, произвеждал цигулки, които сега се продават на аукциони на невероятни цени. Дизайните на Антонио са копирани и от Жан Батист Вуйоме.

Цигулките на Антонио Страдивари са най-желаният инструмент сред музикантите. На търг през 2000 г. се продаде цигулка на Страдивари в Ню Йорк на висока цена от 1,3 милиона долара.

Майсторът е сред първите, които забелязват, че звукът на цигулката зависи до голяма степен и от лака, а дори и от грунда, с който се импрегнира дървото, преди да бъде лакиран инструмента. Благодарение на лаковата смес, която сам изработва, Страдивари постига онази еластичност, която позволява на деката да резонира и "диша", придавайки на тембъра на инструмента особения, "обемен" звук. Предполага се, че сместа е приготвяна от смоли на дървета, растящи в Тиролските гори.

Всяка цигулка, изработена от великия майстор, е уникална и подобно на живо същество има свое име и несравним по звученето си "глас". Подобно съвършенство не е постигано от нито един друг майстор. И даже в наши дни никой не е успял дори просто да копира шедьоврите на Страдивари.

Антонио Страдивари (Снимка: Getty Images)

Разказват, че никой никога не го е видял да стои и нищо да не върши. Прославя се, печели много и става приказно богат. Онези, които му завиждат, пускат какви ли не слухове: твърдят, например, че е продал душата си на дявола в замяна на това, да произвежда съвършени инструменти. Други пък сплетничат, че използвал за цигулките си дърво от отломки на... Ноевия ковчег. А истината е, че майсторът постига всичко с упорит и неуморен труд. Освен славата, той е много заможен, дотолкова, че в Кремона се ражда израза "Богат като Страдивари".

През дългия си живот Антонио Страдивари създава над 1000 цигулки, всяка от които е не само прекрасна, но и уникална. За най-добри се смятат инструментите, които изработва между 1698 и 1725 година, а за най-съвършени експертите смятат тези, които създава през 1715 година. За съжаление, до наши дни са оцелели само част от тях - едни посочват около 800, други - 600, а се твърди, че със сигурност е потвърдена "самоличността" на точно 732 инструмента, създадени от ръцете на великия майстор.

Самият майстор продължава да работи до последните си дни. Запазили са се заготовки за цигулки, на които майсторът е посочил на етикета 1737 - годината, в която напуска този свят.

Embed from Getty Images

Инструментите си етикетира с надписа "Antonius Stradivarius Cremonenfis Faciebat Anno ...", а на етикетите на инструментите, създадени през 1736 и 1737 година посочва и "d`anni 92" и "d`anni93" (на 92 и на 93 годишна възраст).

Средата на XVII в. е времето, когато геният Бах създава уникалните си концерти за цигулка, а години по-късно виртуозът Паганини изпълнява по новаторски начин тези произведения, използвайки инструменти на Страдивари.

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимки: Getty Images

Има и българска следа в цигулките Страдивариус.

Горната дъска на тези знаменити инструменти е изработена от български смърч, а долната и страничните части - от италиански явор. Това се доказва с десетки химически изследвания. До Кремона дървесината достига чрез италиански търговци, пътуващи до Балканите.

Казват, че цигулките на Страдивариус не трябва да стоят само зад витрина, а да се свири на тях, за да запазят звуковите си качества. Интересно, че те си имат имена в зависимост от собственика си. Има Петри страдивари, Сала страдивари, а Леди Блънт е била притежание на внучката на лорд Байрон и се смята за най-запазената до днес. През 2008 г. я купува Музикална фондация в Япония за 10 млн. долара, а после я препродава за близо 16 млн. долара.

Embed from Getty Images

В наши дни често се правят изложби, на които посетителите могат да видят отблизо истински инструменти Страдивари, поставени в стъклени огнеупорни и бронирани кубове.

Много световно известни музиканти свирят на инструменти Страдивари и сред тях е и българинът Светлин Русев, днес вече професор в Националната консерватория в Париж.

Гениалната цигуларка Елизабет Питкерн получава като подарък цигулка Страдивари с червен цвят в последната година от обучението си в колеж, а руският музикант с еврейски произход Максим Венгеров притежава четири Страдивариуса.

Още

Историята на детето-чудо Йехуди Менухин

Историята на детето-чудо Йехуди Менухин

Музикантът казва: "Трябва да се обучаваш да свириш на един такъв инструмент и трябва да научиш що за "животно" точно е той. За тази цел трябва да съществува диалог между вас".

Изследователи, ръководени от Тай Хванчин Тай, професор по химия от тайванския Национален университет, идентифицираха за първи път и някои от използваните химикали.

В проучването е участвал също проф. Джоузеф Надивари от Тексаския университет A&M, който първи предлага тази теория преди 40 години.

Embed from Getty Images

Специалисти установиха, че Страдивари и Гуарнери са третирали инструментите с боракс, цинк, мед, стипца и варно мляко, за да ги предпазят от дървояди.

Посетителите разглеждат инструменти, изработени от Антонио Страдивари, показани в изложбата „Страдивариус“ в музея на Ашмол на 12 юни. Изложбата, която е първото голямо шоу на инструменти на Stradivarius в Обединеното кралство с 21 цигулки и виолончела, продължава до 11 август 2013 г. (Снимка: Getty Images)

Embed from Getty Images

Наличието на тези химикали насочва, че лютиерите са работили заедно с местните аптекари. Всеки е използвал някаква домашна смес за целта. Несъмнено те са установили, че солите, с които импрегнират дървото, го заздравяват и му придават акустични качества.

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимки: Getty Images

Използваните химикали са открити просмукани в дървото. Това пряко се отразява на качеството на звука.

Целият свят познава латинизираната форма на неговата фамилия и кратката форма "Страд".

Цигулка за два милиона Жана Кристи свири на цигулка, направена от Антонио Страдивари в търга на Christie's на 24 февруари 2006 г. в Лондон. Christie's ще постави цигулката, произведена през 1707 г., на търг в Ню Йорк като част от разпродажбата си за изящни музикални инструменти на 16 май 2006 г. с приблизителна стойност от 1 500 000 до 2 500 000 долара (Снимка: Getty Images)

Дълго време преди това за най-скъпо продаденият музикален инструмент за всички времена по данни на къщата "Кристи" е цигулката Хамър на Страдивари от 1707 г. Тя е продадена за $3 544 000 през май 2006 г. През 2010 г. цигулката Молитор Страдивари от 1697 г. бе продадена за 3,6 милиона долара на цигуларката Ан Акико Мейърс.

Вдъхновителката за филма "Червената цигулка" - Червеният Менделсон Страд, произведен от 1720 г., от 1990 г. е собственост на семейство Питкерн и днес на нея свири Елизабет Питкерн.

През 2016 г. цигулката Шнайдерхан Страд е дадена на победителя от конкурса "Менухин" в Лондон.

Още

Легендарният „Червен Менделсон Страдивариус” от 1720 г. пристига за концерт в Пловдив

Легендарният „Червен Менделсон Страдивариус” от 1720 г. пристига за концерт в Пловдив

Още

Две цигулки Страдивариус в зала „България“ на концерта на Мила Георгиева и Радослав Шулц

Две цигулки Страдивариус в зала „България“ на концерта на Мила Георгиева и Радослав Шулц

Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

"Жега"-машината Майкъл Ман на 80

Американският режисьор и продуцент е един от най-награждаваните в съвременното световно кино

"Бащата" на Форсайтови: Ако не мислите за бъдещето, няма да имате бъдеще

90 години от смъртта на Нобеловия лауреат Джон Голсуърти

Над 300 уникални лампи на Луис Тифани били унищожени за... гилзи

90 години от смъртта на знаменития представител на бижутерската империя

Кристоф Виланд - "другият Гьоте"

210 години от смъртта на един от най-значимите писатели на немското Просвещение

Бай Ганьо ще тържествува, докато някой го "дописва"

160 години от рождението на Алеко Константинов

Идиот ли е Швейк?

100 години от смъртта на Ярослав Хашек