Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Йълдъз Ибрахимова: Откакто ракът покоси съпруга ми, още нямам сили да изпея любимата му песен

Три истории на...

Йълдъз Ибрахимова: Откакто ракът покоси съпруга ми, още нямам сили да изпея любимата му песен

Моят живот е фиксиран върху 1,5 см гласни струни, признава виртуозната импровизаторка

Йълдъз Ибрахимова (Снимка: BulFoto)

Виртуозна импровизаторка
Джазпримата Йълдъз Ибрахимова е родена на 8 април 1952 г. Започва да се занимава с музика едва 10-годишна. Завършва с отличие музикалното училище "Любомир Пипков", а по-късно оперно пеене в Държавната музикална академия. Дебютът й на сцената е през 1975 г. с джазквартета на Марио Станчев. Впоследствие работи с музиканти като Любомир Денев, Огнян Видев, Веселин Николов, Петър Петров, Антони Дончев и Боян Воденичаров.

По време на т. нар. възродителен процес Йълдъз е принудена да смени името си. В периода между 1985 и 1990 г. прави своите музикални изяви като Сузана Ерова. Под това име концертира с формациите "Джаз линия" и "Акустична версия", а за един сезон е и солистка заедно с Теодосий Спасов на "Бели, зелени, червени".

Йълдъз Ибрахимова е преподавател по джазпеене в METU (Близкоизточен технически университет) в катедрата по музика и изящни изкуства и в музикалния факултет Baskent University. Звездата преживява тежко смъртта на съпруга си - турския политик Али Динчер и прави огромно усилие, за да се върне отново на сцената.

Ето трите истории на Йълдъз Ибрахимова.

I

Али Динчер ми предложи брак в депутатската си лимузина, оженихме се в Копенхаген

"Първото ми отиване в Турция беше през 1990 г. Поканиха ме на концерти в Истанбул. Често започнах да ходя - на концерти, на турнета. При едно отиване имах покана от националната телевизия в Анкара за музикална програма и тогава един приятел дипломат ни запозна с Али /бъдещия й съпруг Али Динчер - б. а./ Той беше по това време един от най-младите депутати в парламента от Народно-републиканската партия на Кемал Ататюрк. Покани ме на обяд в ресторанта на парламента. Беше поканил и една от най-известните журналистки да направи интервю с мен.

Направи ми впечатление като изключително ерудиран човек - той страшно много четеше, имаше изумителна памет и страхотно много познания в изключително много области - литература, изкуство, история. Като го гледах на тази първа наша среща на обяд, си помислих - съпругата на този човек с какво ли се занимава, аджеба? Не знаех, че той не е женен. И през ум не ми мина тогава, че след една година аз ще бъда тази жена...

По това време аз толкова много пътувах, че въобще нямах в главата си мисълта за женитба. Имах много проекти в Париж, въобще не се задържах в България. По-нататък, когато имах концерти в Истанбул и Анкара, започнахме да се виждаме. Опознахме се. Предложи ми брак в Истанбул. В неговата депутатска кола. Той беше шеф на парламентарната група на тяхната партия. Пред нас се движеше една булчинска лимузина. Казах спонтанно: "О! Колко интересно - в картонени кръгчета като цветя са вплетени буквите на младоженците! Не съм виждала подобно нещо в България!" Тогава Али ме попита на английски: "Ще се омъжиш ли за мен?!" За да не разбере шофьорът. А те вече знаеха всички...

Неподражаема на сцената

Няколко дни по-късно в неговия кабинет в парламента Али ми каза: "Ако направим сватбата в Анкара - ще стане митинг, нищо няма да разберем от нашето тържество, от цялата церемония! И в София ще бъде същото стълпотворение. Най-добре да се оженим на една яхта, капитаните имат право да женят. И аз казах: "Добре!" Али обаче трябваше да замине на едно заседание на НАТО в Копенхаген. Предложи ми:

"Хайде да се оженим в Копенхаген!" Казвам: "Добре!" Той замина преди мен, аз по това време участвах на джазфестивала в Истанбул. След последния концерт направих един букет от най-хубавите цветя, които ми бяха подарили, и тръгнах. Като слязох на летището в Копенхаген, на паспортната проверка полицаят ме пита: "Защо идвате в Копенхаген?" Казвам: "Да се оженя! Ето, бъдещият ми съпруг ме чака точно зад вас!" Оженихме се в турското посолство - присъстваха турските и българските депутати, които бяха на съвещанието на НАТО.

Оженихме се през 1993-та година и си пожелах на 10-годишнината от сватбата да се върнем отново в Копенхаген. И така се случи, че наистина десет години по-късно ме поканиха за концерти в Дания. Тогава и двете посолства - българското и турското, се надпреварваха кой повече да ни глези. Разкарваха ни със специална кола, датчаните пък дадоха коктейл в наша чест.

След тежка кампания за парламентарни избори, Али страшно много работеше, нечовешки, видяхме една подутина на лимфен възел на врата му. И като отидохме на преглед, откриха лимфомата. Веднага започна лечението. Уж всичко вървеше добре, но се разболя и от хепатит Б. Това го съсипа. Късно беше открита болестта. Обаждаха се на негови роднини в България, на много хора се обаждаха, за да търсят донор на черен дроб. Но въобще не се наложи. Ракът го уби. Той беше много здрав човек. В здравния си картон до този момент той нямаше нито една болест и нито едно изписано лекарство. Неговият род са все дълголетници - дядо му починал на 104 - годишна възраст, баба му на 98 години.

Шест месеца след като Али си отиде, кметът на Анкара нарече един огромен прекрасен парк от 70 000 декара на негово име, и то точно в квартал "Батъ Кент", който мъжът ми, 30-годишен, когато е бил кмет на Анкара, е построил. В парка има 6-метрова статуя на мъжа ми в цял ръст. През годините често ходим с дъщеря ми Суна там и ни е много приятно, когато виждаме как минават хора и хванали децата си за ръка се спират да им обясняват кой е този човек.

Но още нямам сили да изпея любимата песен на Али..."

Певицата още не може да преживее смъртта на съпруга си

II

Българските ми приятели не са проявявали нетолерантност към мен

"Майка ми е от Силистра, баща ми от Плевен, той идва на работа в София и тук се женят. Майка ми беше машинописка в Национално радио, а баща ми беше издател. Той отдавна почина, но успя да ме види завършила Консерваторията.

Семейството ми беше двуезично - и майка ми, и баща ми говореха добре български и турски език. Дори в началното училище, учех в 6-о, на ул. "Шишман", на една родителска среща учителката беше казала на майка, че аз говоря по-добър български език от доста деца в класа. Защото тях ги гледаха повече близки от селата, носеха диалект, а моят български беше литературен.

С цигуларя Венци Такев
Като дете в квартала около църквата "Св. Седмочисленици" в София винаги са се отнасяли толерантно към мен. В началното училище си спомням, учителката, когато ставаше дума за историята и турското робство, децата ме погледнаха особено, а аз бях единствено турско дете в класа. Учителката им каза:

"Деца, има и добри турци, да знаете..." Но всъщност приятелите, които съм имала и имам още от детинство, са били винаги толерантни към мен. Не съм имала проблеми нито в училище, нито по-късно в Консерваторията. През 1985 г. аз бях много потресена от всичко това, което се случва, защото то беше съвсем неочаквано. Не съм се бунтувала - не, но просто бях потресена. Не знаех какво става и защо става... Защото нищо не се обясняваше, нищо не се казваше - защо е това, каква е причината?


Бях в шок, защото лично аз до този момент не съм имала проблеми и изведнъж, за един-два месеца, се сменят имената на всички турци, които живеят тук. Не разбирахме - ние сме граждани на тази страна, израснали сме с тази култура, въобще това е Родината ни! Защо е необходимо? Аз и досега не знам каква е била причината за това и за какво се е направило... Имаше и отчаяние. Не знаехме докога ще продължи тази смяна, тъй като никой нищо не ни казваше. Накараха ни да подадем молба, че искаме лично, по свое желание, да го направим.

Всеки един беше принуден да смени по този начин името си, защото ако не го смени, той просто нямаше как да съществува в тази страна, или пък трябваше да избяга... Имаше опашка в службата и ние бяхме отишли с майка ми. Преди нас имаше момиче, което се казваше Сузан и майка ми каза, защо не опитам и аз с това име, ако мине с едно добавено "а" накрая. И така от Йълдъз Ибрахимова, станах Сузана Ерова. Веднага след това аз имах голямо турне в Съветския съюз - от Ереван до Мурманск. Интересното беше, че руснаците бяха дошли месеци преди това в София и след като чуха мои изпълнения, сключихме договор за това турне. Тогава официалната ми покана от тях беше до Йълдъз Ибрахимова.

На летището в Москва, като минавах през паспортния контрол, на документа ми пише Сузана Ерова, а руснаците, които ме посрещат, чакат Йълдъз Ибрахимова! Беше интересно това, че афишите за това турне бяха вече отпечатани като Йълдъз Ибрахимова и тези, които анонсираха моите концерти, също ми казваха Йълдъз. Така в България бях Сузана Ерова, а в Съветския съюз - Йълдъз Ибрахимова", спомня си певицата.

III

 Дори да излеза с кашлица и температура, на сцената те изчезват

Моят живот досега е фиксиран върху тези 1,5 см, колкото са двете гласни струни. Живея за това. Още от 14-годишна, когато започнах да взимам уроци по пеене, моята учителка ме научи на хигиена на гласа. А това е да живееш и да пазиш този инструмент, който се намира вътре в теб, който е изключително нежен и чувствителен. И да знаеш, че нямаш резерва.

Музикантът винаги може да смени инструмента си и то с по-хубав, но при нас няма никакъв шанс. Спазвам хигиена на гласа. Той винаги трябва да бъде в най-комфортно състояние. Най-малкото дращете на гласните струни ме притеснява и вече не съм на сто процента концентрирана. Вниманието ми е насочено как да преодолея тази пречка. Никога не съм пушила, не пия студено, не пия горещо, не пия газирано.

Преди концерт лягам максимално рано, за да запазя и енерегията, и гласа си. Не ям сладолед например през деня или няколко дни преди концерт. А когато го ям, то той е вече напълно разтопен.

Йълдъз Ибрахимова - неподражаема на сцената (Снимка: BulFoto)
Снимка: BulFoto
Това не ме дразни, но хората, отстрани ме питат: "Как живееш така?" Живея и съм на "ти" със себе си...

Сцената за мен е всичко. Там се чувствам най-добре. Дори да излеза с температура, с кашлица - горе всичко забравям и всичко изчезва. Веднъж след концерт дойдоха да ми благодрят, че моят глас ги е изпратил в космоса.

Отговорих: "Аз трябва да ви благодаря, защото и аз бях там, заедно с вас...", изповяда певицата.

 Валерия КАЛЧЕВА


 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Знаменитият Торкуато Тасо умира преди тържественото си коронясване от папата

480 години от рождението на автора на "Освободеният Йерусалим"

Епископ нарекъл картина на божествения Кореджо "каша от жабешки бутчета"

490 години от смъртта на един от най-големите италиански майстори на Високия ренесанс

Братя Тавиани превърнаха затворници с доживотни присъди в кинозвезди

Замина си от този свят и по-младият от забележителния режисьорски дует - Паоло Тавиани

Васил Стоилов: Светлината, моето момиче, се ражда от мрака

Днес отбелязваме 120 години от рождението на художника

Художникът на Краля Слънце

405 години от рождението на Шарл Льобрюн