ЛЕГЕНДИ НА РОКА
Фантомът на "Pink Floyd" зад светлините на прожекторите
80 години от рождението на покойния виртуоз на клавишите Ричард Райт
Автор : / 5699 Прочита 8 Коментара

В последно време много се дискутира личността на Роджър Уотърс от легендарната група "Pink Floyd", но малцина знаят, че човекът, влизал в най-остри сблъсъци с него и заради когото напуска групата, е покойният пианист Ричард Райт.
Райт е сред основателите на групата и по мнението на много знаменити музиканти, е "най-компетентният клавишист", чиито прекрасни мелодии изиграват решаваща роля при продажбата на милиони албуми на "Pink Floyd" по целия свят. Той, обаче, не обичал светлините на прожекторите и винаги оставал някак в сянка. Ето защо твърде сполучливо за него звучи фразата на един британски журналист, който написва: "Райт си остана нещо като "фантомът на операта" - фантом на "Pink Floyd". Той беше много от това, което направи групата популярна, но никога не отиваше на "първия ред", близо до публиката, за да обере аплодисментите й, преди другите".
Ако беше жив днес, на 28-и юли т.г. Ричард Райт щеше да навърши 80. Роден е на този ден през далечната 1943-та година. Рак отне живота му през 2008-а и милиони почитатели на неговата музика приеха този факт със скръб като за близък човек.
Райт играе доминираща роля в "Pink Floyd" през ранните си години, но за съжаление е принуден да се откаже през най-успешния си период, поради творчески различия с останалите членове на групата, и най-вече с Роджър Уотърс. След като напуска "Pink Floyd", той продължава да продуцира собствени студийни албуми и албуми на живо.
Райт е автор на основната част от композициите на най-известните албуми с 'Pink Floyd": "Meddle", "The Dark Side of the Moon", "Wish You Were Here", и на последния студиен албум на групата - "Дивизионният звънец".
Соловите му албуми включват "Broken China" и "Wet Dream".
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
След смъртта му много хора от музикалния бранш отбелязаха факта, че "Рик", както го наричаха, е бил не само талантлива и скромна, но и много чувствителна личност. До края на живота си музикантът остава съпричастен към болките на другите и се опитвал да помага, както може, без да шуми за това.
Как израства до тези висоти на професионализма и характера си? Той е момче от заможно семейство, има две сестри. Първоначално учи в Harberdashers' School, а на 17 продължава образованието си в Regent Street School of Architecture, престижно училище. Там по онова време учели и Роджър Уотърс и Ник Мейсън. Тримата основават групата "The Abdabs", а шест месеца по-късно към тях се присъединява и Сид Барет.
Това е началото към славното бъдеще на "Pink Floyd", с която Райт свири до 1979-а година. Жестоко скарване с Роджър Уотърс довежда до изгонването му.
Последният им албум заедно е "The Wall".
Райт остава за дълго време в лоши отношения с Уотърс, но изглажда отношенията си с останалите от групата. Заедно с тях създава албума "A Momentary Lapse of Reason". Последвало общо турне. Райт се връща официално обратно в групата за записите на албума "The Division Bell".
Вдъхновен от завръщането си, написва песните "Cluster One", "What Do You Want From Me", "Marooned" и "Keep Talking" (съвм. с Дейвид Гилмор), и "Wearing The Inside Out" (съвм. с Антъни Мур).
Гилмор го поканва като органист за самостоятелния си албум "On An Island", издаден през 2006-а година.
Две години по-късно, на 15-и септември 2008-а година Ричард Райт умира, след кратко боледуване от рак. Оставя три деца - син и дъщеря от брака си с бекволалистката на "The Abdabs" Жулиет Гейл, и син от третия си брак с Милдред (Мили) Хобс. Между двете има втори брак за около шест години, без деца, с Франка, с която се развеждат през 1990-а година. И трите му брака завършват с развод, като последният - с Мили, приключва година преди смъртта му - през 2007-а.
Любопитно е, че дъщеря му Гала от първия му брак, се омъжва за басиста Гай Прат, участвал в записите на "The Division Bell" и саундтрака към филма "La Carrera Panamericana". Сватбата им се състоява през 1996-а година. През същата година Райт сключва брак с третата си съпруга Мили.
Определят стиловете на Райт като прогресив рок, психеделичен рок, арт рок, експериментален рок, електронна музика, джаз, рок, реге и пр. Той владее до съвършенство пианото, органа, синтезатора, китарата, саксофона, тромбона, а освен това притежава мощен баритонов вокал. "Истински гигант!", както веднъж възкликва Гилмор.
Ричард Райт де факто работи четири десетилетия - от далечната 1962-ра до смъртта си през 2008-а. По един или друг начин, независимо от противоречията, остава свързан с "Pink Floyd" до края на живота си.
Легендарната група е основана през 1965-а година от Ричард Райт, Сид Барет, Ник Мейсън и Роджър Уотърс.
Първият голям триумф на "Pink Floyd" е през 1967-а година, когато Ричард Райт свири и пее главните вокали в "Astronomy Domine", заедно със Сид Барет. В началото той се занимавал почти само с аранжирането на парчетата на групата. След като Сид Барет получава психо разстройство от прекалена употреба на халюциногенни вещества, тежестта за нова продукция паднала върху плещите на останалите. Райт започва да работи по-усилено и все повече се изявява не само като музикант, но и като вокалист.
Някои специалисти твърдят, че музиката му носи "триумфалните акорди на Рахманинов", и всъщност това се усеща и от неспециалисти.
През 1968-а година музикантът се доказва и като автор на музика - с песните "Би било толкова хубаво", "Нека има повече светлина", "Запомни един ден" и др. Любопитното е, че е свирил не само на всякакви клавишни, включително на орган, но и на старинния инструмент клавесин - с психеделичната фолклорна група "Химера" през 1969-а година.
Талантът му буквално се развихря в "Echoes", в който използва освен дълги музикални пасажи, и много звукови ефекти. Междувременно написва и мелодията на органа за песента на "Pink Floyd" "Burning Bridges".
През 1973-та година Райт изпълнява главния вокал за песента "Time" от албума "Pink Floyd". Пет години по-късно - през 1978-а, издава първия си самостоятелен проект, кръстен "Мокра мечта". Остава разочарован от реакцията на публиката - очевидно е имал по-големи очаквания, но проектът му не спечелва голяма популярност. На следващата година е болезнената му раздяла с "Pink Floyd". Така че това са най-лошите години в живота му на музикант. Райт, обаче, намира сили и продължава да продуцира. Работи с различни групи, между които и с по онова време начеващата "Zee".
През 1996-а Райт триумфира със самостоятелен албум - "Broken China", издаден в САЩ. Преработва пиесата "Mortality Sequence" в грандиозното шоу "Great Gig In The Sky". Последното впечатляващо излизане на сцената на Ричард Райт като член на "Pink Floyd", е през 2005-а година, по време на благотворителния концерт "Live8 Пинк Флойд", който събира музикантите в първоначалния състав на легендарната група.
След това, през 2007-а той участва в премиерата на концертното DVD на Гилмор "Запомни тази нощ". През същата година изпълнява вокали в "The Madcaps Last Laugh". Вече е знаел, че е болен и буквално е издевателствал над физическите си сили, казват близките му.
Ричард Райт почина два месеца след като навърши 65. Коварната болест лиши света от един изключително талантлив и продуктивен музикант, който можеше да създаде още много хитове. Райт ще остане известен не само с професионализма си, но и като буден гражданин, ангажиран с много социални инициативи, посветени на борбата с нищетата. В края на 80-те самият той изпада във фалит.
Албумът "The Dark Side of the Moon" остава в историята на музиката като един от най-продаваните албуми на всички времена и е включен в списъка на 25-те най-продавани албума в Съединените щати. Албумът е поставен на 29-то място в списъка на "Наблюдателя" от 2006-а година - в "50-те албума, които промениха музиката".
Самият Ричард Райт промени музиката и през 1996-а година съвсем заслужено бе въведен в Залата на славата на рокендрола, заедно с останалите от "Pink Floyd". Отделно Райт е вписан на осма позиция в списъка на "Music Radar", редом с още 27 легендарни топ музиканти.
Славата му бе засенчена единствено от новините за пристрастяването му към кокаина, които тревожеха феновете му. Но той си остана момчето, родено под знака на Лъва - гордо и не понасящо нито прекомерната слава, нито непоисканите съвети.
Поклон пред таланта на музиканта Ричард Райт, който ни остави музика за всички времена. Да отдадем почит на човека, на когото дължи много легендата "Pink Floyd".
Еми МАРИЯНСКА