СВЕТОВНИ ХУДОЖНИЦИ
Дьолакроа едва не умрял от пожар, а друг път - от удавяне
225 години от рождението на знаменития автор на картината "Свободата води народа"
Автор : / 5505 Прочита 0 Коментара
„Свободата води народа“, 1830 г. на Йожен Дьолакроа
Има една картина, която винаги поразява с устрема за свобода и е станала емблематична за всички народи, независимо че нейният автор е французин - художникът Йожен Дьолакроа. Става дума за картината "Свободата води народа", украсила пощенски марки и банкноти във Франция, както и обложка на албум на "Колдплей". Самият оригинал се съхранява в Лувъра, където често правят ретроспекция на големия художник.
Картината на Дьолакроа е поставяна по популярност наравно с "Мона Лиза" на Леонардо. Нарисувана е през 1830-а година и главната героиня - жена с гола гръд, с пушка и знаме в ръцете, винаги се е възприемала като символ на Свободата и никога не е смущавала съзнанието на нормалните хора.
Френският художник Йожен Дьолакроа (1798 - 1863) / Снимка: Getty Images
Много съвременни творци са използвали картината за реклама на различни мероприятия и пърформанси. Режисьорът Жослен Фиорина също наскоро използва известната картина на Дьолакроа, за да промотира в интернет театралната си постановка "Изстрели на улица Сен Рош" в Париж. Буквално часове по-късно от първата реклама на спектакъла, установил, че социалната мрежа Фейсбук е блокирала рекламата като "нарушител на добрите нрави", заради голата гръд на... Свободата.
Автопортрет / Снимка: Getty Images
Недоразумението породи скандален отзвук, след който последва извинение от страна на контролиращите мрежата: "Творбата "Свободата води народа" има своето място във Фейсбук и не нарушава правилата за реклама, но ние всяка седмица проверяваме милиони рекламни изображения и понякога допускаме грешки. Поднасяме извиненията си за въпросната грешка."
Все пак нека добавим, че тази "грешка" не е единствената, възприета като порнографска снимка, а не като произведение на изкуството, и това задава въпроса, дали става дума за цензура, или за некопетентност.
Френският художник Йожен Дьолакроа (1798 - 1863), от снимка на Надар / Снимка: Getty Images
Каква е историята на едно от най-известните живописни платна - "Свободата води народа": Тя изобразява алегоричната фигура на Свободата сред реални участници във въстание. Платното е толкова въздействащо, че се е превърнало в символ на битката за свобода на всички народи по света. Т.е. то е колкото конкретно по замисъл, свързано с историческо събитие от френската история, толкова и универсално по своето въздействие и шедьовър на изобразителното изкуство.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
"Свободата води народа" е творба, вдъхновена от революцията, която сваля от власт крал Шарл Х, но на самото платно този развой на събитията още не е ясен. Виждаме хора, готови да се бият по улиците на Париж. Виждаме катедралата Нотр Дам - символ на монархизма и консерватизма, но на покрива й се вее знамето на революционерите. Бунтовниците трупат павета и издигат от тях барикади.
„Свободата води народа“, 1830 г. на Йожен Дьолакроа
Жената-символ на Свободата е нарисувана в профил, по каноните на античността. Зад нея се виждат две мъжки фигури - единият без връхна дреха - алюзия, че е човек от низшите класи, а другият - добре облечен мъж е... самият Дьолакроа. Художникът е поставил себе си сред бунтовниците. Това е ясен израз на неговата гражданска позиция като творец.
Дьолакроа смело прокламира и идеята за революция на целия народ, без разлика между бедни и богати, защото това е бунт срещу деспотизма на един авторитарен управител.
"Свободата води народа", фрагмент
В десния край на платното виждаме ученик с два пистолета. Малцина знаят, че именно това момче е прототипът на Гаврош в "Клетниците" на Виктор Юго.
Върху платното са изобразени и много загинали хора - алюзия за високата цена на всеки бунт. Сред онези, които са поели доброволно саможертвата като бунтовници, има и невинни граждани. Един от загиналите е мъж по нощница. Бил е убит, докато спи. Художествени акценти като чорап и окървавена риза засилват усещането за трагедия.
"Свободата води народа", фрагмент
Изобщо, имаме пред себе си едно епохално произведение на изкуството, което крие в себе си много философия за революцията като средство за смяна на властта. Платното пресъздава патоса на разгневения народ, в пълното му разнообразие.
Но, за самия автор на популярната творба: Йожен Дьолакроа (фр. Ferdinand Victor Eugène Delacroix): Той е един от най-значителните представители на романтизма в световен мащаб.
Роден е на 26-и април 1798-а година в Югоизточна Франция, в семейството на Шарл Дьолакроа - държавен служител, посланик в Нидерландия и министър на външните работи на Франция, който умира през 1805-а година, като префект на Бордо. Майката е дама от от виден род мебелисти, създали интериора в домовете на много френски крале и аристократи, а Йожен е четвъртото дете в издигнатото семейство.
"Свободата води народа", фрагмент
Родителите му са образовани и артистични хора, които отглеждат с любов децата си, но малкият Йожен преживява няколко животозасдтрашаващи инцидента: Като бебе едва не умира от пожар, след като бавачката му по невнимание изпуснала в детското му креватче горяща свещ. Разминава се с белези по тялото, които му остават за цял живот. Друг път една от домашните прислужници, натоварена да го качи на кораб, го изпуснала в морето и едва го спасили от удавяне.
Родителите на Дьолакроа му дали добро образование и възпитание. Първите му учители по рисуване били Пиер Нарцис Герен и Жак-Луи Давид, но Йожен после сам избира своя идол за подражание - Петер Паул Рубенс (1577 - 1640). На по-късен етап бил повлиян и от романтика в живописта Теодор Жерико. Сред близките му приятели били Шопен и Жорж Санд.
"Христос в Галилейско море", 1841
Дьолакроа дебютирал в Парижкия салон през 1822-ра година с картината си "Данте и Вергилий", вдъхновена от "Божествената комедия" на Данте.
През 1824-та година, отново в Салона, той излага още една картина с драматичен сюжет - "Клане в Хиос", посветена на потушеното от османците въстание на гърците от остров Хиос. На платното виждаме мъже, жени и деца, сгушени един до друг, търсещи пощада. Дьолакроа е майстор на психологизма - той умее да пресъздаде душевното състояние на героите си.
Тези две картини на Дьолакроа изглеждат мрачно и безнадеждно. От наименованията им става ясно, че Дьолакроа е имал афинитет към историческите сюжети и често е прибягвал и към литературната класика - към епизоди, описани в произведения на Шекспир, Гьоте, Байрон, Уолтър Скот и др.
Бил виртуозен художник и илюстратор и в същото време - блестящ критик с аналитичен ум и богата култура.
Има още нещо, което записва името му в историята на изобразителното изкуство - Дьолакроа е един от първите художници, които рисуват модели от смесена раса, заради цвета на кожата им, тъй като бил изкушен от светлината и играта на сенките, След пътуванията си до Алжир и Мароко, Дьолакроа нарисувал поредица от такива картини с екзотични герои, като "Алжирски жени", "Еврейска сватба в Мароко" и др.
"Мароканец оседлава коня си", 1855
Често експериментирал с цветовете на боите и оставял светлината да направи останалото.
Много изкуствоведите наричат творчеството на Дьолакроа "нова стъпка в в развитието на френската живопис". Художникът използва цвета като израз на емоция и в тази връзка отдавал голямо значение на допълнителните тонове, цветните сенки и отраженията. Върху неговите принципи за "разлагане на цветовете" след него стъпват много импресионисти, постимпресионисти и модернисти на 20-и век.
Еврейска сватба в Мароко, c.1839
Пионерските му техники били последвани от Клод Моне и Пол Сезан.
Дьолакроа става много известен и ценен още приживе. Негови творби има в цял свят. Размерите на платната му също са отличителни - някои от тях надминават 3 метра широчина и са почти толкова високи. Това прави рисковано транспортирането им за изложби от една географска точка в по-далечна дестинация. Ето защо един критик казва, че "неговото място е Лувъра и по-добре да не мърда оттам". Вероятно е имал предвид точно това - опасността от евентуална увреда на тези ценни за цялата цивилизация шедьоври.
Художникът е автор и на много портрети на знаменити личности като Шопен и на много стенописи в двореца Bourbon в Париж.
"Осиротяло момиче в гробището", 1823
Един от по-малко познатите шедьоври на Дьолакроа е картината му "Осиротяло момиче в гробището", нарисувана през 1824-та година, преди "Свободата води народа". Девойката в това платно гледа с очи, пълни със сълзи, към небето. Човек се пита, дали се моли на Бог, или го укорява за загубата на близките си?... Изражението на лицето й показва силна болка. Дьолакроа наистина е майстор на психологизма и заставя и самите зрители да се потопят в емоцията на героите му, както и да потърсят сами отговорите на много вълнуващи въпроси. Картините му провокират размисъл.
"Последните думи на император Марк Аврелий", 1844 г. на Йожен Дьолакроа
Освен автор на изобразителни шедьоври, Дьолакроа е мислител с голям принос, както за теорията на изобразителното изкуство, така и за философското възприемане на живота и взаимоотношенията между хората.
Йожен Дьолакроа - мисли
Не се сближавай с хора, чиято съвест е прекалено гъвкава.
Какво чудо - да се възхищаваш в живописта на това, на което в реалността не се възхищаваш!
Никога не си многословен, ако говориш именно това, което искаш да кажеш.
Мързелът, разбира се, е най-голямата пречка за развитието на нашите способности.
Когато откриеш в себе си слабост някаква слабост, вместо да я криеш, маскираш и увърташ, я коригирай.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}