На 22 януари тази година Вельо Горанов стана на 71, но нито видът му, нито енергията му, го правят да изглежда възрастен. А в живота му назад във времето има толкова много "възвишения" и "падини", че максимата за трудния път към върха, напълно се потвърждава от "ландшафта" на биографията му.

През 80-те Вельо Горанов създава студио "Пантомима", а по-късно и култовия театър "Движение", на който е ръководител до закриването му през 1994 г. Актьорът често е наричан българският Марсел Марсо". Вельо Горанов записа златни страници в историята на театъра с постановките "Един мим разказва", "Швейк" и "Дон Жуан", по-новите - "Великият инквизитор" и "Последният запис на Крап".

Вельо Горанов

През миналата година пък стана инициатор на създаването на Съюз на частните театри, който да проведе нова политика на отношение на държавата към театрите и театралните актьори. Зад цялата тази творческа и гражданска дейност на Вельо Горанов, стои един чувствителен човек, преминал през истинска житейска драма. Ето малка част от най-съкровените моменти в личната история на Вельо Горанов, споделени от самия него.

I

Сълзите в "Сълза и смях" бяха повече от смеха

"Много сълзи съм излял в любимия ми "Сълза и смях". Единствено при Стойчо Мазгалов като директор на театъра не съм ги лял. Ако не беше тоя човек, сигурно и пантомимата в България отдавна щеше да е погребана. След като го уволниха, от "Сълзата" си тръгнаха много кадърни актьори: Краси Спасов, Марин Янев, Антони Генов, Вълчо Камарашев и др. Те напуснаха, а аз бях принуден да остана, защото студио "Пантомима" нямаше как да съществува извън театъра. Моите актьори бяха все хора с други професии. Единственият с театрално образование беше Ники Сотиров, който завърши задочно, докато играеше при мен. През какви ли не "цедки" минах в театъра. И не само аз.

В спектакъла "Един мим разказва"

Станах свидетел на уволнението на гений като Наум Шопов от Народния. Уволненията буквално умъртвиха една плеяда големи артисти като Гец, Славка Славова, Наум, които не можаха да го понесат... На тях и стените на Народния театър им липсваха!...Наум Шопов го назначих след пенсионирането му при мен - в театър "Движение". Парадоксално, но факт - драматичен актьор като него - в пантомимен театър. Искаше да играе в "Крал Лир". И игра. Както само той го може."

II

Сам се вкарах жив в ада

"Нищо не ме "пропусна" в тоя живот. Минах през какво ли не, за да издържам театъра - направих мощна транспортна фирма, произвеждах пиратски касети, принудих се да общувам с мутри...Всички печалби отиваха в кредитите за театъра. Към две банки бяха. Взех 2 милиона, върнах 16. С видеокасети издържах семейството си и връщах кредитите. Бяха се натрупали огромни лихви. Ако не бяха тия дългове, нямаше да живея на квартира, а щях да си имам собствен палат. Но театърът беше на първо място. "Движение" като структура беше държавен театър, но като финансиране беше частно предприятие и оставено на самотек от страна на Министерството на културата и община "Триадица".

Вельо Горанов във "Великият инквизитор"

И в един момент, за една година ме връхлетяха едно след друго нещастия. Взеха ми паспорта като на "кредитен милионер" - не можех да излизам извън страната, влязох в болница в колапс, притискаха ме да местя шапитото от района на НДК, жена ми беше бременна...Всичко това ме събори. Превърнах се в безволев пияница за цели 4 години!..Престанах да работя, само пиех!..Като клошар събирах желязо и хартия, за да изкарам някой лев. Стигнах дотам, че в една пиянска нощ съм написал на един лист "Не искам да живея!" Сутринта, като изтрезнях и видях листа, изплаших се от себе си и си казах: "Край!" Успях да се преборя с тоя ад, в който се бях вкарал сам - да горя жив в него, но болката в мене си остана!..После пожарът и трагедията с "Индиго" докрай изпепелиха душата ми. Загинаха деца, от шапитото не остана нищо...Но и да беше останало, там дето се е ляла детска кръв, вече не може да се прави изкуство!.."

III

Страдам от 4 нелечими болести, плюс една - лошотията на хората

"Страдам от диабет и високо кръвно, щитовидната ми жлеза не работи, а прекарах и вирусен хепатит В. Предполагам, че съм се заразил по кръвен път, след като си резнах сухожилие на пръста с флекс. Но всичко това не ми пречи да тренирам - имам желязна дисциплина за каляване на физиката си с воля, и болестите не ме плашат. Плаши ме единствено лошотията на хората и неразбирането, че трябва да останем човеци. Въпреки всичко!.."

Вельо Горанов във "Великият инквизитор"

 Еми Мариянска