Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Иван Милев е близо до нас всеки ден

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Иван Милев е близо до нас всеки ден

Големият художник оставя безценно наследство за българското изобразително изкуство. За съжаление едни от най-хубавите му творби са изчезнали, други - разпилени, а част от най-стойностните му стенописи - унищожени

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Хора от цялата страна искат държавата да участва в покупката на Стоян-Стайновата къща, съобщава сайтът kazanlak.com

Създадена бе петиция за участие на държавата при откупуване на Стайновата къща в Казанлък със стенописите на големия ни художник Иван Милев и превръщането й в негов музей. За няколко часа онлайн-петицията обиколи социалните мрежи и събра 755 подписа от българи от цялата страна и чужбина.

Преди дни емблематичната къща бе обявена за продан от наследниците на имота, поддръжката на който станала непосилно начинание за тях.

Снимка: Kazanlak.com

Инициатор на петицията е проф. д-р Милена Георгиева, историк на изкуството, почетен член на фондация "Чудомир". В подкрепа на уникалната къща със стенописите на Иван Милев са се включи известни личности от цялата страна - писатели, художници, архитекти, журналисти, изкуствоведи и много др., имена като Георги Господинов, Владо Береану, д-р Геновева Димитрова, Д-р инж. Георги (Джони) Пенков и още много др.

Ето и част от призива на петицията:

"Казанлък е изобилен на тракийски гробници и съкровища, на зографи и художници, на музеи и старини, на рози и розотърговци, разнесли славата на България по света. Венец на тази хилядолетна традиция, обърната към красивото е творчеството на Иван Милев - художник без аналог в българското изкуство. Не случайно неговият лик е на банкнотата от пет лева - като един от най-заслужилите наши творци. Иван Милев е гордост за всяка галерия и всеки колекционер в страната ни, но няма музей.

Художествената галерия в гр. Казанлък притежава една от най-богатите колекции от негови творби. Ако държавните институции - национални и общински - прояват разбиране и далновидност, къщата на Стоян/Маню Стайнов би могла да стане филиал на Художествената галерия в града и музей на Иван Милев. Много логично е картините на Иван Милев от галерията да се представят именно в Стайновата къща заедно с уникалните стенописи от зрялото му творчество. Това би бил музей от национално значение и с висока културна стойност.

До Стайновата къща се намира къщата на друга прочута и заслужила в българската култура личност - композиторът Петко Стайнов. Днес тя е негов музей - дарение от сина му арх. Стефан Стайнов и седалище на едноименната фондация.

Двете къщи на рода Стайнови биха били чудесен културно-исторически комплекс. Заедно с къщите-музеи на художниците Дечко Узунов и Ненко Балкански, на писателя и художника Чудомир в Казанлък, те биха образували впечатляващ по художествените си богатства културен маршрут на световно равнище.

Снимка: Kazanlak.com

При добра реклама музеят на Иван Милев може да привлича почитатели на високото изкуство на ХХ век от страната и чужбина, да стане дом за срещи на млади творци и културни събития.

Сега е моментът да се погрижим за това наследство и то да стане общонародно и общодостъпно! Нека не пропускаме този невероятен шанс за град Казанлък и за българската култура!

Призоваваме г-жа Галина Стоянова - кмет на гр. Казанлък, Общинския съвет на Казанлък и неговите културни подразделения, Министерство на културата - в лицето на г-н Боил Банов, да вземат отношение към продажбата на Стайновата къща и превръщането й в музей на художника Иван Милев! Във Вашите ръце са визията и по-нататъшните възможности за привличане на средства чрез дарения или по европейски програми за такова достойно дело.

Моля ви, не допускайте мъчителната сага с къщата-музей на Пейо Яворов в София да се повтори и тук..."

Ако желаете да се включите в петицията за за участие на държавата при откупуване на Стайновата къща и превръщането й в негов музей можете да дадете гласа си ТУК.

Иван Милев Лалев е роден на 19 февруари 1897 г. в Казанлък, в сиромашко семейство. Баща му Мильо Лалев е родом от с. Шипка и е прост овчар. Мильо и баща му Лальо носят прозвището Коконата - заради напетата и висока фигура, изискаността на стойката и вървежа. Майката на Иван е неука, но силна духом и горда жена с отворено и чувствително за красотата сърце. Тя има невероятен усет за цветовете. Нейните тъкани черги и везани покривки сбират очите на всички, а великденските ѝ яйца са истински произведения на изкуството.

Като дете Милев скита с бащиното стадо из планинските поляни и ливадите на Розовата долина. След години претворява спомените си от тези гледки в картините си.

Бащата има желание синът му да продължи неговия занаят. Но майката е твърда и волева: нейният син трябва да получи образование.

Иван Милев

Още

Ще станем европейци тогава, когато станем истински българи - не българи с европейски маски

Ще станем европейци тогава, когато станем истински българи - не българи с европейски маски

Информацията за детските и юношеските години на бъдещия художник е доста оскъдна. Талантът му се проявява още в трети клас, когато поразява учителите си със свежите си и самобитни рисунки, а в гимназията отличен му пишат само по рисуване. Едва 16-годишен открива самостоятелна изложба в Габрово. Приключва последната година на Казанлъшкото педагогическо училище без да се дипломира. През 1916 г. прави серия акварелни пейзажи със сюжети от родния край. Сред тях се открояват: "Из извора на Девическия манастир в Казанлък", "Край Казанлък" и др.

Започва Първата световна война. През есента на 1916 г. е мобилизиран в Пехотната казарма в София и е зачислен в щаба на Въздухоплавателната дружина като военен художник. Милев е защитен, защото работи в подземието на дружината, но очите му виждат ужасите на войната, окървавените бойни знамена, опожарените ниви. Неговият приятел Ангел Георгиев, с когото служат заедно, си спомня:

"Иван Милев рисува обикновено седнал в кревата в подземието. Той е видял това, което ще изобразява, а това са най-често карикатури и акварелни пейзажи."

Картини на Милев, пресъздаващи сцени от войната

Още

"Малка справка" за безсмъртния певец на народния гняв величав

"Малка справка" за безсмъртния певец на народния гняв величав

През следващата година е изпратен на Добруджанския фронт, разпределен е в Балонното отделение, което е в състава на тяхната дружина. Близо до него пада граната. Полученото сътресение му оставя леко заекване при говор. Само когато е много нервиран, заекването изчезва. Въпреки инцидента на фронта, не спира да рисува и сътворява чудесни акварелни пейзажи. Те са в духа на наблюдаваната сурова действителност. В тях се усеща колко той е развълнуван, душата му е обзета от трепет, сърцето му се пълни със състрадание към войниците от фронтовите рубежи, които страдат в името на родината ("Гробове", "Преминаване на река", "По дирите на неприятеля" и др.).

Освен живописец, Милев е и чудесен поет. А прозата, която пише през лятото на 1917 г. на бойното поле, е най-доброто, излязло под неговото перо. Писмата му до приятели и близки пък имат стойността на есета.

Иван Милев (вляво) като военен художник по време на Първата световна война

Още

"Посоки"- една спираща дъха изложба

"Посоки"- една спираща дъха изложба

Прави серия дунавски пейзажи и на 18 ноември 1917 г., докато е в отпуск, открива двудневна самостоятелна изложба в родния Казанлък. Тя е посрещната с интерес и дори е забелязана от в. "Дойче Балкан цайтунг".

В началото на 1918 г. прославената Девета пехотна Плевенска дивизия на генерал Владимир Вазов урежда художествена изложба с творби на художниците и ювелирите в редиците на дивизията. Иван Милев посещава изложбата и пише оценка. Така той се показва и като художествен критик.

Според специалистите в художественото изкуство, периодът му на фронта е оказал сериозно влияние в творчеството му.

Картини на Милев, пресъздаващи сцени от войната

Художникът е демобилизиран през октомври 1918 г. и се връща в Казанлък. Там буквално се нахвърля да рисува, увлича се от сценография, помага на местния театър, пише статии, рисува карикатури, пише стихове и проза. Да се осигури прехрана и сносен бит след катастрофалната война не е лесно. През 1919 г. все пак се дипломира и решава да учителства, за да събере пари за мечтаното следване в Художествената академия.

Втората "Ахинора", 1926 г.

Още

Преди 105 години Яворов напуска живота охулен и изоставен

Преди 105 години Яворов напуска живота охулен и изоставен

Става начален учител в с. Горски извор (Кору чешме), Хасковско. Не спира да твори и през април 1920 г. прави изложба в основното училище в Хасково, а през август - в читалището в Габрово. Веднага след това пристига в София, за да се запише като извънреден студент в академията. Единственото "имане", което носи със себе си, са нарисуваните дотогава картини, които закачва по стените на павилиона "Ариана" край езерото в Борисовата градина. Дързостта на провинциалиста да започне с такава изложба се приема двояко. Някои с насмешка разглеждат и се произнасят за наивните му пейзажи, смятат го дори за малко луд. Но получава и високи оценки в печата и има сравнително добри продажби. Едни от тези, които го оценяват високо са Гео Милев и Чавдар Мутафов. За този решителен момент в живота на Иван Милев след десетилетия колоритно си спомня поетът Ламар:

"Беше накачил по стените рисунки, шарени като яйца. Баща му искал да го прави овчар, но от овчарлъка му остана само овчият кожух, носеше го из София с вълната навън. Някои като го виждаха така облечен, отдаваха го на декадентските му увлечения. Двамата с Гео Милев идваха често в моята квартира да пият вермут, идваха и с Илия Бешков, с когото живееха в една стая на бул. "Фердинанд". Беше празна стая, нямаше дори маса и работеха върху пръстения под."

Рисувалното училище, бъдещата Художествена академия, 20-те години на ХХ век

На изпита за Художествената академия вместо натюрморт рисува стилизирана картина. Въпреки това, впечатлена от импулсивното му въображение, комисията го приема за студент през септември 1920 г.

Непокорният му дух се проявява още на първите уроци. Две години следва общия курс, но самородният му талант не се примирява с рисуването на отделните части на човешкото тяло и през 1922 г. той се прехвърля там, където талантът му може да препуска на воля - в декоративния отдел при професор Стефан Баджов. Тук дарованието му е толкова голямо, че веднага е забелязано и оценено.

Плакатът за първата изложба на Иван Милев в София, 1920 г.

Още

Кост по кост вадят останките на Димчо Дебелянов от лобното му място край Демир Хисар

Кост по кост вадят останките на Димчо Дебелянов от лобното му място край Демир Хисар

По време на обучението си прави три самостоятелни изложби, третата е през 1923 г. в прочутата "Тръпкова галерия" на ул. Аксаков. Сътрудничи на вестник "Червен смях" като илюстратор и карикатурист. През 1922 г. рисува кориците на книгите "Смърт" на Владимир Полянов, "Синята хризантема" на Светослав Минков, "Фантазии" на Едгар Алан По, "Ужасът" от Ханс Хайнц Еверс и др. Прави корицата и илюстрира стихосбирката на Ламар "Арена" изд. "Т. Ф. Чипев". През 1923 г. участва с рисунки в сп. "Маскарад", илюстрира литературния сборник "Одрин".

Иван Милев с приятели

Още

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

С група състуденти посещава Цариград, Атина, Корфу, Неапол, Рим, Флоренция, Венеция и се запознава отблизо с достиженията на италианския ренесанс и барок. Есента на същата година дебютира като сценограф - работи по постановката "Възнесението на Ханеле" от Герхарт Хауптман в "Театър Студия" на Исак Даниел. Започва сътрудничеството му и с Народния театър. Талантливата му ръка създава ненадминати сценографски решения в няколко постановки. През 1925 г. прави стенописите и проектира интериора на известната днес Стайнова къща в Казанлък.

"Безсъница", 1920 г.

Въпреки признанието, през всичките години на следването му мизерията не го изостава. За да може да се изхрани, Иван Милев взима под наем дървена количка и в свободното от лекции време продава с нея зарзават в крайните квартали на града. Със същата количка често пренася и багаж на пътници от гарата до града. Печалбата му обаче е нищожна. Парите стигат колкото за парче хляб и един чай на ден.

Кориците на книгите "Синята хризантема" на Светослав Минков и "Смърт" на Владимир Полянов, 1922 г.

"Трябва на всяка цена да стана художник, даже и да загина от глад", често повтаря студентът. Въпреки неплатения си наем и заобикалящата го нищета Милев трудно се разделя с картините си, не иска да ги продава, ревнува ги. Той е безкомпромисен в естетическите си критерии и за нищо на света не е склонен да ги престъпи и се продаде за пари. Негови съвременници от Казанлък разказват, че местният търговец на розово масло, милионерът Папазов, дълго време го преследвал с молба да нарисува портрет на жена му.

"Абе, ти си болен от охтика, давам ти един милион да нарисуваш жена ми и с тези пари да отидеш да се лекуваш" - предлагал богаташът. Художникът му казал:

"Няма да нарисувам жена ти, защото е дебела, грозна и с мустаци!"

"Нашите майки все в черно ходят", 1926 г.

Още

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

През април 1925 г. в една художествена галерия, Милев се запознава с Екатерина Наумова - млада и даровита оперна певица, завършила консерватория в Германия и факултет по философия, дъщеря на военния лекар Христо Наумов. Двамата си определят среща на 16 април пред храм "Св. Неделя", точно в часа на последвалия чудовищен атентат. В последния момент мястото на срещата е променено - щастлива случайност, спасила живота им. На 19 юли с. г. младите се женят. На 18 май 1926 г. се ражда дъщеря им Мария Милева, която става архитект. Катя се отказва от обещаваща бляскава кариера и става негов меценат, другар, съпруга, вдъхновител и прототип на голяма част от образите в картините му.

Корицата на "Фантазии" на Едгар Алан По

На 29 юни 1925 г. Милев завършва с отличие декоративния отдел на Художествената академия с дипломната си композиция "Париж". Същата година получава държавна награда за изкуство за творбата си "Крали Марко". След завършването си работи като художник на свободна практика, сценограф към Народния театър, автор на стенописи за частни домове, прави илюстрации и оформление на книги, сътрудничи във вестници.

Корицата на списание "Ек", 1924 г.

Милев е и талантлив сценограф - проект за декор, 1921 г.

Заедно с Васил Вичев участва в конкурса за паметника на връх Шипка. През пролетта на 1926 г. е приет в дружество "Родно изкуство" и през април-май с.г. участва в изложбата му с "Божа майка" и "Светогорска легенда". Оформя и илюстрира "Сборниче за деца" от Дора Габе, работи върху сценографията на "Сън в лятна нощ" от Шекспир, постановка на Николай Масалитинов.

"Пролет", 1922 г.

"Тежко е да се чувстваш цар, а да живееш като просяк!", неведнъж  споделял мъката си пред приятели талантливият художник.

Дългите години на мизерия и лишения се отразяват пагубно на здравето му. На 25 януари 1927 г. Иван Милев умира внезапно от инфлуенца - само три седмици преди да навърши тридесет. В деня на смъртта си получава покана да уреди изложба на картините си в Дрезден.

На 27 февруари 1927 г. в Тръпковата галерия е организирана посмъртна изложба.

"Гурбетчия", 1922 г.

Първата картина със заглавие "Ахинора" - портрет на Анна Орозова, 1922 г.

Още

22 септември 1921 г. - последният ден на Иван Вазов

22 септември 1921 г. - последният ден на Иван Вазов

Милев е самороден и удивителен талант. Той е един от големите майстори на темперната и акварелна техника в българското изобразително изкуство. Сравняват го с Густав Климт и това не е случайно. Самобитният му декоративен стил е повлиян от модерния по това време в Европа сецесион. Но за разлика от творбите на австрийския му колега, тези на родния художник, са свързани по-скоро с народните традиции и иконописта. В творбите си въплъщава в пластични образи богатството на българския фолклор и бит.

Оставя безценно наследство за българското изобразително изкуство - живопис, сценография, стенописи, рисунки. За съжаление едни от най-хубавите му творби са изчезнали, други - разпилени, а част от най-стойностните му стенописи - унищожени по време на бомбардировките в София. Негови работи се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествена галерия Казанлък както и в галериите на Шумен, и други градове. Създава нова сценографска стилистика в българския театър и рязко се противопоставя на академичната конюнктура.

"Арапин отвлича бяло момиче", 1923 г.

"Задушница", 1923 г.

"Отчаяние", 1923 г.

Една от най-известните картини на Милев е "Ахинора" (1925), в чийто образ мнозина разпознават казанлъшката аристократка и видна красавица Анна Орозова, с която дори му приписват връзка, въпреки, че тя е омъжена. Сред другите му популярни творби са портретът на поетесата Анна Каменова (1924), "Триптих: Мъглижкият манастир" (1924), "Сватба" (1925), "Нашите майки все в черно ходят" (1926), "Бежанци" (1926), "Септември 1923" и мн. др.

"Параклисът на Мъглижкия манастир", 1925 г.

"Крали Марко", 1925 г.

Творецът оставя и богато литературно наследство в стихове, песни и проза.

"Анна Каменова", 1925 г.

През 1941 г. съпругата на Иван Милев Екатерина и дъщеря му Мария предават 30 картини, рисувани от него в края на живота му на съхранение в трезора на Търговската банка, която през годините се трансформира в клон на БНБ. През 1956 г. решават да ги изтеглят, за да направят изложба по повод 60-годишнината от рождението на художника. И тогава разбират, че картините са изчезнали. Наследниците завеждат дело. Доводите на защитата са несериозни. Според тях картините са случайно изгорени от огняр, който ги е намерил. Делото е прекратено. Картините са в неизвестност и до днес. Някои от тях са виждани в Щатите, а други в европейски държави.

Автопортрет, 1920 г.

Иван Милев е близо до нас всеки ден, без мнозина дори да подозират за това - талантливият художник и елементи от творбите му са изобразени върху банкнотата от 5 лева от 1999 г.

Коментирай 0

1/1

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Иван Милев

Иван Милев

Иван Милев (вляво) като военен художник по време на Първата световна война

Иван Милев с приятели

Картини на Милев, пресъздаващи сцени от войната

Картини на Милев, пресъздаващи сцени от войната

Рисувалното училище, бъдещата Художествена академия, 20-те години на ХХ век

Плакатът за първата изложба на Иван Милев в София, 1920 г.

Кориците на книгите "Синята хризантема" на Светослав Минков и "Смърт" на Владимир Полянов, 1922 г.

Корицата на "Фантазии" на Едгар Алан По

Милев е и талантлив сценограф - проект за декор, 1921 г.

Корицата на списание "Ек", 1924 г.

"Безсъница", 1920 г.

"Пролет", 1922 г.

"Гурбетчия", 1922 г.

Първата картина със заглавие "Ахинора" - портрет на Анна Орозова, 1922 г.

"Арапин отвлича бяло момиче", 1923 г.

"Задушница", 1923 г.

"Отчаяние", 1923 г.

"Параклисът на Мъглижкия манастир", 1925 г.

"Крали Марко", 1925 г.

"Анна Каменова", 1925 г.

"Нашите майки все в черно ходят", 1926 г.

Втората "Ахинора", 1926 г.

Автопортрет, 1920 г.

Снимка: Kazanlak.com

Снимка: Kazanlak.com

Календар

Препоръчваме ви

Мъдро спокойствие от Елза и Владимир Гоеви

Изложба Живопис от семейството художници ще бъде представена от 9 до 27 юли 2020 г. в Галерия "Арте"

Лондонската Национална галерия отваря врати след карантината

Броят на посетители се очаква да бъде само една четвърт от обичайните, което прави около 3-4 хиляди души, съобщи директорът на музея Габриеле Финалди

Лувърът отвори отново врати (ГАЛЕРИЯ)

Първите 7400 билета, пуснати за продажба онлайн в понеделник, бяха изкупени още в първите часове на деня

Галерия "Уфици" с проект за ролята на черната култура в епохата на Ренесанса

Италианската галерия във Флоренция представя в него девет шедьоври от колекцията си

84,6 милиона долара за триптих на Франсис Бейкън

Творбата на художника, нарисувана през 1981 година, е вдъхновена от античната трилогия "Орестия" на древногръцкия автор Есхил

Вижте "Буйна еротика" от Иво Димчев

Артистът излага бързо нарисувани картини, изобразяващи човешки тела в любовен акт