ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ
Мартенички, Mărţişor и Martis
Или с какво още Балканският полуостров е известен на света
Автор : / 2291 Прочита 1 Коментара
Снимки: Културен институт в Париж/Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg
Ако влезем в ролята на изследователи, трудно ще стигнем до появата на мартениците. Затова можем само да проследим с какво се е свързвал символът във времето.
Древните римляни, почитащи бог Марс, са свързвали началото на годината с датата 1-ви март. Противно на съвременните ни възгледи, вместо традиционните мартеници, начинът, по който почитали месеца, се изразявал в носенето на златни украшения, съединени с въженце от черен и бял конец. Те вярвали, че по този начин се балансира лятото, зимата и...смъртта!
В Древен Рим Новата годината се е празнувала на 1 март
Днес е малко по-различно. Например в Гърция мартеницата я слагат предимно на децата в първия ден от месеца.
Според общоприетото вярване конецът предпазва от силните лъчи на пролетното слънце. Непроменена, тази културна практика може да се срещне и в Македония, наричана "Мартинка", както и в Албания, известна като "Вере". Като този вариант се реализира с една червена и една бяла нишка.
Подобен стар обичай, залегнал в езическите практики, е оцелял и в България. Той е широкоразпространен и носи симпатичното и странно име - Баба Марта. Появата е разкрита в много легенди.
Най-известната се разказва от времето на хан Исперих, т.е. през VII в., който изпратил орли с бели конци да оповестят победата над Византийската империя, а те се оцветили в червено от кръвта по време на полета, но оставяме на въображението ни да реши коя от всички е най-достоверна.
Снимка: Българския културен институт в Париж
Можем да се ласкаем от факта, че вероятно мартеницата "прескача" в румънската и молдовската култури. По традиция жените изработват малък предмет, наречен "Mărţişor".
В някои случаи mărţişor-ът се поставял на входа на къщата или на обора, та дори и на врата на добитъка. Те се различават от нашите съвременни варианти и са по-скоро като брошка, която жените могат да носят на реверите си.
А за чужденците този обичай е твърде интересен!
Най-старите румънски мартеници, 1900 г.
За не особено запознатите с историята на мартениците, е възможно в първия момент да допуснат, че става дума за някаква нова мода в аксесоарите. Все повече проявяват интерес към историята и е интересно да се наблюдават окичени англичани, германци или французи с български, македонски, молдовски или румънски "марцишори", изплетени от червени и бели конци.
Хората по света все повече се интересуват от мартеничките. Ако не си спомняте ще ви припомним, че преди известно време в Париж французи се присъединиха към старата българска традиция в месеца, в който посрещаме пролетта. Към мартениците бяха приложени и картички с информация за празника и символиката на преплетените червени и бели нишки на два езика - френски и английски.
И независимо къде сме достатъчно е да настъпи месец март, за да носим България със себе си. Необходимо е само едно: да имаме мартеничка!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}