IN MEMORIAM
На 101 г. почина Константинка Калайджиева – първата жена директор на Националната библиотека
През 2016 г. отказва най-високото отличие на Министерството на културата - наградата "Златен век", като посочва, че наградата е обезсмислена заради "липсата на адекватна държавна политика в областта на библиотечното дело"
Редактор : / 4779 Прочита 4 Коментара
Източник: Стопкадър/ БНТОтиде си Константинка Калайджиева, първата жена директор на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Това съобщават от Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА).
Константинка Калайджиева е родена на 5 декември 1921 г. в София в семейство на българи от Кукуш - Егейска Македония, които след Балканските войни се заселват в България. През 1940 г. завършва с отличие Втора девическа гимназия. Включва се като доброволка в частите на Първа българска армия и участва в Отечествената война, а през 1946 г. завършва немска филология в Софийския университет.
През 1948 г. завършва шестмесечен стажантски курс за библиотекари с висше образование, организиран в Народната библиотека и остава да работи в нея като организатор на този курс. През 1950 г. е изпратена в Комитета за култура, където създава и ръководи в продължение на две години отдел "Библиотеки". Участва в създаването на Държавния библиотекарски институт. През 1952 г. се връща в Народната библиотека, като в продължение на 27 години я ръководи - от 1956 до 1965 г. е заместник-директор, а от 1965 до 1983 г. е неин директор.
"Целият професионален и житейски път на Константинка Калайджиева е посветен на библиотеките. На тях тя отдава всичките си знания, опит и енергия", пишат от ББИА. По думите им нейната дейност намира международно признание с избора й за един от тримата членове на Съвета по библиотечните въпроси към Генералния секретар на ЮНЕСКО.
Константинка Калайджиева има над 250 публикации - книги, студии, статии, доклади и др. Те са издадени у нас и в чужбина. Удостоена е със званието "Заслужил деятел на културата", носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий", І степен.
През 2016 г. отказва най-високото отличие на Министерството на културата - наградата "Златен век", като посочва, че наградата е обезсмислена заради "липсата на адекватна държавна политика в областта на библиотечното дело", посочват от ББИА.