ВЕЛИКИТЕ ИТАЛИАНЦИ В КИНОТО
Нино Манфреди се среща с българската си дъщеря само на ДНК-теста
Навършват се 100 години от рождението на големия актьор и режисьор
Автор : / 14372 Прочита 29 Коментара
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg/Снимки: Getty Images и кадри от филми
Българката Тонина Богданова - Манфреди е дъщеря на Нино Манфреди, съобщи радио Би Би Си, цитирайки пространен репортаж на италианското седмично списание "Оджи" през 2001 година.
Съд реши, че съгласно резултатите от лабораторно изследване на ДНК, Тонина е дъщеря на италианския актьор. 45-годишната тогава майка Светла Богданова водила 16-годишна битка по всички инстанции, за да узакони плод на връзката си с Манфреди - факт, който той винаги е отричал.
ДНК-изследванията на кръвните проби на Манфреди са извършени от Института за криминология към българското Министерство на вътрешните работи.
Италианското списание пише, че за доказване на бащинството на кинозвездата е бил използван най-модерният и безпогрешен метод PCR (Polymerase Chain Reaction).
Съдебни битки между роднините на един от най-големите италиански актьори нямало, тъй като още преди да почине, Манфреди поделил парите и имотите си само между трите си законни деца. Извънбрачната Тонина получила единствено фамилията му.
За разлика от майка си, която преспала един единствен път с Манфреди, Тонина има късмет в любовта. Още когато е на 20 години срещнала голямата си любов. Двамата имат син Георги, който удивително прилича на известния си дядо Нино Манфреди, навремето любимец на цяла Италия, твърдят техни близки.
Майка й Светла родила през 1984 г. За да може да отгледа детето си, самотната майка, която се прехранвала като преводач, започнала работа в сладкарница, а после и в супермаркет. От малка Тонина научила италиански от майка си.
Сатурнино "Нино" Манфреди (22 март 1921 - 4 юни 2004) е актьор, режисьор, сценарист, драматург, комик, певец, автор и телевизионен водещ.
На 22 март 2021 г. се навършват 100 години от рождението на любимеца на Италия.
Манфреди беше един от най-изявените италиански актьори в жанра commedia all'italiana. По време на кариерата си той печели няколко награди, включително шест награди "Давид ди Донатело", шест награди "Настро д`Ардженто" и наградата за дебют на филмовия фестивал в Кан през 1971 г. "Между чудесата". Обикновено играе губещи, маргинализирани персонажи от работническата класа, но "притежаващи своето достойнство, морал и основен оптимизъм".
Манфреди е роден в Кастро дей Волши, Фрозиноне в семейство на фермери. Баща му е вербуван в Обществена безопасност, а в началото на 30-те години е преместен в Рим, където Нино и по-малкият му брат Данте прекарват детството си в известния квартал "Сан Джовани".
През 1937 г. той се разболява сериозно от двустранен плеврит и след като лекар му дава само три месеца живот, е настанен няколко години в санаториум. Там се учи да свири на банджо и участва в музикалната група на болницата. По настояване на семейството си през октомври 1941 г., се записва в университета - в Юридическия факултет. Още същата година проявява интерес към сцената и дебютира като водещ и актьор в театър на една енория в Рим.
Нино Манфреди в "Хляб и шоколад"
След 8 септември 1943 г., за да избегне наборната военна служба, той се укрива за една година с брат си в планините над Касино. Завръща се в Рим през 1944 г., подновява университетското си обучение и се записва в Националната академия за драматично изкуство. През октомври 1945 г. завършва право с дисертация по наказателно право, но никога не упражнява професията. През юни 1947 г. завършва и Театралната академия.
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg/Снимки: Getty Images и кадри от филми
Манфреди прави своя официален дебют на сцената през 1947 г. и играе в пиеси, режисирани от Луиджи Скварзина и Вито Пандолфи. Същата година той влиза в сценичната трупа на Малталяти-Гасман, играейки предимно драматични роли. През 1948 г. влиза в състава на театъра на Пиколо ди Милано под ръководството на Джорджо Стрелер, играейки в трагедии като "Ромео и Жулиета" и "Бурята".
Същата година започва работа в радиото като комик и имитатор. През 1949 г. дебютира в киното в мелодрамата "Манастирът в Санта Клара" През 1952 г. работи с Едуардо Де Филипо в Tre atti unici, заедно с Тино Буацели, Паоло Панели и Биче Валори. Същата година той се присъединява към ревюто на сестрите Нава и започва да се занимава и с дублаж. През 1955 г. той участва в първите си филми - "Ергенът" от Антонио Пиетранжели и "Дива любов" от Мауро Болонини.
През 1958 г. Манфреди получава първите си главни филмови роли. Същата година той сформира компания за шоу програми с Делия Скала и Паоло Панели, постигайки известен успех с мюзикъла Un trapezio per Lisistrata. През 1959 г. триото е взето от RAI за домакин на Canzonissima. Шоуто бележи повратната точка в кариерата на Манфреди, който се радва на много голяма популярност, главно благодарение на "макиета" (комична роля) на "Барман от Чекано". Успехът веднага му печели договор с Дино Де Лаурентис, който той прекратява след една година, за да може свободно да избира проектите, по които ще работи.
През 1962 г. Манфреди се радва на още по-голям успех, играейки главната роля в мюзикъла Rugantino, с който обикаля и Канада, САЩ и Аржентина. Същата година той режисира "L'avventura di un soldato" в антологичния филм Of Wayward Love, който не е оценен добре от критиката.
Манфреди се превръща в икона на Commedia all'italiana с Geppetto в телевизионния сериал "Приключенията на Пинокио"(1972).
Втората половина на 60-те години Манфреди се превръща в топ актьор в италианския боксофис, участва в някои от най-успешните и аплодирани от критиката филми в жанра Commedia all'italiana, често режисиран от Дино Риси. През 1969 г. с Nell'anno del Signore той започва плодотворно сътрудничество с режисьора Луиджи Магни.
През 1970 г. се радва на голям музикален успех с песента на Ettore Petrolini "Tanto pe 'cantà". Премиерата на песента е извън конкуренцията на музикалния фестивал в Сан Ремо и достига третото място в италианския хит парад. През 1971 г. дебютира като режисьор с полуавтобиографичния "Между чудеса", с който получава почти единодушно признание на критиката, печелейки наградата за най-добър филм на фестивала в Кан, италианския "Златен глобус" за най-добър дебют, две Сребърни панделки за най-добър сценарий и най-добра оригинална история и специален Дейвид ди Донатело.
През 1972 г. той постига голям телевизионен успех, като играе Geppetto в адаптацията на Луиджи Коменчини "Приключенията на Пинокио". През 70-те и началото на 80-те Манфреди играе в "Хляб и Шоколад" (1973), "Всички се обичахме толкова много" (1974), в "Пустия и мръсният град" (1976) и др.
След последния си филм като режисьор и два комерсиални филма с участието си заедно с Ренато Поцето (Heads I Win, Tails You Lose и Questo e Quello), през 80-те години Манфреди не е толкова активен.
През 1983 г. той дебютира като автор с книгата Proverbi e altre cose romanesche, а през 1984 г. подписва първата си работа като драматург и сценичен режисьор (Viva gli sposi), дейност, в която постепенно се фокусира. През 1990 г. той получава награда за цялостно творчество Давид ди Донатело. През 1992 г., след като за първи път приема да бъде кандидат на изборите със списъка Pannella, той оттегля кандидатурата си, за да не се откаже от артистичните си ангажименти.
През 1993 г., по време на Un Commissario a Roma, той страда от хипоксия, която нарушава паметта му. Започвайки от Un Commissario a Roma, прави поредица от успешни телевизионни сериали и минисериали в RAI, по-специално Linda e il brigadiere.
Последната роля на Манфреди е Галапаго, почти ням мъж без памет, в испанския драматичен филм на Мигел Ермосо "Краят на една мистерия".
На 7 юли 2003 г., няколко месеца след излизането на филма, той е поразен от мозъчен инсулт в дома си в Рим. През август той получи награда за цялостно творчество Bianchi на филмовия фестивал във Венеция. През септември здравословното му състояние му позволява да се върне у дома, но през декември получава нов мозъчен кръвоизлив. След като шест месеца ту се подобрява, ту се влошава, той си отива на 4 юни 2004 г. на 83 години.
"Viale Nino Manfredi" е улица в Рим, която носи неговото име.
Манфреди е женен за модела Ерминия Ферари от 1955 г. до смъртта си. Двойката имаше син Лука, който е филмов и телевизионен режисьор и две дъщери Роберта - актриса, телевизионна водеща и продуцент и Джована.
Българката Тонина Богданова - Манфреди също е дъщеря на Нино Манфреди, съобщи радио Би Би Си, цитирайки пространен репортаж на италианското седмично списание "Оджи" през 2001 година.
Съд реши, че съгласно резултатите от лабораторно изследване на ДНК Тонина е щерка на италианския актьор. 45-годишната майка Светла Богданова водила 16-годишна битка по всички инстанции, за да узакони плод на връзката си с Манфреди - факт, който той винаги е отричал.
ДНК-изследванията на кръвните проби на Манфреди са извършени от Института за криминология към българското Министерство на вътрешните работи.
Италианското списание пише, че за доказване на бащинството на кинозвездата е бил използван най-модерният и безпогрешен метод PCR (Polymerase Chain Reaction).
През изминалите години Манфреди е бил и посланик на УНИЦЕФ, защитавайки правата на нуждаещите се деца, докато майката на Тонина, Светла Богданова, е отгледала с много лишения неговата собствена дъщеря, отбелязва не без ирония "Оджи".
Съдебни битки между роднините на един от най-големите италиански актьори нямало, тъй като още преди да почине, Манфреди поделил парите и имотите си само между трите си законни деца. Извънбрачната Тонина получила единствено фамилията му. Законните деца на актьора от съпругата му Ерминия Ферари, дори не я допуснали на погребението на баща им.
За разлика от майка си, която преспала един единствен път с Манфреди, Тонина има късмет в любовта. Още когато е на 20 години срещнала голямата си любов. Двамата имат си Георги, който удивително прилича на известния си дядо Нино Манфреди, навремето любимец на цяла Италия, твърдят техни близки.
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg/Снимки: Getty Images и кадри от филми
Майка й Светла родила през 1984 г. Тя отгледала сама детето си. За да може да отгледа детето си, самотната майка, която се прехранвала като преводач, започнала работа в сладкарница, а после и в супермаркет. От малка Тонина научила италиански от майка си.
От ранна възраст Манфреди страда от разстройство на жлъчните пътища, което го принуждава към много строга диета, а храненията му често се състоят само от лек чай или кафе д'орзо. Той беше атеист. Активен в доброволчеството, през 1991 г. е номиниран за посланик на добра воля за УНИЦЕФ.
Нино Манфреди в края на живота си (Снимки: Getty Images)
През 2007 г. на него е кръстен астероид (73453 Ninomanfredi). През 2009 г. на наградите Nastro d"Argento беше учредена награда Nino Manfredi. На Манфреди е назован и театър в Остия, Рим.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}