ГОЛЕМИТЕ СВЕТОВНИ ЗВЕЗДИ
Чаровният мачо, който отказваше роли с целувки и секс сцени
Изминаха 35 години, откакто Лино Вентура се пресели в отвъдното
Автор : / 12183 Прочита 16 Коментара
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимки: Getty Images
"Нямам актьорско образование; не бих могъл да правя класики. Това, което мога да направя, е да играя себе си. И най-много обичам да не говоря изобщо ...
Изучавам сценария и след това се опитвам да "вляза в кожата" на героя. Много е загадъчно как се случва това. Не мога да го обясня. В киното има толкова много загадки, че когато се сетите за тях, не ви се иска никога да правите филми", казва актьорът в интервю.
Изминаха 35 години, откакто Лино Вентура се пресели в отвъдното
Вентура е известен по целия свят като френски актьор, макар че всъщност никога не е получавал френско гражданство.
Angiolino Giuseppe Pasquale Ventura е роден в Италия - в град Парма. Неговият баща Жан Вентура, избягал от своята бременна приятелка Луиза Борини, поради което дълго време след раждането си бъдещият актьор бил наричан Анджело Борини.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Майка му се обръщала към него с галени имена като Анджелино или Лино. И впоследствие зрителите също ще го запомнят и обикнат именно като Лино Вентура.
Френската уикипедия го нарича "италианската звезда на френското кино". Има нещо знаменателно в това, че бъдещият любимец на френската публика, чието име носи дори един площад в Париж, се появява на белия свят през 1919 година точно в деня на националния празник на страната, която ще го приюти след пристигането му там като беден емигрант.
В Париж му се налага да се грижи сам за прехраната си и да помага на майка си, поради което напуска училище много рано, без дори да е завършил началното си образование.
Жени се съвсем млад (на 8 януари 1942 г.) за голямата си любов Одет, с която живее цели 55 години до смъртта си през 1987 г. Само няколко дни след сватбата е призован в армията. Попада в Югославия, дезертира и се завръща в окупирания Париж, където се крие при роднини на жена си.
След края на Втората световна война Вентура се посвещава на кеча и жъне успехи на тепиха под името Лино Борини. Дори през 1950 година завоюва европейската титла по борба класически стил. Но тежка травма прекъсва спортната му кариера.
Възнамерявал да се заеме с организиране на състезания по борба, обаче Съдбата била решила друго за него.
Режисьорът Жак Бекер си търсел як мъжага за епизодична роля в своята ганстерска драма с Жан Габен "Не пипай плячката" (1954).
Актьорът Лино Вентура, около 1975 г. (Снимка: Getty Images)
Великият актьор харесал дебютанта, а самият филм имал голям успех, което предначертава бъдещето му. Благодарение на своите физически данни, глас и органично поведение в кадър Лино бързо напредва в киното. Снима се в много филми редом до Жан Габен, учейки се от неговото майсторство и не след дълго е признат за един от най-големите френски киноактьори.
Играе и с други големи звезди като Бурвил, Ален Делон, Клод Рич, Бернард Блиер, Жак Брел, Мишел Серо, Жан-Пол Белмондо и работи с водещи режисьори като Луис Мале, Клод Соте, Клод Милър, и с великия сценарист Мишел Одиар.
В "Авантюристите" (1967) играе в тандем с Ален Делон.
Печели огромна популярност включително и у нас, където е познат с филми като "Опасни муцуни", "Сицилианският клан", "Булевардът на рома", "Последният известен адрес", "Височайши трупове", "Сто дни в Палермо" и др.
"Второто дихание" (1966) на Жан-Пиер Мелвил е прожектиран у нас само в софийското филмотечно кино "Дружба" (днес "Одеон").
В края на своята кариера Вентура се превъплъщава блестящо в ролята на Жан Валжан от филма на Робер Осен "Клетниците" (1982).
Снима се общо в 76 филма, създавайки галерия от незабравими екранни образи, чрез които винаги се е опитвал да разкрие истината за своите персонажи, без да се поддава на изкушенията на славата и лесната печалба.
Винаги е отбягвал участие в секс сцени. Нещо повече - отказвал да се снима дори в сцени с най-невинни целувки. Всъщност такива моменти има само в два от неговите филми.
Вентура остава до края на живота си дълбоко морален човек, независимо от многобройните изкушения, на които е бил подлаган, снимайки се с повечето от най-красивите актриси на френското кино.
Бил е строг и разбиращ баща за своите четири дъщери - истинска опора на своето семейство. А след като една от дъщерите му станала инвалид в резултат на нелечимо заболяване, решава да се превърне в закрилник и благодетел на хиляди деца с подобна съдба.
Без да го разгласява никъде (журналистите научили за това едва след неговата смърт),
Лино Вентура основава със собствени средства мрежа от интернати за деца-инвалиди Perce-Neige (Кокиче), което помага на деца с увреждания и техните родители.
Лино Вентура умира в Сен-Клу при Париж на 22 октомври 1987 г. от сърдечен инфаркт на 68-годишна възраст. На погребението му хиляди следват ковчега му по улиците на Париж.
Гробът на Вентура в Le Val-Saint-Germain, Есон
През цялата си кариера той е един от най-популярните актьори на френското кино. Той говори френски без никакъв акцент (с изключение на парижкия в началото на кариерата си) и говори италиански с лек френски акцент, след като пристига във Франция на 7 години.
Вентура приписва големия си успех на ограничения си актьорски диапазон; и често казва: "Ако не мога да повярвам в даден герой или ако нещо не звучи достоверно, не мога да го изиграя."
В интервю от 1980 г. той казва, че "през предходната година започнах да осъзнавам колко невероятен късмет съм имал от 9-годишна възраст, колко много съм бил обичан от толкова много хора. Когато играя, правя това, което обичам, и дори ми плащат за това. Аз се поставям в услуга на филма, а не поставям филма в моя услуга."
Отказва няколко роли - част от "Апокалипсис сега" (изрязан от финалния филм), роля във филм на Робърт Олдрич и ролята, изиграна от Франсоа Трюфо в "Близки срещи от третия вид".
Вентура казва: "Историята в един филм е всичко. Моят добър приятел Жан Габен казваше преди 25 години, че във филмите има три важни неща: сценарият, сценарият и сценарият."
Въпреки че съпругата и четирите му дъщери са французойки, той никога не пожелава да се откаже от италианското гражданство, поради уважение към родителите си. Въпреки това той е класиран на 23-то място сред 100-те най-велики французи, 17 години след смъртта му.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}