ГОЛЕМИТЕ СВЕТОВНИ ЗВЕЗДИ
Чаровният мачо, който отказваше роли с целувки и секс сцени
Изминаха 35 години, откакто Лино Вентура се пресели в отвъдното
Автор : / 11850 Прочита 16 Коментара
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимки: Getty Images"Нямам актьорско образование; не бих могъл да правя класики. Това, което мога да направя, е да играя себе си. И най-много обичам да не говоря изобщо ...
Изучавам сценария и след това се опитвам да "вляза в кожата" на героя. Много е загадъчно как се случва това. Не мога да го обясня. В киното има толкова много загадки, че когато се сетите за тях, не ви се иска никога да правите филми", казва актьорът в интервю.
Изминаха 35 години, откакто Лино Вентура се пресели в отвъдното
Вентура е известен по целия свят като френски актьор, макар че всъщност никога не е получавал френско гражданство.
Angiolino Giuseppe Pasquale Ventura е роден в Италия - в град Парма. Неговият баща Жан Вентура, избягал от своята бременна приятелка Луиза Борини, поради което дълго време след раждането си бъдещият актьор бил наричан Анджело Борини.
Майка му се обръщала към него с галени имена като Анджелино или Лино. И впоследствие зрителите също ще го запомнят и обикнат именно като Лино Вентура.
Френската уикипедия го нарича "италианската звезда на френското кино". Има нещо знаменателно в това, че бъдещият любимец на френската публика, чието име носи дори един площад в Париж, се появява на белия свят през 1919 година точно в деня на националния празник на страната, която ще го приюти след пристигането му там като беден емигрант.
В Париж му се налага да се грижи сам за прехраната си и да помага на майка си, поради което напуска училище много рано, без дори да е завършил началното си образование.
Жени се съвсем млад (на 8 януари 1942 г.) за голямата си любов Одет, с която живее цели 55 години до смъртта си през 1987 г. Само няколко дни след сватбата е призован в армията. Попада в Югославия, дезертира и се завръща в окупирания Париж, където се крие при роднини на жена си.
След края на Втората световна война Вентура се посвещава на кеча и жъне успехи на тепиха под името Лино Борини. Дори през 1950 година завоюва европейската титла по борба класически стил. Но тежка травма прекъсва спортната му кариера.
Възнамерявал да се заеме с организиране на състезания по борба, обаче Съдбата била решила друго за него.
Режисьорът Жак Бекер си търсел як мъжага за епизодична роля в своята ганстерска драма с Жан Габен "Не пипай плячката" (1954).
Актьорът Лино Вентура, около 1975 г. (Снимка: Getty Images)
Великият актьор харесал дебютанта, а самият филм имал голям успех, което предначертава бъдещето му. Благодарение на своите физически данни, глас и органично поведение в кадър Лино бързо напредва в киното. Снима се в много филми редом до Жан Габен, учейки се от неговото майсторство и не след дълго е признат за един от най-големите френски киноактьори.
Играе и с други големи звезди като Бурвил, Ален Делон, Клод Рич, Бернард Блиер, Жак Брел, Мишел Серо, Жан-Пол Белмондо и работи с водещи режисьори като Луис Мале, Клод Соте, Клод Милър, и с великия сценарист Мишел Одиар.
В "Авантюристите" (1967) играе в тандем с Ален Делон.
Печели огромна популярност включително и у нас, където е познат с филми като "Опасни муцуни", "Сицилианският клан", "Булевардът на рома", "Последният известен адрес", "Височайши трупове", "Сто дни в Палермо" и др.
"Второто дихание" (1966) на Жан-Пиер Мелвил е прожектиран у нас само в софийското филмотечно кино "Дружба" (днес "Одеон").
В края на своята кариера Вентура се превъплъщава блестящо в ролята на Жан Валжан от филма на Робер Осен "Клетниците" (1982).
Снима се общо в 76 филма, създавайки галерия от незабравими екранни образи, чрез които винаги се е опитвал да разкрие истината за своите персонажи, без да се поддава на изкушенията на славата и лесната печалба.
Винаги е отбягвал участие в секс сцени. Нещо повече - отказвал да се снима дори в сцени с най-невинни целувки. Всъщност такива моменти има само в два от неговите филми.
Вентура остава до края на живота си дълбоко морален човек, независимо от многобройните изкушения, на които е бил подлаган, снимайки се с повечето от най-красивите актриси на френското кино.
Бил е строг и разбиращ баща за своите четири дъщери - истинска опора на своето семейство. А след като една от дъщерите му станала инвалид в резултат на нелечимо заболяване, решава да се превърне в закрилник и благодетел на хиляди деца с подобна съдба.
Без да го разгласява никъде (журналистите научили за това едва след неговата смърт),
Лино Вентура основава със собствени средства мрежа от интернати за деца-инвалиди Perce-Neige (Кокиче), което помага на деца с увреждания и техните родители.
Лино Вентура умира в Сен-Клу при Париж на 22 октомври 1987 г. от сърдечен инфаркт на 68-годишна възраст. На погребението му хиляди следват ковчега му по улиците на Париж.
Гробът на Вентура в Le Val-Saint-Germain, Есон
През цялата си кариера той е един от най-популярните актьори на френското кино. Той говори френски без никакъв акцент (с изключение на парижкия в началото на кариерата си) и говори италиански с лек френски акцент, след като пристига във Франция на 7 години.
Вентура приписва големия си успех на ограничения си актьорски диапазон; и често казва: "Ако не мога да повярвам в даден герой или ако нещо не звучи достоверно, не мога да го изиграя."
В интервю от 1980 г. той казва, че "през предходната година започнах да осъзнавам колко невероятен късмет съм имал от 9-годишна възраст, колко много съм бил обичан от толкова много хора. Когато играя, правя това, което обичам, и дори ми плащат за това. Аз се поставям в услуга на филма, а не поставям филма в моя услуга."
Отказва няколко роли - част от "Апокалипсис сега" (изрязан от финалния филм), роля във филм на Робърт Олдрич и ролята, изиграна от Франсоа Трюфо в "Близки срещи от третия вид".
Вентура казва: "Историята в един филм е всичко. Моят добър приятел Жан Габен казваше преди 25 години, че във филмите има три важни неща: сценарият, сценарият и сценарият."
Въпреки че съпругата и четирите му дъщери са французойки, той никога не пожелава да се откаже от италианското гражданство, поради уважение към родителите си. Въпреки това той е класиран на 23-то място сред 100-те най-велики французи, 17 години след смъртта му.