В човешката история са документирани какви ли не зверства и подвизи, извършени под влиянието на глада. Това е може би най-фундаменталният двигател на живите организми. Разбира се, при хората този феномен има много измерения. Гладът може да е, както за храна, така и за власт, слава, знание или пък пари. Но въпреки това, всички тези аспекти споделят бруталната природа и свирепост на своя инстинктивен първообраз.

В дистопичното средновековие на късометражния филм "Глад" от режисьора и сценарист Петър Крумов се смесват първичния и метафизичния глад, за да образуват една мрачна и безутешна атмосфера на жестокост и духовна нищета. Човешкото е заменено от животинското, мисълта от инстинктивното, а съвестта от сляпа несправедливост.

От 19-ти юни филмът на режисьора и сценарист Петър Крумов "Глад" ще бъде наличен за гледане на платформата за късометражно кино на Кинематограф и това е поводът да ви разкажем повече за този филм.

Кадри от филма "Глад" на режисьора и сценарист Петър Крумов (Снимка: "Кинематограф")

На онлайн премиерата можете да се насладите в сайта на Кинематограф - ТУК.

Сюжетът се разиграва в едно забравено от бога царство, където властва един безцеремонен и оскотял деспот (Калин Арсов), който се оплаква, че умира от скука, определя се като беден и както изглежда и двете не са лъжа. Неговите приближени всячески се опитват да спечелят благоразположението му и да задоволят неговите прищевки, но нищо не е достатъчно. Безрадостните му поданици са оглупели от глад, страх и липса на надежда. Някъде там се появява един странстващ шемет (Александър Тонев).

Още

Дж. К. Роулинг срещу Тодор Живков, а?

Момче, което се опитва да продаде раница с рапани, които е намерил по-рано до някакъв мъртвец. За негово щастие очевидно никой не е стигал чак до морето и не знае нито как звучат вълните, нито какво става, когато доближиш рапан до ухото си.

За негово нещастие, единственият, който е бил на морския бряг е Палачът (Николай Додов), а това хич не може да помогне на хитреца в емоционално ампутираната компания, в която попада. Момчето прави опит да надиграе всеобщата апатия и да се разбунтува срещу установените порядки, но дали ще надвие глада?

Кадри от филма "Глад" на режисьора и сценарист Петър Крумов (Снимка: "Кинематограф")

Още

Престъпление и иронични обрати в късия филм "Обир"

Във вселената на "Глад" хората не се събират около общи идеи, принципи и истории, а около надеждата за предстоящата супа. Липсват минало и бъдеще. Всяка перспектива е отнета от невъобразимата сбирщина от прегладнели мошеници. Галерия от физиономии, достойна за споменаване. Олицетворение на мижава злоба, празнота и мършаво безумие. Свят, в които единствено хитростта има практически стойности, но се намира в безутешен дефицит. Единственият смелчага е момчето, чийто първообраз може да открием в архетипа на пътешественика или шута. Но дали неговата самоувереност няма да му коства главата?

Още

"Дишай" - олицетворение на стойностното битие и оцеляването чрез музиката като дишане

Филмът на Петър Крумов хвърля пред сетивата ни една история, която трудно може да се тълкува еднозначно. Разказ, заради самото разказване, абстрактно съновидение, антиутопия или пък саркастично иносказание. Въпросите са оставени на продуктивното въображение на зрителя. Действието търпи различни трактовки отвъд централната тема за глада, като една от основните задвижващи сили, както в биологично и психологическо, така и в социално отношение. Спорно е дали стомасите или душите на персонажите са по-празни, но със сигурност гладът е не само телесен, а и духовен.

Липсата е разпростряла клептомански пипала във всяка сфера на човешкия живот. Ако има някакво спасение, мечта, вяра, те би трябвало да дойдат отвън. Точно в този момент се появява момчето с магическата раковина. Една възможност се предлага в лицето на метафоричния образ на рапана, на морската шир, но той бива потъпкан и изпотрошен, сведен до паница за рехавия бульон, който представлява дългоочакваната супа.

Кадри от филма "Глад" на режисьора и сценарист Петър Крумов (Снимка: "Кинематограф")

Още

"Антракт" - филм, заснет на българската театрална сцена с участието на Анна Петрова и Ники Сотиров

Ако има някаква нишка на надеждата за промяна, за емоционално израстване в "Глад", някакъв хват за човешките съпричастност, милосърдие и добродетелност, то можем да ги открием в персонажа на Съпругата (Мила Роберт), която единствено бива разтърсена от звука на морските вълни. Сякаш за момент, тя успява да погледне отстрани трагичната ситуация, в която се намира и хуква да се спасява в горските височини. А в самия край, точно преди непростимото да бъде извършено, един черпак със супа помирява палач и жертва, сякаш за да бъде пощадена малкото останала човечност и съвест между хората. Утоляването на глада обаче е временно, а когато гладът надвие разума, всичко друго губи оправдание.

"Глад" е смел и ексцентричен филм. Старото нео-реалистично кино намигва през натуралистичната изобличаваща стилистика и безкомпромисните кадри на оператора Георги Георгиев.

Вниманието ни заслужават също така прекрасният кастинг и екстравагантните костюми (Светла Дионисиева) на персонажите, а всичко това е обгърнато от отвлечена и минималистична музика (Светлозар Георгиев), която ни понася из дивите времена, приютявали хората сред мизерия, камъни, кал и мрак.

Иван ВРАМИН

Гледайте филмa сега на https://kinematograf.bg/hunger-film

режисьор и сценарист - Петър Крумов
продуцент - Борислав Чучков
оператор - Георги Георгиев

Още

Зорница София: Филмът "Майка" е като хапче със забавено действие

Още

Синелибри 2023 ще се проведе между 6 и 29 октомври под мотото "Метаморфози"

Още

Проф. Попминчев: Ваклуш казваше, че Бог не се доказва, а се живее

Още

Иван Павлов: Най-значимите моменти в моята кариера са срещите с Константин Павлов, Валери Петров и Красимир Крумов – Грец