РАЗГОВОРИ
Иван Павлов: Най-значимите моменти в моята кариера са срещите с Константин Павлов, Валери Петров и Красимир Крумов – Грец
Кампанията „Класическо българско кино“ на Филмаутор е празник за духа!
Автор : / 605 Прочита 0 Коментара
Иван Павлов: Най-значимите моменти в моята кариера са срещите с Константин Павлов, Валери Петров и Красимир Крумов – Грец
Иван Костов Павлов е български актьор и режисьор. Роден е в град Нова Загора на 24 юни 1947 г. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1978 г. със специалност кинорежисура в класа на проф. Христо Христов. Автор на филмите "Спомен за страха" (2016), "Съдбата като плъх" (2001), "Всичко от нула" (1996) "Разходки с ангела" (1990), "Черно и бяло" (1983), "Масово чудо" (1981). Има изяви и като актьор. Тази година последният му филм "Пролетно равноденствие" обра и наградите на Съюза на българските филмови дейци "Васил Гендов" за 2023 година.
- Как започна вашият път в киното?
- Случайно! Казвам случайно, но зная, че съдбата всичко е написала, но не можем да я четем. От вестник на библиотека /сега там е хотел "София"/ прочетох, че ще открият нов факултет по киноспециалности във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". Това беше през пролетта на 1973 г. Изпитите бяха през есента. Кандидатствах.
Приеха ме. Преподавателите бяха едни от най-талантливите и доказалите се вече режисьори, като Христо Христов, Людмил Стайков и Георги Дюлгеров.
Дипломата ми работа "По буква "г" беше селектирана в състезателната програма на Международния филмов фестивал в Манхайм и Дюлгеров ме покани да дебютирам със сценария на Константин Павлов "Масово чудо"
- Кои са най-значимите моменти във вашата кариера?
- Запознаването и контактуването с Константин Павлов, съпругата му Мария, дъщеря му Донка и кучето Орон. Реализирахме "Масово чудо",1981 г.; "Съдбата като плъх", 1996 и епизоди от "Масово чудо" в "Спомен за страха", 2016 г.
Общуването ми със семейството на Валери Петров и незабравимите 10 години /от 1987 г. до 1997/ всекидневна работа с него: "Разходки с Ангела", 1991; "Всичко от нула", 1996 г.
Малкото, за съжаление, срещи с Грец: "Спомен за страха", 2016 и "Пролетно равноденствие", 2022 г.
- Искали ли сте някога да се откажете?
- Никога! Когато нямах филми, се занимавах със себе си. Да работиш не означава непременно да снимаш.
- Каква е най-голямата наслада от това да правиш кино?
- Съвместната работа с екип от моята кръвна група и, ако филмът е успешен, споделената радост с приятели. Ако не, да си изям боя сам в изолация.
- Следите ли новите български филми?
- Гледам всичко - от началото до края. Независимо от това дали филмът е мой тип, или не. Уважението към работата на колегите е задължително.
- Кой е филмът, който винаги сте мечтали да направите?
- Все още чакам да го сънувам.
- С кой световноизвестен режисьор бихте работили?
- С никого! Режисурата е интимен процес и не предполага брачен партньор.
- Какво мислите за инициативата на Филмаутор "Класическо българско кино"?
- Великолепна идея! Това е празник на духа! Времето е критерий за стойността на филмите, които сме направили /награждавани и не награждавани/ и сега можем да видим какво сме направили преди 40-50 години.
- Филм на дигитален носител или на лента?
- На лента! Ако имам финансова възможност.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}