КЪСОМЕТРАЖНО КИНО

Дж. К. Роулинг срещу Тодор Живков, а?

Просто аналогия за съперничество, всеобхватно за цялата ни държава, в каквито навлиза и филмът "Книга за хората" на Владислав Лаков

Автор: Анита Кацарска / 29 май 2023 / 16:53 3089 Прочита 2 Коментара

Моника Иванова и Марин Янев в кадър от филма "Книга за хората" на режисьора и сценарист Владислав Лаков (Източник: "Кинематограф")

Днес ще насочим вниманието ви към филма "Книга за хората" на режисьора и сценарист Владислав Лаков, който всъщност олицетворява ясна и ортодоксална представа за добро и зло.

На онлайн премиерата можете да се насладите в сайта на Кинематограф - ТУК.

Дж. К. Роулинг срещу Тодор Живков, а? Съпоставка като от потен сън след прекомерна консумация на алкохол в тялото и съзнанието на Дете на прехода. Боксов мач между пробива на Запада в източната част на Желязната завеса и задължителната литература на МОН за лятото в прогимназиална възраст. Като това са просто аналогии за съперничество, всеобхватно за цялата ни държава, в каквито навлиза и филмът "Книга за хората" на Владислав Лаков. Кой печели? На практика още сме 50:50 в 2023 г.

На теория симптомите на прогрес и промяна забелязваме едни у други и с гордост поне се опитваме да вървим срещу корумпираната машина, заседнала на едно място под застаряващ претекст "за хората". Или обратното: в първото изречение слагаме "на теория", а второто е практическата ни обособеност. Самите ние понякога не знаем дали само говорим за промяна, а такава няма, или промяна има, но не е достатъчно широкоразпространена, за да ни дефинира като нация.

На снимачната площадка на филма "Книга за хората" на режисьора и сценарист Владислав Лаков (Източник: "Кинематограф")

Както и да завърши сънят на късния български милениъл, обаче, всички бихме си помислили, че от страната на английската "магесница" аплодират основно млади хора от големи градове, а агитката на бай Тошо се състои от пенсионери, отишли да купят кисело мляко от хоремага в 10 сутринта, но останали да люпят семки до залез. В подобни стереотипни параметри сме свикнали да мислим, което още повече разединява поколенията. Затова и "Книга за хората", където младо момиче (Моника Иванова) и възрастен мъж с проблеми в кръста (Марин Янев) са комбина и където кой от коя страна стои не се определя от възрастта, е ободряващ и неизтъркан прочит на българския сблъсък на настоящето с комунистическото минало.

В интерес на истината, дори не става въпрос за партийна принадлежност толкова, колкото за изконни идеали за свобода на словото и личния избор, тъй като в днешно време и от двете страни по инстинкт не се изслушваме.

Моника Иванова и Ирен Кривошиева в кадър от филма "Книга за хората" на режисьора и сценарист Владислав Лаков (Източник: "Кенматограф")

Колкото и да са сложни връзките между неотдавнашното ни червено минало и разноцветното настояще, "Книга за хората" всъщност олицетворява ясна и ортодоксална представа за добро и зло. Доброто символизират книгите от хартия, обществото, предано на своето единство, и идеалите, напълно изпълними според въпросния социум. Злото са интернетът, директор Димитрова (Ирен Кривошиева) и корупцията, заета да потъпква идеалите.

Разбира се, филмът не цели да наклевети дигитализирането на книгите с цел достъп за широката публика, нито да очерни интернета като цяло. Идеята на жлъчното делене на думата "интернет" на срички в речта на директора е да бъде осъдено неуважението към нуждите на другото лице на широката публика: човекът без достъп до интернет или просто без желанието да чете книга от екран. Истинското значение на фразата "за хората" е да обхване възможно най-разнородна мостра от народа.

Още

Кинематограф с премиера на „Книга за хората“ в седем града

Фактът, че филмът не асоциира интернета с прогрес и широкоскроен начин на мислене, е част от оригиналността му. Въпреки че наративът е лек, приключенски и идеалистичен почти по детски, приятната изненада е в зрялото разсъждение за приемственост между поколенията, между старо и ново. Книгите не са изостанала прищявка на времето преди 1989 г., но сюжетът лесно би могъл да заседне във врели-некипели захласвания по миналото. И не го прави. Отчетливо изразява критика към бюрократичното наследство на комунизма и към навика му да прикрива лична изгода с лъжи за общото благо.

Постига го, без да идентифицира възрастното население на малкия град със соца и без да обвързва младите с лековерие и пълно отрицание на моралните стълбове от миналото. Макар и да граничи с приказното, част от главните характеристики на което е виждането на света в черно и бяло, като често еднопластово верую, "Книга за хората" се осланя на принципа, че всички сме резултат от различни комбинации от разбирания и житейски уроци; че не сме просто я зелен, я увяхнал плод на своето време.

Източник: "Кинематограф"

Още

Престъпление и иронични обрати в късия филм "Обир"

И понеже вече зачекнахме разказваческата нишка на приказното... Жанрът на "Книга за хората" е смесица от драма, магически реализъм и приключенски. Понякога е трудно да се даде определение на жанровите особености на късометражното кино, тъй като сякаш времето не се разстила достатъчно надалеч, за да събере цяло пътешествие на героя или за да създаде драматична връзка между него и зрителя в диапазона от пет до тридесет минути. Сполучливият късометражен филм, обаче, не среща предизвикателства в своята пълноценност. Операторските особености, класическите ъгли на заснемане на диалога по оста от 180 градуса, както и топлите тонове в настройката на цветовете в постпродукция оставят впечатлението и усещането, че "Книга за хората" е пълнометражен филм.

От друга страна, провансалската идилична музика, фокусът върху крайно експресивните изражения на героите, наслагването на различни кадри с "клонинги" на героинята, която шета и размества книги като принцеса, в една сцена при монтажа, контрастът в изобразяването на наистина лоши персонажи срещу наистина добри такиваподражават на анимационните филми. В "Книга за хората" забелязваме как напасването на всички гореизброени елементи превръщат късометражния игрален филм в пълнометражна анимация, макар и само на усещане, за чудо и приказ.

Още

"Антракт" - филм, заснет на българската театрална сцена с участието на Анна Петрова и Ники Сотиров

Слабост на филма може да се нарече прибързаният край. Въпреки че опарвалият се с българската действителност възрастен ще да е разбрал още овреме защо директор Димитрова толкова държи на проекта, нейните мотивация и тайна от миналото се изпускат случайно и малко претупано точно преди финалните надписи. Славина също толкова внезапно решава, че би останала, въпреки че мечтата ѝ да излезе извън пределите на своето родно място в никакъв случай не е за порицание, а напротив - гордо изплъзване от зоната на комфорт. Ала такива са рисковете на късометражното кино, щом стане въпрос за времетраене.

В крайна сметка "Книга за хората" си остава малка извадка на магическия реализъм, където не всичко се нуждае от обяснение. Имайки се предвид останалите позитиви, този неангажиращ филм с амбиция да разведрява всъщност предоставя обяснение на много по-дълбоки и интригуващи въпроси, така че края винаги можем да простим.

Анита КАЦАРСКА

Източник: "Кинематограф"