СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Юрий Башмет: Обичам да ми казват, че съм добър, а не лош, пък аз да си знам, че имам трески за дялане
"Когато артистът се прибере и си легне, той се превръща в най-лошия си критик", сподели един от най-великите виолисти на нашето време
Автор: / 1329 Прочита 0 Коментара
Юрий Башмет (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Обичам да ми казват, че съм добър, а не лош, пък аз да си знам, че имам трески за дялане, заяви в интервю за БТА световноизвестният виолист Юрий Башмет, който преди дни стана почетен доктор на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и свири в зала "България" със Софийската филхармония в концерт от афиша на Европейския музикален фестивал. Световноизвестният виолист Юрий Башмет е почетен гражданин на Русе.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Юрий Башмет, който е един от най-великите виолисти на нашето време - разказа в ексклузивно интервю за БТА за любимата си виола, която за него е "космически инструмент", за "боговете" в музиката, чиито произведения изпълнява на сцената, за своите проекти в театъра и телевизията, за любовта, която влага във всяко свое занимание като човек на изкуството.
"Обичам да получавам отличия - те зареждат с енергия, дават сили да продължаваш да задаваш въпроси, най-вече към себе си, защото след концерт, когато артистът се прибере и си легне, той се превръща в най-лошия си критик", сподели Башмет.
- Юрий Абрамович, известен сте като музикантът, направил виолата солов инструмент. Какво е усещането и каква е разликата между свиренето на транскрипция и на пиеса, композирана специално за виола?
- Въпросът ви е много интересен, защото понякога пиеса, написана за виола, би могла да се изпълнява и от други инструменти, но понякога не е възможно да се промени, не може да се направи транскрипция. Например, пиеса на Шостакович не може да бъде изпълнена на друг инструмент, чело или цигулка, защото тя е завършена, композирана е така, по друг начин, атмосферата й е друга. Защото композиторите, докато пишат, чуват инструмента, за който композират.
Понякога обаче, например Бах, транскрибиран за виола, е толкова хубав, че е по-добър от оригиналната пиеса. Изпълнението, разбира се, зависи от това колко е важно посланието, което композиторът иска да внуши чрез определен инструмент. Но, като говорим за Бах, естествено него го предпочитам в оригинал. И като говорим за неговите послания - дори с включен синтезатор, Бах си остава Бах. Бах нищо не може да го развали. Така че няма някакви определени правила. Разбира се, това не зависи само от инструмента.
Много детайли от изпълнението зависят от личността и темперамента на изпълнителя - въпрос на вкус, въпрос на професионализъм. Във всеки случай, сто процента съм сигурен, че виолата е космически инструмент - чиста красота!
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
- Виртуозният виолист и диригент, ваш колега, покойният Йехуди Менухин, оприличаваше двете си любими цигулки със законна съпруга и любовница. Какво е вашето отношение към инструмента, на който свирите и какъв е той?
- Йехуди е гениален: той и на някакъв модерен инструмент да свиреше, пак щеше да си бъде геният Йехуди Менухин.
Знаем, че участниците в конкурса Паганини в Генуа, свирят на цигулка на Паганини - Гуарнерий дел Джезо - страхотен инструмент. Съществува обаче едно писмо, в което Паганини пише, че е завещал най-лошия си инструмент на Генуа, защото между него и управата на града имало вражда и той решил да ги накаже, оставяйки им най-лошия си инструмент. Но това е инструментът, на който свирят всички победители в конкурса на името на Паганини. Той имал осем инструмента у дома си - една малка Амати за сина му, други две - Страдивариус и Гуарнерий, - и няколко други. Той много рядко свирел на този Гуарнерий. Имал е и виола - аз веднъж съм свирил на неговата виола Страдивариус - не е чак толкова добра.
Моята виола е изработена от Паоло Антонио Тесторе от Миланската школа през 1758-ма година. Един от най-добрите лютиери на 20-ти век, Етиен Ватло - познавам го лично - той веднъж ми каза: "Юри, не мисля, че твоята виола е най-добрата на света, и ти, може би, не си най-добрият виолист в света, но заедно, ти и твоят инструмент, сте най-добрите!" Въпрос на стиковка, като при женитбата е, трябва да си паснем. Не забравяйте и третия член от групата - лъка. Цял живот аз свиря с един много евтин и много прост лък. Имам много добри лъкове, много скъпи, маркови, но цял живот, на всички концерти, на всички конкурси съм свирил с този лък, който ми купи навремето един приятел на мама за 12 източногермански марки! Не 12 хиляди! 12!
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
- Разкажете, моля Ви, за Вашето телевизионно шоу "Гара на мечтите".
- Поради многото ми ангажименти, това предаване почти не се излъчва, но все пак продължава с различна честота поради големия интерес към него - веднъж седмично, веднъж на два месеца - когато имам възможност.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
- Вие сте един истински "човек-оркестър" - занимавате се с концертна, преподавателска, благотворителна дейност; пишете книги, участвате в театрални спектакли и филми, водите телевизионно шоу. Коя от тези дейности Ви е най-любима?
- Нагласата ми е такава, че ако реша да правя нещо, вътре в себе си избирам да съм влюбен в тази идея. И дали това ще е представление, световна премиера, преподаване, в този момент аз се опитвам да бъда само в това, в тази дейност. Дори в един и същи концерт, ако свиря различни автори - Бах, Шуберт, Шостакович - засвиря ли Бах, казвам си: "Бах е Господ! Има един Бог на музиката и аз обичам само него!" После започвам да свиря Шуберт и си казвам: "Не, не, чакай, аз най обичам Шуберт!" След антракта започвам да свиря Шостакович и пак си казвам: "Никакъв Бах, никакъв Шуберт - само Шостакович, той е моята любов!" Ако нагласата ти не е такава, няма да си честен, а публиката не може да хареса онова, което правиш, ако не си честен към себе си. Това е моето разковниче.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
- А какво представлява Вашият театрален проект "Не напускай своята Планета" по "Малкият Принц" на Екзюпери?
- Това е много талантлив и интересен проект. Правим го с един много добър актьор, който е много популярен в момента - Константин Хабенский. И музиката е много добра. Свързахме се ние с Константин и започнахме представления, които вървяха две години и половина, минимум по два пъти в месеца, без никаква реклама, без разгласяване, никаква телевизия - но билетите винаги се разпродаваха до последно.
Сега, от половин година, не го играем, защото Константин е ангажиран в снимките на нов филм, пуснал е брада и за известно време сме спрели. Харесва ми тази симбиоза с театъра. Ние не правим само този спектакъл - имаме общо пет такива проекта, които се играят с голям успех: "Кармен", Евгений Онегин" и други. Идеята на спектаклите е да бъдем в крак с времето. Защото ако някои младежи влизат за пръв път в живота си в залата, те не могат да се концентрират 5 часа да слушат опера, те не са готови и това е много опасно, защото ако го направят, това ще бъде последното им влизане в театъра.
Така че идеята, в крайна сметка е, чрез много добри актьори и много добри музикални пиеси, а понякога и чрез балет (както при "Кармен", защото там има и балет) да направим микс от оригиналната оперна музика, музиката на Шчедрин (който е написал балетната сюита за жена си, великата Мая Плисецкая), и историята, разказана от актьори. И така за хората е лесно да разберат кой в кого е влюбен, кой кого е убил, кои са добрите, кои лошите в рамките на час и половина-два, максимум, колкото трае театралното представление.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
- Имате десетки награди и отличия, в това число и "Грами" с "Московски солисти" - какво е отношението Ви към наградите и отличията, как ги оценявате?
- Много обичам да получавам отличия и сериозни големи награди, защото, след всеки концерт, когато артистът се прибере и си легне, той се превръща в най-лошия критик на самия себе си. Даже по-лошо - никой няма да ти каже такива остро-критични думи, каквито ще си кажеш ти самият. И когато те оценят положително - защото вие ме питате за отличия и награди - това те зарежда с енергия, дава ти сили да продължаваш да задаваш въпроси, най-вече към себе си. Много по-добре е да се случва нещо позитивно, затова и много обичам някой да ми казва, че съм добър, а не лош. Пък аз да си знам, че имам трески за дялане.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Юрий Абрамович Башмет е роден е на 24 януари 1953 г. в Ростов на Дон в еврейско семейство. През 1971 г. завършва Лвовското средно музикално училище, през 1976 г. - Московската консерватория. От 1976 г. до 1978 г. специализира в консерваторията под ръководството на Ф. С. Дружинин. От 1976 г. води активна концертна дейност като виолист. През 1975 г. Юри Башмет се сдобива с виола Паоло Тестори (Милано,1758), на която свири и до ден днешен.
От 1978 г. е солист на Московската филхармония. Владее почти целия репертоар за виола. Изнася концерти в най-добрите зали на Европа, САЩ, Канада, Латинска Америка, Австралия, Нова Зеландия и Япония.
От 2002 г. е художествен ръководител и главен диригент на Държавния симфоничен оркестър "Нова Русия" (Москва). Като солист и диригент работи с най-добрите в света симфонични оркестри.
През 1994 г. основава Международния благотворителен фонд, присъждащ годишни награди на името на Шостакович за изключителни постижения в областта на световното изкуство. Оттогава е негов президент.
През 2011 г. заедно с актьора Константин Хабенски създава музикално-литературна програма, а през 2016 г. представя спектакъл "Не оставяй своята планета" по книгата на Антоан дьо Сент-Екзюпери "Малкият принц".
През 2012 г. застава начело на Общоруския младежки симфоничен оркестър. По ТВ канала "Русия - култура" води своята авторска програма "Гара на мечтите". От 2002 година е член на Съвета за култура и изкуство при президента на Руската федерация.
Интервю на Златна КОСТОВА/БТА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}