Световноизвестната цигуларка Мила Георгиева е родена в София, в семейство на музиканти. Започва да свири на цигулка, когато е едва на четири години, а на девет прави дует с изключителния ни цигулар Минчо Минчев, който я нарича "дете-чудо". Още преди тийнейджърските си години се радва на световна известност, като печели първи награди от конкурси в Италия, Чехия и България, осъществява турнета в Испания, Холандия, Филипините, Сингапур, Индия и Китай, а нейни изпълнения са записани за италианската, френската и швейцарската телевизия.

Носител е на първа награда от Моцартовия фестивал на фондация "Орфеум" в Цюрих.

Мила Георгиева е учила при Дороти Дилей и Чо Лианг Лин в "Джулиард Скул" в Ню Йорк, както и при Ифра Нийман в "Гилдхол Скул" в Лондон.
Свирила е  с оркестър "Гевандхаус" под диригентството на Курт Мазур и Херберт Бломщед, Бамбергски симфоничния оркестър под диригенството на Жорж Претр, оркестъра на Тонхале под диригенството на Ричард Хикокс, Цюрихския камерен оркестър, оркестрите на Белгийското и Холандското радио и телевизия, Камерния оркестър "Ференц Лист" от Будапеща, Симфоничния оркестър RIAS и други оркестри. Представяла се е на фестивала "Равиния" в Чикаго с Кристоф Ешенбах и на Великденския фестивал в Залцбург. През последните години тя участва в музикалните фестивали "Марлборо", Prussia Cove и Ставангер. Мила Георгиева осъществява множество турнета в Германия, Франция, Южна Америка и Япония, където записва четири компактдиска за RCA Victor.

От сезон 2002/2003 г. е първи концертмайстор на Симфоничния оркестър на радио Щутгарт, Германия. Свири на цигулка "Страдивариус" от 1703 г., която й е предоставена от оркестъра. Притежава и своя цигулка Зигмунтович, нов инструмент, изработен по модел на Страдивариус.

През изминалите няколко сезона Мила Георгиева се изявява като солист със Симфоничния оркестър на Радио Щутгарт под диригентството на Андрей Борейко и участва в турне във Франция с Orchestre National des pays de la Loire под диригентството на Йоел Леви. Изнася концерти в Токио с Новата японска филхармония, има изяви с академичния оркестър "Санта Чечилия" в Италия, осъществява турне в Япония с камерен ансамбъл "Софийски солисти". Участвала е в цикъла "Концертмайсторите" ("Кантус Фирмус") като солист на Оркестъра на Класик ФМ радио в зала "България".

Със съпруга си Александър Найденов живеят в Лондон. Имат двама сина - Джордж (р. 2006 г.) и Томас (р. 2015 г.), и дъщеря Ани (р. 2009 г.).

Представяме Ви Мила Георгиева в едно специално интервю за Impressio:

- Какво е усещането да сте концертмайстор на Симфоничния оркестър на Радио Щутгарт?
Много съм щастлива и съм горда, че имам тази възможност. Това е един фантастичен оркестър, около себе си имам великолепни  музиканти и колеги и това за мен е голямо щастие. Оценявам шанса да имам всичко това.

Още

Двама концертмайстори - солисти на Оркестъра на Класик ФМ радио за откриването на новия сезон

Тук съм вече 11 години, но този оркестър не спира да ме изненадва позитивно с развитието си.  Харесва ми това, че нашите музиканти са много гъвкави, защото  работихме дълго време с Роджър Норингтън и неговите изисквания за интерпретация, щрихи, вибрато са много специфични.  Сега, когато дойде някой друг диригент и трябва да изсвирим нещо в бароков стил, имаме този опит, защото сме работили с Норингтън. (Бел.р. "The Guardian" го определи преди няколко години, като "гласовит адвокат на музикалната автентичност").

Още

Веско Ешкенази за Веско Ешкенази

Сега имаме ново предизвикателство, защото нашият оркестър (Бел.р. Симфоничния оркестър на Радио Щуртгарт) бе обединен с Оркестъра на Фрайбургското радио. От септември т.г. започваме втория сезон на съвместна работа и вече сме много по-голям оркестър.

В началото беше голям шок. Изживяхме труден период, защото естествено, двата оркестъра са много добри, но много различни. Фрайбургският оркестър свиреше повече съвременна музика. В нашия репертоар липсваше този стил. Предстоят ни важни години, за да може да се създаде един нов ансамбъл от двата оркестъра, да се получи едно цяло.  Добре върви, но ще отнеме време. Хубавото е, че вече назначиха нов главен диригент за следващия сезон. Досега бяхме само с гостуващи диригенти, примерно Ешенбах (Christoph Eschenbach) направи много за оркестъра миналата година, Зинман (David Zinman) също гостува няколко пъти, но от следващата година главен диригент ще бъде Теодор Куренцис или Къренсис (според произношението) (Teodor Currentzis). Той също е много интересна личност - млада изгряваща звезда.

Мила Георгиева/Сн. Кантус Фирмус

- Откъде идва Теодор Куренцис?
- Той е грък, от младите нашумели диригенти. За оркестъра това е много добра новина, защото той е позитивен и амбициозен.  През януари 2018 г. ще дирижира Симфония №9 от Брукнер. За мен е много интересно, защото той е много взискателен и абсолютен маниак по отношение на детайлите. За нашия оркестър това е много добре - един млад човек, търсещ предизвикателства. Колегите са готови за това, някой да дойде, да ни събере и да ни изведе на нивото, което се очаква. Това, че имаме такъв диригент, който е известен, е добра новина. Идеята за това обединение на оркестрите е да има повече пари, по-добри диригенти. За съжаление, дори в Германия, която е една държава с по-богата музикална, оркестрова и изобщо културна история, се вземат такива трудни решения. Това се отразява и на младото поколение, което сега си търси работа.

Сн. Кантус Фирмус

- На 25-ти октомври Ви предстои концерт в София за откриването на сезона на оркестъра на Класик ФМ радио. Какво ще представите пред софийската публика?
- Много се радвам, че ще имам възможност пак да свиря в България и очаквам концерта с нетърпение. За първи път ще свирим заедно с Радослав Шулц, който е концертмайстор на Баварското радио в Мюнхен. Ще свирим заедно и той ще дирижира. Щ изпълним "Навара" от Сарасате и Концерт за две цигулки от Й. С. Бах. Аз ще изсвиря също "Цигански напеви" от Сарасате, а Радослав Шулц ще изпълни "Дяволската цигулка" от Р. Лазаров. Във втората част той ще дирижира Симфония №41 от Моцарт. Мисля, че ще бъде една интересна и разнообразна програма.

- Намирам Ви в Лондон, където живеете, но всъщност работите в Щутгарт. Вие пътувате непрекъснато. Къде е за Вас "У дома"?
- Труден въпрос.. (Смее се.) Много труден въпрос, защото естествено се чувствам българка и винаги обичам да се връщам в България. Родителите ми са в България, но аз много отдавна съм напуснала страната. Доста години живях в Америка. Може би в момента мога да кажа, че "У дома" е там, където е моето семейство и децата ми (Лондон). Живяла съм в много страни, приемайки тяхната култура и е трудно да избера само една от тях. Чувствам се много добре и в Германия. В Щутгарт, където работя, също е като част от дома, защото имам много хубав апартамент. Когато идвам в България - също.

- Обичате ли да пътувате?
- Да, обичам! Но не непрекъснато, а за неща, които ми доставят удоволствие. Има турнета, като тези в Япония, които са по-тежки и тогава ги усещаш повече като пътуване, защото си всеки ден на различно място, но това не е ежедневието ми. Така, че обичам да пътувам, това ми дава разнообразие.

Мила Георгиева на 4-годишна възраст/Сн. Личен архив

- Кой е първият Ви спомен, свързан с класическа музика?
- Може би от концерти и репетиции на "Софийски солисти" в зала "България".  Баща ми (Димитър Георгиев) е един от основателите на този ансамбъл. Спомням си как съм слушала Бах - Адажио и Фуга в тяхно изпълнение, излизам оттам, музиката е в главата и питам защо започва така, защо завършва така ...

- А пътят, по който поехте, Ваш личен избор ли беше или родителите Ви тласнаха към цигулката?
- Може би двустранно. Имам по-голяма сестра Юлиана(Бел.р. В момента музикант в Операта в Цюрих), която започна да свири преди мен и аз, като всяко по-малко дете, много исках да правя това, което тя прави. Вземала съм свирка с молив и съм я имитирала. Искала съм да го правя и когато бях на 4 години моите родителите ми подариха цигулка. Оттам нататък поех по този път.

Мила Георгиева/Сн. Личен архим

Аз съм родена в музикантско семейство и това беше в кръвта ми, в ежедневието. Аз още от много малка обичах да пея, а това са все неща, които показват, че всъщност имам интерес към музиката.

Мила Георгиева/Сн. Личен архим

- Наричаха Ви "детето-чудо". На 9 години направихте дует с големия ни цигулар Минчо Минчев. Какво си спомняте и днес от онзи концерт?
- Спомням си предизвикателството, голямото страхопочитание, желанието и гордостта, която чувствах, от това, че той искаше да свири с мен! Спомням си го. Това беше докосване до един професионалист. Виждах как той беше посветил всичко, целия си живот на музиката, дисциплината, която влага. Това си спомням от него и това невероятно преживяване, което беше да излезеш с Минчо Минчев на една сцена.  Аз знаех кой е той, всички знаеха, и за мен беше голяма чест.

С Минчо Минчев/Сн. Кантус Фирмус

- Чувате ли се понякога с него? Свирили ли сте след това отново заедно?
- Понякога се чуваме и винаги, когато имаме възможност в България се виждаме. По-късно свирихме още веднъж заедно, мисля, че бях около 12-13 годишна.

Сн. Личен архив

- Може би е щастливо стечение на обстоятелствата още на 9 да имаш своя ясна цел?
- Не знам дали съм била наясно с това. Аз просто го правех, защото ми се отдаваше лесно, не трябваше да полагам някакви безумни усилия. Трябваше да свиря, обичах да го правя, леко се получаваше. И повече от това не съм мислила. Според мен на 9 години не съм знаела, че животът ми ще бъде това.

- Да поговорим за Ню Йорк и Лондон. Завършили сте двете най-престижни училища за музика в света - Джулиърд Скул в Ню Йорк и Гилдхол скул в Лондон. Амбицията и желанието за успех срещу носталгията? Не Ви е било лесно сама в САЩ?
- Да, беше трудно. Аз в началото бях с баща си, после майка ми дойде, а след това имах много силна подкрепа от българската пианистка Павлина Доковска. И това ми помогна да оцелея там. Отне време, докато свикна. Накрая имах голям късмет с една жена, която ме прие в нейната къща, тя всъщност беше немкиня, която живееше в Ню Йорк. Тя много ми помогна да свикна, да се адаптирам в града. Тогава започнах истински да харесвам Ню Йорк. Научих много неща, станах самостоятелна. Учителите бяха много много добри и това беше една невероятна възможност за мен.

- Целеустремена. Винаги целеустремена. Влюбвахте ли се през това време? Кога дойде любовта? Усетихте ли я като някаква специална музика в ушите?
- Човек има и по-ранни влюбвания, привличания. Истинската любов дойде по-късно с мъжа ми. Тогава бях по-голяма, по-осъзната... Преди това имах привличания, които за една млада душа са много интересни - изведнъж загубваш представа къде е земята,

но пък това е хубавото на цигулката. Тя ме е връщала, там е бил винаги моят център - цигулката и любовта към музиката.

- Ако позволите един въпрос, който преди време зададох и на Веско Пантелеев- Ешкенази. Как бихте изсвирили "Обичам те!"?
- Каква музика ще изсвиря? Нещо много семпло. Не мисля, че трябва да бъде нещо толкова комплицирано. Трябва да е съвсем семпло,  което в момента да докосне правилната струна и правилната тоналност...

Зависи от цветовете, които ще усетя в този момент. Нещо съвсем спонтанно! Миг, който ще бъде полет...

Сн. Кантус Фирмус

- Вероятно сте имали момент в живота си, когато разбрахте, че можете повече от другите. Кога стана това?
- Не знам. Аз винаги съм била много взискателна към себе си и съм била отворена към всички, които са много много добри.

Наблюдавала съм добрите. Човек винаги може да се научи от другите.

Всеки има различни неща, в които е добър. Не съм се чувствала като "най-добрата". Разбира се, има концерти, мигове, когато усещаш...

Още

Диригентът Найден Тодоров: В изкуството няма място за изрази като "най-добър"

- А важните за Вас хора? Кои са съдбовните срещи в живота Ви?
- Учителите ми. Дороти Дилей (Бел.р. Легендарен преподавател от Juilliard School - ментор на поне две поколения прочути цигулари, сред които Ицхак Пърлман, Шломо Минц, Найджъл Кенеди, Мидори, Сара Чанг и мн. други.) С Ешенбах съм свирила концерти, Мириам Фри е имала голямо значение за мен. С Бломщет съм свирила в Германия. В същото време и родителите ми - баща ми, който толкова много ми е дал и ми е помогнал.

- Имате ли любим град или публика?
- Обичам българската публика много, защото за мен винаги е специално да се върна и да свиря у дома, където съм свирила още от малка. Атмосферата на българската сцена ми е близка. Японската публика е също много уникална. Слуша с невероятно отношение.  Смирена, в смисъл - готова да приема изкуството. Испанската публика е много топла, сърдечна.

- С кой концерт свързвате най-силната си емоция?
- Не мога да отделя само един. Има концерти, когато човек излиза и си казва "О, това просто беше полет. Летях на друго място!"

Още

Триумф за Веселина Кацарова с "Кармен" на стадион "Берое"

- Кога за последен път Ви се случи това?
- Останал ми е един спомен от Япония, може би отпреди три години от един концерт със "Софийски солисти" в Осака. Брамс или Паганини...

- Какво свирите най-често на бис? Или всеки път е различно?
- Много често свиря български произведения на бис. На Добринка Табакова напоследък или често когато съм в чужбина свиря Христосков "Токата", защото обикновено искам да представя нещо българско.

- Посягате ли към поезията. Имате ли любим стих?
- Напоследък чета повече книги или партитури, както и детски книги, които чета на децата ми. Не остава много време...

Големите деца на Мила - Джордж и Ани/Сн. Личен архив

- Имате 3 деца. Каква музика слушат те? Свири ли някой от тях на някакъв инструмент?
- Да, Джордж ( 11 г.) и Ани (8 г.) свирят на пиано. Слушат класическа музика, но също и поп песни, които съпругът ми има на телефона. Идват с мен на концерти. Обичат да слушат симфонична музика.

С децата си Джордж и Ани/Сн. Личен архив

Мила Георгиева с децата си - Джордж, Ани и Томас/Сн. Личен архив

- А как прекарвате свободното си време?
- Обикновено с децата, защото са още малки и се опитвам да оставам по-дълго време с тях. Разхождаме се навън, пътуваме или сме в парка до нас. Или, ако сме в Германия, ги водя на плуване. Правим някакви най-обикновени неща като например, да отидем в кафене.

Децата на Мила - Джордж, Ани и Томас/Сн. Личен архив

- И накрая, да Ви попитам какво Ви предстои в близък план?
- Сега в България - откриването на сезона на оркестъра на Класик ФМ радио на 25 октомври в зала "България". Преди това с оркестъра (на Радио Щутгарт) участваме на един фестивал, следва оркестрова програма през ноември, камерни концерти във Фрайбург, Щутгарт и околните по-малки градове. Този сезон ми предстои отново гостуване в България през юни 2018, когато ще имам концерт със Софийската филхармония и диригента Найден Тодоров.

- Impressio - новият сайт за изкуство и култура на Dir.bg е създаден, за да вдъхновява. Вашият автограф за Impressio?
- Много е важно да се живее в момента! Миналото и бъдещето са хубави неща, но човек може да изпусне настоящето, ако твърде много мисли за тях. Добре е да има посока, вдъхновение и човек трябва да усеща живота във всеки момент!   

Интервю на Мая ФИЛИПОВА