24 портрета на "жени от XX век, които са променили с талант, чар и неподражаемост хода на времето си" - това ще представи Валентин Кардамски-Вале на 17-и октомври в Българския културен институт в Лондон.

Още

Валентин Кардамски-Вале: Най-лесно нарисувах гнева в очите на Народа

"Жените на ХХ век, променили света" е втората портретна изложба на художника, след като миналата година нареди "Големите на ХХ век"- портрети на бележити българи в Клуба на народния представител в Парламента.

"Не е тайна, че този свят е доминиран от мъжете. Още Наполеон е казал: "Зад всеки успял мъж стои една силна жена". Но зад жените, които са променили света в сферата на изкуството, културата, политиката и въобще стила и вярата не е имало никой. Те са се изправили сами срещу предизвикателствата. И са успели. Ако не вярвате колко е трудно на една жена да повлияе и промени света, се вгледайте в очите на вашата майка, която е изградила вашия свят - усилие, което заслужава уважение и респект.

За съжаление не е по силите на един художник да нарисува всички жени, които заслужават нашето уважение. Но поне е начало и малък опит. Моят опит.", разкрива нестандартният художник, който рисува живопис с маламашка, мистрия и кредитни карти.

За каузите в изкуството, антимачизма, честността и суетата на твореца, Валентин Кардамски седмица преди представянето си в Лондон:

Валентин Кардамски-Вале (Снимка: Иван Стоименов)

- Озаглавил си изложбата "Жените на ХХ век, променили света"? Защо приемаш темата за жените за така съществена в съвремието ни?
- Категорично смятам, че има абсолютна не само наравнопоставеност, а има едно лицемерие залегнало в този доминиран от мъжете свят, които признават действително постигнатото от жените, но въпреки всичко този свят си остава мъжки във всяко едно отношение.

И ако трябва да бъдем максимално честни, ако този свят изцяло се водеше единствено и само от мъже, които пък не се вслушваха в жените, той щеше да бъде изключително краен и войнствен.

Благодарение на жените този свят е доста по-умекотен, доста по-мирен, доста по-цветен и приемлив.

- Ярки и цветни са портретите, излъчват изключителна енергия, кой от тях започна да рисуваш първи?
- Мисля, че беше на Мерилин Монро, след което направих Фрида Кало и тогава дойде предложението от Лондон да направя изложбата.

Много хора биха се запитали какво е направила Мерилин Монро и какъв е нейният принос. Веднага казвам - тя е променила идеала за красота в голяма степен. Монро става идеал за красота, движеща сила и стремеж на много жени. Тя оформя и вкуса за онова време и това е причината тя да бъде в тази изложба.

Мерилин Монро

Цветни са, да. Има един известен страх в гилдията да бъдат използвани изключително контрастни цветове. Аз нямам това притеснение.

Убеден съм, че всеки един цвят би могъл да бъде залепен за всеки друг, ако той хармонира във форма. Ако намери своята геометрия, той може да понесе прегръдката на всеки друг цвят. В противен случай може да бие с него. Но в края на краищата, дори и в един портрет може да има битка.

В Коко Шанел например, аз използвам основно контрастите между ярко червено и зелено. С цел да постигна онзи харектер, който има Коко Шанел, с който променя модата и с който казва: "Дотук с дантелите, дотук с кринолините и прочие..." и в един момент вкарва доста по-удобно, практично, навремето наричано "мъжко облекло". Но тя е била категорична, че това трябва да се промени, че не може жените да бъдат само придатък, брошка към мъжа. Напротив, тя иска те да бъдат равноправни и с модата си успява да го постигне. Друг е въпросът, че е била меценат и е подпомагала художници, което показва широтата на нейното мислене.

Коко Шанел

Нанасянето на цветовете с маламашка без четка дава възможността те да намерят себе си.

Аз имам вътрешното убеждение, че цветовете независимо, че имат една и съща емоция, имат различна плътност, заради излъчването и пулсацията си.

Поради тази причина, ако ти си смел, а аз смятам, че смелост въобще не ми липсва, можеш да ги нацапаш мъжката без притеснение, за да получиш това, което искаш да покажеш на хората.

Мая Плисецкая

- Определяш стила си като строителен поп арт. Казваш, че търсиш душата на един портрет. Как той ти помага да я изваяш на пръв поглед малко грубо, но силно емоционално?
- Смятам, че ако рисувам с четка, всъщност все едно рисувам целофан. Поне това е моето усещане.

Ако започна да ближа едно платно, изгубвам усещането за реалистичност. Всъщност аз изключително много бягам от реализма, но го постигам по съвсем друг начин - на вибрацията на цветовете един до друг.

Снимка: Личен архив

- Рисуваш със строителни инструменти?
- Ако можех да използвам още по-груби инструменти, още по-груби бих използвал. По този начин получавам много по-фини неща, по фини детайли. Ако ги цъкам с четката няма да се получат.

"Четките ми за рисуване..." (Снимка: Личен архив)

- 24 портрета си включил в изложбата ти, но има ли някой, за който съжаляваш, че не си направил или пропуснал?
- По-скоро съжалявам, че не успях да нарисувам Анна Ахматова, защото тя със сигурност заслужава. Една Евита Перон също заслужава да бъде. Мария Кюри, Кралица Виктория също заслужават. Но за съжаление няма как да успея в рамките на една календарна година, след последната изложба с портрети, която беше в Народното събрание.

Това е втората ми самостоятелна портретна изложба и нямаше физическо време да го направя. Надявам, че някой друг ще продължи тази линия. Защото сама по себе си една портретна изложба не е само, за да покаже какво би могъл да направи един художник с цветовете и боите.

Тя е и вид напомняне. Да си спомним, че тези хора са дали до голяма степен своя живот, приноса си, всичко от себе си, за да могат да постигнат този героизъм, който са проявили да променят света.

Из: "Жените на ХХ век, променили света"

- Някъде беше казал, че за да рисуваш портрет, трябва да се усамотиш, за да усетиш личността срещу теб. Кой портрет ти бе най-труден в усамотението?
- Най-обичан ми беше портретът на Уитни Хюстън, защото много обичам нейната музика, но не тази, познатата комерс музика. Харесвам онази, където тя показва великолепието на дълбочината и искрящата сила на своя глас.

Уитни Хюстън

Портретът, който, може би, най-много не ме затрудни, а задълбочи е на Майка Тереза, защото в нея усетих онова, което съм рисувал в Дядо Добри. Една невероятна чистота, която трудно може да бъде пресъздадена, защото в края на краищата всички сме под кости и кожа. А при нея можеш да усетиш отвъд тази обикновена материя истинската Майка Тереза. Посланието, каузата и вярата й, с която е дошла на този свят, за да я предава на другите.

Майка Тереза

Имал съм и трудни портрети. Трудни да постигна това, което гоня, защото много отдавна съм се отказал да търся онази фотографска прилика, бих казал даже просташка прилика. Тя или се получава, или не.

София Лорен ми беше трудна, защото тя е винаги себе си, винаги София Лорен и винаги с различно лице. Толкова различно, че на който и да е кадър, това е тя, независимо каква роля играе. Фантастичен образ. Изключително събирателен. Мисля, че там много се затрудних.

Нямам представа дали успях.

София Лорен

- Кой ще дойде на изложбата в Лондон? Поканил си цялата българска общност там.
- Покани са изпратени на Сити клуба, на български творци, на политици, ще има представители от други държави, тези, чиито жени съм рисувал. Надявам се да приемат и да дойдат, защото сме изпратили покани и на депутати от Лейбъристката, Консервативната партия и др.

За мен е важно мисията ми - антимъчизма, която беше приета, прегърната и реализирана чрез тази изложба, да намери възможност да бъде показан пред много по-гоям кръг от хора. Радва ме, че това се приема добре.

С това искам да кажа на онези, които предпочитат жените за друго, че жените имат същите права и са не по-малки от тях.

Из: "Жените на ХХ век, променили света"

- Кои български портрети си избрал да покажеш?
- Четири портрета са.

На Царица Йоанна Българска, защото тя е изключително непозната, въпреки че всички мислят, че знаят ужасно много за нея. Но, дрънки, та шикалки. Никой почти нищо не знае, освен че е създала Исул, колко много е помогнала и на възрастните хора и на българите като цяло. И в образованието и в цялата си работа, тя е изключитеен пример, за съжаление забравен отдавна. Искам да благодаря на Негово величество за снимката, която ми даде. Една от малкото, на които тя е с тиара, с корона на главата.

Царица Йоанна Българска

Другият портрет е на Нешка Робева, която превърна "златните момичета" в култ. Днес много се говори за новите "златни момичета". Те са изключително талантливи, но не ми се Нешка Робева да бъде забравена. Защото дори някой, когато се кичи, че има нови "златни момичета", трябва да си спомни, че дори думата "златни момичета" е тръгнала от нейните постижения.

Стоянка Мутафова, защото тя създаде изключителна школа в театъра. Не само със своето присъствие, тя промени и стилистиката в голяма степен.

Лили Иванова, която е колос в българската музика и не само. Смея да твърдя, че тя е световна певица.

Из: "Жените на ХХ век, променили света"

Това са четирите имена, които успях да направя.

Да, има и много други, които не успях. Има и много други, които трябва да бъдат нарисувани, но силите ми не могат да бъдат безкрайни. Искрено се надявам, че някой друг някъде ще продължи това. Не като школа, а просто като съвест и като напомняне. Като отдаване на дължимото на големите, които пък са дали всичко от себе си за нас.

- Колко време се рисува един такъв портрет?
- Понякога нещата могат не да се получат, а да се случат в рамките на една седмица. Понякога паралелно рисувам няколко портрета и един чака три месеца, за да може да получи заряда и искрата, която аз искам да видя.

Може да прозвучи неправилно казано, но не ме интересува дали някой ще хареса един портрет и ще смята, че е готов, когато аз не съм решил това. Последната дума винаги взимам аз. Не търся комерса, търся онова, което ще ме накара да бъда доволен, че съм постигнал и съм вкарал душата в портрета. Всичко останало е таратанци.

Марлене Дитрих

- Плануваш ли да направиш тази изложба и в България?
- Да. Най-вероятно ще направя сборна изложба, защото и предния път беше в Народното събрание и много хора, които харесват работите ми не успяха да дойдат. Сега в Лондон ще им е съвсем трудно.

Едно е да видиш от екран нещата, друго е да ги видиш на живо. Започвам нов цикъл и искрено се надявам в края на годината или първото тримесечие на следващата да успея да направя и изложба и в София. Част от нея ще бъде под името "Сътворението" и ще бъде доста по-различна като излъчване.

Едит Пиаф

- Ще открехнеш ли вратичка към "Сътворението"?
- "Сътворението" ще бъде моето виждане за Битие. Начинът, по който, по моя преценка и виждане, Бог е създал светлото, създал е Света, изкарвайки го от мрака. Много ми се иска да няма нищо сантиментално в следващата изложба. Иска ми се тя да бъде хард. Да бъде одрана, издраскана.

В голяма степен ще бъде мръсна, дори да пресъздава любов, дори да пресъздва създаването на човека.

Ще бъде много по-реалистична, но много по-мръсна. Нищо облизано няма да има в нея.

Ейми Уайнхаус

- Какво влагаш в "мръсна"?
- Ще бъде мръсна, защото там няма да бъдат най-пищните цветове, няма да бъдат и най-бисерните. Почти съм сигурен, че ще има и много мътни цветове, много кал, макар и творческа, за да постигна онова, което искам да кажа. Аз не вярвам в легендата, че всичко е било блестящо и светло.

Представям си, че всичко е станало като борба. Имало е съпротивление, много физика, не само дух. Много по-материалистично сътворение.

- Кога слагаш последния щрих?
- Когато намеря баланса. Дали ще бъде акцент, дали просто ще издера картината, за да мога да акцентирам върху нея или да разваля част от нея дори, за да може да оживее.

Смятам че, в несъвършенството, което окото прави съвършено, се крие балансът. А този баланс се получава в слепяването на конфликтите.

Мария Калас

Смятам, че ако един творец е направил това, което е трябвало да направи, няма нужда да говори за него. Говоренето трябва да е във формата на едно гръмко мълчание. Ти мълчиш и те говорят, тези които си нарисувал или това, което си нарисувал. Всичко останало е суета.

Един художник, ако иска да бъде добър или се стреми да бъде такъв, трябва да изкорени любимия грях на Сатаната, а именно суетата. Колкото по-малко суета има в един творец, не само художник, толкова по-хубави стават нещата му. Колкото и да се пудри пред публиката, важно е нещата, които прави, да бъдат тези, които говорят и те да имат смисъл.

Интервю на Тина Философова

Маргарет Тачър

Лицата на Кралица Елизабет II, Майка Тереза, Мария Калас, Коко Шанел, Жаклин Кенеди, Маргарет Тачър, Мерилин Монро, Фрида Кало, Грета Гарбо, Марлене Дитрих, Принцеса Даяна, Уитни Хюстън, Лили Иванова, Стоянка Мутафова, Мадона, Нешка Робева, Ейми Уайнхаус, Принцеса Рания, Царица Йоанна, Индира Ганди Мая, Плисецкая, Исабел Алиенде, София Лорен, Одри Хепбърн ще останат в Българския културен институт в Лондон до края октомври.