МЛАДИ ТВОРЦИ
Сопраното Пламена Гиргинова: Роли като Царицата на нощта са екстремен спорт
Певицата е във Варна, за да се превърне в Царицата на нощта във "Вълшебната флейта" на 14 декември
Автор: / 474 Прочита 0 Коментара
Пламена Гиргинова (Източник: Държавна опера Варна
Сопраното ПЛАМЕНА ГИРГИНОВА, която отива във Варна, за да се превърне в Царицата на нощта във "Вълшебната флейта" на 14 декември, разказва пред ПЛАМЕНА АЛЕКСАНДРОВА за хобито си на диджей, тъщата на Моцарт и оперното пеене като екстремен спорт.
- Царицата на нощта във "Вълшебната флейта" е много любима на публиката, но и трудна партия за така нареченото колоратурно сопрано - бляскав и силен глас във високия регистър. Нужна ли е някаква по-специална подготовка на гласа за тази конкретна роля?
- Подготовката за всяка една роля, разбира се, изисква нужната отдаденост, концентрация, базисни неща като достатъчно количество сън и добра почивка на гласните струни в дните преди представлението, но не прекалено - нужно е да се уцели точното разпределение между това гласът да звучи свеж, да не е преуморен, но да е отпочинал и в пълния си блясък.
В същото време изпълнението на роли като тази може да бъде сравнено с даден вид екстремен спорт. Ако не "тренираш" достатъчно често и не поддържаш форма, резултатите няма да са задоволителни.
Това е партия, която трябва да се репетира изключително внимателно и да не се "препява", защото в противен случай може да бъде постигнат обратен ефект. Несъмнено помага, ако крайните височини в ариите на Царица на нощта, които са така впечатляващи за публиката, присъстват природно в гласа на певеца и той не прибягва до неестествени усилия, за да ги достига.
Дадени пасажи от ариите съм репетирала десетки и стотици пъти октава долу (или транспонирани с няколко тона надолу) и смятам, че този вариант на самоподготовка е интелигентен и успешен.
С две думи, опасно е да се репетират арии с подобна трудност и виртуозност, като се повтаря всичко много пъти с цял глас. Обичам също да отварям клавира и да произнасям немския текст само говорно, в ритмика. Психологическата настройка за персонажа се отразява после и в самото изпълнение на сцена - в присъствието ти, във въздействието върху публиката, в цвета на гласа.
- Какво би казала на героинята си, ако я срещнеш на живо?- Че съм изключително щастлива, че мога да се предизвикам като артист, да се обърна с "хастара навън" и да пречупя мекия си характер, за да вляза в обувките на абсолютното зло, каквато е Царицата (дори това да е в рамките на два-три часа). Казват, че прототип на нейния образ всъщност е била тъщата на самия Моцарт. Ами, чудесно го е вдъхновила! Както се казва - обичам професията си.
- Сигурно много помага, че си завършила немска гимназия, за да пееш на немски, Моцарт например?
- За всеки оперен певец е много важно и полезно да говори няколко езика или поне да може да чете и изговаря правилно думите. Италиански на първо място, но и немски и френски, разбира се. Не само като помощно средство за самия превод на ролята, но и за да има артистът представа от прозодията на текста, от начина, по който композиторът е положил текста във вокалната композиция. Важно е да бъдат поставяни правилните смислови ударения в думите, дори и когато музикалната фраза върви с различна пулсация.
Конкретно за "Вълшебната флейта" владеенето и познаването на немски език ми помага изключително много, тъй като доброто произношение подпомага изграждането на характера на героинята и засилва невероятното влияние на ариите на Царицата върху публиката. За мен винаги немският език е бил изключително красив, мелодичен, въздействащ. Намирам го и за много удобен за пеене, особено така наречените умлаути - тесните, затворени вокали в немския език, които насочват звукоизвличането по един много комфортен за певеца начин.
- Накъде клонят личните ти пристрастия по отношение на великата четворка Верди-Пучини-Моцарт-Вагнер?
- Смятам, че досегът до всеки различен композитор те обогатява и ти дава нещо уникално и безценно в израстването в пътя ти на артист. Барокът и Моцарт са фундамент, на който съм изградила своето музикално развитие и смятам, че никой млад певец не бива да прескача тези стъпала, които спомагат за едно качествено наслагване както в интерпретацията, така и във вокалната техника и в себеусещането на певеца на сцена.
Каквато и роля да готвя, винаги обичам да се връщам към Моцарт с цел "сверяване на часовника" - който се научи да изпълнява правилно Моцарт, си постила път съответно към белкантото, Верди и Пучини. В рамките на една година дебютирах ролята на Виолета от "Травиата" на Верди на фестивала "Златна Диана" в Ямбол, после и в Плевен заедно с Плевенска филхармония, а сега ми предстои дебют в първата ми Пучиниева партия - Мими в "Бохеми" на сцената на Държавна опера Пловдив, с италианския диригент Матео Кастели.
Паралелно с тези две роли не спирам да изпълнявам любимата си Царица на нощта от "Вълшебната флейта" във Варненския оперен театър. Опитът ми с Рихард Вагнер се свежда до участие с малка роля в операта "Парсифал" на сцената на Софийска опера и балет преди години, както и няколко концерта с Вагнеровото песенно творчество - "Wesendonck Lieder", заедно с Маестро Йордан Камджалов и страхотните Genesis Orchestra. През идната 2024 година подготвям така дълго мечтания от мен камерен концерт заедно с пианистката Лилия Жекова, с репертоар от късния Романтизъм - Малер, Рихард Щраус, Йоханес Брамс. Щастлива и благословена се чувствам, че имам възможността и шанса да участвам в толкова разнообразни заглавия!
- Три сестри оперни певици - звучи почти като начало на приказка. Предполагам, че много си помагате, но има ли моменти на конкуренция помежду ви?
- И трите сме сопрани (родени в семейството на двама архитекти, които нямат нищо общо с музиката, факт). Понякога се е случвало да пеем един и същи репертоар, но като цяло сме доста различни като вид глас, като темперамент, натюрел, вокална техника, като подход към интерпретация. Голямата ми сестра се е специализирала почти изцяло върху музиката от Бароковата епоха, кантатно-ораториални произведения и духовна музика. Тя вече е и преподавател по пеене и асистент в Музикалната академия в София.
Средната ми сестра е изключителна, например, в репертоар като "Севилският бръснар" на Росини, "Любовен еликсир" на Доницети, "Милосърдието на Тит" на Моцарт - бих определила гласа ѝ като лирико-спинтов.
Аз съм най-високият глас във фамилията, лирико-колоратурен сопран, силата ми е в роли като Лакме, Джилда, Царица на нощта, Куклата Олимпия от "Хофманови разкази". Трите сестри винаги се подкрепяме и сме най-градивните критици една за друга. Посещаваме изявите си, а после споделяме мнения, обменяме опит, даваме си съвети и си казваме истината право в очите. Това ни помага да растем, да се развиваме, да ставаме по-добри и да се самоусъвършенстваме. Няма конкуренция помежду ни, има сестринска подкрепа, любов и вяра в най-добрите качества на другата, които я правят различна и специална.
Професор Мила Дюлгерова от Националната музикална академия в София, при която и трите сме завършили, казваше, че трите се допълваме перфектно и сме разновидности на един и същи глас. Винаги се сещам за това и мечтая да ни се случва трите да пеем заедно на една сцена, защото смятам, че така сме най-силни и въздействащи. Много се гордея с Вера и Гиргина и, колкото и нескромно да звучи, сестри Гиргинови сме явление за нашите среди.
- Повечето хора имат една класическа представа за оперните певици, която ти тотално разчупваш. Какви са оперните диви от ново поколение?
- Мога да кажа за себе си, че в работата си знам как и кога да се забавлявам и кога е време за сериозно съсредоточаване. Изпитвам истинско удоволствие и наслада от репетиционните процеси в подготовката преди спектакъл/концерт. Повечето ми колеги знаят, че много обичам да се шегувам и да разчупвам сериозната "работна" атмосфера. Разбира се, още от школовката в Детския хор на Българското национално радио съм научена винаги да подхождам сериозно и отговорно към поставените ми задачи, да съм винаги навреме, с научена партия и с всички сили да работя за колективното "благо", защото нашето изкуство е отборна "игра".
Дълги години хобито ми, извън оперната сцена, беше да съм диджей и дори все още понякога пускам музика в клубове за удоволствие. Това ми носи различен тип преживяване и хората ме виждат в тотално друга светлина. Извън класиката слушам и харесвам други стилове музика и смея да твърдя, че музикалната ми култура е изключително широка и всеобхватна. С две думи, модерните оперни певици сме свободни, жизнерадостни хора, които обичат живота, обичат веселите компании, обичат изкуството и го превръщат във вълнуващо приключение за себе си и за публиката.
- Как се чувстваш на варненска сцена, как се сработвате с оркестъра и солистите от Варненската опера?
- Винаги се чувствам у дома си в Държавна Опера Варна. Досега съм участвала в няколко продукции тук и за мен винаги е удоволствие и чест да гостувам на този театър. Нивото на професионализъм е наистина високо, между колегите солисти, хористи и оркестър цари прекрасна и приятелска атмосферата и винаги съм усещала позитивно и уважително отношение към себе си. Всеки нов репетиционен период и нова роля тук ми носят вдъхновение, щастие, вълнение и истинска радост, че успяваме да работим в сплотен колектив с основната цел да създадем нещо красиво, истинско, вълнуващо, което да поднесем на публиката.
- В каква посока гледаш на прага на новата година и какво си пожелаваш за Коледа?
- Пожелавам си винаги да съм здрава и в добра физическа кондиция, за да мога да правя това, което най-много обичам и което чувствам като свое призвание. Развитието на един оперен певец продължава по време на целия му творчески път и в този ред на мисли мечтая за предизвикателства в лицето на нови оперни роли, пожелавам си да работя с идейни, талантливи и изискващи режисьори и диригенти, да пътувам и да участвам в продукции извън страната ни и да срещам вдъхновяващи хора от този бранш, с които да създаваме красиво изкуство и да споделяме обичта си към сцената и операта!
Интервю на Пламена Александрова
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}