Саня Табакова е дългогодишен издател и създател на две престижни издателства, редактор и преводач.

Завършила е философия и български език и литература в СУ "Климент Охридски".

Преподавател в средни училища и асистент във Висшия медицински институт - Плевен, главен редактор, а после и собственик на издателство, концертиращ изпълнител и автор на руски и български песни (китара и вокал) са част от професионалните й и житейски роли.

Собственото й издателство Леге Артис е създадено през 1999 г. Досега са издадени повече от 190 книги от областите на психология, психиатрия, художествена, мемоарна и детска литература.

Носител на Националната награда на АБК "Златен лъв" за най-добро издание и на Награда "Христо Данов" на Министерство на културата и община Пловдив за дизайн.

  Саня Табакова, издател/Сн. Личен архив

- Госпожо Табакова, Вашето издателство се ражда с новото хилядолетие - точно през 2000 година. В началото беше...
- Всъщност, фирмата е регистрирана през август 1999-а, а първата готова книга с логото на издателството получих от печатница на 11.11.1999 и ако искате вярвайте - понеже стана дума за особената дата, някой погледна часа и беше... 11.11 !!

А иначе - в началото беше повече отчаяние и инат. По стечение на обстоятелствата в един миг изгубих много, свързано с кариерата, книгите и приятелствата. Мислих, реших, че мога и сама, направих проекти за първите десет книги и така се роди "бутикът" Леге Артис...

- Не можем да си представим българския книжен пазар без Вашето издателство, а рядко се появявате в медиите, издателството не вдига около себе си рекламен шум. Как се случват нещата между Вас и Вашите читатели, как прехвърча искрата?
- И друг път книжни или търговски "величия" са казвали, че нито една добра книжарница не може без книгите на Леге Артис. Аз се изживявам малко като мисионер, само средство за издателството, което, зная, заслужава място на пазара и - да, в сърцата на мнозина. Всичко, което като личност искам да кажа, е с книгите. За какво да се появявам лично? Но е вярно, че наши дни рекламата се превърна в неизменна част от пътя на книгите до читателя и ориентир в морето от информация. С моите читатели най-често си говорим мълчаливо, с текстове и издания. Само два пъти годишно на панаирите на книгата чувам лично от някои неща толкова топли, спонтанни, искрени, че издателският ми живот ми се привижда като мечтана коледна елха, украсена с думи на благодарност, съпричастност.

Саня Табакова, издател/Сн. Личен архив

- Вие сте "юнгианското" издателство на България. Разкажете ни за тази страст и как подбирате книгите да поредицата "Юнг и последователи".
- О, Юнг е студентската ми любов, докато учех философия в СУ "Климент Охридски". По някакъв начин усещах, че "пак ще се срещнем" с него. Издавам този автор вече 27 години! С много упорство си извоювах авторитет пред хората, които държат правата му. Въпрос на преценка, момент и средства е кога какво да издам.

Четяща България е странна. Не може просто да издадеш многотомник и да го продадеш. Следиш потока, потребностите, абстрахираш се от "глупости", чалга, лесни пари и следваш... Юнг. От 25 години в кабинета ми стои едно портретче на Юнг, изрязано от вестник и каширано - участва в една постановка в театъра. Този човек е... опорната ми точка. По някакъв начин бди, коригира ме... Да не прозвучи отнесено...

За други и по-съвременни юнгиански автори се консултирам или сами ми подсказват от Българско общество Юнг. Там имам много фенове, преводачи и приятели. Те са най-прекрасната и благодарна "свита" на Леге Артис. Това означава много за мен...

Още

Кой е Жан Бодрияр? Какъв е? Толкова ли е важен?

- Именно вие открихте и представихте на българския читател много любими автори - Ерик-Еманюел Шмит, Роберт Менасе, донякъде Андрей Макин, Ирен Немировски, Тимъти Финдли, Лейла Слимани. Подарихте ни 23 заглавия на Ерик-Еманюел Шмит, а междувременно освен любим автор на читателите, той стана носител на Гонкур, а вече и член на журито в Академия Гонкур. Носители на Гонкур са и Лейла Слимани и Андрей Макин. Роберт Менасе наскоро получи Наградата на немската критика и пр., и пр. Изглежда притежавате силен нюх за автори. Бихте ли споделили някоя интересна история от личните си срещи с тях?
- Само да отбележа Ромен Гари, който е носител два пъти на наградата Гонкур и по някакъв начин също се превърна в автор на Леге Артис, и то най-любим. Както обичам да казвам: искам да се оженя за него! И Макс Фриш, позабравеният, но неостаряващ архитект (и в живота) на женската душа...! Менасе е много сърдечен човек. Може да се случи да Ви сподели твърде лични неща и дори да... поплаче, ако Ви почувства достатъчно близък...

Впрочем не бива да пропускаме неговия роман "Столицата", който вече се превежда! Европейско събитие! Самият Менасе ще бъде в България през май 2018 г.

Шмит... Освен неговата естественост и топлота, елегантност и неподражаемо умение да общува и говори, бях поразена от реакцията на публиката в зала "Фестивална" във Варна на неговия филм "Одет Тулмонд", когато идва през 2010 г. Една жива, дива, смееща се, плачеща маса, като едно същество, очаровано, прободено в сърцето от този великолепен филм, от сценария на който впоследствие се ражда и едноименният разказ, дал заглавието на един от най-обичаните му сборници.

Саня Табакова, издател/Сн. Личен архив

- Юнг, Бодрияр, Канети, Франкъл, Райх, Еленбергер - съзвездие от големи умове,
- Някои от тях също ме бяха поразили като студентка. Канети - за да знае българинът... Бодрияр - има една преводачка, която ми лежи на сърце и каквото каже - издавам.   Казва се Зорница Китинска.  Изредените автори са много различни. Обединява ги философското и психологическото, които откликват дълбоко в мен. И това, че много внимавам да не се хаби хартия за какво да е.

- Вашите лични любими автори?
- От издадените в Леге Артис - повечето. На шега: като ми хареса една книга и поискам да я прочета, просто си я издавам. Юнг, Гари, Фриш може би са фаворитите. Иначе старая се да чета и автори, издадени в други издателства, по-скоро отделни техни книги. Бих споменала Хюсейни, Ишигуро, Елин Рахнев, Мураками... За последните години най-впечатляващите книги за мен са "Доброжелателните" на Джонатан Лител и "Калуня Каля" на Георги Божинов.

- Как съчетавате издателската дейност и страстта си към музиката? Имате много успешен диск с руски романси, изнасяте концерти из цяла България, колата ви е пълна ту с кашони с книги, ту с цветя от публиката на концертите, понякога с екипировка за колоездене или планински туризъм. Изглежда животът Ви е доста цветен. Така ли е?
- Пропуснали сте постелката за йога  - две поредни години спечелих медал на национално първенство. Е, в една определена възрастова група... Ами досега поне беше така. Изглежда суетно, но ми харесва, че изглежда вдъхновявам доста хора, особено млади, именно с тези житейски контрасти. Хората имат нужда да се идентифицират с хубави примери на активен и разнообразен живот. А това акумулира и мен. Има и самотни мигове. Няма как всичко и винаги да е по мед и масло.

Но Шмит е нарекъл своята най-известна поредица "Кръговрат на незримото". Това ми се струва най-краткото и точно определение на живота.

За музиката... В последните години действителността изпревари мечтите ми. Като се замисля как пропях на сцена само преди 3-4 години, колко професионални музиканти копнеят за един концерт годишно, а през този период аз направих повече от 50! Как съчетавам това...

Саня Табакова, издател/Сн. Личен архив

Просто се извръщам от компютъра наляво - и китарата е там. Удивително е! Попях си, да. Най-много пред руска публика, която ми отвръща с любов и възторг, и от там леката носталгия по може-би-моят-друг-възможен-живот - сцената. Наричам го "разреждане на битието". Въпреки че "концентрираното" издаване на книги също ми е любима стихия. Който е упражнявал тази "невъзможна" професия знае за какво говоря: пристрастеност до смърт.

- Няколко думи за нашите читатели?
- За Тяхно Величество Читателите ли?
Вие сте адреналинът в издателската ми кръв. Вие сте моят вдъхновител, коректив, онзи който ме разплаква, онзи който ме вдига - дори когато критикувате или изисквате. Не мога без вас. Говори ви един издател, който в последните 30-тина години е посветил всеки миг от живота си на един странен диалог и сътрудничество, на едно любовно танго чрез книгите... с вас.

Интервю на ЗОРНИЦА КИТИНСКА