СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Рут Колева: Музиката ме спасяваше от болката, след раздялата на родителите ми
Където и да се намирам, не деля хората, те за мен са просто хора, споделя певицата
Автор : / 7869 Прочита 0 Коментара
Снимка: Личен архив
Рут Колева, по-известна като Рут, е българска R&B и соул певица. Родена е в София на 18 април 1990 г.
Баща й е спортистът Неделчо Колев, а майка й е художничка със спортно образование. Има брат близнак, който се занимава професионално със сноуборд и учи в НСА. Колева прекарва по-голямата част от детството си в Бахрейн, Индия и Тайланд, където баща й е треньор по вдигане на щанги.
Рут Колева (Снимка: Павлин Даскалов)
На пет години започва да проявява интерес към музиката, а на девет вече е на сцена по време на прием в Тайланд. На 15-годишна възраст подписва договор с мениджъра Джо Флетчър и заминава за САЩ, където записва първите си песни с композитора Мартин Брайли. По същото време получава и предложение да стане част от лейбъла "Illmate" заедно с Wosh MC, Logo5 и FARS.
Завършва средното си образование в София на 17-годишна възраст, след което учи "Медии и комуникации" в Утрехт, Холандия. Пяла е на една сцена с Боби Макферин, а през 2007 година печели стипендия от фондацията на Стиви Уондър и учи в "Hollywood Pop Academy" в Лос Анджелис.
Първата й авторска песен е с Jahmmy Youth и се казва "Clean your heart". Написва текста към нея, когато е на 15 години. Рут Колева е автор на голяма част от английските си текстове и на музиката към тях.
Рут прави първия си хит съвместно с LOGO5, FARS и Wosh, с които записва "Песента", която е част от рекламна кампания на мобилен оператор. Първият й самостоятелен сингъл е "Близо". Видеото на песента е режисирано от Иван Москов.
През 2010 година записва песен заедно с френския продуцент и DJ Йоан Симон под псевдонима Найри (Nyree). Песента "Scream my name" влиза в "World Chart Express" на MTV на 29 ноември и се задържа там 9 седмици.
На 9 април 2011 година излиза дебютният й албум "Within Whispers", съдържащ 10 песни, сред които дуети с Белослава и вокалиста на "Panican Whyasker" - Нуфри. През ноември 2011 година е пуснат вторият сингъл от албума, озаглавен "Защо". Клипът към него е режисиран от Ива Гочева.
През 2011 и 2012 година прави 3 национални турнета в над 15 града. В средата на 2012 година пуска първия си англоезичен видео сингъл, "Moving Forward", който е част от издаденото на 14 септември 2012 година "Future Sweet" EP. През 2012 година е избрана за "Певица на годината" на Годишните музикални награди на БГ радио.
През 2013 година на пазара в Япония излиза албумът й "Future Sweet" EP. Първият сингъл от втория й албум - "Better", излиза през юни 2013 година.
На 28 октомври излиза и вторият албум на певицата, озаглавен "RUTH". Проектът е записан в Англия и Холандия, е със силно джаз и R&B звучене. Албумът включва дует със Stamina MC. На годишните музикални награди на БГ Радио - 2014 година, албумът "RUTH" печели наградата за "най-добър албум". Албумът влиза в класациите "UK Soul Chart", както и в плейлистите на BBC и много други международни медии. Продуцентът на Бруно Марс и Ейми Уайнхаус - Марк Ронсън, нарича албума й "невероятен".
През 2015 година изнася концерт съвместно със Софийската филхармония в Зала "България". Специални гости са Стефан Вълдобрев, Орлин Павлов и Рейчъл Роу. Диригент е Владимир Джамбазов. Концертът е излъчен в ефира на БТВ на 24 май 2015 година.
12 февруари 2015 г. Рут получава награда за "най-добра вокалистка" от JAJ Awards - Inter FM - Япония.
През месец май 2015 година е обявена за "най-влиятелната българска певица в социалните мрежи".
През 2016-та година Рут Колева издава 3 сингъла - Oceans и Run, дело на режисьора Георги Манов, а края на 2016-та за първи път се качва на сцената на Cotton Club в Токио. По време на престоя си в японската столица, Колева снима и клип към песента "Токио", която излиза началото на 2017-та година Песента излиза като сингъл с 2 ремикса от DJ Spinna и Kaidi Tatham.
През 2017 година излиза за първи път в Япония, 5-тият студиен албум на певицата - Confidence. Truth, седмица след издаването му лейбълът P Vine, пуска втори тираж.
Confidence. Truth излиза на българския пазар на 17 ноември 2017 г. В продукцията участват музикантите Рон Авант (Snoop Dogg, Anderson.Paak), Jameel Bruuner (The Internet), Gene Coye (Flying Lotus), Софийска филхармония, а продуцент е Георги Линев от американската група Kan Wakan.
През август същата година излиза и първото EP, издаването от легендарния британски лейбъл BBE (J Dilla, Dj Spinna, Vadim), съвместно с продуцента Boyan - Wake up.
В края на 2017 г. Рут става посланик на кинофестивала Cinelibri в София, като създава саундтрака към събитието и прави пърформанс в Зала 1 на НДК на неговото откриване.
На 16 ноември 2017 г. в зала "България" от 19 часа певицата ще представи новия си албум "Confidece. Truth." с уникално шоу пред очите на многобройната публика в София. Певицата ще събере на една сцена музикантите Иво Папазов - Ибряма, Орлин Павлов, Стефан Вълдобрев, рапърът Жлъч и музиканти от Софийската филхармония. Заедно с Рут ще бъдат и музикантите от нейната лайв банда - Филип Александров - калвишни, Богомил Енчев - ударни, Александър Славчев — китара, Светослав Неделчев (Козмо) - Бас, Волен Милчев - беквокали, Зорница, Славова - беквокали, Арнау Фарас - саксофон, Божидар Василев - тромбон, Георги Стойков - тромпет.
Ден след концерта феновете могат да се сдобият и с физическо копие от новия албум на Рут.
Пред "IMPRESSIO" Рут разказва за детството си, което я е направило "дете на света", за пътя от Бахрейн, Индия, Тайланд до Ню Йорк, Лос Анджелис и Япония.
За това как малката Индиана Джоунс, която броди из будистките храмове на Индия, захласната по огромните тюрбани на ситхите, днес се превърна в един от най-дръзките откриватели в музиката.
- Какво беше детството ти, Рут? Израстваш в Бахрейн, Индия, Тайланд ...
- Детството ми беше много шарено. С брат ми сме били на около две години, когато баща ми е получил предложение за работа в Бахрейн като треньор по щанги. И от много прясна, още недоизкусурена демокрация в България, ние се местим в една много богата мюсюлманска държава, която е като някакъв райски остров.
Когато сме се родили, в България не е имало нищо по магазините.
И изведнъж попадаш на едно място, където има кока кола, видео касети с филмчета на "Дисни", музика, увеселителни паркове...
Разликата беше много драстична от това, което се спомнях от най-ранното ми детство в България. Там живях до пет годинки.
След това заминахме да живеем в Индия. Там беше коренно различно. Пренаселена държава. Първият град, в който живеехме, беше Бангалор, Южна Индия, с население около 10 млн. души. Един динамичен град, много мръсен, и ... пълно със змии, имаше кобри - навсякъде! Затова не ме пускаха много да излизам. А и температурите по обяд стигаха някъде 44 градуса, така че и без това не беше възможно да излезеш на слънце.
Някъде по средата на нашия престой там, майка ми се прибра в България с брат ми, а аз останах с баща ми.
Спомням си, една вечер той беше донесъл някаква храна, която не ми беше вкусна, въпреки, че сега обожавам индийската кухня. Помолих го да ми вземе нещо друго и той излезе. Минаха няколко часа - него го нямаше. Изпаднах в ужас какво става, от това какво ще се случи с мен, ако остана сама. Той се върна, но косата му беше побеляла. Години по-късно ми каза, че една змия му се увила около крака и той трябвало да остане неподвижен дълго време. Оттогава не може да понася змии.
Преселихме се в един град на север, който се казваше Патиала, щата Пенджаб, където година преди това имаше атентат.
Защото една много силна сепаратистка група от ситхи искаше да отдели щата Пенджаб от държавата.
Индия е една огромна страна и това беше коренно различен свят за мен.
Ако ние в България, смятаме разстоянието от тук, например, до Англия, за много далечно, за индийците е нищожно.
Хубавото е, че в Патиала вече ме пускаха да излизам сама, да се социализирам с другите деца. И аз израстнах абсолютно натурално вярвайки, че не съм с нищо по-различна от тези индийчета, с които си играех. Научих английски, но го говорех с индийски акцент, беше много смешно. Баща ми много се забавляваше, защото е много странно как детският мозък попива информацията и успява да възпроизведе всичко, без да асимилира, че е от друга култура, от друга държава, която има тотално различни ценности. Когато си малък, много лесно се адапитраш.
Чувствах се, специално в Патиала, като малкия Индиана Джоунс, непрекъснато в някакво приключение. Там имаше един огромен дворец с едни водни пътеки. Постоянно ги обикалях и всеки ден откривах нещо ново. Имаше и хиндуистки будистки храмове, които много ме впечатляваха с тяхната цветност.
Самите ситхи, които живеят в тази част на Пенджаб, бяха много вълнуващи за мен. В религията на ситхите има малко будизъм, малко ислям. Много са богати и ходят обагрени със злато, сребро и като се движат по улиците правят много силно впечатление. При тях има три свещени неща. Косата, те никога не я режат, носят специални чехли като ножове, и никога не ядат месо. Ходят с едни огромни чалми - тюрбани, които са впечатляващи.
- Като дете май си живяла в приказките?
- Абсолютно, то си беше приказка за мен. А това са години, в които нямаше компютри, нямаше интернет, таблети и айфони.
Спомням си една случка... Заиграх се с някакви екзотични жаби, които бях намерила. Стъмнило се и баща ми тръгнал да ме търси. Бях в някаква беседка и ме хвана страх, че като ме намери, ще ми се скара. Но той дойде, и аз го видях как пред очите ми рухва! Започна да ме прегръща и да ме целува. Мога да си представя какво съм му причинила - в Индия, някъде на края на света, детето ти, само на 6 години, да изчезне...
- Това твое детство направи ли те космополит?
- Определено, и то е именно поради това, което ти казах. Когато си малък, ти не осъзнаваш, че ти си от друго място, че си българче, с определено потекло, с друга култура, с други навици, че си, ако щеш - с по-светла кожа от другите около теб. Ти се виждаш и чувстваш част от тях. И го приемаш, не смяташ, че нещо важно ви дели.
- Затова и днес си толерантна към различните?
- Това не е толерантност. Където и да се намирам, не деля хората, те за мен са просто хора.
- Разкажи, как тръгна към музиката?
- Моите родители се разведоха. Тогава реших, че искам да се занимавам с музика. Това беше моят отдушник от болката, която изпитвах от раздялата им.
Много бързо се развиха нещата. Бях може би на 12, когато разбрах, че много ми се пее, че искам да правя музика. Започнах да ходя на уроци, на солфеж. На 13-14 се явих на конкурси - в Италия, в Армения, в Русия, в Санкт Петербург. На 15 години си намерих мениджър - Джон Флетчър, който се заинтересува от мен и ме покани да записвам в Ню Йорк. Заедно с баща ми се добрахме до Ню Йорк, до "Тайм Скуер".
За пръв път в живота си попаднах в центъра на света. Няма да престана да наричам този град - центъра на света.
Това беше първата ми мечта, беше много яко, това, което ми се случи тогава. Покрай Джон Флетчър научих много за музикалния бизнес, което ми е полезно и до ден днешен.
На 17 години заминах за Лос Анджелис, за да уча музика в академия, за която получих стипендия.
Бях абсолютно сама, без родители и трябваше да се оправям. Беше много трудно.
Това много ме промени, защото ти на тези години си един тийнейджър, който иска да ходи по купони, да се забавлява с приятели и изведнъж се озоваваш в един в град, в който на радиус от хиляди километри нямаш роднини, нямаш никой.
Трябва да пестиш, да учиш, да се пазиш, защото в крайна сметка Лос Анджелис е доста опасен град. Но някак си се справих, и се върнах в България да завърша училище.
- Как се роди любовта "Япония"?
- Япония е най-чистата държава, която съм виждала, това са най-възпитаните, отговорни и честни хора, които съм срещала. Те са страхотни меломани, които ценят културата много много високо.
На първия ми концерт там миналата година, не можех да повярвам, че има толкова много хора, които са дошли да ме слушат, да плачат, да викат и да пеят текстовете ми дори на български, при все, че това е един език, който те не разбират.
Това изключително много ме впечатли и вдъхнови, защото интересът към мен много много надмина това, което имах като очакване.
Аз знаех, че моите албуми се продават много добре там, получих награда за най-добра джаз певица за 2015 година от едно голямо японско радио, InterFM, но бях трогната при тази лична среща с публиката.
- Какво те вдъхнови за песента "Токио"?
- В нея са разказва как два свята, тотално различни, се сблъскват и се сливат в едно. В Токио аз видях точно това - Изтокът и някакъв страшен модернизъм, които живеят там в един удивителен синхрон. Затова реших да да кръстя песента "Токио". Клипът снимах там.
- На концерта ти в зала "България" на 16 ноември си събрала музиканти от различни жанрове и стилове - от Ибряма, през Орлин Павлов, Стефан Вълдобрев и рапъра Жлъч до Софийската филхармония...
- Ибряма е нещо много интересно за мен. Гледах го за пръв път в Pink House в Амстердам преди няколко години. Една страхотна, много красива зала, която беше изцяло разпродадена. Тръгнахме си от този концерт с вцепенени погледи, защото не можехме да повярваме как така този човек свири по този начин!
2016 г. Със Софийска филхармония, диригент: Владимир Джамбазов (Снимка: Личен архив)
Тогава се роди моята мечта - някога, някъде, моят музикален път да ме срещне с него. Когато решихме да правим този концерт и се замислих с кого искам да споделя тази сцена, името на Ибряма изникна веднага в съзнанието ми. Свързах се с него и се оказа, че той има интерес, че знае коя съм, че харесва музиката ми и това е нещо, което на него му е интересно. А много трудно е да впечатлиш Ибряма, който е свирил в най-големите зали по света.
2016 г. Със Стефан Вълдобрев и Софийска филхармония (Снимка: Личен архив)
Да направиш един такъв триъгълник между джаз, фолклор и класика, да не кажа, че не се е случвало, но много рядко се случва.
За мен е огромна чест, че ние можем да представим такъв експеримент - стабилността на класическата музика, мелодията на джаза и импровизационния гений на Ибряма.
С Орлин Павлов и Стефан Вълдобрев имам колаборации от преди това, а с Жлъч, който освен рапър е и много талантлив певец, записахме съвместна песен - "Безтегловност", която за пръв път ще прозвучи на живо на концерта.
С Орлин Павлов и Софийска филхармания, Диригент: Владимир Джамбазов (Снимка: Личен архив)
- Ще открехнеш ли още малко завесата за концерта на 16 ноември?
- Ще бъде зрелищен, ще бъдат изпълнени неща, които до сега не са чувани в този формат. Ще започнем с по-стари парчета, ще преминем през албума "Confidence. Truth", който излиза на 17 ноември, след това ще поканим нашите специални гости, с всеки, от които, изпълнявам песен. Поканила съм и трима млади изпълнители, които са изключително талантливи, за им дадем шанс да се появат на голяма сцена и да се влюбят в тази музика.
Ибряма ще бъде със своя акордеонист и ще направи специална импровизация на няколко мои песни.
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}