СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Режисьорът Никола Бошнаков: "Моят чичо Любен" е доказателство, че за духа окови няма!
"Любо винаги се обличаше в дрехи, така че да е част от експозицията, канеше клошари за по една-две бири, които да са живата част от изложбата заедно с инсталациите с триизмерни фигури и картините", разказва режисьорът за финисажите на художника Любен Стоев
Автор: / 1791 Прочита 0 Коментара
Кадър от филма "Моят чичо Любен", посветен на художника Любен Стоев (Снимка: "Гала филм")
На 10 февруари от 16.30 часа в кино "Одеон" продуцентска компания "Гала филм" и режисьорите Джеки Стоев и Никола Бошнаков организират официално закриване с прожекция на изложбата "Оригинал и отпечатък" на художника Любен Стоев.
Експозицията по случай 85-годишнината от рождението на Любен Стоев представя живописни творби, графики и рисунки на художника от последните няколко години.
Акцент в изложбата е по-непопулярната (но доста трудоемка) част от творчеството на Любен Стоев - ксилографията (woodcut).
Дърворезите (друго име на техниката) представляват дъски с гравирано изображение, от които се създават определен брой цветни или черно-бели отпечатъци. Изложбата е отворена за посещения всеки дедн до 11 февруари 2024.
Никола Бошнаков е роден през 1977 г. в София, след като завършва средно образование, започва работа в Завод за металорежещи машини, цех "Втора боя". За известно време продава вестници в София, отслужва военна служба в граничен отряд в Драгоман през 1997, завършва кинорежисура в НБУ през 2006, където с Митко Таралежков и Олег Константинов основават "Бидон филм".
Сред документалните му филми са "Lifestyle" (2004), "Алтънджиите идат" (2006), "Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета" (2010).
Режисьорът Никола Бошнаков (Снимка: "Гала филм")
Никола Бошнаков или Кольо, както всички му казват, е корежисьор на филма "Моят чичо Любен" заедно с Георги Стоев-Джеки, посветен на художника Любен Стоев. Кольо е присъствал на всички вернисажи и финисажи, както и на всички негови купони, на художника в България от 2004-та до 2015-та година, а неговата съпруга Ивана Мурджева, изкуствовед и юрист, е автор на серия от статии и интервюта с Любен Стоев.
"Моят чичо Любен" представя образа на Любен Стоев като художник и личност през разказите на неговия племенник Рей ван Цешау, фронтмен на легендарната немска рокгрупа FREUNDE DER ITALIENISCHEN OPER (Приятели на италианската опера).
Кадър от филма "Моят чичо Любен" (Снимка: "Гала филм")
Рей лети за София, за да продаде апартамента, получен по наследство от своя български чичо. Но жилището на художника Любен Стоев е препълнено с картини, инсталации, истории и видеоматериали. Така Рей - парченце по парченце, като в пъзел или в криминален филм подрежда и за себе, и за зрителя образа на българския си чичо.
Племенникът следва чичо си на видеопътешествие до Африка, Индия и Куба, спуска се на дъното на българското общество, където Любен винаги е намирал теми и вдъхновение. В това пътуване Рей ни среща с истинския си баща, голямата любов на художника в Дрезден, както и със самия дух на Любен.
Филмът е копродукция на България и Германия, продуценти са Кирил Кирилов, Галина Тонева от продуцентска компания "Гала филм". Копродуценти са Four Elements (България) и Рей ван Цешау (Германия). Оператор на лентата е малкият син на Джеки Стоев, сценарист - Ивайло Манев, музиката е на по-големия син на Джеки - Рей ван Цешау. Той е и сред основните лица във филма заедно с Джеки Стоев, Джони Пенков, Ицко Финци и други.
В края на миналата година филмът "Моят чичо Любен" беше отличен в категорията документално кино със "Златен ритон" за режисура за виталната и остроумна работа на Никола Бошнаков и Георги Стоев-Джеки.
Режисьорът Никола Бошнаков пред Impressio:
- Кольо, предстои финисаж на изложбата "Оригинал и отпечатък" на художника Любен Стоев на 10 февруари в 16.30 в "Одеон"?
- Любо имаше традиция в тържественото закриване на изложбите, ние просто я продължаваме. При Любо финисажите се получаваха много по-добри от откриванията. Той задължително канеше уличните музиканти, които свират пред Народния театър, те участват и във филма "Моят чичо Любен".
Любо винаги се обличаше в дрехи, така че да е част от експозицията, канеше клошари за по една-две бири, които да са живата част от изложбата заедно с инсталациите триизмерни фигури и картините. Аз съм присъствал на всички негови купони от 2004 до 2015 и на всички негови изложби.
Последният му купон беше януари 2016 г. за рождения му ден. Поради възрастови особености през годините купоните започнаха да оредяват.
Винаги звънеше преди всеки купон с напомняне. Спомням си веднъж с Джеки монтираме и Любо звъни и му казва: "Да напомниш на Джони да дойде и да доведе и съученички, а той Джони тогава беше на 83-84 години".
- Знаеш ли откога датира финизажът?
- Финисажът изобщо не е нещо екзотично в световен мащаб, но аз разбрах за него от Любо.
- Какъв художник е Любен Стоев?
- Работлив. Той се шегуваше, че е "панелофил" и "мизерабилист", но за тези, които познаваме неговата работа, той е доста повече.
Графит на Любен Стоев в Хале, Германия (Снимка: "Гала филм")
- Какво беше усещането, докато снимахте филма, познавал си този човек - забавен, талантлив и вече не е сред нас?
- Усещането беше, че Любо е с нас и никога не си е тръгвал. Мисля, че е предадено и във филма.
- Филмът е лек и весел, какво искахте все пак да предадете на зрителите, освен да разкажете за художника?
- Един позитивен "модус вивенди" извън матрицата на успеха, какъвто го познаваме от масмедиите.
И това, че за духа окови няма.
Кадър от филма "Моят чичо Любен" (Снимка: "Гала филм")
- Заедно със сина на Джеки Стоев - Антони, който е и оператор на филма "Моят чичо Любен" подредихте изложбата на Любо в "Одеон" - какво си мислеше, докато пренасяхте картините и ги редихте?
- Нищо особено, когато работя се концентрирам върху конкретните задачи. Как да стане интересна изложба и кое най-добре ще се впише в пространството.
- Как започна в киното, преди това си работил в завод и си имал бизнес с вестници?
- В цех "Втора боя" на Завод за металорежещи машини бях сравнително за кратко - около 6 месеца. Имал съм всевъзможни бизнеси: от видеотека до кръчма се занимавах активно повече - към 5 години.
В един момент погледнах назад и видях, че са се натрупали твърде много незаснети истории и твърде малко средства, та се оказа, че съм правил кино, а не пари. И опростих нещата.
Кадър от филма "Моят чичо Любен" (Снимка: "Гала филм")
- Кой филм най-много си харесваш?
- Винаги този, върху който работя и още не е готов. На всички направени филми вече им знам силните страни и кусурите, а новият филм изненадва и очарова.
Кадър от филма "Моят чичо Любен" (Снимка: "Гала филм")
- Кой е твоят учител в киното?
- С Митко Таралежков прекарахме студентските си в кино "Одеон" и там са научил повече, отколкото в университета.
От Айзенщайн до Бунюел, и от Годар до Каурисмаки - от всичките съм си откраднал по нещо.
С Рангел Вълчанов също имахме добри отношения по едно време и от него съм научил много. Трябва да спомена и Юлия Кънчева, и Здравко Драгнев, ако трябва да изброя наистина всички ще стане прекалено дълъг списък.
Извинявам се на пропуснатите, но те знаят, че ги обичам.
Но понеже въпросът явно се отнася и до моя корежисьор Джеки Стоев, от него знам, че само добрият режисьор има късмет. Лошият никога няма.
Кадър от филма "Моят чичо Любен" (Снимка: "Гала филм")
- Какво е киното за теб?
- Единствената работа, в която можеш да смениш всичко - от професията до самоличността.
Ако в "Моят чичо Любен" бях вокалист на немска пънк-готик група в търсене на българския си чичо, то във филма "Контрабандисти", върху който работя сега, съм занаятчия - майстор на сирене и баба на американско внуче.
- Ако не беше режисьор, какъв щеше да бъдеш?
- Обикновено магаре.
Кадър от филма "Моят чичо Любен" (Снимка: "Гала филм")
- Разкажи някоя забавна история около филма "Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета"?
- Във филма карат джипка като тази, която са имали навремето. Наемам джипка, качват се и Чарли подкарва. Снимаме, каквото снимаме, накрая Чарли я застопорява на един баир с ръчната спирачка и обявява, че още по средата на пътя спирачната течност е изтекла и през повечето време е карал без спирачки.
Джони коментира: Ех, изтървахме шанса да се превърнем в обща легенда - ако бяхме катострофирали, щяха да ни събират парче по парче и да се чудят - кое е Джеки, кое Джони и кое Чарли.
Джеки ми обяснява принципът си в игралната режисура - не дава сценария на артистите, а ги оставя сами да си говорят. Аз слушам внимателно, намесва се Джони: По повод приемствеността се сещам, че когато едни стари некадърни музиканти учат млади некадърни музиканти, в крайна сметка се получава българската естрада.
По друг повод Джони: Режисьорът не е важно да присъства на снимки, а с големи букви в надписите на филма
Джеки разказва някаква история, Джони до него му напомня: Артикулацията, Джеки, ар-ти-ку-ла-ци-ята!
Джеки му отговаря: Когато говориш глупости, Джони, артикулацията няма значение.
Георги Стоев-Джеки (Снимка: "Гала филм")
- Какво се случва с общия ви проект с Джеки - "Аве Мария"?
- Търсим допълнително средства, ако ви се намират - приемаме във всякакви формати - от имейл до револют.
Режисьорът Никола Бошнаков (Снимка: "Гала филм")
- Коя книга четеш напоследък?
- Все по-малко време и настроение ми остава за четене, но мога да изброя какво стои на нощното ми шкафче за спешни нужди: "Светът от вчера" на Стефан Цвайг, "Криминале" на Буковски - за препрочитане, Старонемския декамерон - за препрочитане, Йохан Хойзенха "В сенките на утрешния ден", Милан Кундера "Завесата", търкаля се една История на средните векове, Лукреций Кар "За природата на нещата" и втори том от Опитите на Монтен.
Иначе последно изчетох от-до автобиографичната трилогия на Бохумил Храбал.
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Finterview%2Frezhisyorat-nikola-boshnakov-moyat-chicho-lyuben-e-dokazatelstvo-che-za-duha-okovi-nyama&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2024%2F02%2F08%2F2643508%2F768x432.jpg%3F_%3D1707410973&description=Режисьорът Никола Бошнаков: "Моят чичо Любен" е доказателство, че за духа окови няма!', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}