На 18 януари, точно за 85-годишнината от рождението на покойния брат на режисьора Джеки Стоев - художника Любен Стоев, бе открита изложба с негови творби и прожекция на филма "Моят чичо Любен".

Още

Юбилейна изложба "85 години от рождението на художника Любен Стоев" се открива в кино "Одеон"

Първото, което ще попитат някои е, защо пък заглавието е "чичо", като Любен му е брат? Всъщност, обяснението е просто - действието във филма се води от разказвач - синът на Джеки и племенник на Любен Стоев - фронтменът на легендарната немска рокгрупа FREUNDE DER ITALIENISCHEN OPER ("Приятели на италианската опера") Рей ван Цешау. Рей живее в Германия и е пътувал до България по време на ваканциите си като младеж, но пътищата му някакси са се разминавали с тези на чичо му, поради честите пътешествия на художника. И ето че едва сега, по стечение на обстоятелствата - а именно, че чичо му му е оставил в наследство софийския си апартамент, Рей за пръв път така обстойно ще опознае покойния си чичо Любен.

Рей пристига в София с намерението да продаде апартамента, но още не знае какво го чака там, след като включи осветлението вътре.

"Моят чичо Любен" не е просто един биографичен филм. И тъкмо заради това не може да бъде разказан повърхностно. Всеки кадър прилича на театър на сенките, в който образът на чичо Любен оживява с музика, хумор, усмивка и тъга. Знаците на неговото присъствие в осиротелия му дом са толкова красноречиви, че също са като картина - картината на един живот. Всяка стена носи свой образ, всеки ъгъл е зает от някаква странна арт инсталации и цялостната подредба, в която сякаш времето е спряло запечатано под паяжините, говори за своя предишен обитател.

Кадър от филма "Моят чичо Любен" / Източник: ГАЛА ФИЛМ

Той е необикновен човек. Човек, който е имал способността "да вижда в тъмното" - хората в сенките, незабележимите за другите. Дълбоката му проницателност и чувството му за хумор в странна симбиоза са родили такива идеи, че докато се смееш на приумиците на този нашенски чудак - нещо средно между Леонардо да Винчи и Тулуз-Лотрек, ти иде да заплачеш от загубата на света, когато от него си отиват точно такива - божествено "луди" човеци.

"Почеркът" на художника е заел дори тоалетната "за дами и джентълмени", където няма кътче, което да не е наблюдавано от Големия брат, защото така е в информационния век - в него има тотално наблюдение. Дори и там, където човек си мисли, че е сам.

Източник: ГАЛА ФИЛМ

За "немеца" Рей всичко това е толкова странно. Абсурдът на завещания му дом е неочаквано провокативен. Рей е достатъчно мъдър, за да го осъзнае: че зад всичко това не трябва да търси логика, а само с нужното внимание и уважение да опознае света на чичо си. Някои от оглеждачите на апартамента - кандидат-купувачи, наричат картините му "боклуци", но това отношение не е изненадващо - та чичо му  буквално е "нарисувал" този манталитет.

Той е там, в образите на някои негови герои, както и навън - на улицата, в реалния живот. Там са и живите отритнати хора - ровещите в кофите, но "с достойнство"; изпадналите без дом и чакащите на опашка за "социален" обяд. Всичко е едновременно Тук и Сега. Като в един паралелен свят, в едно вертикално време, в което чичо Любен "оживява" с гласа си, с усмивката си. И той, като онези хора се е ровил из боклуците, за да си набавя "чаркове" за "живите" си инсталации.

Кадър от филма "Моят чичо Любен" / Източник: ГАЛА ФИЛМ

Чичо Любен е купонджия - празнува два пъти в годината "официално" - на рождения си и на имения си ден, но иначе през цялото време къщата му е отворена за всеки. Както казва Джони Пенков - "винаги е пълна с хора, а хладилникът винаги е празен". Важното е да става весело. Чичо Любен свири на акордеон, има си дори импровизиран оркестър, и от дете помни всички мелодии на съветските филми, прожектирани в старото кино "Славейков", което било на една стена с дома на майка им - д-р Елена Стоева.

Още

Джеки Стоев: Сърцето на Джони Пенков не издържа на ужасяващите болки

Тези трогателни спомени, като отделни картини навързват пъзела на един живот. В хода на филма чичо Любен присъства във всеки дребен детайл - дори в "дишащата" найлонова торбичка, задвижвана от механизъм. От стените страховити ни гледат през черни очила мастити охранители на господин с вратовръзка. Там е и Червената Ася, проститутката. А от друга стена ни гледат с измъчените си питащи очи  просяци и всякакви изпаднали хора. Тук, в този странен дом на покойния художник, е зографисана цялата картина на едно общество, изгубило ориентирите си и "зрението" си за отритнатите хора. А един рефрен от песен се запечатва дълбоко в съзнанието:

"Едни стоят на тъмно, други са на светлина. Но така са устроени очите, че виждаме едните, а другите са в тъмнина".

Кадър от филма "Моят чичо Любен" / Източник: ГАЛА ФИЛМ

Чичо Любен "вижда в тъмнината", защото дълбоко в себе си по нещо прилича на героите й - на отритнатите хора с достойнство. Той не рисува нито за пари, нито за слава. Дори напротив - живее в този свой "населен" с образи свят, необезпокояван от суетни мисли и в пълна хармония и с добрите, и с лошите си герои. Очевидно се е чувствал добре в тази разнородна компания. Лицата от стените като че ли се взират в нас и нещо питат... Съвсем сигурно е, че създателят им, художникът им липсва.

Бавно филмовият разказ ни разкрива образа на Любен Стоев като художник, завършил в Дрезден, и пътешественик пътувал много по света - в Тайланд, Индия, Куба и чак в далечна Африка. После се завърнал в родината, за да се влее в редиците на пенсионерите с 62 евро пенсия, която с увеличението станала 64, но той така и не я получил, защото умрял преди него.

Георги Стоев-Джеки / Източник: ГАЛА ФИЛМ

Още

Джеки Стоев: Първия ми игрален филм го засекретиха, а първия документален хем го наградиха, хем го забраниха

Джеки Стоев умее да поднася сериозните неща по един наглед лековат начин, в който хуморът никога не е самоцелен и всякога има и черна, горчива страна - един трогателен контекст. Запознавайки се с историята на брат му Любен, установяваме колко много си приличат братята Стоеви. И Любен като Джеки е роден артист, артист по душа. Малко хаотичен, винаги над нещата, с леко чувство за хумор, и в същото време - ярък и многопластов талант. Любен е не само човек на четката, но и на музиката. Рисуването и акордеонът са фонът, върху който вървят самотните прозрения на един роден мъдрец.

През цялото време човек се пита, ако трябва с един израз да определи какво чувство изпитва, гледайки този филм, то това чувство много наподобява онова, което наричаме "смях през сълзи", или "смешен плач".

Кадър от филма с Любен Стоев, вляво и Джони Пенков / Източник: ГАЛА ФИЛМ

"Във прекрасна утрин синя, на кея лежи мъртвец..." В този текст от песента за акулата с остри зъби и Меки, който носи бели ръкавици, макар зъбите на акулата да пускат кръв, не е трудно да се съзре философията на чичо Любен за целия абсурд на нашия свят.

От балкона на "разведения пенсиониран старшина", както се шегувал със себе си художникът, се вижда много ясно всичко. Търсещият отговори, се лута в лабиринта на парадоксите на Прехода: От въпроса, "Как така си се клел във Варшавския договор, а пък носиш гащи с марка USA?", до "Какви ли са били преди тези хора, които сега ровят в кофите"? Дори героите днес са на боклука?!? А новите "ангели" се оказаха  бившите ни "дяволи"...

Източник: ГАЛА ФИЛМ

Още

Джеки Стоев: Симеон Щерев изигра основна роля в "засекретения" ми филм

И докато човек навързва в главата си всички картини с амбивалентните чувства, които те пораждат сами по себе си, се озоваваме в Дрезденската академия, в чийто архив, с прочутата немска прецизност още пазят папка от 60-те години на миналия век, с дипломната работа на някогашния си студент Любен Стоев. Наред с рисунката, в тази папка има и няколко доноса за "непристойно" поведение на българина, както и запитване, държи ли се прилично? И забележката, че рисунката му не отразява много "соц" социалистическата ни действителност.

Рей е решен да открие и повече за чичо си. Улицата с магазинчето, където е живял някога под наем, вече не е същата, но пък внезапно научава, че едно остаряло момиче още пази снимки на младия красавец Любен. Една жена старее в един далечен град, със спомените от младостта си, където чичо Любен е нейната първа и голяма любов. 

Кадър от филма "Моят чичо Любен" / Източник: ГАЛА ФИЛМ

Рей вече е убеден, че трябва да събере всички тези "парчета време, хора и настроения" и да организира изложба с творбите на чичо си в Дрезден. Начинанието е възпрепятствано от Ковид-пандемията, но той все пак успява да осъществи идеята. Струва си, макар и посмъртно, художникът Любен Стоев да получи признанието, че "неговата честност като творец и директността на неговото творчество, го правят артист, който няма аналог в страните от бившия Източен блок". Така се произнасят специалистите по време на изложбата.

Рей ван Цешау, на мястото където някога е живял чичо му. Кадър от филма / Източник: ГАЛА ФИЛМ

А в това време софийският дом на художника вече е продаден. Рей е събрал всичко, което е възможно да бъде запазено. Късчетата памет са пренесени другаде, а старият дом на художника е осиротял без обитателите си. Стените ни гледат безразлично в голотата си, подготвени за боядисване... Домът на чичо Любен е останал без душа. Каква ирония зад думите му приживе: "По-добре жив, отколкото безсмъртен!"

Всъщност Джеки Стоев е успял да обезсмърти брат си чрез този филм, в който образът на Любен Стоев е съвсем истински и затрогващо ЖИВ.

Съвсем заслужено за своите създатели, този филм беше отличен през миналата година в категорията документално кино със "Златен ритон" за съ-режисьрската работа на Георги Стоев-Джеки и Никола Бошнаков. Оператор на лентата е малкият син на Джеки Стоев - Антони Стоев, а на музиката - големият му син Рей ван Цешау. Великолепна работа и на двамата Стоеви-младши. 

Георги Стоев- Джеки и Никола Бошнаков - режисьорите на филма "Моят чичо Любен" / Източник: ГАЛА ФИЛМ

На 19 януари филмът ще бъде прожектиран в Дом на киното в София, а на 20 януари - в кино "Г-8". За 19 януари е планирана премиера паралелно и в Дрезден, Германия.

Филмът е копродукция на България и Германия, продуценти са Кирил Кирилов и Галина Тонева от продуцентска компания "Гала филм". Във филма ще видим познати и любими лица, като покойния вече всенароден любимец Джони Пенков, корифея на цигулката Ицкхак Финци и други личности от приятелския кръг на артистичното семейство Стоеви.

Еми МАРИЯНСКА

Още

"Отмъстителката" - филм за драматичната съдба на Мара Бунева

Още

Художникът, който пръв купува картина на още неизвестния Матис

Още

"Години на странстване" от художника-богослов Георги Тодоров

Още

Светлина в полумрака от художника Валентин Топалов