Филмът "XII a" вече превзема зрителската аудитория. Срещата ми с Велислава Костадинова и Калоян Минев го доказва - непозната жена ги поздравява с имената на героите им от филма. Сядаме за да поговорим за тях самите. Те са студенти по актьорско майсторство в класа на Стефан Данаилов в НАТФИЗ "Кр. Сарафов", но преди не много време също са били ученици. Атмосферата на филма "XII a" не им е чужда - и двамата намират филма за правдоподобен и дори малко "смекчаващ" истината за българското училище днес.

Велислава - Дара от „XII a”

За Велислава Костадинова /Дара, или "Амбициозната" във филма/ знаех, че освен студентка по актьорско майсторство, е и певица. И то каква! - Достойна внучка на баба си - народната певица Гуна Иванова. Със сестра й Ива пеят от малки в "Софийски славеи" по фолклорни фестивали у нас и в чужбина, имат записи в радиа и телевизии и се представиха блестящо на сцената на тазгодишния фестивал "Пирин фолк" в Сандански.

Велислава и Ива, с баба им - народната певица Гуна Иванова

Велислава е наистина амбициозно момиче, което няма илюзии по отношение на цената на славата и знае, че тя се постига с труд. Намира себе си за наивна, но всъщност не прави впечатление на такава, а по-скоро - обратното: има реална преценка за себе си, доста е самокритична, силно е привързана към семейството си, домашните животни и "всички животни по света".

Към непознатите хора е предпазлива, а в общуването - умерена. Животът й е подреден по ясни правила и динамичен стереотип - сутрешно кафе, лаптоп, музика, занятия, вечер - с приятели.

Единственото, което може да я отклони от "правия" път е влюбването. Случвало й се е. При това - драматично, споделя тя.

"Имах две драматични влюбвания в училище..."

И когато отвътре почне да й "напира" емоцията, пише стихове. С телефона, ключове и пари в джоба се чувства сигурна. Добро настроение й създават и екстравагантните дрехи.

Има много неща, които не може да прави, като да кара сърф, или да танцува хип-хоп, но пък всичко останало, което прави героинята й във филма, умее. Защото смята, че двете с Дара си приличат.

В свободното си време Велислава ходи на фитнес и чете не каквито и да е, а "психологически" книги. Мрази супа, техно музика и лицемерни хора. Злобните и вулгарни хора я отблъскват.

Велислава Костадинова /Сн. View Sofia, Йоанна Дертлиева/

Идеалната връзка за нея предполага споделяне, т.е. търси мъж, с когото "може да си каже всичко" и да живее хармонично и спокойно. Това е представата й за лично щастие.

Що се отнася до професията, май освен труд, ще й трябва и късмет.

Велислава и Калоян със сценариста на филма Николай Колев и продуцента Татяна Педерсън

Вече е получила първата си "порция" от него - ролята в "XII a" и невероятното усещане да стъпи на един от червените килими на фестивала в Кан. Какво повече може да иска едно толкова младо момиче, още студентка по актьорско майсторство?!

„XII a”

Калоян Минев /Бранимир във филма/ е пълен антипод на героя си.

Калоян - Бранимир от „XII a”

Поне така се преценява, макар да си дава сметка, че привидните непукисти като героя му си имат своя причина да са такива и това не означава, че са лоши хора. Намира че често това е просто защитна реакция.

Всъщност, двамата не са толкова различни - Калоян свири на китара и пиано, не е металист, но може да слуша и метал. По принцип не е краен отрицател на нито един стил в музиката, освен на... чалгата.

Е, не е непукист, но може да бъде "над нещата" - от възпитание. Той е най-малкият от трите деца в семейството на интелигенти - майка му работи в образователната система, баща му - в рекламата.

И двете поприща предполагат позитивно отношение към хората. Родителите му са дали свобода на сина си да се развива в собствена посока, без насилие.

 

"Одухотворявам любимите си предмети...." /сн. View Sofia, Йоанна Дертлиева/

Преди НАТФИЗ, Калоян е учил в Националната гимназия по приложни изкуства - специалност дърворезба, и сега обича да рисува графики.

Практикува екстремни спортове, кара сноуборд, BMX, Mountain Bike, но също така може да измине пешком километри - пробвал се е на дълги разстояния от НАТФИЗ до "Младост"-1.

Движението му се отразява позитивно на духа. Сутрин става задължително преди 10 - не обича да си губи времето и неща, които "не си тежат на мястото". Може би е скрит романтик, защото не би приел "крадена" любов.

Калоян Минев /Сн. Личен архив/

Не може без телефона си и никога не го забравя, колкото и да е разсеян. Защото комуникацията за него е много важна - обича да приказва, но и умее да слуша, да обменя мисли.

Признава, че често е наивен, но всъщност едва ли осъзнава, че причината да се смята за такъв не е в него, а в другите - в онези, които са злоупотребили с дружелюбния му характер.

Определя се като обичлив и доверчив, а в днешно време това е опасно нещо. Лесно се привързва към хора и предмети - одухотворява дори личните си любими вещи като сноуборда и китарата си.

"Бих прочел и книга на китайски, ако знаех езика..." /Сн. авторката/

Обича да чете и би прочел и книга на китайски, ако знаеше езика - има вкус към оригиналите на нещата.

Що се отнася до визията му - Господ е бил щедър - слаб и висок, може да облича всичко, но предпочита нестандартното. Включително и по отношение на прическата - личи му.

В същото време не е надут, а напротив - не харесва комплексарите с високо его, надменните и завистливите.

"Обичам колелото, но също и да ходя пеш..."/Сн. View Sofia, Йоанна Дертлиева/

"Опериран" е от завист - не познава това чувство, но се е случвало да го усети "на гърба си". Не е злоблив, но ако поиска "може перфектно да изнервя хората".

Изобщо не може две неща - да готви и да лъже.

Мечтае животът му да е "пълен", т.е. да се чувства щастлив от онова, което прави, а в интимните чувства да усеща взаимност. Би желал да живее в свят без злоба и конфликти.

Старите му съученици му липсват, за последния си клас в училище си спомня с умиление, а за последната учебна като за "живи" дни.

И ето още какво ни казаха насаме за себе си и за героите си от филма Велислава и Калоян:

Неотдавна самите вие сте били ученици. Какво ще кажете, правдоподобна ли е историята във филма?

Велислава: - Да, с една забележка - можеше да е още по-драстична атмосферата. Защото в училищата днес е наистина доста напрегнато, агресивно, дори враждебно понякога. Рядко има разбиране между ученици и учители. Аз например, бях в езикова паралелка с английски и руски, но така и не случих на учители по английски. Четирима ми преподаваха и нито един не беше това, което ми се искаше да бъде. И съжалявам, разбира се, защото не научих езика така, както трябваше. Като отчитам обективните причини за всичко това - ниското заплащане на учителския труд и прочее, все пак си мисля, че ако някой си обича професията, той би работил и за малко пари. Добрият учител и човек, който се изявява не само като даскал, но като личност, винаги се забелязва. Няма как да остане неоценен. И това се вижда и във филма - важен е подходът.

Калоян: - То и с родителите е така - има една тънка граница в общуването между децата и възрастните, към която децата са особено чувствителни - те винаги забелязват, ако някой проявява насилие над волята им. Добрият родител и добрият учител могат да те накарат да направиш нещо само с точния подход. Може би думата е взаимно уважение. И възпитание, разбира се. Според мен всички беди идват от семейството - от възпитанието вътре в дома, в който растеш. Аз специално не мога да се оплача нито от родители, нито от училището си...

Велислава:- Да, но ти си учил в малко по-артистично училище - по приложни изкуства, там е по-различно...

Калоян: - Е, да, може би го има този момент, но според мен във всяко училище добрите педагози могат да постигнат приятелство с учениците си. Аз например и до днес смятам за свой приятел директорката на училището, в което съм учил - тя е човек, на когото мога да се доверя за всичко.

А как гледате на сегашният си Мастър - проф. Стефан Данаилов?

Калоян: - О, той още първия път, в който ни събра, ни каза, че за него сме като деца. И се доказа, че това не са голи приказки - наистина е така.

Велислава: - Аз още по-добре мога да оценя това, което казва Калоян, защото преди да вляза в класа на проф. Данаилов - първата година бях в друг клас и там не се чувствах добре...

По време на занятия с проф. Стефан Данаилов

А как ви избраха за ролите във филма? Доколкото разбрах, самият сценарист - Николай Колев е правил кастинга?

Калоян: - Да. Ами, поговорихме си и мисля, че след като той в детайли ми разкри психологизма на образа на Бранимир и се установи, че аз нямам нищо общо с него, и двамата приехме като голямо предизвикателство да го изиграя. Аз самият поисках да го изиграя!

"Има предизвикателство в отрицателните герои..."

Велислава: - При мен нямаше такова предизвикателство, защото между мен и героинята ми има много общи неща. Може би мен просто ме "видяха" в нея.

Вие самите имали ли сте някакви драматични преживелици в училище?

Велислава: - Аз имах. Две доста драматични... влюбвания. Заради мен второто момче, което беше от моя клас, се премести в друго училище, а после стана така, че се разделихме. Но днес сме много добри приятели - той е човек, който ме познава много добре и много добре ме разбира.

"Искам хармония и спокойствие в личния си живот..." /Сн. авторката/

Харесахте ли се като се гледахте във филма?

Велислава: - Аз не си харесах някои гримаси...Но аз по принцип съм си доста самокритична, така че не знам дали хората се дразнят от това, което аз видях в себе си отстрани...Бих променила някои такива реакции, ако можех...

Калоян: - Аз се харесах. Нали ви казах, че не мога да лъжа!../смях - б.а./ Но много ми се иска да чуя мнението на проф. Данаилов - как той оценява играта ми. Той не можа да дойде на премиерата - имаше някакъв ангажимент. И големият ми брат не можа да дойде. Сестра ми дойде, и беше много горда с малкото си братче.

На премиерата на филма „XII a”

Разпознават ли ви вече по улицата?

Калоян: - Ами, случва се. Тази жена, например, която преди малко ме поздрави по име, аз не я познавам!..

Харесва ли ви това? Актьорите са суетни хора, а пък вие вече бяхте дори в Кан...

Велислава: - О, това беше невероятно. Никога не съм си представяла, че още като студентка ще мога да бъда в Кан, и то по време на фестивала! Да усетя цялата тази атмосфера и красива суматоха... Беше просто невероятно!.. И хората, които срещнахме... Те всички бяха позитивни, освободени, прегръщаха ни... Наистина беше неописуемо.

А какви роли бихте искали да изиграете в киното? Калоян, например би седял чудесно на кон, в ризница на рицар, с тази осанка и руси къдрици...На Велислава биха й подхождали както роли на дами от минали векове, така и на супермодерни млади жени като Дара...

Велислава: - Много бих искала да се снимам в исторически филм.

Калоян: - И аз. Изобщо, миналите векове ме привличат. Имам си и едно конкретно желание - много бих искал да изиграя Дориан Грей!..

Това е много трудна роля...

Калоян: - Отрицателните герои са много благодатни, голямо предизвикателство са.  

Велислава пее, а Калоян рисува. Какво ще стане по-нататък с тези ваши дарби?

Велислава: - Аз никога няма да се откажа от пеенето и се радвам, че проф. Данаилов е благосклонен към това, защото не всички преподаватели гледат по този начин на студентите по актьорско майсторство.

Калоян: - Аз рисувам графики. Наскоро просто ми се прииска да седна и да рисувам. И бих се занимавал и с дърворезба, но нямам условия вкъщи за такова нещо - трябва най-малкото да имаш работен тезгях, инструменти пр.

Бихте ли живяли в чужбина, ако ви се отдаде възможност?

Велислава: - Аз не.

Калоян: - Бил съм в Англия и мисля, че бих могъл да живея там. И в Америка също, макар че светът като цяло се променя, и не знам какво би било утре - дали бих предприел подобно нещо...

Велислава Костадинова и Калоян Минев

Вие учите в един клас в НАТФИЗ, снимахте се заедно, изобщо - познавате се. Да изпробваме един тест: Бихте ли били откровени да си направите характеристика един на друг - какво не харесвате в другия?

Велислава: - Калоян е добро момче, даже много добро, но понякога е наивен и позволява да му влияят.

Калоян: - Това, че общувам с определени хора не означава, че ги имам за приятели.

Велислава: - Възпитанието ти може да бъде схванато погрешно от хора, които го нямат.

Калоян: - Аз единственото, което не харесвам у Велислава е, че тя е твърде зависима емоционално от семейството си и разчита много на него.

Велислава и Ива, с баба им - народната певица Гуна Иванова, на премиерата на филма

Велислава: - Семейството ми, роднините ми, са най-близките ми хора - те не биха ме подвели, за да ми сторят нещо лошо. Мисля, че да държа на тях е нормално. Освен това ние със сестра ми Ива пеем заедно. Тя винаги ме стимулира "Давай! Направи това!" - Мисля, че в това няма нищо лошо. Това не значи, че не мога да бъда самостоятелна! Просто държа на съветите и на мнението на тези хора, защото имам доверие в тях и се нуждая от подкрепата им.

Ще ми кажете ли накрая, общувате ли със "съучениците си" от "XII a"?

Калоян: - О, да. Купонясваме заедно и ни е много приятно.

Велислава: - Дори си станахме приятелки с две от момичетата.

Значи "мирът" е възможен?

Калоян: - В живота мир има винаги, когато има възпитание и взаимно уважение между хората.

Велислава: - Аз съм зодия Овен, но въобще не приличам на "животното" -символ на тази зодия - "с рогата напред". Не обичам агресията, харесвам разбирателството, хармонията и спокойните отношения между хората.

Калоян: - Аз сега отивам в един мол да гледам "XII a". Наистина, не се шегувам.

Интервю на Еми МАРИЯНСКА