СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Поли Генчева: Боян се състезаваше с времето
Никой от неговите приятели нямаше да ми прости, ако бяхме създали захаросан образ, а и нямаше да е достоверен. Самият той щеше да му се издразни, разказва режисьорката на филма за алпиниста Боян Петров "Отново съм тук"
Автор : / 13822 Прочита 0 Коментара
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимки: Тара Трий Пикчърс
Поли Генчева е магистър по право от Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски" и магистър по филмова и телевизионна режисура в Нов български университет. Неин учител е големият български режисьор проф. Георги Дюлгеров.
Режисьор на филма "Отново съм тук".
Основател на продуцентска къща "Тара Трий Пикчърс"
Гледайте филма "Отново съм тук": По HBO на 15.03 от 11:35 и 25.03 от 14.05 часа и на 30.03 по HBO3 от 12:00 часа.
Българска и международна стрийминг премиера в платформата HBO Max в 12 държави - Полша, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцговина, Черна гора и Република Македония: 16 март
Боян Петров по време на снимките на филма (Фотокредит: Тара Трий Пикчърс)
За дългия път към Боян Петров, за вдъхновяващия пример, за смелостта да продължиш след трагедията, за емоционалната среща с дъщеря му Тея, за моментите на слабост, когато си казваш "и това ще мине, нищо не може да ме събори", разговаряме с режисьорката на филма "Отново съм тук".
Поли Генчева специално пред Impressio:
- Поли, как се запозна с Боян? И как се роди идеята да направиш филм за него?
- Мечтаех си да снимам филм за Боян още през далечната 2015 г. Самата идея беше много дръзка за мен по онова време, а и понятие си нямах от алпинизъм. Но този човек беше толкова вдъхновяващ и всеки път, когато гледах или четях нещо за него, успяваше да ме докосне по някакъв начин.
Така, през 2016 година, събрах смелост и му писах.
Това беше малко след като го блъсна кола в Кресненското дефиле и беше още в болница. Описах му идеята си за филма, той се съгласи и 2 седмици по-късно беше първият ни снимачен ден.
Пред Деветашката пещера по време на снимките на филма (Фотокредит: Тара Трий Пикчърс)
- С какво те вдъхнови Боян Петров?
- Първоначално ме вдъхнови с неговия устрем, увереност и борбеност.
Впоследствие, когато започнахме да работим и да снимаме, аз открих дисциплина и ред, дълбоко заложени в него, които сам беше доразвил.
Харесвах много неговото детско любопитство към света, и това че си задаваше много въпроси и търсеше отговори за тях. Стоеше буден и винаги подхождаше със задълбочен изследователски интерес към всичко.
Харесвах много това, че беше фокусиран и концентриран върху целта си или върху задачата, която имаше да свърши, че никога не губеше тоя фокус, не обичаше да се размотава, да лентяйства или да говори празни приказки.
Витоша. На снимачната площадка (Фотокредит: Тара Трий Пикчърс)
За него времето беше много ценно и той често се състезаваше с него.
Именно този негов спортен състезателен дух за мен беше много заразен и вдъхновяващ.
Това, с което аз винаги ще го свързвам обаче, е отговорността му - това, че си държеше на думата, кажеше ли нещо, го правеше, мразеше лъжите. Взимаше решение и действаше, довършваше всичко докрай. Това качество почти не го срещам в хората.
- Изкачила си два върха, кой ти помогна да го направиш?
- Двата върха ги изкачих след като Боян изчезна, а пред нас стоеше задачата да довършим филма по най-професионалния начин.
Започнах да се готвя за високата планина, защото имах идеята да снимам "по стъпките на Боян на Шишапангма", заедно с Нирмал Пурджа, който тепърва почваше своя проект да изкачи четиринайсете осемхилядника за 7 месеца.
Идеята ми беше страхотна и аз си представях, че това е идеалният завършек на нашия филм.
Лагер 2, Шишапангма, по време на експедицията на Боян (Фотокредит: Тара Трий Пикчърс)
Дойчин Боянов, приятелят на Боян, ми направи програма за тренировки и ми начерта върховете, които трябваше да изкача, за да вляза във форма за Шишапангма.
Програмата на Нимс обаче беше много динамична и планът ни непрекъсното търпеше промени. Много пъти ми се наложи да вземам решения в движение, Всичко беше много несигурно.
Тогава си съставих План Б и с оператора Краси Андонов започнахме да снимаме останалите участници от експедицията на Боян, свързахме се и с роднините му. Така, между всички тези снимки, аз се стараех да държа формата за планината и да съм готова за Шишапангма.
Тази планина я сънувам вече няколко години и си мечтая за нея. Неусетно започнах да мечтая и за други планини и върхове.
- Как накара Боян Петров да ти се довери?
- Това, че Боян ни се довери да ни допусне до неговия свят и да направим филм за него, за мен значеше всичко. Залогът беше много висок и аз исках той да се чувства спокоен и сигурен, защото се очертаваше дълъг снимачен проект и сериозно навлизане в личното му пространство. Затова, аз следвах неговото темпо и го оставях той да решава докъде да ни допусне, без да нахалствам...
Боян Петров по време на снимките на филма (Фотокредит: Тара Трий Пикчърс)
На летището преди да замине, му обещах, че филмът ни за него ще бъде страхотен. А аз съм много лоялен човек и държа на думата си.
- Боян е участвал активно преди трагедията при снимането на филма, дори е бил нещо като втори режисьор...
- Боян наистина беше много активен в снимките, раздаваше се и според мен това му доставяше удоволствие. Той се вълнуваше от всичко, което се случваше на терен. С него се работеше с лекота, защото той също си представяше нещата визуално, "прожектираше" си ги мислено.
Аз използвах това негово качество и винаги го подготвях от предния ден каква ще бъде темата на снимките ни и каква посока търсим. Разбира се, при документалните филми посоките са много и са непредсказуеми, но Боян винаги намираше вярната. Дори когато импровизирах или ми хрумваше нещо ново по време на снимките, той винаги стоеше пред камерата по много естествен и органичен начин. Наскоро осъзнах, че ако не се беше случил този трагичен сценарий, вероятно щяхме да завършим филма с двама ко-режисьори.
Боян Петров по време на снимките на филма (Фотокредит: Тара Трий Пикчърс)
Боян Петров по време на снимките на филма (Фотокредит: Тара Трий Пикчърс)
- Сигурно си спомняш деня, в който научи, че Боян Петров е изчезнал под върха?
- Никога няма да забравя този 6-ти май. Помня, че се събудих от един кошмарен сън с Боян в 6 ч. сутринта, когато чух Мохан, организаторът на експедицията, настойчиво да чука по вратата.
Той ми съобщи ужасната новина, че Боян е изчезнал под върха и че няма връзка с него от три дни.
Същия ден според нашия план, ние с Краси трябваше да тръгнем към Лхаса, Китай.
- Разкажи малко повече какво се случи по време на акцията по издирването, какво преживяхте?
- За мен най-тежкото през цялото това време беше на първо място неизвестността какво се случва с Боян и къде се намира той.
На второ място беше дългото чакане да се задействат нашите институции. Отне ни няколко дни да ги убеждаваме какво точно трябва да се направи, защото те понятие си нямаха. Цялото това мотаене беше жестоко изнервящо. Тогава в Катманду бяхме само аз и Краси.
Още в първия ден Мохан ни каза, че единственият шанс е търсене с хеликоптери и че най-бързо това може да стане, ако те излетят от Непал.
Проблемът беше, че Тибет, където е Шишапангма, е затворен за Непал и затова единственият начин беше по дипломатически път България да потърси Китай с молба да дадат разрешение на Непал да летят над тяхна територия.
Препращах тази и всяка една информация и документи в София и на човек от нашето Външно министерство. Уви, без никакъв реален резултат.
Три мъчителни дни по-късно единственото, с което разполагахме, бяха два непалски хеликоптера и двама квалифицирани пилоти за тях, но нямахме необходимото разрешение от Китай. Слава Богу, тогава пристигнаха Кирил (Кирил Петков) и баща му Петко, които поеха щафетата.
Пред очите ми са още едни кошмарни осем часа посред нощ в офиса на Симрик Еър, през които Кирил успя да убеди абсолютно всички по трасето България-Китай-Непал да съдействат и събра всички необходими разрешения, които или се бавеха, или пристигаха с объркани реквизити в тях.
В крайна сметка, на следващия ден Боян вече се издирваше реално по въздух и земя. Кирил и Петко изцяло поеха ситуацията в свои ръце и на техните плещи се стовари цялата тежест и отговорност да довършат спасителната акция.
По време на спасителната акция (Фотокредит: Тара Трий Пикчърс)
Всички ние се надявахме и не се отказахме, докато не се изчерпаха всички възможни варианти. Целта да се намери Боян оправдаваше средствата и никой нямаше съмнение в това.
- Какво ти даде сили до продължиш работата си по филма, това е бил вече един различен филм...
- На първо място, беше обещанието, което дадох на Боян.
А в чисто личен план, когато започна нещо, обичам да го довършвам до край, за мен това е много важно.
- Как се "надъхваше", за да си дадеш кураж?
- От житейския си опит досега съм установила, че всички болки, препятствия и предателства по пътя ми, само са ме направили по-силна и по-уверена. Затова, в моменти на слабост, винаги си казвам, че и това ще мине, че съм "била там" и преди и че нищо не може да ме събори. Взимам си решението и действам, без да съжалявам. Така продължавам напред. И нагоре.
На снимки в Киев, Украйна (Фотокредит: Тара Трий Пикчърс)
В един момент се обръщаш назад и разбираш колко път си извървял. Важното е да не спираш. Да не мрънкаш. И да не се самосъжаляваш. Мисля, че спортът ме изгради такава.
- Кой е най-трудният момент за теб по време на снимките?
- Най-трудно ми беше да довърша историята и да изградя образа на героя си така, че той да продължава да присъства активно и убедително, а не просто да правя репортаж за човек, който вече го няма.
Затова оставихме във филма онези герои, чрез които Боян продължаваше да живее активно, и това се усещаше във всяка една тяхна дума.
Имах огромна нужда точно от тази силна емоция по отношение на него.
С други думи, материалът, който никога не успяхме да заснемем с него, ми беше най-трудното предизвикателство в целия творчески процес.
- Как ви помогнаха неговите приятели при издирването на кадри за Боян?
- Всички приятели и хора от чужбина, които го познаваха, откликваха на молбата ми и ми съдействаха по всякакъв начин. Преоткривах Боян всеки път през техните очи и спомени.
В България пътят ми се оказа доста трънлив и на моменти нееднократно се сблъсквах с много низки и долни човешки прояви.
В мен живееше убеждението, че филмът за Боян е някаква общонационална кауза, но това съвсем не беше така за всички.
Слава Богу, за онези, които истински го обичаха, това беше кауза и аз ще съм им завинаги благодарна.
Боян Петров по време на снимките на филма (Фотокредит: Тара Трий Пикчърс)
- Доколкото ми е известно, доста от събрания материал не е влязъл във филма. Как взехте трудното решение с какво да се разделите?
- За съжаление, огромна част от интервютата и от героите не влязоха в този филм и ми се наложи да се разделя с много от тях.
Първоначалната версия беше близо 2 часа, което е твърде много за документален филм. И аз, и монтажистът-съсценарист Нина Алтъпармакова, си давахме ясна сметка, че се движим по много тънък лед и че най-малкото отклонение в темпото, може да направи нещата мудни, прекалено бъбриви или досадни.
Разбира се, аз исках да включим всички герои и моменти с тях, защото ми бяха много скъпи, особено материалът с Боян, който не влезе във финалната версия и за който още страдам.
Утешавам се с мисълта, че вероятно ще направим и втора серия, в по-телевизионен формат.
- Как се свърза с Тея, дъщерята на Боян, която също се включва във филма?
- За мен участието на Тея във филма беше сбъдната мечта. Аз много дълго време се колебаех и притеснявах как да се свържа с нея и да я моля да говори за баща си. Дори не можех да си представя какво й е в душата и как го преживява. В крайна сметка й писах и зачаках.
С Тея, дъщерята на Боян Петров (Фотокредит: Тара Трий Пикчърс)
Мина една година. Няма да забравя никога вечерта, когато тя сама се свърза с мен и каза, че ще участва. Чаках с нетърпение срещата ни и веднага след отмяната на първия локдаун с Краси излетяхме към Швейцария.
Беше разтърсващо преживяване. Само включихме камерата и сълзите й потекоха като река, още ми се пълнят очите при спомена. Усетих цялата й болка - на онова малко момиче, което до края на живота си ще търси да открие баща си - в себе си, в хората, в изпитанията на живота.
Бях сигурна, че Боян беше там при нас в този момент. Това беше емоционалният финал, който ми липсваше. Ние сме това, което оставяме след себе си... И това, с което напълниш детската душа, този бял лист, е единственото ни наследство и отговорност.
Витоша. По време на снимките (Фотокредит: Тара Трий Пикчърс)
- В крайна сметка кого виждаме във филма - истинския Боян Петров, или идеализирания образ на една легенда?
- Най-голямата ми отговорност и задача като режисьор на този филм беше да представя Боян с неговото уникално, органично и живо присъствие по един убедителен начин и без никакво напудряне или идеализиране. Никой от неговите приятели нямаше да ми прости, ако го бях направила, а и един такъв образ изобщо нямаше да е достоверен. Самият Боян щеше да му се издразни.
Още по време на снимките с него нееднократно коментирахме тази тема, че бягаме от обичайния му захаросан образ в медиите и търсим нещо по-сурово и истинско.
Отговорността ми към него и към това обещание нарасна в пъти повече след като него го нямаше вече. Осъзнавах, че съм страничен човек в живота на Боян и че нямам право на никакви грешки, манипулации или отклонения.
Ако например бях част от семейството или сред роднините му и леко кривнех емоционално, това щеше да бъде разбрано и вероятно простено. В нашия случай обаче, нямах право на никакви грешки.
По време на снимките (Фотокредит: Тара Трий Пикчърс)
- Защо избрахте заглавие за филма "Отново съм тук"? Имало е и други идеи...
- Сменихме две работни заглавия преди да се спрем на това. Мисля, че самият Боян си го избра и това беше най-логичното решение. Както съм споделяла нееднократно пред приятели, Боян продължаваше да режисира и от другото измерение.
- Поискахте ли професионални съвети от вашия учител, големият режисьор Георги Дюлгеров? Каква е неговата оценка за филма?
- Конкретно за този филм не съм се допитвала до него, защото реших да следвам собствената си интуиция.
Но неговото влияние и всичко, на което ме е учил, е до толкова дълбоко запечатано в мен и е част от мен, че не знам къде свършва.
Разбира се, поканих го лично на премиерата, за съжаление ситуацията с вируса беше притеснителна за всички. Сега чакам с нетърпение да чуя какво мисли, най-вече да ми каже минусите.
- Продължава ли кампанията ви заедно с МОН филмът да достигне до българските ученици?
- Аз съм безкрайно благодарна на Министерството на образованието и науката, които ни подкрепиха в каузата филмът да стигне до повече ученици и това успя да се случи с няколко училища.
За съжаление, това не стана в пълния обем, както го бяхме замислили, поради това, че по времето, когато филмът започна да се прожектира в кината, децата все още се обучаваха дистанционно.
Впоследствие, ние се срещнахме с децата от 119-то училище, които първи бяха отишли да гледат филма.
Обратната връзка от тях, беше зашеметяваща и вълнуваща.
Когато успееш да смелиш емоционално една по-дълбока история и да откриеш себе си в героя, когато той те накара да мислиш и да се стремиш към нещо по-смислено в ежедневното, това е изключително вдъхновяващо. И въпросите за всичко това, зададени от жадни и будни очи, те карат да разбереш, че си свършил своята работа.
- Какви награди спечели филмът "Отново съм тук" досега?
- Филмът още не се беше родил официално, когато спечели първата си награда от фестивала в Тренто. За целия екип това беше много радостно, защото си давахме сметка, че нашия Боян вълнува не само българите.
Впоследствие, филмът беше в официалните селекции на няколко фестивала - в Германия, Испания, Чехия, Дания, Румъния, а на фестивала в Краков получи Голямата награда.
Сега предстои да бъде откриващ филм на един огромен фестивал в Китай, който беше отменян няколко пъти, заради пандемията.
На премиерата на филма (Фотокредит: Тара Трий Пикчърс)
- Филмът "Отново съм тук" ще може да бъде видян на стрийминг платформата HBO Max от 16-ти март. На 3-ти март беше българската му телевизионна премиера по НВО. Зрители от 12 държави ще могат да го гледат със субтитри на съответните езици. Посланията ви ще стигнат до много хора. Какво би искала да кажеш в този момент?
- Много съм щастлива, че сме в селекцията от документални български филми по НВО и то в този мащаб от държави.
Да бъдем част от семейството на НВО беше моя мечта още преди няколко години, когато за първи път гледах българския документален филм "Хотел Рай". Бях възхитена от него и от идеята български филм да присъства в такава платформа, от която съм изгледала почти всичко.
Радвам се, че нашият Боян ще стигне до повече зрители и вярвам, че ще ги докосне.
Защото той е светъл пример за това, какъв трябва да е пътят, който трябва да следваме, за да постигаме целите си и да сбъдваме мечтите си.
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}