СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ
Особената светлина на доброволчеството с TimeHeroes
Най-голямата платформа за доброволчество у нас отбелязва първите си 10 години със серия от събития, отразяващи развитието на организацията, която свързва хора от цяла България с каузи, които имат нужда от подкрепа
Автор: / 1021 Прочита 0 Коментара
Изложбата: "Ще участвам!: 10 години TimeHeroes през обектива на Денислав Стойчев" (Снимка: Михаил Новаков)
"TimeHeroes е платформа за доброволчество и правене на добро. На повече добро. Защото си герой. Даже и да не го знаеш още!", е мотото на хората работещи в най-голямата платформа за доброволчество в България TimeHeroes.org
За изминалото десетилетие благодарение на платформата близо 90 000 доброволци са подкрепили с времето си над 2500 инициативи на 1046 организатора в 340 населени места в България.
За да улови човешките истории зад тези числа, екипът даде старт на кампанията с интерактивната фотографска изложба "Ще участвам!: 10 години TimeHeroes през обектива на Денислав Стойчев", в която можеше да се включи всеки до 14 октомври в столичната галерия Doza.
Кампанията ще приключи в края на годината, а по случай Международния ден на доброволчеството (5 декември) част от заснетите от Денислав Стойчев кадри ще излязат и в градска среда, където също ще могат да бъдат разгледани свободно, за да достигнат до по-широка публика. Предвидени са различни активации на различни платформи - специално печатно издание, поредица от видеа, които съчетават снимки и поезия от съвременни български автори.
За особената светлина, трудностите, непримиримостта и мисията на доброволците в България, разговаряме с фотографа Денислав Стойчев и Благовеста Николова - изпълнителен директор на TimeHeroes:
Денислав Стойчев (Снимка: Михаела Аройо)
- Как и кога започна работата ви с TimeHeroes?
- Денислав Стойчев: Всичко започна миналата есен, когато Наталия Иванова от фондация "Герои на времето", ми се обади с идея да документирам кампании, подкрепени от TimeHeroes, по случай предстоящата им 10-годишнина.
С Нати се познаваме от преди още да съществува тази прекрасна платформа, тя ме познава добре, знае за коя фотография горя. И понеже имам добър опит с доброволчеството, се съгласих с голямо щастие.
Обожавам и да пътувам, и да влизам в дълбок контакт с различни хора, и да документирам смислени активности, без да със скромен на емоции и сили. Затова през изминалата година на гмуркане от акция в акция из цялата страна за мен беше като хубав сън, празник, жадувана поръчка-подарък за всеки документален фотограф.
Разберете, у нас, а и не само, е много трудно да работиш по личен фотографски проект, защото в момента единствено Национален фонд култура е финансов донор за култура включително фотография, една фондация и още няколко с доста спорадични грантови програми. Така че, когато някоя супер читава организация те потърси и покани да снимаш по проект, в който ти искрено вярваш, то това е като джакпот от тотото.
- Как изглежда доброволчеството през фотографския обектив? Каква атмосфера най-често запечатвате?
- Денислав Стойчев: То може да изглежда по всякакъв начин през обектива, защото зависи от намеренията, а и уменията, на фотографа.
Към всяка акция аз лично подхождам без особени очаквания, с чисти намерения и отворени сетива.
Някои кампании са по-"визуални", други по-малко, но общото при всички е, че хората, които виждах във визьора, са озарени от доброта, от хъс за работа в полза на човек в нужда, животно, околната среда или идея. Запознайте се с тези образи на изложбата!
С кураторката Надежда Павлова подредихме 325 портрета на доброволци, които срещнах и заснех по пътя, освен фотографиите от самите дейности. Това са хора, които вдъхновяват околните; хора, които трудно навих да снимам, защото при тях няма суета или корист. Повечето са във всекидневно или работно облекло, без грим или прически, без очакване да се появи фотограф...
Атмосферата е различна, защото предметът на акциите е различен, както и локациите, сезоните, а и участниците. Например, сред доброволците на фестивала Open Buzludzha ми направи особено впечатление колко нови познанства се завързаха. Как докато обират боклуци по пътеката за монумента на връх Хаджи Димитър (Бузлуджа) спонтанно се заформиха двойки.
При акцията на сдружение "За Земята" за почистване на района между хижа Мальовица и едноименния връх пък наблюдавах как по-опитните планинари предават опита си на по-градските доброволци.
Атмосферата в лагера за украински бежанци "Втори дом" в Пловдив пък беше някак на всеобщо облекчение. Защото бягащите от войната майки с малки деца и са намерили подслон, и задружно и активно доброволстват за "отвоюването" на етажи в закритата Белодробна болница, в които да се настанят нови бежанци.
Ами учудените детски лица по циганските махали в села край Ямбол, когато доброволци са им доставили красиви коледни подаръци от неизвестни благодетели в кампанията на "Рома Ямбол"? Много от тези около 300 деца за първи път получават подарък!
Подобна искрена радост имаше и на акцията на фондация "Ела и ти", в която младежи с физически увреждания с помощта на доброволци успяха да обиколят и разгледат пещерата Снежанка - без количките, в които иначе биха прекарали съботния ден. Или възрастните хора в град Вълчи дол, които имаха гости - сладурите от ученически клуб "Усмивка".
Споменавам и атмосферата на благодат около камиончето за храна на "Доброволците на Св. Георги", където раздаването на топъл обяд започва и приключва с обща молитва от доброволците и потребителите.
В друга социална кухня, на Солидарен клуб "Храна, не война", хората са насърчени да обядват заедно, да се опознаят, да обменят идеи за справяне с битието, а ръководителката Галя разпалено ги просвещава по теми като права на жените, гражданско общество, толерантност.
Атмосферата е на живот, надежда, благодарност и смисленост и за двете страни, ако трябва да обобщя накратко за кампаниите.
- Хората активно можеха да се включат в самата изложба. Какви бяха най-важните неща, които скахте да покажете в нея? Каква история разказвате с нея?
- Денислав Стойчев: Селекцията на фотографии за изложбата беше предизвикателство, защото изходният обем визуален материал е огромен.
Искахме снимките в изложбата да показват същността на всяка кампания, но и да излъчват особената светлина на доброволчеството, да го пропагандират. Наред с това, да си комуникират една с друга визуално и смислово. Да представим и добра, галерийна фотография.
Доста цели за една експозиция. Тогава кураторът Надежда Павлова измисли самата изложба да е свръхотворена, посетителите ѝ да участват пряко в подредбата на снимките по време на откриването и след това. По стените ще ги очаква единствено нашата първоначална селекция от по една голямоформатна фотография от всяка кампания. И гостите-участници ще имат избор за доизграждане на изложбата с още стотици кадри.
Този интерактивен формат на изложбата съвпада с платформата TimeHeroes. Заинтригуваният посетител влиза в сайта, разглежда кампаниите, търсещи доброволци, и ако прегърне някое от предложенията, натиска зеления бутон "Ще участвам!". Затова и изложбата носи това заглавие.
Каква история разказвам с изложбата? Накратко, историята е за това колко е красиво доброто и какви чудесни неща можем да постигнем заедно, когато имаме обща цел, когато не пестим енергия и когато опитът и знанията на различните участници циркулират свободно и решенията се взимат демократично.
Трябва да уточния, че изложбата не е само моя, а съвместна с екипа на TimeHeroes, на куратора Надежда Павлова, на стотиците ангели, с които прекарахме часове и дни през изминалата година. Аз просто направих снимките.
- Как бихте обобщили последните десет години по отношение на доброволчеството? Какви важни и значими промени са настъпили?
- Благовеста Николова: През последните 10 години броячът на платформата TimeHeroes.org отчита следната статистика - близо 90 000 души са се включили поне веднъж в над 2500 мисии, които са били организирани от над 1050 организации в близо 350 населени места в страната.
И въпреки че на първо четене това са просто числа, сами по себе си те показват колко много се е променило доброволчеството и че все повече хора си казват "Да, и аз ще участвам!".
Благовеста Николова " (Снимка: Михаил Новаков)
Една от най-важните промени е именно тази - че все повече хора осъзнават важността, отговорността и необходимостта от това лично да вземат отношение и да действат. И разбират как това се отразява на средата, в която живеем и защо участието ни има значение.
- Колко често доброволчеството компенсира държавата и какви биха били идеалните съотношения между активност на държавата и даряване на времето на хората? Кои държави са пример за добри доброволчески практики?
- Благовеста Николова: Последните три години посрещаме криза след криза, някои от тях с мащаби, с каквито не сме се сблъсквали досега. А това наложи спешна и навременна реакция на всички нива.
И всички ние станахме свидетели на абсолютно безпрецедентната подкрепа и солидарност от страна на доброволците - стотици, хиляди души демонстрираха готовност да помагат и да бъдат на първа линия, дори когато държавата не успяваше да реагира навреме.
Благовеста Николова (Снимка: Радина Ганчева)
Доброволците и гражданските организации дадоха изключителен пример за това как трябва да се действа по време на криза - заедно, с общи усилия и не на последно място - с необходимите експертност, знания и умения.
При всички положения решаването на подобни казуси не следва да е задача само на една страна и изисква сериозна работа в екип - от страна на държавата, на гражданския сектор и на бизнеса, в комбинация с търсене на добри практики, които вече съществуват в други страни. Във Франция, например, работата със специализирани медицински доброволчески отряди съществува много преди пандемията да настъпи.
Надявам се за това време да сме натрупали достатъчно успешни примерни и важни уроци, които да ни помогнат занапред.
Благовеста Николова (Снимка: Илиян Ружин)
- Кое е най-трудното неща в работата за развиването на доброволчеството в България?
- Благовеста Николова: През последните 4-5 години наблюдавам работата на стотици организации в гражданския сектор и мога да кажа, че функционирането на всяка една организация, която се бори за дадена кауза не е никак лесна задача.
Екипът на TimeHeroes (Снимка: Михаил Новаков)
Затова още от самото създаване на платформата ние се опитваме да облекчим работата на тези организации като ги насърчим да разчитат повече на подкрепата на доброволци. В самото начало много от тях обаче виждат доброволците като тежест, но с годините и опита този предразсъдък бива преодолян и вече над 1000 организатора са намерили своите доброволци през TimeHeroes, което показва и позитивната промяна в тяхната нагласа.
Част от другите предизвикателства пред нас са да достигаме по-успешно до повече до хората от по-малки населени места - наскоро правихме задълбочен анализ на данните от нашата платформа и въпреки че за последните 10 години сме подкрепили акции в близо 350 населени места, все още виждаме, че доброволчеството е силно концентрирано в големите областни градове - София, Пловдив, Варна, Бургас.
През последните 7 години развиваме и много ангажирана младежка доброволческа мрежа в училища от цялата страна - всички участници в нея са изключително активни, будни, любопитни.
И особено в малките населени места, където няма достатъчно възможности за участие в подобни инициативи. Ако се създадат допълнителни стимули за младите хора и по-широка подкрепа за тях, вярваме, че картината на доброволчеството у нас след още 10 години ще бъде съвсем различна.
"Купата на героите" (Снимка: Радина Ганчева)
- Отбелязвате десет години от създаването на TimeHeroes, какви активности предвиждате до края на годината, свързани с тази годишнина?
- Благовеста Николова: Освен интерактивната изложба, която всеки можеше разгледа и да участва до 14 октомври в галерия Доза, в следващите месеци планираме различни активации на различни платформи - специално печатно издание, изложба в градска среда, поредица от видеа, които съчетават снимки и поезия от съвременни български автори.
Така се надяваме не само да отдадем заслуженото внимание и да кажем "благодаря" на всички непримирими хора и организации, които развиват доброволчеството и общността на TimeHeroes, но и да поканим онези, които все още не са включвали - да участват.
Интервю на Демна ДИМИТРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}