ПРЕЗ ФОТООБЕКТИВА
Фото спомен от 1982-ра: Първа радост е за мен и аз да стана манекен
Снимки на Иван Григоров от конкурс на ЦНСМ
Автор : / 15639 Прочита 39 Коментара
17-и септември 1982-ра година, София. Пред ЦНСМ гъмжи от кандидати за престижната титла "манекен" / Снимка: Иван Григоров
Българинът извървява труден път до модата, но вроденото му желание "да се покаже тъй, че да му завидят", винаги го е карало, каквото и да му струва, да върви в крак с нея.
Всяка от кандидатките си има номер / Снимка: Иван Григоров
Да си манекен/ка носеше повече шансове за успех от изявата във всяко друго сериозно поприще. Красотата винаги е имала значение. Poдни фoтoмoдeли oт пpeди 89-тa гoдинa ca били Cвeтлa Гpънчapoвa, Aлиc Kpaйчeвa, Лили Бoчeвa, Taня Бoлтaджиeвa, Cтeфĸa Xaйдyдoвa, Baля Бългapaнoвa, Eлeнa Πъдapeвa, Baля Угpинoвa, Mapия Maвpoдиeвa, Cимoнa Bлaceвa, Aни Beличĸoвa, Mapия Heдeлeвa, Baня Дpянĸoвa, Kaтepинa Eвpo и мн. др., сред които и съпругата на Стефан Данаилов - Mapия Дaнaилoвa, и макар и за кратко - самият Ламбо - така се запознават двамата.
Не само отпред, ами и отзад... / Снимка: Иван Григоров
Ако разгърнете кориците на стари списания ще видите, колко трудно им е било на явилите се през 1982-ра на конкурса на ЦНСМ, под зоркото око на хореографа Владко Парисов и останалите от журито. Камерата на фотографа Иван Григоров е запечатила ликовете на част от кандидатите по време на самия кастинг, както е модно да се наричат конкурсите сега.
Отношението на българина към модата винаги е било част от народопсихологията ни - ние обичаме да се "показваме". Още след Освобождението даже се появили нови думи за почитателите на модата - жените били наричани "зози", а мъжете - "суинги". В ранния социализъм все още в магазините нямало облекла и обувки, та жените си шиели рокли, а мъжете - костюми.
Конфекцията се появила в България през втората половина на 50-те години. Някъде по това време излезли и найлоновите чорапи и блузи, считани за връх на шика. После идва времето на шушлеците и бежовите чорапи с черен ръб отзад. Минижупът се появява чак в края на 60-те. Тогава и Лили Иванова, подобно на Рита Павоне, въвежда модата на късата, почти момчешка подстрижка "а ла гарсон".
Западното влияние неусетно си пробива път и за да "спре буржоазната култура", през 1957-а БКП, следвайки програма на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), създава Центъра за нови стоки и мода - ЦНСМ.
За шеф на предприятието първоначално била назначена рускинята Евгения Комисаренко, която току-що се била дипломирала в Московската текстилна академия, а в по-късната си кариера се грижи за облеклото на Людмила Живкова.
Разгорещени спорове на журито / Снимка: Иван Григоров
До края на съществуването на ЦНСМ, по партийна линия там непрекъснато сменяли директорите, така че през шефското място минали поне 17 на брой. Модата, създадена от ЦНСМ, списанията "Лада", "Божур" и шивашките къщи "Яница", "Руен" и др., се съобразявала не само с модните тенденции, но и с критериите за приличен вид, подобаващ на социалистическата труженичка.
За ревютата на Запад се подготвяли по-екстравагантни тоалети. Някои от някогашните манекени още разказват за скафандъра, с който се появила на дефиле в Париж българската манекенка Красимира Михайлова, по онова време студентка в Художествената академия.
В ЦНСМ се шиели цяла серия от тоалети за всеки манекен. Ревютата били редовни мероприятия в страната и чужбина - предимно в соцлагера. Задължително с тях се откриваше и Пловдивският панаир. Модни дефилета съпътстваха и концертите на някогашните български поп звезди.
"Да огледаме конкуренцията!" / Снимка: Иван Григоров
Манекенките взимали по 8 лева на ревю, но затова пък имали право да си купят на изгодна цена роклите, шити по размерите им. Парите бяха нищо, в сравнение с другите екстри покрай тази професия - контактите с "големи хора" и славата, разбира се. Да си манекен/ка биеше рекордите за престиж по всички параграфи. Героите на социалистическия труд, въпреки партийната пропаганда, нямаха никакъв шанс да бъдат така привилегировани, колкото манекените, и мъже и жени.
При жените три професии бяха на върха - стюардеса, манекенка и телевизионна говорителка. Някои бивши манекенки, като Катето Евро и Алис Крайчева, ги "съвместиха" през демокрацията.
На фона на соц манекенките бледнееха дори красивите артистки, част от които останаха без работа още в началото на Прехода, и бързо потънаха в забрава. Забравена бе дори красавица като първата "Mиc Бългapия" 1967-а -Бpaнимиpa Aнтoнoвa.
Някога редовата българка можеше да си купи модни дрехи на ЦНСМ в магазина на столичната улица "Леге". Те бяха изработвани главно от естествени материи - памук, коприна и вълна. В средата на соц периода в дамския гардероб навлизат и панталоните.
През 60-те хипитата завладяват света. Именно тогава в България пробиват късите поли и тупираните прически. Славата на Бриджит Бардо прокара ластичните клинове, а на Джон Траволта дължим панталона тип чарлстон.
Владимир Парисов обучава мъжете-кандидати на танцови стъпки / Снимка: Иван Григоров
У нас се откриват дузина модни предприятия като "Руен", "Перун", "Валентина", "Рила", "Витоша" и др., но те шият предимно и само за износ и на ишлеме. През 80-те все още имаше жени, които предпочитаха да си шият по модели от "Некерман" и "Бурда", които бяха считани за връх на елегантността.
В т.нар. "Корекоми" се продаваха дънки "Rifle", "Levi"s" и "Wrangler", но във валутните магазини можеха да си пазаруват малцина - само онези, които разполагаха с долари и можеха да докажат, откъде ги имат.
За да отговори на търсенето, държавата започна да произвежда дънки марка "Панака", а на конкуренцията на западните марки "Пума", "Адидас" и "Трейнинг", "отвърна" с маратонките "Ромика". Това бяха родните соц емблеми на модата около времето на кастинга, който илюстрираме.
Но да си припомним, кой е оценявал кандидатите от снимките на Иван Григоров: Главна фигура в журито е Владимир Парисов - много известен в миналото балетист и хореограф. През същата 1982-ра той бяга в Швейцария - у нас е обявен за невъзвращенец, и се връща в родината след 1989-а. За кратко...
Историята на живота му е прелюбопитна и трагична.
В такт и ритъм / Снимка: Иван Григоров
Владко, както всички го наричаха, и брат му Петър са талантливи балетисти. Петър Парисов е един от създателите на балетно студио "Арабеск" през далечната 1967-а, заедно с легендите на балета Вера Кирова, Красимира Колдамова и др. Владко Парисов пък започва да прави вариететни програми - по морето, в хотелите "Москва" и "Ню Отани" в София.
През 1978-а е поканен от режисьора Милен Гетов да се снима във филма "Тайфуни с нежни имена" по сценарий на Богомил Райнов. Там танцува с четири балерини в бар, в който българският шпионин Емил Боев (Коста Цонев) води секретен разговор.
И както вече споменахме, след кастинга за манекени на ЦНСМ през 1982-ра, Парисов използва едно пътуване до Швейцария и там иска политическо убежище. Невинен свидетел на бягството му става Тодор Колев, с когото се наложило да спят в една хотелска стая в Берн, та именно актьорът-легенда първи установил "липсата" на балетиста. На всичкото отгоре от София наредили на Тодор Колев да върне багажа на Парисов в България.
Хореографът Владимир Парисов демонстрира движения пред кандидатите / Снимка: Иван Григоров
Свидетели на случката стават и всички манекенки от ЦНСМ, участвали в програмата, чийто водещ бил Тодор Колев. По-късно актьорът бил разпитван за подробности около бягството на Парисов, макар да твърдял, че не знае нищо друго, освен че видял, че го няма в стаята и че открил две кутии цигари "Марлборо" на нощното шкафче на беглеца.
След време в България се разчува, че балетистът направил балетна школа в Женева, но изпитвал финансови проблеми там. Някаква меценатка го била измамила.
През 1989-а мимът Вельо Горанов създава частен театър "Движение", купува с лични пари шапито, монтира го срещу Гарнизонното стрелбище и търси преподаватели по класически балет, модерен балет, джаз танци, спортни и народни танци. Така се подсеща за Владко Парисов и лично го поканва да се върне в родината.
Парисов му поставил условие - че иска да прави вариете.
Връща се в България и започва да работи за театър "Движение". Отбягвал разговори на тема Швейцария. Последният спомен за него е един танц върху красива музика, който репетирал с вдъхновение. По време на една от репетициите се самоубива, като си прерязва вените.
Вельо Горанов разказваше приживе, как отишъл на вилата на Парисов, за да му даде парите от заплатата, и го намира мъртъв. Годината е 1990-а.
В памет на Владимир Парисов, Вельо Горанов поставя спектакъла "Незавършен танц". Идеята дошла от "незавършения" танц, който хореографът поставя с балерината Силвана Якимова. Вельо Горанов запазва хореографията на знаменития балетист. Това е и последният спектакъл на театър "Движение".
През 1984-та на модния хоризонт изгрява звездата на младия дизайнер Васко Василев, който се захваща с колекция за младежта. В родното му Елхово по онова време работели две модни къщи - "Яница" и "Невен". Младокът намира залежал плат и с него създава легендарната за по-старото поколение колекция "Студио В2".
Млади и стари се редяха на километрични опашки пред ЦНСМ и магазините в страната, за да се сдобият с модерните по онова време дрехи с този етикет.
Доайен сред мъжете-манекени от онова време бе Петър Генадиев. Пепи, както го наричаха в бранша, е работил активно още от далечната 1962-ра година. Преди манекенството пеел в барове песни от репертоара на Елвис Пресли и Том Джоунс. Прави първите манекенски курсове у нас, още докато работел в "Рила".
Преподавал радио-телевизионна и демонстрационна реклама. По-късно създава собствена агенция - "Хай Левъл". През неговата школа са минали звездни красавици като Жени Калканджиева, Елена Тихомирова, Елена Драганова, Елеонора Манчева и др.
Позиране / Снимка: Иван Григоров
Модата винаги ще има своите звезди и почитатели, защото има привилегията неизменно да върви с младостта, красотата и блясъка на прожекторите. А манекените, и те като всички хора, остаряват...
Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}