СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Момчил Карамитев: Дядо Неофит решаваше сериозни житейски проблеми с благина и разумност
"Дори и в античните сюжети винаги мога да намеря нещо актуално", разкрива Момчил
Автор : / 2756 Прочита 1 Коментара

"Дядо Неофит решаваше житейски сериозни проблеми с благина и разумност, а не с крещене и налагане, използвайки високите постове, които е заемал като преподавател и като администратор.
Той е имал изключителна сила да преодолее личните си амбиции и желания, за да създаде и напише книги на много високо ниво, както и дава лична персонална помощ на познати и непознати хора, без да иска признание за това. Един истински достоен мъж и човек, с който можем да се гордеем като българи., разказва режисьорът на "Ангелогласният обединител".
Момчил Апостолов Карамитев завършва кино и телевизионна режисура в Рим при проф. Анджело Д'Алесандро, Масимо Мида, Алберто Марама и Пиеро Спила. Преди това е завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов в класа на проф. Надежда Сейкова и доц. Елена Баева през 1986 г.
След това участва в практическия курс на Сюзан Страсбърг в Рим и в Academia D'Arte Dramatica Silvio D'Amico.
През 90-те години специализира кино режисура и кино драматургия в Ню Йорк Юниверсити в Ню Йорк.
По време на снимките на "Ангелогласният Обединител", реж. Момчил Карамитев
Снимки: Личен Архив
Започва да работи като професионалист в театри, кино и телевизионни продукции от 1984. После се премества в Лос Анджелис където работи по ниско и високо бюджетни международни и американски филми.
Момчил Карамитев е режисьор на документален филм за Апостол Карамитев. Режисира "По пътя на предците ни в Окситания", за който получава награда за режисура и множество международни награди включително в Лос Анджелис, Азия и Ванкувар-Канада.
Негово дело е филмът "Ангелогласният обединител" за Патриарх Неофит.
По време на снимките на "Ангелогласният Обединител", реж. Момчил Карамитев
Снимки: Личен архив
Момчил Карамитев в едно специално интервю за Impressio
- Как се роди идеята за филма "Ангелогласният обединител" за патриарх Неофит?
- Имах среща с хора от БНТ по тази тема в началото на 2024. По-късно, някъде в началото на лятото получих телефонно обаждане, че през лятото ще трябва да се работи по темата. Аз лично бях много ентусиазиран, защото пазех красив спомен от този човек - Нашият Патриарх Неофит.
Преди 7 години ми се наложи да снимам в базиликата "Св. София" и трябваше да се поиска официално разрешение от Патриарх Неофит (Дядо Неофит). След като написах писмо и го предадох в канцеларията на патриаршията, ми казаха вежливо, че има голяма вероятност да не получа разрешение.
По време на снимките на "Ангелогласният Обединител", реж. Момчил Карамитев
Снимки: Личен архив
Но се оказа точно обратното - след няколко месеца получих нужното разрешение. Това много ме зарадва, защото означаваше, че молбата ми е била чута, обмислена и беше взето решение.
Мина време и аз предложих да се направи филм в негова памет. Така се стигна до създаването на "Ангелогласният обединител". Получих помощ от Станислава Пирчева, която ми помогна да намеря някои хора и песни, изпълнявани от хора "Йоан Кукузел". Асистент-режисьорката Деси Бояджиева помогна изключително много с намирането на архивите. Понеже работата кипеше по време на отпускарския сезон, работихме с намален състав.
Продуцентката Белла, която въпреки, че беше в отпуска, работеше непрекъснато с нас. С монтажистката Петя Димитрова работих изключително пълноценно и хармонично. Бях притеснен, защото по средата на работата се наложи да се разделя с предишния монтажист поради неговата заетост. Но след като дойде Петя, нещата по монтажа станаха точно и за кратко време - имахме кратки срокове за изпълнение.
По време на снимките на "Ангелогласният обединител", реж. Момчил Карамитев
Снимки: Личен архив
Огромна благодарност искам да изкажа на Отец Кирил от църквата "Св. Неделя" в София. Той ми подари прекрасни материали, които влязоха в документалния разказ.
Бояна Андреева намери подходяща за такъв разказ музика, което не е лесна задача.
Благодарен съм и на участниците - учениците и колегите на Патриарх Неофит, които ни "водеха" в специфичната терминология, която изискваше разказът. Така за кратко време събрах много материал и успяхме да предадем проекта навреме, точно за началото на сезона.
- Как събра хората, които разказват за него?
- Хората събрах с помощта на Бояна Андреева, която ме насочи към Станислава Пирчева. Тя от своя страна вече познаваше голяма част от студентите и колегите на нашия Патриарх Неофит. Също така много ми помогна Александра Карамихалева, която е била дълго време секретарка и доверен асистент на Патриарх Неофит.
От нея още в началото получих най-точен фактологичен материал за сценария, който приличаше на енциклопедичен календар, но после всичко си дойде на мястото. Този проект и разказът за живота и дейността на Дядо Неофит беше подкрепен и от еврейската общност - госпожа София Коен, и от мюсюлманската общност в България, в лицето на и г-н Джелал Фаик.
Момчил Карамител
Снимки: Личен архив
Двамата оператори, с които работих - Явор Калоянчев и Огнян Колчаков бяха перфектни. Пак поради отпускарския сезон се наложи точно последния снимачен ден да търся друг оператор, но се справихме.
- Как избираш героите за документалните си филми?
- За "Ангелогласният обединител" "избрах" Дядо Неофит по няколко причини.
Това, което силно ме впечатли е, че той приема музиката - църковното пеене като водеща константа в своя живот. Той още от малък се е старал да "догони" по-големия на години брат в пеенето и музикалните изяви. След това получава "златен камертон" в чужбина за неговите способности като стажант-певец.
Момчил Карамитев в кадър от филма "Време разделно", реж. Людмил Стайков
Снимки: Личен архив
Дядо Неофит решаваше сериозни житейски проблеми с благина и разумност, а не с крещене и налагане, използвайки високите постове, които е заемал като преподавател и като администратор.
Той е имал изключителна сила да преодолее личните си амбиции и желания, за да създаде и напише книги на много високо ниво, както и дава лична персонална помощ на познати и непознати хора, без да иска признание за това. Един истински достоен мъж и човек, с който можем да се гордеем като българи.
По време на снимките на "Ангелогласният Обединител", реж. Момчил Карамитев
Снимки: Личен архив
За другите филми винаги съм търсил в темите, които се засягат, да ме интересуват факти и проблеми, с които съм се сблъскал и се опитвам да реша.
Дори и в античните сюжети винаги мога да намеря нещо актуално.
- В края на миналата година получи много международни награди...
- За новелите получихме награда от Ванкувър, Канада за най-добър монтажист, от Берлин и от Рим - за най-добра режисура, от САЩ, щата Вирджиния за най-добър филм, за най-добра актриса в централна роля и за най-добър оператор.
Момчил Карамитев с поредната награда за кино
Снимки: Личен архив
От Кан, Франция (фестивал за късометражни филми) награда за "Най-вдъхновяващ филм", което много ни зарадва. Отделно бяхме в селекцията на наградите за късометражни филми в Ню Орлиънс, класирахме се и в Сан Франциско, както и в културната столица на Япония - Киото. Много вълнения, много емоции!
Кадър от късометражния игрален филм "Сто долара" на реж. Момчил Карамитев
Снимка: Личен архив
Тези резултати много ме радват и обнадеждават, защото това е признание от коренно различни култури. Това означава, че съм успял да изградя общочовешка история, което беше моята цел, а и това е идеята на авторът на новелите - Сергей Комитски.
Сертификатът, който получих наскоро, е за новелата "$100 (сто долара)" за най-добър режисьор (мъж).
- Наскоро представи филма "Бягаши кучета" в кино "Одеон"... Имаш специално отношение към режисьора му...
- "Бягащи кучета"е дебютният филм на Людмил Тодоров. Радвам се, че имах възможност да представя негов филм след толкова много години. Хубаво е, че от филмотеката вкараха в програмата на филмотечното кино всички негови филми. Те са различни и хората имат интерес да ги видят.
Винаги ми е приятно да обявя негов филм, защото го познавах лично и съм участвал в един от неговите филми - "Приятелите на Емилия" Познавах неговата чувствителност и споделях неговия начин да възприема живота и неговото чувство за хумор.
Без да сме били много близки, го усещах като брат, като човек, който вътрешно ми беше близък по душа.
Имаше особено чувство за достойнство и това много ми харесваше. Той беше истински педант в работата си. Спомням си, когато излезе неговата книга "Смяна на оптиката", се обадих да му кажа, че ми харесва това, което прочетох. Тогава вече не е бил добре, а аз не знаех. Говорих със съпругата му Златна Костова и помолих да му предаде, че ми е харесала книгата.
Тогава научих, че той държал да говори лично с хората, които са чели книгата му и ако не си прочел абсолютно всичко, се огорчавал. Така отложих обаждането си, защото не бях прочел всичките глави.
Когато вече прочетох всичко и си сложих листчета на местата, които исках да цитирам като му се обадя, той вече си беше отишъл от този свят...
Кадър от филма "Бягащи кучета", реж. Людмил Тодоров
Снимки: Личен архив
Кадър от филма "Бягащи кучета", реж. Людмил Тодоров
Снимки: Личен архив
- Какво ти предстои през 2025 г.?
- Имам няколко много интересни истории за игрални и няколко документални, ама много интересни и интригуващи истории по истински случаи. Провеждам разговори, търся съмишленици - това е много важен етап от създаването на екип - хората, с които работиш, е добре да се радват, да им е интересно да работят по твоя проект. Чета книги правя справки... ще видим...
Момчил Карамитев Колаж: Петя Александрова
Корица: Петя Александрова
- Желая ти успех!
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА