На 13 ноември актьорът Юрий Ангелов навърши 68 години. Ражда се в Тотлебен, Плевенско. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" 24 години по-късно в класа на легендарния Апостол Карамитев. Първите години от кариерата му минават в Драматичен театър - Сливен. След няколко сезона там отива в трупата на Народния театър "Иван Вазов". Има над 20 роли в киното. Снимал се е в "Завръщане от Рим", "И дойде денят", "Сладко и горчиво" и др.

С Момчил Карамитев пред паметника на баща му в Бургас (Снимка: BulFoto)

След дългогодишно оттегляне от професията се завръща към нея на сцената на бургаския театър "Адриана Будевска", а пред камера застава отново за снимките на сериала "Седем часа разлика" за култовата роля на Распутин, а по-късно и за продукцията "Sex, лъжи и TV: Осем дни в седмицата", в който влиза в кожата медийния бос Виктор Павлофф. В сериала "Откраднат живот" изигра ролята на бащата на Наталия.

Распутин в сериала "Седем часа разлика" (2011)

Предлагаме ви 3 истории на колоритния актьор:

I

Като млад развих психоимпотентност

"Целият ми живот е в срещата ми с Апостол Карамитев. Аз не приличам визуално толкова на него, колкото баща ми, който имаше черна къдрава коса. Даже в Плевен са му викали "Апостол Карамитев". Аз просто имам подобен глас и така бях попил всички негови жестове и интонации, че даже той веднъж влезе в класа, смееше се и ми каза: "Юрка, питат ме дали не си ми незаконен син!" Това доста ме поласка.

Още

Господ чува желанието на легендата Апостол Карамитев да си отиде млад и красив

Апостол фаворизираше всеки, който си гледа много добре работата. Тогава бях фаворит на Апостол. Но след това започнах да се влюбвам катастрофално, да се разсейвам, спрях да уча и текстовете...

Още го сънувам Апостол, че ми е сърдит, че влизам и... не знам коя пиеса се играе... Най-драматичното ми влюбване беше в Саша Братанова. Аз бях девствен след казармата. Малко по-късно се развивах физически от моите набори, затова пък дълго време младеех. Но след казармата аз нямах сексуален опит, не бях се и влюбвал, и влязох във ВИТИЗ.

Снимахме заедно със Сашка Братанова новелата "Мандолината" на Иля Велчев. Аз се влюбих в нея, но тя пък ме отбягваше. Малко се повредих от първото си влюбване... При по-плахи юноши, какъвто аз бях, първият сексуален опит може да е несполучлив.

С Петър Слабаков във филма "Мандолината" (1973), режисьор Иля Велчев

Още

Виолета Гиндева: Пет години за наказание не ми даваха роля в киното

Тогава чувствителният младеж развива психоимпотентност. То нямаше никаква импотентност, но аз, понеже съм актьор и фантазията ми е силна, изведнъж си казах: "Ужас, ами ако не се вдигне самолетът?!!" И то без да съм пробвал! И си споделих с Апостол.

На баща си това не съм смеел да кажа. Но на Апостол го казах. Той много се смя, до сълзи стигна. Хвана ме за ръката и ме заведе в един психиатричен кабинет. Той имаше една близка психиатърка в Александровска болница, която кандидатствала във ВИТИЗ, но не станала артистка. Говореше със страшно дебел глас, беше с едни големи очила. Разказах й моите случки, чукна ми крака с едно чукче и каза:

"Юри, стой, сега ще те представям за студент в моя кабинет!" Облече ми една бяла престилка и аз чух потресаващи случаи от нейните пациенти.

Снимка: BulFoto

Още

Ирен Кривошиева: Любовта търпи и вижда само доброто

Даже ревах, слушайки една жена, която си беше внушила, че синът й иска да я убие. Беше обикновена, селска жена, шивачка, детето й расло без баща, станало голямо и започнало да я насилва за пари... Психиатърката я попита: "Кажи ми, когато това детенце беше на гърдите ти, когато беше мъничко, ти какво си представяше, че ще стане?!" И тази жена започна да се гърчи, смущаваше се! Накрая отрони:

"Ами, аз, вика, си мечтаех, да стане писател!" И сега ми се реве, като си спомням за нея... Накрая психиатърката ми каза: "А ти, Юри, не се притеснявай, от нищо не си болен! Недей да си внушаваш глупости! Просто не си се влюбвал в истинска жена. Ще ти се случи... Ще ти изпиша едни хапчета - диазепам, ако искаш, ги пий, ако искаш, не ги пий!" Изпих три хапчета, почувствах се като варена кокошка и ги захвърлих..."

Антон Горчев , Любен Желязков , Юрий Ангелов , Антоний Генов , Вълчо Камарашев и Георги Кишкилов в телевизионния театър "Страстната неделя" на режисьора Павел Павлов

II

Напуснах Народния и се хванах хамалин на летището!

"Назначиха за директор на Народния театър Васил Стефанов. Добчев написа една програмна статия - "Корабът на глупаците". Тя така обиди всички стари артисти, че те не дойдоха да края на живота си дори да изпият едно кафе в Народния театър. Славка Славова, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Андрей Чапразов...

Юрий Ангелов , Мария Сапунджиева и Асен Блатечки в "Омайна нощ" на сцената на бургаския театър "Адриана Будевска"

Още

Великата Таня Масалитинова: Омъжих се за ученическата си любов на 50

Аз по това време бях на топа на репертоара, играехме някакви чешки пиеси. И когато Васил Стефанов ни събра да прави анализ на репертоара, аз пред всички станах, бях с една бяла руска рубашка, и го попитах: "Господин Стефанов, може ли да ми отговорите на един въпрос: "Вие бяхте ли цензор в ЦК на БКП?!" Той след една голяма пауза, каза: "Да, бях". В залата все едно мина свръхзвуков изтребител! Всички, дори и сценичните работници, които говореха и коментираха този проблем, се наведоха! Артистите е ясно, че сме продажни копелета но за сценичните работници не вярвах да си наведат главите!

С Любомир Кабакчиев в телевизионния театър "Болшевики" (1980), режисьор Иля Велчев

Тогава продължих: "От вашето управление една година на Народния театър лъха импотентност и ординерност!" И отново - все едно, че мина втори изтребител в залата.

След известно време си подадох молба за напускане, но аз вече се бях хванал на летището за хамалин. Играех на хонорар, а през нощта отивах на летището. Хамалите бяха яки, бабаити, но и страшно артистични... Много по-артистични от артистите в Народния театър! Товарехме "Боинг"-и с... агнета! Тогава изнесохме агнетата на България. Цяла нощ прегръщах трупове на агнета! Откачвахме ги от едни ченгели в камионите и ги хвърляхме в самолета! А аз вече бях станал вегетарианец, тъкмо ме беше излекувала Лидия Ковачева.

Снимка: BulFoto

Още

Синът на легендата Стефан Воронов - Александър: Дядо ми е граф, баща ми е наполовина граф, аз съм четвърт

Но много здраво ни плащаха. Джобовете ми бяха пълни с пари и имах вътрешно достойнство, че съм застанал срещу вятъра. Като гледах как в театъра си треперят за заплатите, една вечер като отидох в кафето, хвърлих 300 долара на масата и викам:

"Платиха ни кеш едни араби!" А след една седмица тези долари ги смених за марки и направих този номер с марки. Много ми завиждаха, защото си мислеха, че всяка нощ изкарвам по 300 долара. А това ми бяха събраните пари, защото плащах много яки издръжки за децата си от чехкинята.

С Диана Добрева и Ивайло Христов във филма "Малки разговори" (2007) на режисьора Владимир Краев

Още

Великата Невена Коканова: Запалете лампите, после ни чака само тъмнина!

След 2 години ни уволниха от летището, защото назначиха щатни, за да не им плащат достатъчно. Разбрах, че в Народния театър има свободно място за гардеробиер. Подадох си молбата на Васил Стефанов. Бяхме насаме в коридора, а той вика: "Ама, ти, Юри, пак се подиграваш!" Казах му: "Не, не се подигравам, искам вечер да прегръщам телата на вашите велики артисти!" Той обаче ми подписа заповед за актьор.

Рекох си: "Няма да се противя на съдбата!" И пак станах актьор. Имахме много хубави разговори с Васил Стефанов след това. Той поведе театъра много добре. Даде път на Сашо Морфов... Останахме си приятели въпреки всичко. Той ценеше моята откровеност. Защото по принцип всички актьори са плонжьори, професията ни е такава - курвенска!

III

Лидия Ковачева ми спаси живота

С Александра Раева в сериала "Седем часа разлика" (2011)

Още

Звездата от "Откраднат живот" Дария Симеонова: Обичам! Заявявам - зависима съм!

"От казармата имах хроничен синузит, пиех всякакви антибиотици, но никой от тях не ми действаше. От главата ми просто течеше гной! Получих бронхит, кашлях постоянно. Антибиотиците ми увредиха цялото храносмилане - гастрит, колит, от който съм припадал на тази млада възраст. Имах съученик - хирург от Плевен, който водеше цяла болница - д-р Енчо Божинов.

Казах му: "Оперирай ме, кюртирай тези лигавици, че вече затъпях, не мога и да чета!" А той ми вика: "О, Юрка, това е последна мярка! Това не лекува синузита!" Попитах го: "А вие защо го правите?" Той ми отговори: "Защото така пише в учебниците!"

С Дария Симеонова в сериала "Откраднат живот"

Още

Лилия Маравиля: Христо Шопов ме спаси от провал

Тогава разбрах, че лекарите не ни лекуват. Те следват шибаните си учебници и ни тровят с химия. Отидохме с д-р Емилова от Варна при Лидия Ковачева. Емилова беше по-зле от мен. На Лидия Ковачева й забраняваха да лекува и ние ходехме тайно при нея! И двамата бяхме излекувани с гладуване. Аз гладувах 30 дена. Когато реших да напусна София, вече се бях оправил благодарение на Лидия Ковачева, мир на праха й - тя ми спаси живота!

Но нещо ми липсваше! Отидох при Петър Димков и го попитах да отида ли на село и той каза: "Върви, моето момче!" И - наистина - природата ме излекува окончателно..."

С Малин Кръстев на театралните награди "Икар" през 2012 г. (Снимка: BulFoto)

Валерия КАЛЧЕВА