СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Киноведът Ралица Асенова: Ако искаме да създадем публика на утрешния ден, трябва да започнем спешно от днес
"Най-голямата трудност пред която се изправяме не само по време на фестивала, но и по време на целогодишните ни инициативи, е липсата на държавна политика в областта на кино- и артистичното образование", казва съоснователката на фестивала "Срещи на младото европейско кино"
Автор : / 1212 Прочита 7 Коментара

От днес до 25 юни 2023 в София се провежда деветото издание на фестивала "Срещи на младото европейско кино" - събитие, посветено на кинообразованието на младата аудитория от 3 до 19 години.

Деветото издание на "Срещи на младото европейско кино" за поредна година предлага безплатни събития за младата публика
Организаторите от Сдружение "Арте Урбана Колектив", които целогодишно работят за внедряване на киното като изкуство в училище, чрез редица европейски инициативи като CinEd - Кинообразование за деца и младежи, Short Cut - Млади режисьори снимат града си, Киното, сто години младост, Cinemini и др., ще представят богата програма от прожекции, дискусии, оригинални работилници, както и уникален по рода си киноконцерт, съчетаващ прожекция на селекция от анимационни филми и музика на живо, композирана от пианиста Станислав Арабаджиев. Вход свободен след предварителна регистрация.
Подробности за програмата на фестивала "Срещи на младото европейско кино" може да видите: ТУК и да следите в официалната му фейсбук страница: ТУК
Съоснователката на фестивала Ралица Асенова за киното като естетика, за създаването на чувствителност към кинообразованието, за трудностите и смисъла, които я карат да продължи напред:
- Днес стартира девето издание на фестивала "Срещи на младото европейско кино". Кое остава водещо за вас за кинообразованието на младата аудитория?
- На първо място за мен и нашият екип е възможността да поставим киното като изкуство в центъра.
Киното като естетика, екранът като прозорец към света и анализът на образите като метод.
- В България, като че ли всичко се случва малко по-трудно и бавно. Кои са големите трудности пред вас като организатор на такъв мащабен фестивал и то със свободен достъп?
- Най-голямата трудност пред която се изправяме не само по време на фестивала, но и по време на целогодишните ни инициативи, е липсата на държавна политика в областта на кино- и артистичното образование.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Бихме искали да видим усилията, които полагаме за нашата работа и кауза, възнаградени и надградени - мисля, че почти десетгодишен период, в който създаваме чувствителност към кинообразованието е достатъчен, за да бъдат припознати резултатите от всички дейности в тази насока, които инициираме.
- Приготвили сте множество интересни инициативи. Ще ни разкажете ли малко повече за тях тази година?
- И тази година програмата е внимателно подбрана, така че прожекциите и работилниците да имат връзка помежду си, за да се превръщат срещите с филмите в незабравимо преживяване за децата и младежите.
Тази година включваме и по-обстойно представяне на програмата Cinemini, посветена на най-малките киномани - тези между 3 и 6 години, чрез три тематични прожекции за деца и едно обучение за възрастни, които работят в детски градини, детски центрове, библиотеки, читалища и др., и биха могли да прилагат програмата.
От най-ранна възраст децата са отворени към различните форми на изкуството; педагогическите занимания с изкуство също така имат пряка връзка с ранното детско развитие.
Филмът, като аудиовизуална медия, е особено привлекателен и достъпен за почти всички деца. Децата са не само щастливи от срещата с движещите се образи, но и лесно се потапят в историята на игрални и документални филми. Те също така реагират активно на абстрактни и експериментални филми, които развиват тяхното въображение.
- Кое не трябва да пропускаме?
- Страхотният шведски филм "Кралицата на комедията", с който се смеем и плачем, специалният ни киноконцерт, съчетаващ френска анимация и музиката на пианиста Станислав Арабаджиев, както и немският експериментален филм FIRST TIME [The Time for All but Sunset - VIOLET] - силно вярвам, че ни трябват повече такива филми - неконвенционални и освобождаващи погледа и слуха.
- За първи път по време на фестивала ще имате работилница и за рисуване на лента? Звучи много любопитно.
- Да, реализираме я в партньорство с киноклуб Супер 8, на които благодарим, тъй като без тяхното участие не бихме имали нужните ресурси за осъществяването й. Децата ще рисуват върху лента, а след това ще видят това, което са сътворили чрез прожекционни апарати.
По принцип работим с две късометражни програми, в които много от филмите са заснети на лента, така че често носим такава на учениците, с които се срещаме при регулярните ни дейности за кино в училище.
Децата се впечатляват и са изключително заинтригувани от използването на лента, на магическото заснемане в стила на Мелиес... Впрочем, местата за тази работилница първи се изчерпаха.
- Мислите ли, че залети от мейнстрийм продукции, европейското кино остава леко неглижирано и не толкова атрактивно за приемане от младата аудитория и не само от нея?
- Много деца и младежи не са гледали европейско, авторско кино, а освен това - много от тях, особено извън големите градове, не са посещавали и прожекция в кинозала.
Смятам, че ако искаме да създадем публика на утрешния ден, трябва да започнем спешно още от днес - да поканим децата и младежите на специално подбрани филми, да изградим у тях вкус и нужда от кинокултура.
Освен присъствието на кино в училище, от ключово значение за интелектуалното развитие на учениците и адекватното им включване в кинообразователните процеси, е достъпът до други изкуства, до прожекции извън тези, организирани от училищната институция, до културни събития.
- Наскоро срещнахте деца от България с Вим Вендерс на Международният фестивал "Киното е наше!". Отново интересна среща с различни инициативи. Кое беше важното за вас?
- При тази среща за мен най-важно беше, че децата от България бяха подготвени за нея - бяха гледали откъси от "Париж, щата Тексас" и успяха да зададат въпрос на Вендерс относно релевантността на филмите му днес.
За мен това е ценно - да не се притесняват, да участват активно в европейски срещи и форуми, да се изразяват и да не се страхуват от авторитети.
- Оптимист ли сте за артистичното образование в училищата в България и трябва ли нещо да се промени кардинално?
- За съжаление не съм особено оптимистично настроена в момента. Вече има много инструменти и възможности киното да бъде част от образователната система, но това зависи изцяло от отделни учители или директори.
Ако няма адекватна национална стратегия, ако няма колекции с филми, ресурси, обучения, екосистема и синергия между различните министерства, от които зависят подобни процеси, никога няма да достигнем до по-широк обхват и по-голямо въздействие.
- Как изглежда голямото вдъхновение?
- Като вътрешна сила, която ми позволява да продължа напред.
Като дете, което открива филм за първи път в кинозала. Като филм на Годар, който ни насища с идеи.
- Посланието ви към младия творец?
- Една любима идея на френския режисьор Робер Бресон:
"Направи така, че да покажеш онова, което без теб може би никой няма да види."
Интервю на Тина ФИЛОСОФОВА
Цялата програма на деветото издание на фестивала "Срещи на младото европейско кино" можете да намерите ТУК
Вход свободен, след предварително записване ТУК
Посветен на младата публика от 3 до 19 години, фестивалът "Срещи на младото европейско кино" в София цели да подкрепя присъствието на най-смелото европейско кино чрез разнообразни дейности като прожекции на европейски филми с придружаващи дискусии, мастъркласове, ателиета по кинообразование за деца и младежи. Фестивалът стартира през 2014-а и досега има осем успешно осъществени издания.
Ралица Асенова е съосновател и ръководител на сдружение АРТЕ УРБАНА КОЛЕКТИВ заедно с Димитър Узунов. Притежава образователна степен по театрознание и кинознание от Sorbonne Nouvelle - Paris 3. Следва също в Болонския университет, където пише научна публикация за работата на Пиер Паоло Пазолини.
Ралица Асенова е работила по множество проекти в областта на културата, както във Франция, така и в България. Има също професионален опит в сферата на културната журналистика и специализира в европейски политики и културни проекти.
През последните девет години оглавява и ръководи фестивала "Срещи на младото европейско кино" в София и също така е българският координатор на програмите по кинообразование "CinEd - Европейско кинообразование за деца и младежи" и "Киното, сто години младост".
Инициатор на платформата "Кино в училище", първа по рода си в България и докторант в областта на кинообразователните политики и практики в Европа.