Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Христина Ангелакова: Мечтая да спечеля от лотарията, за да дам парите за музика

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Христина Ангелакова: Мечтая да спечеля от лотарията, за да дам парите за музика

"Ще отделя 500 хиляди, за да направя едно издание на фестивала "Моцартови празници" с мои пари. Но българинът казва: "На бодлива казва, Бог рога не дава!", споделя с усмивка голямата певица

Световноизвестната оперна певица Христина Ангелакова е родена в Исперих на 29 октомври 1944 година. Родителите й се преместват в Шумен, където тя завършва средното си образование. След дипломирането си Ангелакова заминава за София, защото е приета да следва в Българската държавна консерватория, сега Национална музикална академия "Панчо Владигеров" в класа на професор Сима Иванова. Завършва висшето си образование през 1969 година.

Но мечтата и е друга. Решава да продължи да се усъвършенства и заминава за Италия, където прави специализация в академията "Санта Чечилия" в Рим. След година обучение българката се премества в Teatro lla Scala в Милано, където постъпва в Центъра за млади оперни артисти. По-късно е поканена да подпише тригодишен договор с операта La Scala, където са първите й публични изяви.

Оперната прима Христина Ангелакова (Снимка: Личен архив)

През 1973 година получава първа награда на конкурса за оперни артисти в италианския град Тревизо. 2 години по-късно е първа заедно със Стефка Минева и Валери Попова в надпревара в Остенде, Белгия. След като името й нашумява на световната сцена, тя е поканена да се завърне в България в трупата на Софийската опера. Връща се в София и пее на най-престижната оперна сцена в страната цели 23 години. Паралелно с ангажиментите си в родината, Христина Ангелакова не спира да гастролира по света.

В периода 2001 - 2004 година е директор на Софийската опера. От 1985 г. преподава оперно пеене в Националната музикална академия, а от 2000 г. е доцент. Христина Ангелакова е председател на фондация "Опера и балет" и почетен гражданин на град Исперих.
Носител е на Орден "Св.св. Кирил и Методий" - с огърлие - първа степен и на титлата КОМЕНДАТОРЕ на Република Италия. От 2012-та година е арт директор на фестивала "Моцартови празници", който се провежда в Правец и сега на 12 юли предстои поредното му издание.

Специално пред Impressio - искрената изповед на един от големите гласове на България - оперната прима Христина Ангелакова.

2015 г. Президентът Плевнелиев връчва отличие на оперната прима (Снимка: BulFoto)
- Как по онова време едно момиче от малък провинциален град тръгва към изкуство като операта, госпожо Ангелакова? 
- Майка ми много хубаво пееше, маминка също (ние в Шумен казваме маминка на бабата). И двете пееха прекрасно.

Мечтата на майка ми е била да стане певица, но в ония времена, в едно семейство с не кой знае какви финансови възможности, това е невъзможно. За да стане певица, трябвало да дойде в София. Абсурд в ония години! Но пък баща ми я е харесал и се е влюбил в нея, точно, защото тя е пеела толкова хубаво. По линия на пеенето е тръгнала любовта им. А аз винаги съм била много амбициозна. С много енергия съм правила всичко. Скоро с дъщеря ми и други приятели си спомних годините назад, в които исках да се докажа във всичко, каквото и да е то. Дали ще гладя, дали ще пера, дали ще пея, дали ще изляза на черната дъска да ме изпитват в гимназията в Шумен, навсякъде... Нашият клас по трудово обучение се занимаваше с пчеларство и овощарство. Водеха ни на бригада да берем ябълки - исках аз да набера най-много.

Винаги съм искала да бъда напред и между най-добрите. И в учението, във всичко, с което се занимавах. Учението ми се отдаваше много. Имах един учител по математика, който адски много се дразнеше, че си приказвам в час със съучениците, а той все ме изпитваше в такъв момент, когато види, че съм разсеяна, но аз все отговарях.

Кметът Румен Гунински я обявява за почетен гражданин на Правец

Много се ядосваше, че не може да ме хване неподготвена. Но, мисля си, това умение да разпределям вниманието си, после ми е помагало на сцената - там човек трябва да гледа с едното око диригента, с другото да общува с партньора, с който пее. Това на мен ми е било лесно, не съм имала проблеми. Всеки оперен певец, студент тогава, е искал да отиде в Италия, това му е било мечтата. Аз помня и до ден днешен, как като се съберяхме със състуденти, им казвах: "Когато видите името ми на афиш на Скалата, да знаете, че най-голямата ми мечта се е реализирала." Това си беше за мен цел, по-скоро мечта наистина... Но кой от моите състуденти не го е мечтаел - кой по-тайно, кой по-явно.

Младата Ангелакова (Снимка: Личен архив)

- И Вие реализирате мечтата си. Пяла сте с всички най-известни световни тенори на 20-ти век - Корели, Павароти, Пласидо Доминго, Карерас... Разкажете за работата си с тях?
- Корели беше по-особен, по-въздържан, по-затворен, но се водеше за един от най-големите, преди епохата Павароти-Доминго. Първия път, помня, като дойде, нямаше как да не го позная, защото ние тук, в България знаем много за всички големи певци. Тогава, когато нямаше интернет, нямаше фейсбук, нямаше нищо, ние пак всичко знаехме - от снимки, от книги, по разкази... Така че, той като дойде - един такъв тихичък, а той беше хубав мъж - висок, което е рядкост за тенорите. Те са едни запетайки, вечно сопраното е половин метър по-високо от тенора, много често... Дойде и започна да пее октава по-ниско, каза: "Не съм добре"... Боже! После, като запя, защото трябваше да се запише, то... Бог, бог! Нямаше и капка голямо самочувствие в държането му, самонадеяност, или нещо подобно...

- А кой от тенорите имаше най-голямо самочувствие?
-
Не мога да кажа, че някой от тях се е държал надменно. Никой!

- С кого си паснахте най-много?
- Това трудно може да се прецени - понякога репетиционните периоди са много кратки. Павароти в ония години беше като един летящ славей - искан по цял свят. Той идва, прави две репетиции. За две репетиции стават нещата, но не се получава близост между хората. За по-дълъг период сме работили с Карерас. Карерас има и най-топлата емоционалност от всичките. И от Корели, и от Доминго, и от Павароти. Може би, защото беше и най-млад в сравнение с другите. Карерас го свързвам винаги с операта "Иродиада". В нея той играе ролята на Йоан Кръстител. Човек наистина има усещането, че Йоан Кръстител е сред нас, такова излъчвене носеше. Някак си, започваш да вярваш, че всичко това се случва, а не е само театър.

2008 г. С Лили Иванова на гала концерт в памет на Лучано Павароти (Снимка: BulFoto)

2008 г. С Даниела Дякова на гала концерт в памет на Лучано Павароти (Снимка: BulFoto)

- В Италия имате една дълга връзка с италиански адвокат, след това - брак с бащата на дъщеря ви Красимир Дачев. И с двамата сте останали в прекрасни отношения. И двамата са юристи...
- Имах и една студентска любов, който също беше от Юридическия фактултет. Баща ми беше юрист и аз все съм се свързвала с мъже от тази професия. Неволно, не че съм си казвала: "А, тоя е юрист, значи ми харесва." Не! Просто после съм разбирала... А италианският адвокат беше и продължава да бъде добър приятел. Един от най-големите меломани между моите приятели.

- Беше Ваш почитател, така ли се запознахте навремето? 
- В Милано бяхме в една компания с един испанец баритон, с един почитател италианец, "болен" по операта. Събираха се, а мен ме заведе една колежка от Скалата, бразилка. Когато нещата трябва да се случат, се случват...

- Баща на дъщеря ви Росана е Красимир Дачев, който днес е изключително успешен, богат бизнесмен... С какво се занимава тя? 
- Росана е финансист, изпълнителен директор в холдинга на баща си. Тя е на 35, наскоро стана майка, пък аз станах първородна баба на малката Неда. (смее се) Внучката ми навърши 4 месеца. Така, че съвсем прясна баба съм! Това, което всички говорят, че съвсем друго е да имаш внуче - да, така е, съвсем друго е внуче.

С дъщеря си Росана, която наскоро я направи щастлива баба (Снимка: Личен архив)

Още

Калуди Калудов: Не знам с какво заслужих това щастие..., но явно Бог много ме обича!

Усещам се, че всеки миг като остана свободна, си вадя телефона и си пускам нейно клипче - от раждането, сега, когато започва вече да гугука, да издава разни звуци, а на усмивките й се разтапям...

Аз като родих дъщеря си, на 20-тия ден заминах за Италия да пея. Това беше нещо не съвсем нормално, не съвсем в реда на нещата. Може би наистина тези първи дни и месеци с дъщеря ми не съм ги доизживяла. Аз бях събрала цял отряд - майка ми, бащата на мъжа ми, сестра ми и нейното дете - да гледат моето дете. По нататък освен мъжът ми, с мен пътуваха сестра ми и нейното дете, за да гледат Росана. Защото аз бях постоянно по репетиции, вечер на спектакли, нямаше как... Трябваше да има до нас човек, на който можем да разчитаме и сестра ми беше точно този човек. Вземахме обикновено хотел резидънс, в който освен две спални има кухня, където на бебето може да се приготви млякото... Дъщеря ми винаги е била с мен - от бебе, докато започна училище.

- Искали сте да бъде близо да Вас в тези важни за нея години...
- Всяка майка го иска това. Но аз пак и до ден днешен изпитвам чувство за вина, че не съм била достатъчно с нея. Като тръгна на училище, обикновено във ваканциите, винаги идваха с баща си с мен, на премиерите ми идваха също и след това се връщахме заедно в България.

Амнерис, "Аида", Верди

- Росана сега как се справя с майчинството, защото и тя прави кариера?..
Прави кариера, но и тя вече ходи на работа с бебето... (смее се)

- А, значи така, като майка си?
Ето тук има снимки - бебето е на дивана в офиса...

- А съпругът й в каква сфера работи?
-
Той е IT специалист. Много грижовен баща и много помага... Както и аз мога да се похваля, че когато ние бяхме семейство с Дачев, той също много помагаше и даже и когато се е налагало да замина, Росана оставаше с него. Разбира се, това вече бяха годините, когато започна да ходи на детска градина. Майка ми беше плътно до мен.. Изключително голяма помощ - иначе не става.

- Какво си спомняте от първите си срещи с Красимир Дачев?
-
Пеенето не е повлиляло за началото на нашата връзка с бившия ми съпруг, както се случва с майка ми и баща ми. Може би е имало за него някакъв чар в това, че аз вече бях с кариера, пътувах, идвах си за малко в България. Може би съм била различна от обкръжението му, знае ли човек? Когато се запознахме, Дачев беше юрист в Лабораторията за космически изследвания...

Бившият съпруг и бащата на дъщерята на Ангелакова - бизнесменът Красимир Дачев

- И ето, сега ще лети в Космоса!
-
Ще видим колко ще лети... Като ги гледам колко бавят това летене, той ще остарее, да не мисли, че и той не остарява... Аз не знам до каква възраст летят в Космоса. Така, че - да внимава! (смее се)

Та, аз през цялото време в Италия съм общувала с друг кръг хора, движила съм се между певци, инструменталисти, оркестъра в Скалата. А той беше различен. Той е различен по принцип. Обича да бъде интересен, има остро чувство за хумор. А аз като се върнах тогава в България, почти всички мои връстници и компании бяха задомени, всеки беше отишъл нанякъде, и аз бях доста сама. Може би цялото това стечение на обстоятелствата ни сближи. Той тръгна с мен за Италия, там изкарахме Нова година. Оженихме се през 1980-та година. Дачев тръгна по опери някъде 1983-та година. В началото се шегуваше: "Айде, свърши ли първото полувреме?" (смее се) Така имах чувството, че съм играла мач...

Георги Чапкънов - Чапа извайва портрет на шефа на "Свилоза" и на куп още фирми Красимир Дачев

- Но все пак го запалихте по операта?
-
Не знам, ако се беше запалил по операта и сега щеше да ходи. Не съм го виждала... (смее се) По-скоро се съобразяваше, че все пак мястото на съпруга на примадоната беше в театъра - на спектакъл и на репетиция да дойде, да отидем заедно с колегите на вечеря след спектакъла...

- Имаше ли проблеми в общуването с хората от Вашата среда? Приятно ли му беше?
-
Не, никакъв проблем. За него контактът не е никакъв проблем. И до сега, ако иска, е така. Дори това, че не знаеше италиански, а в операта много се говори на италиански, дори не само в Италия, а и в Германия. Полека лека научи там някакви думи, 50-100, и говореше. Ходеше с другите - с мъжете, с колегите ми. Как се разбираше с тях? Притежава неимоверно чувство за ориентация сред хората, за контакт. Човек или го има или го няма, това не се възпитава...

Марина Мнишек от "Борис Годунов" на Мусоргски

- Как ви предложи брак? 
- Аз му казах, че ако дойде в Генуа, там правехме "Хованщина" с Гюзелев, ще се женим, а ако не... Защото нямах време да губя вече. Но не съм му поставяла ултиматум. То за такива неща какъв ултиматум? А и откъде накъде? Една връзка не може да бъде изпълнена с ултиматуми. Искам да кажа, че моментът да се вземе такова решение беше дошъл. И той дойде. Реши да си бутне главата в торбата. Оттук нататък щеше бъде опера, да видим докога... (смее се) Не е бил на колене, не ми е подавал пръстен. После си правихме халките. Романтичността беше повече в главата му... Въпреки, че все си мисля, че - за това може би той трябва да бъде питан - има доза романтика в него, която прикрива, защото смята, че не достатъчно мъжка проява или пък аз съм си въобразявала...

С Гена Димитрова в "Бал с маски"

Още

Веско Ешкенази за Веско Ешкенази

Защо? Откъде си вадя това заключение? Той е спортувал активно - бил е републикански шампион на висок скок. Когато вкъщи сме гледали дали футбол, дали тенис, където България участва, знам по какъв начин е реагирал на победа, на химна... Когато никой не го гледа, само аз и той сме. Неподправено вълнение, истинско вълнение, защото няма пред кого да се показва... Дълбоко емоционален, но не обича да парадира. Той не е от тези, които много обичат да споделят вкъщи всичко, което му се е случило навън. Докато аз съм обратният случай - всичко искам вкъщи да си го кажа, ама не за да се отърва от него, просто искам да споделя...

Дъщеря ни повече прилича на него в това отношение. Тя е по-въздържана, по таи в себе си, независимо, че е израснала с мен. Какво нещо е генът! Тя живя до мене, докато започна да работи при него. Даже в годините на израстване не е контактувала кой знае колко с него. Вече като тръгна да следва, започна да работи при него. Но тя си е такава... И това за мен е ген.

С Монсерат Кабайе (Снимка: Личен архив)

- Вие имахте ли нещо против Росана да отиде да работи при баща си?
-
Напротив, аз мисля че едно дете има нужда и от баща си, и от майка си. Независимо, че не ми е помагал много в ония години след като се разделихме. Но не съм имала нищо против. Мисля, че работата при него я научи на много неща и много помогна и за оформяне на голяма част от характера й. За някои неща може би не бих искала да прилича много на него, но... (смее се)

- Строг баща ли е Красимир Дачев?
-
Строг. Той й дава много възможности, но има и много задължения. Никога не е била разточителна. Никога не сме я възпитавали така. Винаги парите са били под контрол и тя така е свикнала. Виждам и сега, когато е голяма, и има възможност да харчи повече, тя харчи само, ако трябва. Никога не пръска. Не е от тези хора. Много е отговорна, много е работлива. У нея няма грам лигавене и мързел. Веднъж баща й каза пред наша близка: "Ако имам още две като Роси, няма да има нужда да държа цял офис!" Много е организирана. Има от кого да се учи, защото и аз съм такава. Така че има и наследственост, но се е и научила...

В "Италианката в Алжир" на Джоакино Росини (Снимка: Личен архив)

- Има ли нещо в живота Ви като се обърнете назад, за което съжалявате? Кое бихте направили по друг начин?

Още

Любка Биаджони пред Impressio: Живеем в края на човешката култура

- Аз съжалявам, и то от късните години сега съжалявам, че съм се върнала в България. Съжалявам 90 на 100, или да кажем 80 на 100, защото пък иначе нямаше да имам точно това дете. Сигурно пак щях да се омъжа, пак щях да имам дете, но не това точно... Друго щеше да бъде. Но съжалявам чисто професионално, че съм се върнала... Начинът, по който държавата гледа към културата, е следващото нещо, от което имам горчив вкус, разочарована съм. И после - има и нещо друго. В България всичко е разрешено и всичко е възможно и най-големите улеснения, облекчения и почит са към българина, който живее навън. Идва за малко тук и след това пак си заминава. А всеки българин навън не се бори за България, той си работи за собственото си доказване, за собствената си професионална слава, и толкова. И от това, че е българин - иска не иска, идва слава и за България Затова си мисля, че трябваше да остана навън, да си идвам да си правя майсторски клас, да пея, когато съм пеела и съм била във форма. При всяко положение щях да бъда по-удовлетворена.

С Руслан Райчев и Стефка Евстатиева (Снимка: Личен архив)

- Били ли сте някога на строги диети, на строги режими - тук няма да ходя, там няма да ходя, трябва да пазя гласа си?
- Не, никога. Както го възпиташ гласа. Разбира се, че в някакво много запушено помещение не е полезно да се стои дълго - дразни, особено след пеене. Но иначе - непрекъснато да съм завита, да не излизам на студено, да лягам рано - никога не съм била от този тип певци.

- Какво сте си позволявала?
-
Като мине поредицата спектакли, след последния обикновено, отиваме на вечеря, пък след вечерята на дискотека, пък в дискотеката до сутринта и не ми пука какво ще е. Но, разбира се, ако трябва веднага след това да замина на следващ ангажимент, ще мисля дали да направя всичко това, което не е разрешено. Когато човек свикне на един ритъм на живот, той не скача непрекъснато в в отвъдното. (смее се) То е малко като скоковете с бънджи. Скачаш, обаче има осигурително въже, което не те пуска да си разбиеш главата долу. Така е и в живота на един певец, който 15-20-30 години е пял. Той гледа да бъде колкото се може по-свеж в напреднала възраст. Разбира се това не се постига, защото не пие студено или си ляга рано.... Чувала съм какви ли не истории за за една певица, която аз съм благотворяла винаги - Джулиета Симионато, мецосопрано и тя, на която доста късничко й е започнала истинската кариера в големите театри.

С Николай Гяуров

Казвали са ми, например, че тя винаги веднага след спектакъл си лягала в хотела. Не ходела в ресторанта дори. Пък ние сме най-гладни след спектакъл. Аз не мога да разбера как така си е лягала! Казвала, че изяждала една ябълка и си лягала! Абсурд беше някой да ме върже с една ябълка в хотелската стая след спектакъла. Та аз съм толкова гладна, а и освен това цялата емоция от спектакъла, човек трябва да я сподели с някого! Какво - ще обикалям улиците посред нощ, или ще ходя на фитнес, или какво ще правя? С всичките колеги и почитатели, които са дошли, се отива в ресторант обикновено - хапва се, пийва се и тогава се прибираш. Като минат тези два-три часа, уталожи се всичко и ... Пак сънят не е сън, особено след премиера, когато вълнението е с най-висок градус.

Триумфира по оперните сцени по света (Снимка: Личен архив)

- А кога изживяхте най-голямо вълнение, кого адреналинът Ви беше най-висок? Имате ли такъв случай?

- Най-голямо вълнение изживях, когато трябваше да заместя една певица в Скалата, пък аз бях подготвена като кавър. Обаче, кавър, кавър - не ми бяха дали оркестрова репетиция, а това беше "Едип цар" на Стравински, което е много по-трудно за пеене, отколкото оперите на Верди, където хармонията е по-лесна, и мелодиката също, а тук беше много по-трудно. Тогава майка ми беше на гости в Милано. Казаха, че певицата е болна, че има температура. Мислех си, че аз имах по-висока температура от нея, толкова голямо вълнение изпитах. Артистичният директор в Скалата тогава, Маестро Боджанкино, също прояви голяма смелост да ми повери спектакъла, защото той знаеше, че има риск...

Познавахме се с него още от Рим, докато аз бях в "Санта Чечилия", той беше артистичен директор на Римската опера. Имаше някакво доверие в мен. На какво се дължи, не знам, някакви специални прослушвания не съм правила... Той не е певец, беше професор по История на музиката. И той седеше между кулисите, между другото, да види какво ще стане. Слава Богу, че спектакълът режисьорски беше така направен, че нямаше много движение, малко тип "гръцки театър". Така, че можех да гледам и суфльора, в Италия суфльорите са по средата на сцената, не отстрани.

- В кой момент разбрахте, че успявате да се справите?
-
Е, няма успяване... Разбрах, че не съм се изложила. Той успехът е, като свършиш, да ти ръкопляскат... Човек някой път си мисли, че е успял, а пък до публиката не е стигнало нищо като емоция, защото човек много често се надценява.

- Много ми беше любопитно да прочета някъде, че с Гена Димитрова сте играли на "едноръките бандити", за да имате пари да ухажвате мъжете си като дойдат....
-
Нямаше как да не ходим да играем, първо, защото е забавно. Сигурно всеки артист е малко и хазартен тип. Казват, че аз, защото съм Скорпион, имам отношение към хазарта. Обаче, Гена пък не беше Скорпион, тя беше Телец... В един хотел сме, заедно отиваме на репетиции, заедно се връщаме, а операта в Монте Карло беше в сградата на казиното, и винаги минавахме покрай тези автомати. И ако сме пристигнали малко по-рано, да си изпием кафето - отивахме на тези автомати и започвахме...

С Гена Димитрова (вляво) в Италия (Снимка: Личен архив)

- Някоя интересна случка спомняте ли си?
-
То или се печели, или не се печели... Никога не съм се увличала чак толкова. Даже веднъж после ходихме на Дачев на рождения ден, защото беше същия ден. Жоро, съпругът на Гена, закъсня, докато Дачев дойде навреме за премиерата на "Бал с маски". После като му дадох тези някъде около 200 долара, които спечелих, отидохме в казиното, но в игралната зала. Той отиде да играе с тези 200 долара. Когато спечели 300, или там какво спечели, 200-те прибра и започна да играе с печалбата си. Направи ми впечатление тогава. Не е, да кажем - хайде сега ще ги изиграя всичките, ако загубя, загубя, много важно! Та искам да кажа, че е разумен. Бил е тогава още. Сигурно така се става милионер по-късно. (смее се) Защото аз, като една артистка, сигурно щях да ги похарча.

- Съжалявам, че ще Ви припомня неприятния момент с катастрофата в Париж, която преобръща живота Ви...
- По всяка вероятност е така. Трябваше известно време да не пея. Даже започвам да си мисля, тези проблеми в кръста сега, дали не се проявяват, вследствие на катастрофата. Тогава не можех да стоя права дълго време...

- Били сте в гипсово корито в началото...
- Не точно - тук в България бяха описали страховито катастрофата. Седях около месец във Франция в реанимация. Но тогава по-скоро нещо се пропука, според мен, в отношенията ни с Дачев, тогава тръгнаха нещата малко не както трябва..

В "Иродиада" на Жул Масне

- Разочаровали сте се?
-
Мъчничко ми стана. Явно съм била с изострена чувствителност от преживяното. Аз имах счупвания по главата, шевове, смачкани прешлени отзад - не беше много розово положението. И така, сигурно съм искала повече да бъда обгрижвана, но не стана...

(Снимка: Личен архив)

- И след година се развеждате....
- Може би и аз съм била много взискателна, искала съм повече от партньора ми в живота. Ами, в един момент хората не могат да вървят вече по един път и по-добре е всеки да си поеме по своя... .

- Как продължихте след като излязохте от болницата?
-
Продължих си работата, но малко по-нарядко. Да кажем, не от ангажимент в ангажимент. Не се чувствах толкова активна. Бях на 46 години. Излязох от кръга на постоянни ангажименти за около година.

- На 12 юли започва фестивалът "Моцартовите празници" в Правец, на който сте арт директор. С какво ще изненадате почитателите?

Още

Триумф за Веселина Кацарова с "Кармен" на стадион "Берое"

- Всяка година има различни годишнини - тази година ще отбележим 450 години от рождението на Монтеверди, 220 години от рождението на Шуберт, на Хайне и на Доницети. Доницети сме го свързали с представяне на млади певци, деца на изявени оперни певци: дъщерята на Дарина Такова, дъщерята на професор Мила Дюлгерова, Добрина Икономова, Александър Александров, син на нашата балерина Маргарита Димитрова, Вера Апсиди - внучка на голямата наша примабалерина Вера Кирова и пианиста Георги Черкин от рода на големия български композитор Георги Златев - Черкин. Концерът за откриването тази година е посветен на 10-годишнината от присъединяването на България към Европейския съюз. Там участват елитните състави - Филхармоничният оркестър и Филхармоничният хор "Светослав Обретенов", с едни от най-добрите ни солисти - Цветелина Василева, Марияна Пенчева, Михаил Михайлов и Ивайло Джуров, дирижира Найден Тодоров.

Христина Ангелакова - арт директор на фестивала "Моцартови празници" в Правец

Още

XIII-ят Моцартфест - Правец се открива на 12 юли

- Как се роди идеята за сдружение "Моцартови празници"?
- "Моцартови пазници" не е моя заслуга. Това сдружение са направили преди 13-14 години. Община "Правец" го е създала, по идея на едно мецосопрано - Снежинка Аврамова, която е родена в Правец. Тя живее в Мюнхен, завършила е музикалното си образование в Лайпциг, така че, винаги е живяла в Германия. Бях за кратко председател на Сдружението, а от 2012-та съм арт директор на фестивала. Така съм много добре, чувствам се на мястото си.

Още

Софийска филхармония открива „Моцартовите празници“

- Предполагам, много от големите имена идват на фестивала, привлечени лично от Вас?
-
Убеждавам ги да идват, да направят компромиси с хонорари, защото, ние все още, за съжаление, не можем да плащаме европейски хонорари, независимо, че и европейските хонорари вече са "послезли" надолу, защото кризата в оперните театри се усеща и там. В Италия, особено. Да не говорим, че са по-ниски, доста по-ниски от преди, но и не им ги изплащат редовно. Или ги изплащат след една година, след две, ей такива неща. Този фестивал все повече се разраства. Надявам се тази година да успеем да поканим на откриването възможно най-голям брой посолства на държави, членки на Европейския съюз, във връзка с нешето председателство догодина.

С Любомир Левчев на Третата международна среща на Ордена на рицарите тамплиери (Снимка: BulFoto)

- А какво има зад кулисите? Кое беше най-трудно?
-
Всичко е трудно! Да се координира свободното време на всички, някои да бъдат убедени, че спонсорите не ни изсипват един кош с пари, за да раздаваме хонорари.

- Интересно, поканихте ли Красимир Дачев за спонсор?..
- Дачев, той е труден, трудно спонсорира Дачев... Нека се засрами и да ни спонсорира (смее се). Аз съм го карала, той се прави на разсеян...

Финанси трудно се намират, защото това е един скъп фестивал. Все пак ние настаняваме много хора. Те идват, някои от тях трябва да преспят една или две нощи. Хотелът е един, има още един в Правец, има две общежития, но трудно е големи състави да бъдат настанявани. Това са нощувки, това са закуски, най-малко, и то луксозни закуски... Всичко е пари. Това, че е собственост на спонсора, не значи, че е без пари! Този фестивал излиза около 200 хиляди лева, сигурно, защото има две сцени, които се строят - и на площада, и на езерото, има технически изпълнители за осветление, озвучаване, транспорт. И оттам нататък и хонорари. Аз много стриктно гледам да бъдат заплатени добре, защото не мога да си позволя да им кажа: "Е, сега, хайде ти пък!".

- Вие лично печелите ли нещо от този фестивал?
-
Получавам хонорар, защото и аз съм с 400 лева пенсия. Обаче казаха, че е възможно нашият НОИ да направи справки и да ми изчисли пенсия и от италианските вноски. Така че, може да забогатея - така, някои 100-200 евро да ми дойдат. Тръпна в очакване. (смее се) Много често си мечтая, като гледам тези лотарии, да ми се паднат... хайде да не е 10 милиона, три милиона сега разиграват. Трябва да ти кажа, че цял милион не знам дали ще дам, защото искам да отделя и за дъщеря ми, но 500 хиляди ще дам, за да направя едно издание на фестивала с мои пари. Но маминка в Шумен казва, и не само маминка, българинът казва: "На бодлива крава, бог рога не дава! Не знам, няма да ми се случи сигурно... Сещам се и за оня виц: Един се моли: "Господи, направи всичко да спечеля от тотото!" А Господ му отговорил: "Ами, пусни фиш, де!"

Христина Ангелакова

- За какво благодарите на Господ?
- Не само за гласа, не само за гласа... Благодаря му, че ме е направил такава, каквато съм, че ме е създал такава, каквато съм. Защото - да, наследила съм от баща, от майка, но нали те също носят от преди родова памет някаква, генна памет. И за събирането на двама души, майка ми и баща ми, за да създадат мен, също има намесата на нещо Свише. Единственото, което ме мъчи, е, че имам тези проблеми с движението, а аз искам толкова много да ходя насам-натам, да посещавам концерти, да ходя на театър... Дори и да отида, аз винаги трябва да се съобразявам дали средата е подходяща за хора с проблеми с придвижването, а у нас този проблем е голям...
Движа се с бастун. Казват: "Помогни си сам, да ти помогне и Господ!" Но не е достатъчно. Ето, аз правя операции, лекувам се, но ... Това ми тежи най-много...

- Имате ли други мечти, освен да спечелите от лотарията?
- Да! Искам да запазя по-дълго у себе си желанието си да върша нещо, да завърша нещо, да го направя по възможно най-добрия начин...
Дано!

 

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

 

 

1/1

Христина Ангелакова - арт директор на фестивала "Моцартови празници" в Правец

Оперната прима Христина Ангелакова (Снимка: Личен архив)

С Гена Димитрова (вляво) в Италия (Снимка: Личен архив)

С дъщеря си Росана, която наскоро я направи щастлива баба (Снимка: Личен архив)

Христина Ангелакова

Триумфира по оперните сцени по света (Снимка: Личен архив)

В "Иродиада" на Жул Масне

В "Италианката в Алжир" на Джоакино Росини (Снимка: Личен архив)

Георги Чапкънов - Чапа извайва портрет на шефа на "Свилоза" и на куп още фирми Красимир Дачев

С Руслан Райчев и Стефка Евстатиева (Снимка: Личен архив)

(Снимка: Личен архив)

Младата Ангелакова (Снимка: Личен архив)

Бившият съпруг и бащата на дъщерята на Ангелакова - бизнесменът Красимир Дачев

С Монсерат Кабайе (Снимка: Личен архив)

2008 г. С Лили Иванова на гала концерт в памет на Лучано Павароти (Снимка: BulFoto)

2008 г. С Даниела Дякова на гала концерт в памет на Лучано Павароти (Снимка: BulFoto)

2015 г. Президентът Плевнелиев връчва отличие на оперната прима (Снимка: BulFoto)

С Любомир Левчев на Третата международна среща на Ордена на рицарите тамплиери (Снимка: BulFoto)

С Гена Димитрова в "Бал с маски"

С Николай Гяуров

Амнерис, "Аида", Верди

Кметът Румен Гунински я обявява за почетен гражданин на Правец

Марина Мнишек от "Борис Годунов" на Мусоргски

С Гена Димитрова в Италия (Снимка: Личен архив)

Календар

Препоръчваме ви

Зигмунд Фройд бил пристрастен към кокаина

Ученият страдал от много фобии и комплекси

Никола Вапцаров - племенник: През 2018 г. ще искаме ексхумация на тялото на поета

На 23 юли се навършват 75 години от разстрела на Гарнизонното стрелбище. Роднините се съмняват, че костите на Вапцаров са откраднати

Какво не знаем за Люк Бесон?

Невероятен талант и буен нрав - характеристиките за най-успешния френски режисьор са обикновено крайни

Истинският и филмовият Либерачи

Виртуозният пианист и хомосексуалист бе "изигран" повече от сполучливо от Майкъл Дъглас

"Дивият" Матис и "най-дивата" му картина - "Танцът"

Що за флуиди "заковават" погледа върху най-критикуваната творба на художника?

Джейн Остин: Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето

Любопитни факти за Джейн Остин по случай 200-годишнината от смъртта й