НЕЗАВИСИМИТЕ КИНО ПЪТЕШЕСТВИЯ
Хотелът на Апокалипсиса в Истанбул
Филмът "Отражение" на турския режисьор Илкер Савашкурт е част от програмата на Синелибри, а самият режисьор е част от международното жури тази година
Автор : / 15771 Прочита 2 Коментара
Кадър от филма на Илкер Савашкурт "Отражение" с участието на известния турски актьор Селчук Йонтем по пиесата на турския драматург Мехмет Кала, вдъхновен от "Голият обяд" на Уилям Бъроуз (Източник: Синелибри)
Илкер Савашкурт е познат на феновете на киното в България. Той е бил гост на София Филм Фест през 2017 г. с дебютния си филм "Блокът на младоженците".
Сега се срещаме с Илкер отново в София, където е специален гост на кино-литературния фестивал Синелибри, за да представи своя филм "Отражение". Той е адаптация на турската театрална пиеса на Мехмет Кала, вдъхновена от романа "Голият обяд"на един от най-значимите представители на бийт поколението Уилям Бъроуз.
Илкер Савашкурт представя филма си в кино Люмиер (Снимка: Илиян Ружин)
Илкер Савашкурт ни превежда из ужасите на хотел "Ashu" в Истанбул, където в живота на гостите настъпва Апокалипсис, когато се появява мистериозният светец-покровител Содом, изигран от големия и известен на българските зрители с някои телевизионни сериали турски актьор Селчук Йонтем.
Във филма участва и българо-германската актриса Симона Теохарова.
Срещам се с Илкер Савашкурт и Симона Теохарова непосредствено преди една от прожекциите на филма, а зрителите все още могат да го гледат на 14 и 16 октомври.
- Кажете ми първо как се срещнахте, каква е Вашата обща история, за да снимате в крайна сметка филм в Истанбул?
- Симона Теохарова: Много забавна история имаме!
Илкер Савашкурт: Станахме приятели със Симона във фейсбук и така започнахме да държим контакт. Бях на София Филм Фест през 2017 г. и тя беше също част от фестивала, поговорихме си малко и така...
Симона Теохарова: Спомням си, че имаше церемония по награждаването и Илкер излезе на сцената, за да получи наградата за неговия филм. Той направи много готино движение и аз си казах "Еха!".
Илкер Савашкурт: После разбрах, че тя живее и работи в Берлин, а в същото време трябваше да отида на кинофестивала в Мюнхен, за да представя филма си. Симона дойде там и се видяхме, разхождахме се в парка и си говорихме. Тогава ѝ споделих за този проект, не знаехме дали ще можем да го осъществим. Но ето, че успяхме!
- Илкер, разкажи ми повече за идеята за този филм. Той е адаптация на театралната пиеса на Мехмет Кала, как стигна до това да направиш точно филм? Поставяна ли е изобщо на театрална сцена?
- Илкер Савашкурт: Никога не е била поставяна на театрална сцена. Мехмет написа пиесата преди доста време, някъде 2010 г. Винаги си мислех, че искам да направя филм по нея. Той обаче в същото време се опитваше да я направи и в театъра. Оказа се обаче, че я намираха за прекалено притеснителна, предизвикателна - харесваха историята, но не смятаха, че е редно да се поставя. Знаете, условията в Истанбул са особени.
- Определено във филма ти личи, че това е театрално произведение, ти си използвал тази възможност за театралност, не си опитал да избягаш от нея.
- Илкер Савашкурт: Да, филмът до голяма степен е като театър - всяка една стая от хотела, в който съм снимал изглежда като различен декор от театъра. Особено начинът, по който играят актьорите и атмосферата, която сме пресъздали като дизайн.
- Как точно те вдъхнови Уилям Бъроуз и "Голият обяд"?
- Илкер Савашкурт: Аз харесвам бийт поколението, чета ги, харесвам техните визии за света. Мехмет много харесва Бъроуз и той реално създаде героя Содом като самият Бъроуз, живеещ на различна планета в различно тяло.
- Как изглежда Уилям Бъроуз в днешно общество?
- Илкер Савашкурт: Мисля, че нещата не са се променили много. Имаме същите инстинкти, същата мръсотия, същите проблеми. Същите страхове.
- Симона, имаше ли нещо близко до теб в ролята, която играеш?
- Симона Теохарова: Костюмите! Чувствах се наистина добре докато мерех костюмите за моята роля. Харесваше ми този хипи стил.
- Кое беше по-предизвикателното нещо, което те привлече в тази роля?
- Симона Теохарова: Аз играя испанско хипи, което говори на английски с испански акцент. Което е забавно. И ми трябваше някакво време да се подготвя.
Илкер Савашкурт: Всички се бяхме събрали в Истанбул, за да работим по филма и се познавахме, но Симона дойде за малко и трябваше да снимаме. Това си е предизвикателство.
- Разкажете за този хотел, където снимахте филма.
- Илкер Савашкурт: Първо видях тази сграда, която трябваше да стане хотел вътре. Това отне много време. Имахме и малко снимки навън, някои коридори, които се виждат във филма са част от една психиатрия в Истанбул. Всичко, което снимахме е само в Истанбул и са близки едно до друго места.
- Във филма се говори почти само на английски език. Защо взе това решение?
- Илкер Савашкурт: Винаги си мислех, че този въпрос ще ми бъде задаван единствено в Турция и на хората в другите държави няма да им е странно, че се говори на английски. Отговорът е прост: това е хотел. В хотелите всички говорят на английски.
Още като четях пиесата на Мехмет, усещах тези герои не като хора, които говорят на турски. Така реших, че филмът ще е по-интересен и също така по-достъпен.
- Има ли някакъв образ на съвременен Истанбул във филма?
- Илкер Савашкурт: Във филма изобщо не представям Истанбул. Тези истории могат да се случат навсякъде. Няма и смартфони в него, само на едно място се появява. Никой не говори за интернет. Всяка стая има различен дизайн, някои изглеждат като 80-те, някои като от днес. Хотелът е като място, което може да бъде Рая и Ада. Нещо между тях.
- Това може да бъде метафора на днешния свят като вид затвор, в който всички живеем.
- Илкер Савашкурт: Да, затова харесвам такива истории за микрокосмоси, местенца, затвори, мотели. Винаги, където се събират хора има различни нива на общество - има мениджъри, управители, работници, посетители... И винаги има игри на някаква власт. Намираме се в затвор понякога в семейството си, в класната стая, в училище.
Симона Теохарова: Това може да е микрокосмос, но той е много универсален в същото време.
- Симона, на теб как ти се стори Истанбул?
- Симона Теохарова: Аз бях в Истанбул за снимките само 10 дни и всички говореха на турски, понякога на английски. За мен беше ясно, че се намирам там като усещане.
- Провокативен ли е този филм, особено за Турция?
- Илкер Савашкурт: Вече имахме една прожекция на филма в Турция, не мисля, че излъчването му би било проблем. Предполагам, че разпространението му ще бъде доста слабо. Но днес има възможност за повече стрийминг платформи. Аз не искам да променям турското кино, но искам да има едно ново поколение от хора, които да му зададат нови хоризонти.
В турското кино има един модел на филми, който обикаля европейските фестивали - обикновено това е снимане на природни гледки, често в Анадола, истории от там, свързани с мъжете, жените, семейството, религията.
Но времето се променя и Турция вече не е това.
Но много режисьори са намерили тези теми като начин на бягство, който много добре се приема по фестивалите, взема се за нещо много екзотично от Изтока. Мисля, че това вече е достатъчно и имаме нужа от нови турски филми, които представят друга Турция.
В момента икономическата ситуация не е много добра, трудно е да се намират бюджети и фондове, с които да се подпомогнат филми. Затова за мен е важно да се създаде нова, млада вълна на турско кино, която да го промени.
- Турция е огромна филмова индустрия. Как обаче независимите режисьори се ситуират в нея?
- Илкер Савашкурт: Като джунгла е, някакво военно поле, в което трябва да намериш сам своя път. През връзки, контакти, мрежи. Като гледам средата в България, смятам, че режисьорите тук имат повече надежда от тази на моето поколение в Турция.
Симона Теохарова: Но е толкова важно, че правиш независимо кино! Ако не правеше, нямаше да има нещо различно от онова, стереотипното, за което разказа преди малко.
- Смятате ли, че артистът е напълно свободен в това да прави своето изкуство или винаги има граници, рамки, ограничения, които той трябва да спазва?
- Илкер Савашкурт: Не мисля, че артистът е свободен!
Симона Теохарова: Аз мисля!
Илкер Савашкурт: Мисля, че всичко много зависи от условията, в които работиш. Трудно е да се сравнява изкуството и винаги е различно, когато е в Истанбул, Ню Йорк, Москва, Париж.
Симона Теохарова: Мисля, че има свобода в изкуството. Илкер спомена за собствените граници, които си налагаме, но мисля, че ние трябва да имаме свобода, за да стигнем до тези граници. Ако човек приеме, че има наложени граници, няма да има силата да направи каквото и да било.
Илкер Савашкурт: Аз се чувствам 100% свободен, когато правя филмите си, но след това не се чувствам свободен.
Симона Теохарова: Имаш предвид, че си ограничен от бюджетите ли?
Илкер Савашкурт: Не, изобщо не става дума за бюджети. Винаги човек е съпътстван от вътрешни страхове, прегради, които няма как да не окажат влияние върху свободата му. Това оказва влияние и на изборите, които правим.
- Симона, върху какво работиш в момента?
- Симона Теохарова: Работя върху документален филм за климатичното движение, вече сме в края на работата по него. Също така участвам като актриса в друг филм, който е до голяма степен импровизаторски. Днес разбрах също, че ще получим бюджет да разработим сериал. Това са нещата, върху които в момента работя.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}