Големият фотограф Генчо Петков е роден през 1957 г. в град Велико Търново. Занимава се с фотография от 1975 г. Става фотограф-художник през 1985 г., с промоционална колекция на тема "Голо тяло".

Специализацира в High school Polygraph project, Karl Marks Staadt, DDR през 1987. Артист на Световната федерация за фотографско изкуство (AFIAP) от 1989 г. Съoсновател на международен фотографски пленер "Бодиграфия". Има над 20 международни и над 30 национални отличия.

Портрет на Георги Петков от фотографа Георги Димитров (Снимка: Личен архив)

Между 1980 и 2015 г. негови фототворби са експонирани в Германия, Франция, Белгия, Дания, Швейцария, Италия, Испания, САЩ, Канада, Индия, Турция, ГДР, Гърция, Полша, Югодлавия, Холандия, Люксембург, Сан Марино, Китай, Румъния, Meксико, Латвия и Латвия, Ливан.

Генчо Петков  е член на журито на Дрон филмовия фестивал DroneUp International Film Festival, който ще се проведе за втори пореден път в Пловдив на 25 и 26 септември. 

Портрет на Генчо Петков от 8 Art Photography Club - 2013 г. (Снимка: Личен архив)

Представяме ви известния ни фотограф Генчо Петков, в интервю специално пред Impressio.

- Как започна да се занимаваш с фотография?
- Естествено с придобиването на фотоапарат. През далечната 1964 година, като тинейджър (пубертет по тогавашната терминология), бях луднал по западната музика, която по това време беше табу. Исках да имам касетофон и тайно да си менкаме касетки с "Бийтълс" или "Ролинг Стоунс".

Баща ми, светла му памет, не ми подари касетофон, а "класиката на народа", съветския масов фотоапарат "Смяна" 8М. Честно казано, бях много разочарован.
Десет години по-късно, разбрах, че че този апарат той не го е купил специално за мен, а му е бил специален подарък за негов юбилей. От негова страна е било един голям жест. Още с носталгия пазя обектива и калъфа му.

- Разкажи интересна случка около първите си стъпки?
- Първата ще я помня винаги. Заснетите от мен филми, вкъщи ги държахме върху полицата на един шкаф, оттам баща ми ги вземашe, за да ги даде за обработка на фотографа в службата си. И там си стоеше, непроявен, поредния филм.

Дойде ми на гости мой съученик - Биджамбибао беше прякорът му. Взе филма, хвана "езика" му и пред очите ми изтегли 1/3 от него от касетката и ме попита кротко: "Този филм проявен ли е?" С две думи - освети снимките на изваденото парче от лентата. Идеше ми да го убия!

Портрет на Георги Петков от фотографа Стоимен Стоименов (Снимка: Личен архив)

Вече бях ги прежалил снимките върху филма, та взех от друг съученик едни мътни бози, които той наричаше проявител и фиксаж и в едно мно-о-о-го тъмно мазе, използвайки буркани "Омния" и отмервайки времето с будилник със светещи стрелки, проявих неосветения остатък. На практика това ми беше фотографското кръщение. И даже имах кадри по първия проявен от мен филм!

- Кога разбра, че си се запалил истински от това изкуство?
- Това е дълг процес - запалването. Няма никакъв шанс да посоча конкретна дата. Процесът изглежда като растяща крива, дали линейно или експоненциално е без значение и всяка точка по нея е "по-истинска" от следващата.

На практика наградите са добър стимул, особено международните. Така предефинирано, може да говорим за 1980 година - тогава имам едно спечелено Първо място със Златен медал и още няколко екстри към наградата от 6 Competition International Europe '80, Germany. Но по-скоро бих казал, че първата ми самостоятелна изложба във Велико Търново през 1978 година, е моето начало.

- Каква е рецептата ти за успешна снимка?
- Нямам рецепта. Не съм от хитреците, които продават елексири за вечна младост или книга над 500 страници за това, как да научим нещо си за 24 часа... Това е клопка, просто няма рецепта за шедьовър. Ако имаше рецепта, всички които я прилагат, ще създават шедьоври. Ако всички създават шедьоври, те вече не са шедьоври, а конфекция. Затворен кръг.

Семеен портрет (Снимка: Георги Петков)

На практика, има си разни правила на композицията, третини, силни и слаби точки, златно сечение... С две думи, всички принципи и норми във визуалните изкуства. За да надскочиш ширпотребата, те трябва да се познават перфектно. Да се познава и историята на изкуството, не само фотографското. Така или иначе, всичко се повтаря циклично, безсмислено е да откриваш колелото или топлата вода.

И ако някой има 1% талант (това е от Бога), може да го долее със 90% знания и 10% работа. Това му стига, но трябва сборът да е поне 101% Останалото нагоре е от Мечо Пух - колкото повече, толкова повече. Без капката талант, успешните снимки са просто добри копия на естетически шаблони. Нещо като бутикова конфекция.

През 1980 бях студент в София и съответно член на Представителен фотоклуб при ЦСДК. ПФК организираше конкурса "Студентски мигове". Една моя снимка - Акт, силно графизиран монтаж, беше наградена със златен медал и отпечатана във вестник "Студентска трибуна". Отивам веднъж на рожден ден на моя колежка и още с влизането в стаята виждам в другия край тази моя снимка в размер 30х40см. А аз не й я бях давал и седях като втрещен! След това се оказа, че това е подарък от друг нейн приятел, художник, който я прерисувал като графика, гледайки само от вестникарския отпечатък.

- Имаш ли гаф в практиката си?
- Нямам никакъв спомен за гафове. Но те на никого не са приятни. И в рамките на шегата, да се презастраховам - обичам да повтарям, докато ми хареса. Само не разбирам, защо жените обикновено по-лесно се договарят с мене?

Снимка: Генчо Петков

- Колко снимки имаш зад гърба си? Колко голям е архивът ти?
- Тук е много сложно. Снимки на филми, различни формати и типове - скътал съм няколко кашона с номерирани, описани класьори, тип "лайка" и ролфилми, няколко кутийки с планфилми 9х12см и 4х5, няколко дебели кутии с фотокопия формат 30х40см и 50х40 см, разни нестандартни филмови материали в произволни опаковки, вкл. стъклени плаки, въобще ще са ми необходими поне още един или два живота, за да им довърша стандартизирането.

Имам и неясно количество снимки при клиенти.

С образните файлове е по-лесно, един архив от около 300 дискети 1.44" , един архив от около 200 CD и DVD, три HDDx2ТБ. Предполагам, че съм направил между 300 и 600 хиляди снимания. От тях над 95% са след дигитализацията във фотографията. Това е предимно суров материал и клиентски поръчки. Но истински снимки са само тези, които бих сложил в моя изложба, което примерно е трицифрено число.

- Какво е отношението ти към фотошопа?
- Аз съм рожба на филмовата и респективно лабораторната фотография. Примерно, 1/10 от живота ми е преминал в светлината на червен или зелен фенер във фотолаболаторията. Сега същите възможности за корекции и обработки са заложeни във FS. Дори пиктограмите на софтуера са стилизирани от инструментариума в тъмната стаичка. Примерно, стилизации за маските по фотокопията: Черно хартиено кръгче, захванато на телче, за изсветляване - Dodge tool, ръчичка със затворен палец за затъмняване - Burn toool, .... Sponge tool, Crop tool ... няма да мога да изредя всички аналогии с обработките във фотолаболаторията. Тук пожелавам, на по-ниските във фотографията да пораснат, за да стигнат до гроздето (визирам Photoshop/Лабораторията), иначе винаги ще им е кисело и ще я отричат.

Снимка: Генчо Петков

- Отричаш ли изобщо нещо във фотографията? Има ли за теб нещо разрешено и нещо непозволено?
- Да, твърдо отричам. Има граници, които не трябва да се преминават!

Два примера: Единият е от стария английски филм "Подпалвачът". (по торентите го няма!) Аз го гледах като тийнейджър: Един профи фотограф прави супер снимки на пожари в Лондон, те са по всички първи страници на изданията. Оказва се накрая, че той самият ги е предизвикал. Хванаха го (хепи енд - естествено) по негова снимка, чрез разликата между часа на часовника на часовникова кула, спрямо момента на сигнала за пожар.

Втория пример е с нашумяла и отличена с Пулицър (ако не греша, може да е било и в WPF) "репортажна" снимка на плачещи и бягащи голи деца във Виетнамската война. Цялата ситуация впоследствие се оказа 100% измислена и режисирана от "професионалния репортажен фотограф", ще му спестя името. Това под девиза тогава: "Америка над всичко", което на практика не се различава по нищо от Гьобелсовата пропаганда. Това, аз го приемам за недопустимо във фотографския репортаж.

А папарашката фотография, като груба намеса в личните пространства на публичните и обикновените хора, за мен е табу!

- Собственик на фотоапарат и фотограф - каква е разликата?
- Няма никаква връзка. Няма НЗУ (необходимо задължително условие) да си собственик, за да може да направиш снимка и обратното, собственик на фотоапарат, може дори да не знае как се снима с фотоапарата, защото е колекционер.

Заблудата идва от това, че повечето съвременни фотоапарати (вкл. на телефоните) могат да извършат технически правилни снимки в големия процент от случаите с много светлина и без специфични изисквания.

Като пример, преди седмица снимах целия звезден път, по-известен като Млечния път, в рамките на един кадър, това са 180 пространствени градуса на цялото небе. 99 % от собствениците на фотоапарати (дори да са много скъпи) не могат да го направят. Не знаят как.

Снимка: Генчо Петков

И обратният пример. Не е необходимо да си собственик на фототехника, за да снимаш. Снимах един български президент за кампанията му. По проект за плаката ми трябваше снимка на библиотека за фон зад портрета. Бях във София. Отидох сутринта във "Форек", Явор Попов ми даде един "Хаселблад". Минах през фотомагазина до американското посолство на ул. "Съборна", купих си цветен диапозитивен ролфилм.

След това посетих дома на доайена на фотографията в България, чичо Петьо Божков (светла му памет). Той имаше невероятно огромна лична библиотека в кабинета си. Там, той ми услужи със статив и половин час пренареждахме класически издания на Ларус и Британика, че дори и томовете на Ленин, за да аранжираме фоновия кадър. Оттам през БТА, Надежда Чипева (и досега е репортер) ми осигури проявяването. С филма по спешност се изнесох в държавната печатница "Г. Димитров" на "Цариградско шосе", където избрах един кадър от 12-те за фона. След 2 дни плакатът беше готов като цветоотделки за офсетов тираж. А никога не съм имал фотоапарат Хаселблад!

Отговорността тогава бе огромна, става дума за кампанията на първия законно избран български президент!

- Как се роди любовта ти към актовата фотография? Като си още 18-годишен, слагаш голо тяло на поканата за първата си изложба...
- Там се преплитат две линии. Едната, естествено е хормоналната - голото тяло, но тя е типична за тази възраст. По-интересната е другата.

Снимка: Генчо Петков

В този период имаше руски книжарници. С много и различна литература. А и всички задължително учехме руски език, така че езикова граница нямаше. Оттам си бях накупил разни луксозни издания за импресионизма, богато илюстриран с репродукции на Дега, Гоген, Модиляни. По-късно, в 10 клас, ходихме на екскурзия в Ленинград (сега Санкт Петербург). В Ермитажа видях оригиналите им и бях много впечатлен. Вероятно, това е била капката...

Та, в Ермитажа през този ледено студен април се бяхме загубили с групата ни, затова ми останаха много и различни спомени, как и докато се доберем до хотел "Русия".

Снимка: Генчо Петков

Снимка: Генчо Петков

Древногръцките статуи също ми повлияха... Символ на общочовешката красота, непреходен през вековете. Май точно така, с разбиранията си за непреходността на женската красота, убедих тогава и момата да я снимам полугола (това беше морално табу в ценностната система тогава) за поканата на първата ми изложба.

Снимка: Генчо Петков

Снимка: Генчо Петков

Мисля, че с изяществото на статуята на Венера Милоска се изчерпва темата...

- Казваш, че всичките си пейзажи си снимал на 5 метра до колата си. Как така?
- Много пътувам, най-често по планирани задачи. Обикновено никога не спирам преди крайната цел. За да спра и се отдалеча от колата на цели 5 метра, винаги има защо - ситуация със светлината, с обстановката... Много рядко обикалям по гори и паланки. Броя такива случаи на пръстите на едната си ръка. Имам и изключения, летял съм с мото делтапланери, с хеликоптери за снимане, но явно не ми е тръпка да вървя с километри, за да установя, че това не е моето осветление или визия за пейзажа.

Снимка: Генчо Петков

Отделно, че техниката, която ползвам, е доста тежка и неподходяща за мъкнене дълги часове. "Уморените коне ги убиват" според Хоръс Макой, а уморените фотографи, какво ги правят ...?

Снимка: Генчо Петков

- Пред обектива ти са минали политици, хора на изкуството, много богати и много бедни хора. Кои снимаш най-трудно?
- Фотографите са позиционирани вертикално в социалната йерархия. Снимат всички и всичко. За тях няма други граници, освен личностните на модела/обекта. Там са разликите - доколко самият фотографиран има собствени граници. Те не са финансови, а психологически. Така, че добрият фотограф, който снима хора, е преди всичко интуитивен психолог, който трябва да преодолее границите както между него и модела, а също така и вътрешните задръжки на модела.

Добър пример с проблемите при позирането великолепно изигра великият ни актьор Георги Парцалев във филма "С деца на море".

За заснемане само на един портрет за изборна кампания на Георги Спасов (1991) ми трябваха над два часа за 4 кадъра (4х5).

За президента Желю Желев бе около час и половина с 10 кадъра (4х5).

За Надежда Михайлова, продължих снимането около 15 минути (със запознаването) и само 3 кадъра!

С Жорж Ганчев беше 10 минути и 5 кадъра - той си позира с американските визуални шаблони.

Има различни ситуации, в които съм попадал. Снимах г-н Желю Желев за кандидат-президентска кампания. Но имах проблем с усмивката му, той седеше пред фотокамерата напрегнат, без да се усмихва. За такива случаи имам колекция от кратки вицове, с които да отпусна напрежението: "Влиза пиян при фотограф във фотостудиото. - Кой от вас двамата ще ме снима?" Както си стоял до статива с камерата, фотографът бавно се обърнал към клиента: - Ами, наредете се в полукръг, да ви хвана всичките.. "

След като разказах този виц, г-н Желев се усмихна широко и аз успях да си направя кадъра, с който реализирахме проектите за плакати.

Предизборен плакат на президента Желю Желев (Снимка: Генчо Петков)

- Казваш, че нaй-цeннaтa ти нaгpaдa e cтaтyeткaтa зa пoчeтeн члeн нa Фoтoгpaфcкaтa Акaдeмия...
- Ако разгледаме живота като едно цяло, най-интересния момент в него е пенсионирането. Тогава започваш да живееш като в комунизма - не работиш, а ти плащат, може да правиш или не правиш каквото си искаш, дори да спиш до обяд и следобед... Това е социалната оценка от обществото за твоя принос към него.

Почетен член на фотографската асоциация (Снимка: Генчо Петков)

Естествено, съвсем формално погледнато, cтaтyeткaтa зa "Пoчeтeн члeн нa Фoтoгpaфcкaтa Акaдeмия", която е най-високата оценка за приноса ми към фотографията в България - тя е нещо като най-високата творческа "пенсия", в морален аспект. Сега мога да творя или да не творя, мога дори да куцукам с бастунче във фотографските си търсения. Това е шега естествено. Просто трябва да се прочетат имената и да се види огромния принос на другите носители на това звание, като повечето са в царството на Светлината.

Чест и гордост е за мен, да съм сред тях, някои от които са мои учители, приятели и обекти на творческо подражание.

Снимка: Генчо Петков

 

- Получи голямата награда "Фотограф на годината" в първото издание на Voubs International Photography Awards 2016 г., статуетката "Златен Voubs" и премия от 5 000 евро. Пребори се 592 участника от целия свят. Това е доста голямо признание...
- Ако направя ретроспекция с "Пегас" (статуетката "Златен Voubs") и митологията ме чакат проблеми. Според легендата "Пегас, също както и еднорогът, може да бъде воден само със златни юзди" (предвещава финансови разходи), а в развитието на легендата, Белерофонт (демек аз) ще бъда хвърлен нейде долу от Пегас.

Добре, че е само мит.

Като цяло е приятно усещането, да си признат. И неприятно да си мразен. Това е според Ин и Ян или третия закон на Нютон. За мен това беше цел (или проект по новите ПР терминологии). Както всеки, достигнал въжделенията си, изпитах вътрешно удовлетворение, че не съм съвсем пенсиониран творчески и в този многобой (6 коренно различни категории) успях да спечеля 2-ро, 4-то и 5-то място в три категории и Голямата награда "Фотограф на годината 2016 - Voubs". За мен титуловането има по-голямата стойност, дойде точно за 60-годишния ми юбилей тази година. Едно голямо почесване на егото ми.

Както и много красивата статуетка на Пегас. Символично е все пак, че скоро ме чака и 100-годишнина...

Награждаване на Генчо Петков за фотограф на годината - 2016 г. (Снимка: Личен архив)

- От нaчaлoтo нa минaлaтa гoдинa paбoтиш c Google, ти си Google Trusted Photographer, т. e. дoвepeн фoтoгpaф. Разкрий, какво означава?
- Това е оценка за познаване и стриктно прилагане на специфична фотографска технология за заснемане на 360 градусови панорамни снимки по определени правила от Гугъл, с онлайн тест накрая. Тези панорами на конкретни бизнес или културни обекти, след това се качват в системата на Гугъл и може се разглеждат в различни програми - Maps, Search, Business, Street View.

Снимка: Генчо Петков

Всички доверени фотографи се листват като професионалисти, които може да бъдат наемани. За целия свят това са около 5000 агенции и фотографи.

- Какво значи да снимаш виртуални обиколки?!
- Първо е заснемането - за всяка панорамна точка се снимат 4-те посоки, по 3 кадъра за всяка (HDR) - общо 12 снимки. Сглобяват се, или по-точно се зашиват със специализиран софтуер в единна 360 градусова панорама.

Такива единични панорамни снимки могат да се свързват, като се преминава от едната в другата, точно както е в Street view. За това също има определени стриктни изисквания за геопозиция, посока, отстояние, размери на снимките и нива. Чрез друг софтуер се създават такива връзки и така създадената виртуална обиколка (което е комбинация от панорамни точки) се публикува в системата на Гугъл, като се допълва Google Street View. Това се плаща от клиента естествено.

Затова може се създават и по-интересни комбинации в туровете, примерно, от привечерна панорама се преминава в ранна сутрешна. Човек лесно може да си представи как би изглеждал един ресторант по време на официална вечеря или на утринното кафе в него. С няколкото панорамни снимки от една разходка, да разгледаш подробно цялата хотелска стая, да излезеш на терасата за изгледа оттам или да видиш детайли из цялата баня.

Портрет на Генчо Петков от Георги Петков (Снимка: Личен архив)

Стандартните снимки позволяват да не се показва част от обстановката, която не е представителна. С виртуалните турове се получава голяма пълнота на представянето. През интернет може да влизаш и да разглеждаш цялостно места, които те интересуват. Има и опция да се вгради и в конкретна страница или сайт. Музеи, хотели, ресторанти, магазини и много други от цял свят са на един клик разстояние.

Моя принос е ясен, защото в портфолиото си имам над 150 заснети тура из цяла България. От Царево до Видин, от Перник до Силистра, от Русе до Мугла, на практика обикалям страната по диагоналите. Примерно, миналата година снимах в един аквапарк до Равда. Направих около 270 панорами за почти 5 декара площ в една виртуална разходка с 14 нива.

Снимка: Генчо Петков

- На 25 и 26 август 2017 г., за втора поредна година, Пловдив ще бъде домакин на дрон филмовия фестивал DroneUp International Film Festival. Иновативното събитие, организирано с подкрепата на Община Пловдив, ще представи най-добрите късометражни дрон филми от цял свят. Това ще се случи отново на Римски стадион, в сърцето на града. Разкажете малко по-подробно, каква е философията на фестивала. Разкрий нещо "зад кулисите" за нашите читатели? 

- Аз аплодирам заснемането с дрон, отвисоко. За повечето хора, това е една необичайна гледна точка към реалността. Бих казал, че тя съответства на мечтата да полетиш, да се рееш в небесата и да си свободен като птица. Тази нестандартна визия е в основата на философията.

Самия фестивал има добрата идея да бъдат събрани и показани на едно място филми на различни автори и екипи. За реализацията на такъв проект се изисква много работа от страна на организаторите. Аз съм част от журито и виждам само моят дял от общото.

Оценяването е онлайн, за всички филми и снимки, подадени и допуснати по критериите на конкурса. Има дефинирани 8 критерия и е по 10-бална точкова система за всеки от тях. Така се създава по-висока степен на обективност и безпристрастност. Поне аз се стремя, да не съпоставям една с друга творба, а всяка да я разглеждам сама за себе си, като цяло и по елементи, с тези критерии. Според мен, българското участие започва да показва зрялост и съпоставимост с международното ниво, но засега е недостатъчно. Слабо място при нашите участници е липсата на екипност. Но няма как да се сложат всички филми под един знаменател.

Селекцията, която ще бъде показана е много добра като идеи, креативност и визия. Препоръчвам я като възможност, пловдичани и гостите на града, да се докоснат образно до различни места, където физически не биха могли да отидат или да видят. Да открият други, различни светове...

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА