Григорий Горячев, популярен повече с артистичния си псевдоним Beliy Den, е един от най-известните арт фотографи в Русия. Той е любимецът на звездите в Москва, които са готови изцяло да се оставят в неговите ръце и нямат нищо против той да вихри въображението си, използвайки техните образи. Режисьор е по образование, а започва професионалния си път като фоторедактор. Скоро решава сам да се заеме с фотография.

7 години нито фотографите, нито художниците го приемат като част от гилдията си. Трудно им е да "понесат" неподражаемия му стил, който е уникална смесица между реалност и въображение. Ярките образи, които създава, са изпълнени с дълбок символизъм и мистика. Изящни форми, уникално чувство за цвят, безброй изключително прецизни детайли и почти филмови сюжети неизменно присъстват във всеки кадър на Горячев.

Изложбите му съчетават както кинематографични образи, така и интерактивни преживявания. Всяка година работите му получават десетки награди в международни конкурси. Само през 2016 година са над 15. Журира множество престижни конкурси, между които са Moscow International Foto Awards (MIFA) и Tokio International Foto Awards (TIFA). Съосновател е на Националната асоциация на фотоиндустрията в Русия. Beliy Den беше в България, за да бъде част от журито на Международния фотографски конкурс VIPA 2016.

Григорий Горячев /Beliy Den/ е специален гост на Impressio:

Григорий Горячев (Beliy Den) - Автопортрет

- Григорий, вие сте режисьор, как започнахте да се занимавате с фотография?
- Както навярно всичко в живота, стана случайно. Режисьор съм по образование. Започнах в началото да работя като фоторедакатор, но не ми харесваха снимките, които ми изпращаха, затова и реших сам да снимам. Бях някъде 24-25 годишен. Пробвах, тръгнах на някакви курсове - изучавах цвят, колористика, ретуш, но като цяло се самообразовах. Професионални школи и курсове не съм завършвал. В началото фотографите казваха, че това, което правя не е фотография, а художниците, не намираха нищо художествено в него. Нещо по средата. Така ме "насърчаваха" в Интернет. Не бях приет добре. Това продължи някъде 7 години. В един прекрасен ден всичко се промени. Показах мои работи, зрителите ги видяха, харесаха ги и нещата тръгнаха.

- Във вашето портфолио цитирате мисли на Оскар Уайлд. Може би, защото пасват на вашите възгледи за изкуството?
- Как може човек да остане равнодушен към него? Как може да не го обича? Обожавам Оскар Уайлд. Много остър език, брилянтна ирония, сарказъм... През целия си живот се стремя да подражавам на неговия стил, на неговия изказ. Допадат ми и възгледите му за изкуството.

- Една от неговите мисли, която сте избрали е: "Можем да вярваме на тези портрети, на които почти не се вижда модела, но затова пък добре се вижда художника". Това ли е вашето верую?
- Абсолютно. Ако погледнем творбите на Пикасо, например, веднага се вижда, че това е той, но трудно може да се разбере кого е рисувал. Фотографите реалисти са много и аз се отнасям с уважение към тях. Но все пак художник фотографите, които имат свой авторски стил, предизвикват повече емоции. Те могат ти се харесат, могат и да не ти се харесат, но не можеш да останеш равнодушен към тях. А реалистите са като летописци. Много ги уважавам, обичам ги, но повече харесвам ярките и индивидуални личности. Не одобрявам обаче тези съвременни фотографи, които се стремят най-вече да "извадят" скандала на преден план. Всеки творец трябва да създава нещо прекрасно. Не може да създаваш мръсотия и пошлост и да наричаш себе си художник.

- "Истинският художник не вижда света такъв, какъвто е, иначе той не би бил художник", още една ваша любима мисъл от Оскар Уайлд. Може ли един фотограф да изобразява въображаем свят?
- Аз не изобразявам въображаем свят, а света, такъв, какъвто аз го виждам, своята реалност.

- Работили сте с много руски звезди. Интересни ли са ви? 
- Работил съм практически с всички. Но съм на нов етап и вече това не ми е интересно.

- Ще разкажеш ли за проекта си "13 звездни фобии"?
- Предварително разговарях със звездите и те ми споделяха от какво се страхуват. След това аз художествено пресъздавах фобиите. Но не показвам момента на ужаса, а по-скоро момента на превъзмогването му. Защото, когато си в студио, когато те снимат, е много по-лесно да се пребориш със страховете си. Провеждах им нещо като фотототерапия. Моята лична фобия са змиите. Настръхвам, ако видя и най-малката змия.

- Възприемате се като фототерапевт?
- Да. /смее се/

- Разкажете интересна случка по време на снимки?
- Водих майсторски класове в София преди няколко дни и снимах известната българска певица Мери от "Мери бойс бенд". Гримирахме я, променихме образа й. Моите български студенти накрая не я познаха. Снимаха, снимаха, снимаха и накрая я попитаха: "Как се казвате?" Като разбраха, че е тя, започнаха да й се извиняват. Беше много смешно.

Имах интересна случка с известната руска комедийна актриса Екатерина Скулкина. Тя е изключително пунктуална, а аз - точно обратното. Уговорихме се за снимки и тя пристигна 1 час по-рано, за да не закъснее тръгнала доста по-рано, имайки предвид трафика в Москва. А аз заради същия този трафик, закъснях с 1 час. Скулкина ме изчака, но снимките не преминаха много весело. Въпреки, че е комедийна актриса, чакането 2 часа не й се беше отразило добре. Но накрая всички заедно се посмяхме на случката.

- А с кои световни звезди бихте искали да работите?
- Много ми се иска да поработя с Мерил Стрийп и Тилда Суинтън. Те са много самобитни, много талантливи и в различните си роли, се превръщат в съвършено различни хора. С радост бих работил и с Екатерина Велика. /смее се/

- Как работите с вашите модели?
- Много ми е важно първо да почувствам енергийно човека, който ще снимам. Затова се стремя първо да се срещнем, да поговорим. Но аз не споделям с моделите си своите идеи. Готовата снимка е изненада за тях. Или ми се доверяват, или - не. Ако не ми се доверяват - да отидат при някой друг, ако ми се доверяват - да правят, каквото им се казва и накрая ще видят резултата.

- Имало ли е случай, когато някой не е харесвал резултата?
- Имаше 2-3 случая. Но, добре. Повече не работим заедно. Няма как, това е творчество, аз не съм 100-доларова банкнота, че да се харесвам на всички. И не се стремя към подобно нещо. Но в повечето случаи звездите, с които съм работил, са харесвали крайния резултат, дори моята идея да е изисквала да им поставя рога и копита. /смее се/

- Какъв проект ви предстои?
- Искам да направя проект за лаковата миниатюра в руското народно творчество като пренеса образците във фотографията.

- Имате ли мечти в професионален план?
- Мечтая да имам достатъчно пари, че да мога да правя всички мои проекти, така както искам - на 100 процента - без да завися от спонсори.

- Кога влагаш повече творчество - при снимките или при обработката след това?
- При обработката. Там работата е много по-детайлна. Снимам на бял или черен фон, а след това се появява светът наоколо, каквато е идеята ми, дрехите, прическите - също.

- Човек може да се запита като най-важното идва после, защо са ви необходими въобще модели?
- Само 3D-художниците, създават хора "от нулата", но персонажите изглеждат изкуствени, неистински. И най-големите майстори работят с живи модели. Когато големият Микеланджело работи над "Тайната вечеря" дълго време не може да намери кой да му позира за Юда. Търсенето му отнело години. Накрая намерил в градските канали клошар пияница, взел го при себе си и започнал да рисува. Впоследствие станало ясно, че няколко години по-рано, когато този пияница бил непорочен младеж, му е позирал за образа на Христос. Така че, дори най-великите художници не могат да работят без модели. Човекът е Божие създание и дори най-големият художник не може да съдаде неговия образ "от нулата". Много важни са очите на хората.

- С каква техника работите?
- Техниката е на едно от последните места по значение за мен. В зависимост от случая използвам различна.

- Как изглежда вашия ден, кога предпочитате да работите?
- Ленив съм, имам плаващ режим, трябват ми 36 часа в денонощието, за да ми стигне времето Има периоди, в които ставам сутрин в 9 часа и започвам работа. След 2 месеца нещата се променят - спя до 6 часа вечерта и цяла нощ работя.

- Можете ли вече, толкова известен фотограф, да се издържате изцяло от своето изкуство?
- Да, само с фотография се издържам.

- Как избрахте псевдонима си Beliy Den?
- Когато започнах да се занимавам с фотография, Григорий Горячев беше доста разпространено име. Няколко фотографа се казват така, в Русия има и много известен китарист виртуоз с това име. Затова в началото беше проблем да ме намери човек в Интернет. Затова избрах Белий ден - Ден е името на любимото ми куче.

Сега вече мога да си позволя да пиша в скоби истинското си име. И така лека полека може и да се откажа от псевдонима, но това няма да бъде скоро.

- Какви татуировки имате?
- Много обичам гарваните и имам много татуировки на гарвани по себе си - това са моите тотемни птици, и хулигански татуси имам някакви... /смее се/ Като цяло са много, не знам дори точния им брой.

Григорий Горячев (Beliy Den)

- Как изглежда домът ви, къде живеете?
- Живея в покрайнините на Москва в жилищен блок, до дома ми има невороятна гора. По принцип излизам много рядко от къщи. Обмислям да си купя къща извън града.

- Българските ви колеги допадат ли ви?
- Не обичам да пътешествам, предпочитам да си стоя у дома. Но още първия път като бях в България толкова се влюбих, че идвам с голяма радост всеки път. Харесва ми силната репортажна школа в България, която много се отличава от европейската - с много фин и интересен поглед към съществуващата реалност.

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Още за  Григорий Горячев /Beliy Den/ вижте на:

www.beliyden.ru

https://www.instagram.com/beliyden.artist/