Владимир Михайлов - актьор, музикант и автор на песни. Видяхме го на големия екран във филма "Възвишение", на сцената на Евровизия, в мюзикъла "Мама миа!", пее в новата група "Сленг", а сега ще го гледаме и във "Фантомът от операта".

Ето какво сподели той за последното предизвикателство, което е поел, пред Dir.bg:

Във филма "Възвишение" на Виктор Божинов (Снимка: Личен архив)

- Г-н Михайлов, участвате в постановката "Фантомът от операта" на Андрю Лойд Уебър на българска сцена? Какво трябва да знаем за вас, за героя...
- За мен какво да знаете, работя. (Усмихва се) За ролята, това е друго.

Ролята е голямо предизвикателство - певчески и актьорски. Може би е най-голямото предизвикателство, което съм приемал.

Имал съм възможността в този театър да изиграя и Юда от мюзикъла "Иисус Христос супер звезда", което бе моя детска мечта. Но трябва да кажа, че ролята във "Фантомът от операта" ми се струва още по-голяма хапка. Играл съм и "Зоро", а там просто беше физически много трудно. Сега, този спектакъл, ми напомня на "Зоро", защото има бързи преобличания, динамика, каскади и т.н. Певчески и актьорски "Фантомът от операта" е много високо ниво. Заглавието е огромно, очакванията са огромни, защото хората са го гледали.

Трябва да кажем, че това е и най-дълго играният мюзикъл.

Говорим за централния персонаж, който трябва да носи много тежест, да има емоционални обрати, да има едно солидно присъствие, което да се отчита в целия ансамбъл.

Още

Само 11 спектакъла на "Фантомът на операта" в началото на 2019-а

- Кой е "Фантомът от операта"?

- Ха, добър въпрос. Какво да кажа...

- Едно е да го гледате в друга продукция, друго е да му влезете в кожата...

- Фантомът е човек, който е изхвърлен от обществото, защото има недъг по рождение. Донякъде сам е избрал изгнанието, защото е бил преследван. Той е избягал от затвор, в който се е намирал години. Преживял е много, но е изключително талантлив и е изобретател. Той е фокусник, има таланти.

- Що за образ е, що за същество е? Как трябва да се изиграе...
- Образът трябва много човешки да бърка в душата на зрителя. В същото време трябва да плаши, да респектира, да е мистичен - най-важното. Той се движи на границата на това да е дух, да поддържа мита за себе си, че е един фантом. Все пак командва Парижката опера. Всички са му подвластни, страх ги е от него. Изключение правят неговото протеже Кристин Дае и неговата довереница мадам Жири. Многопластов образ е и има много какво да се гради.

Снимка: Личен архив

- Как изглеждат категориите добро и лошо през неговия поглед?
- Той се бори с категориите посредственост и пошлост. Неговата мисия е да тика напред хора с талант и мисия, в случая това е Кристин Дае, която той хваща от хора и я прави солист. Със сила я налага в операта. Дава укази тя да бъде в главната роля, което пък хвърля в ужас и потрес всички, които са там. Тя е неговата муза заради това, че той вижда в нея истински талант и отдаденост. Той й възлага да изпее неговите произведения, пише опера специално за нея и в крайна сметка се влюбва в нея. Това е и неговата драма, защото той има недъга си, крие се, после извършва убийство и го търсят, а всички тези неща правят тази негова любов невъзможна. Влиза се и в любовен триъгълник, защото приятелят на Кристин от детинство Раул, който има третата главна роля в мюзикъла, й предлага да се омъжи за него. Тази интрига държи интереса. Краят е отворен, защото има и второ произведение.

- Мюзикълът е световно познат. Песните се знаят. Изпълняват се от световни певци. Има ли притеснение у вас дали нещата ще се получат?
- Летвата е висока. Притеснения винаги имам. Един артист колкото и да е певец, трябва да си дава сметка за възможностите. В тези песни има моменти, в които въздухът не ти стига. Мизансценът е тежък, потопен си в една сложна ситуация и има много фактори, които се изискват, за да можеш да пееш. Разбира се, не е само пеенето. То е изключително трудно. Това е една партия, в която има най-различни нюанси - говоря и певчески, и говоримо. Настроенията са различни, сменят се динамично. Образът изисква да се влезе от едно настроение в друго. И това е постоянно. Вокално това е сериозна работа, но това е само едната част. Много е тежка ролята, мизансценът, казах вече, също. Но и в това се крие предизвикателството и това е причината да сме тук, да работим, да изчистим нещата и дано накрая стане нещо виртуозно, така че хората да кажат "уау", когато гледат.

Снимка: Личен архив

- Връзката на Кристин, скромна хористка, на която е даден шанс да бъде забелязана и да разгърне таланта си, благодарение на своя покровител, ментор, ангел и любим - и така наречения фантом. Колко са близко двамата един до друг чисто емоционално?
- О, двамата са много близо емоционално. Кристин също се влюбва във Фантома и това трябва стане видимо за зрителите. Тя усеща присъствието му, усеща го в себе си като влияние, като мисъл, като емоция. Разделена е в любовта си към и към Фантома, и към Раул. За нея ситуацията е много силна емоционално. Те извървяват пътя си заедно, стават близки и накрая...

О, не, не - няма да говоря за края. Нека дойдат зрителите и да видят.

Още

Музикалните събития на 2018 година

- Нейният баща й оставя едно духовно завещание. Той й казва "... когато отида на небето, ще ти изпратя ангел на музиката..." Има ли такъв ангел... Кой е вашият музикален ангел...
- В постановката ангелът е бащата, а Фантомът използва това много умело, за да намери път към Кристин. Целта на Фантома е да й стане ментор, да я накара да го търси, да иска съветите му. Така Фантомът използва умело това послание на бащата. Но... В един момент и самият Фантом става за нея музикален ангел - бял, тъмен и т.н. За Фантома пък самата Кристин става музикален ангел. Вижте колко много развръзки чакат зрителите. Те са ангели един за друг.

А за мен моят музикален ангел е съпругата ми, защото тя е цигуларка, и ние свирим заедно.

Също така баща ми бе музикален ангел за мен. Той е на небето, Бог да го прости, но той ми показа моята пътека в музиката от дете. С него сядахме в хола и слушахме плочи в пълна тишина. Слушали сме много музика заедно. После имаше и разбор - кой свири, как и т.н.

Снимка: Личен архив

- Каква музика слушахте - класическа, рок, джаз...
- В интерес на истината всякаква. И класическа, но повече банди като Пинк Флойд, Мерилиън, Дженезис, Канзас, арт рок, класически рок. Плочата на рокоперата "Иисус Христос суперзвезда". Това е един много важен за мен момент, защото аз от малък казах, че искам да стана актьор, певец, китарист...

- И да участвате в мюзикъла "Иисус Христос суперзвезда"...

- (Усмихва се) Да, да. Тренирах от малък, както се казва. (Смее се) Когато баща ми правеше купон, хващаше китарата. Винаги се стигаше до "Иисус Христос суперзвезда" и после хвалебствия за Ян Гилън, вокалът на Дийп Пърпъл, и уха, колко е велик и т.н. Идва партията на Юда и аз като я чуя, направо ток ми протича през тялото.

Един ден го дръпнах баща ми за ръката и му казах: "...те си говорят за Гилън, но Юда като дойде и аз направо откачам.." А той ми каза: "Остави ги, те си знаят едно и си баят..." За мен от дете бе ясно, че това е нещо феноменално и аз много исках някой ден да изиграя ролята. И така стана.

Снимка: Личен архив

- Значи мечтите се сбъдват...

- Факт. И, да - баща ми е моят музикален ангел. Той е вече на небето, но аз съм сигурен, че той гледа и се радва на това, което ми се случва. И, да - той е причината да се занимавам с музика.

- Във "Фантомът от операта" се противопоставят дългът срещу любовта...
- Ами... Сложен въпрос, честно. Някой път се противопоставят, да. В нашата пиеса, въпреки че Кристин е раздвоена между Фантома и Раул, се сгодява за Раул. Фантомът, разбира се, опитва да попречи на този годеж, но тя обича и Раул, защото има дълг към него. Това е пример как дългът пречи на любовта.

Още

"Фантомът на операта" - най-очакваната премиера на 2019-а

- Фантомът иска да се даде път на истинския талант. Как се случва това в истинския живот. Как се развива артистичен талант днес?
- Според мен всеки талант сам си намира пътя. Виждам много примери и за хора преди мен, и по-млади след мен, които просто си намират пътя. Един истински талант има потребност да бъде на сцена. Това няма как да го спреш. Когато говорим за истински талант, за истинска потребност, повярвайте ми, човек намира начин. Може много да си говорим за пазара, за медиите, за музикалния бизнес... Днес имаме интернет, има сцени, просто има начини човек да излезе и да покаже какво може и какво го интересува.

Това, в което бърка младият талант, е, че в своето начало той е подвластен на имитацията. Още не се е намерил сам себе си, не знае какъв стил музика го интересува, ако говорим за музика, но винаги талантът си намира път.

И да добавя нещо, че един вид наша потребност, визирам хората с някакъв опит, е да подкрепяме такива хора, да им помагаме и с контакти, и със съвети. За нас, хората, които сме в някаква степен утвърдени артисти, това трябва да е важно. Не може да видиш един истински талант и да не го подкрепиш. Искрено се надявам да имаме сцена и възможности да помагаме.

Още

Маестро Пламен Карталов: Сбъдвам мечта от 1987-а, защото ще направим мюзикъла „Клетниците“

- Какво искаше академик Пламен Карталов, който поставя спектакъла, от вас, за да се стигне до момента, в който ви даде ролята?
- Ние още изграждаме постановката. Но има нещо много специфично и в същото време всеобхватно в работата с него и това е вниманието към детайла. Когато той начертае принципния мизансцен за дадено представление, той има много сериозни изисквания за смисъла на всяка фраза. Държи всяка фраза - дали тя е музикална, или не, в диалога да бъде подкрепена визуално и да бъде смислена. Понякога режисьорите нямат това изискване към детайла, дават повече свобода. А при него това е закон и всичко трябва да се изпипа. Да няма празен момент, да няма човек без задача на сцената - няма значение дали е хорист, артист, балетист и т.н. Мюзикълът го изисква и неслучайно на Запад има артисти, които учат специално за работата в този жанр. И при нас го е имало като образование, но сега го няма. Мюзикълът изисква мултикомпонентно поведение. Трябва да можеш да играеш, да танцуваш, да пееш и т.н. И неслучайно казват за мюзикъла като жанр, че е "черешката на тортата". Просто този жанр изисква всичко най-добро от артиста.

- И маестро Карталов изисква много. Така да разбирам...
- Да. Той не ни оставя и за миг. Всеки постоянно има задача на сцената. Трябва да я изпълняваш, да я гониш. Просто той много държи на детайла и всичко се повтаря, докато се запамети напълно. Аз лично адмирирам този метод на работа, защото от един момент нататък нещата стават много лесни. Всичко става красиво, всеки детайл е изработен и това прави впечатление на зрителя.

- След "Maма Mия" правите "Фантомът от операта"... Доста амбициозно звучи или просто работа?
- Не, не е просто работа. Аз с огромно желание се включих в проекта. Когато маестро Карталов реши да прави "Мама Мия", говорихме. Покани ме и за "Фантомът от операта". Аз го помолих да помисля, но в последствие реших, че всъщност няма какво да мисля. Ролята е огромна, заглавието е световно и предизвикателно. И моите колеги, с които участваме заедно в "Мама Мия" - Весела Делчева, Люси Козарева, Денко Проданов, Деница Шопова и други големи артисти като Христо Сарафов и т.н., са супер. Говоря за колеги, които много обичам и ми е приятно да работя. Та сега ние заедно правим и "Фантомът от операта". Когато разбрах каква е целта, ми стана лесно да избера.

Снимка: Личен архив

- Хората споделят, че плачат и се смеят... на този мюзикъл? Ако говорим за драма или комедия, то там това е цел и е лесно. А да трогнеш публиката в мюзикъл... Как става?
- Мюзикълът е такъв жанр, че, когато е изработен добре, той разказва една хубава история. "Мама Мия" е повече комедия, но и там, когато бръкнеш по-дълбоко в емоционалността на персонажите, и като го извадиш това на показ пред публиката, а маестро Карталов умее да прави това, става супер. "Фантомът от операта" е повече драма. Но си има и цели епизоди, които са чиста комедия. Очаквам с интерес да наблюдавам реакциите на хората. Но една добре разказана история, винаги те грабва.

- Какво може да ви разплаче?
- Истинска история. Някаква силна емоция.

- Емоционален ли сте?
- Ако не съм емоционален, значи съм сбъркал професията. Аз съм и баща. И от тази гледна точка човек и да не е бил много емоционален, но стане ли родител, нещата се променят. Губил съм родител, губил съм други близки хора. Човешките драми могат да ме разплачат. Красотата в изкуството също. Безсилието ми в дадена ситуация също може да ме разплаче. Това са все нормални човешки ситуации.

Още

Извънредни дати за "Фантомът на операта"

- Всичко е разпродадено за "Фантомът от операта"?
- Това е страхотно и това ни радва.

- Но това води и до големи очакванията от публиката?
- Нормално. Надявам се да надминем очакванията на хората. Предстои и втора серия представления.

- В смисъл...
- Сега правим поредица от 11 представления. А в близко бъдеще ще има нова такава серия. Отново ще има билети. Така че така мога да успокоя зрителите, които не са си намерили билети за тези предстоящи скоро 11 представления, че ще имат нов шанс.

- Само в София?
-  Да, такъв е договорът с театъра за заглавието, че то се играе само в Музикалния театър.

Интервю на Калин Каменов

Още

Марияна Арсенова: Когато човекът на изкуството обича, той прави чудеса!

Още

Новата звезда на Музикалния театър Денко Проданов: Вярвам в доброто. Вярвам в Бог!