СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Новата звезда на Музикалния театър Денко Проданов: Вярвам в доброто. Вярвам в Бог!
"Млади хора като нас, ще привлекат други млади хора в театъра", убеден е новият Едвин от "Царицата на Чардаша"
Автор : / 4237 Прочита 0 Коментара
Сн: Личен архив
Тенорът Денко Проданов e представител на най-младата генерация в Националния музикален театър "Стефан Македонски".
Роден е на 29 юли 1991 във Варна в семейство на артисти. Завършва НУИ "Добри Христов" в родния си град, спец. "Класическо пеене", в класа на Мария Коровешова и Националната музикална акадеция "Проф. Панчо Владигеров", спец. "Класическо пеене" в класа на проф. Илка Попова. Магистър "Музикално-сценична режисура" в класа на доц. Д-р Виолета Горчева.
Седми сезон е солист в Национален музикален театър "Стефан Македонски".
Репертоарът му включва: Чарли в "Лелята на Чарли", Сел естен в "Бал в Савой", Аладин в "Аладин е един", Илийчо и Хоров в "Службогонци", Фреди в "Моята прекрасна лейди", Барон Жупан в "Графиня Марица", Жан в "Котаракът Шарл", Стария Латернаджия в "Малката кибритопродавачка", Себастиано в "Фраскита", Отокар в "Цигански Барон", множество тематични концерти на сцената на Музикален театър - София.
Участвал е в спектакли на Национална музикална академия "Проф.Панчо Владигеров" в ролите: Хоров в "Службогонци",Тео Бъргър в "Достатъчно", както и в независими проекти - "Алис в страната на сънищата" в ролята на Рицарят, "Грозното пате" - Независим театър.
Той е Арман в мюзикъла "Любов и смърт в "Мулен Руж" либрето и режисура на Бойко Илиев.
А ролята, която го дарява с любовта на публиката е тази на Джо Гилис в прочутия мюзикъл "Сънсет булевард" от Андрю Лойд Уебър, под режисурата на акад. Пламен Карталов.
Денко Проданов е носител е на две "Кристални Лири", както и на престижната първа награда за млади оперетни и мюзикълни артисти "Мими Балканска".
Юбилейният сезон 2017/18 му носи още една централна роля - Едвин в новата постановка на австрийския гост-режисьор Адриан Холендер в прочутата оперета "Царицата на Чардаша" от Имре Калман.
По повод 100 години професионална оперета в България, Impessio представя най-ярките имена на Националния музикален театър "Стефан Македонски".
- Денко, Вие сте новата звезда на Музикалния театър, но публиката все още не знае много за Вас. Каква е Вашата история?
- Аз съм роден във Варна в семейство на куклени актьори, всъщност съм трето поколение артист, тъй като моята баба също е видна куклена актриса. Още в ранно детство съм прекарвал доста време в театъра и там се чувствах, като у дома си. Всички тези артисти, с които бях заобиколен, цялата тази атмосфера и магия ме грабна, и от тогава не ме е пускала.
Още в основното си образование имах интерес към музиката и по-точно пеенето. Моят учител по музика беше сформирал група, която се казваше "Ритъм +", която се състоеше от две момичета и три момчета. Пеехме на всеки празник на училището или пък Коледен концерт. Беше вълнуващо и определено ми харесваше.
Дойде момент, в който всеки се ориентираше къде да кандидатства, за да продължи средното си образование. Аз, без много да мисля, кандидатствах в Музикалното училище във Варна със специалност "Класическо пеене" и бях приет. Веднага след завършването ме приеха същата специалност в Музикалната академия в София, която завърших успешно през 2014. Още същата година следвах магистратура по Музикално-сценична режисура.
В ролята на Аладин/Сн.: Музикален театър
- В кой момент усетихте, че сте наистина добър в това?
- Колко си добър определя публиката. Добър в изкуството е относително понятие, тъй като някой може да те хареса, а друг не. За артиста е важно да има точна и реална преценка за себе си и възможностите си. Ето тук бъркат много от младите хора, които искат да се занимават точно с тези музикално-сценични жанрове - Оперетата и Мюзикъла. Те съчетават три основни компонента - пеене, актьорска игра и танц. Артистът трябва много добре да владее и да се стреми да развива едновременно тези три елемента. Страшното е, когато много си повярваш и се самозабравиш. В момента,който си кажеш "Аз знам всичко, аз мога всичко", развитието ти приключва!
- Няма друг сценичен и музикален жанр, в който винаги има щастлив финал освен Оперетата! Имате ли усещането, че в края на всеки спектакъл подарявате мечти, щастие, надежда?
- Знаете ли, когато след спектакъл хората станат на крака с усмивка до уши, блясък в очите, приповдигнато настроение, пляскайки в ритъма на музиката, значи сме успяли да ги отведем, макар и за кратко, в един друг свят, далеч от сивото ежедневие, далеч от проблемите, свят в който ти си дал душата и енергията си за тях, а те така искрено връщат тази енергия с бурните си аплодисметни... Това наричам аз - щастие!
В мюзикъла "Бягство" с музиката на дует "Авеню"/Сн.: Музикален театър
- Кое е първото Ви участие на сцената на Музикалния театър?
- Още в началото на втори курс отидох на прослушване в Музикалния театър за ролята на Чарли в "Лелята на Чарли". Харесаха ме и решиха да ме пробват. На тази роля освен мен бяха още двама артиста. Аз като най-млад и неопитен стоях и гледах, не съм репетирал с месеци, само гледах. Обаче това не ме демотивира, напротив знаех, че все някога ще ме качат на сцената да репетирам и се готвех за този момент. И когато той дойде, аз бях готов! Седми сезон съм солист на Музикалния театър, изиграл съм над 15 роли и с удоволствие и до днес играя ролята на Чарли.
- Още в първите няколко сезона се докосвате до успеха. Две "Кристални лири", печелите и наградата "Мими Балканска"? Усещате ли любовта на публиката?
- Тези награди са плодовете на моят труд и отдаденост към изкуството. Те ме мотивират и ми дават сили да продължавам напред. А това, че публикате ме приема топло и с любов, ме кара да се чувствам пълноценен артист и да изпитвам истинско удоволствие от работата си.
Всичко, което правим е за публиката, ВСИЧКО!
Както е казал Станиславски: "Обичай изкуството в себе си, а не себе си в изкуството!"
______________________________________________
- Как Ви приеха колегите в Музикалния театър?
- За мое най-голямо щастие, колегите в Музикалния театър ме приеха с огромна топла прегръдка, което ме накара да се почувствам, така както се чувствах, когато стъпих за първи път в театър - като у дома си!
Атмосферата, която има в този театър е невероятна. Тя дава нужното спокойствие на един артист и свободата да твори.
Денко Проданов, Георги Любенов и Александър Мутафчийски/Сн: Личен архив
- Има още една варненска звезда в трупата - баритонът Александър Мутафчийски. Поддържате ли се взаимно?
- Александър Мутафчийски е първия човек, който ми подаде ръка, когато дойдох в театъра. Много бързо се сприятелихме. Той ми беше ментор по една програма, много ми помогна и до ден днешен се съветвам с него за много неща. Освен, че е много добър оперетен артист, той се представя страхотно в едно ново амплоа, а именно това на режисьор! Както вече казах, аз следвам режисура и разговорите с него на такива теми са много интересни. Той е прекрасен човек, артист, режисьор и приятел!
Денко Проданов (вдясно) като Джо Гилис в "Сънсет булевард" от Уебър/Сн.: Музикален театър
- Направихте впечатляваща роля като Джо Гилис в мюзикъла "Сънсет булевард" от Андрю Лойд Уебър. Как се работи с Маестро Пламен Карталов?
- Имам огромната чест, като млад артист да работя с един изключителен режисьор и то в този спектакъл, тази роля. По време на репетиционния период се бях потопил напълно в мюзикъла на Уебър. Дълбоките анализи, невероятният усет и прочит на музиката, ме караха да слушам всяка една дума на академик Пламен Карталов и да попивам всичко, което той кажеше.
- Мюзикъл или оперета? Имате ли предпочитания?
- Винаги съм казвал, че оперетата и мюзикъла трябва да вървят ръка за ръка, но за да бъда напълно честен, усещам мюзикъла по близо до себе си, намирам много предизвикателства в него, които импонират на моята същност.
- Предстои премиерата на "Царицата на чардаша" от Имре Калман, постановка на австрийския режисьор Адриан Холендер, където дебютирате в ролята на Едвин. Как приемате тази роля?
- Това е нещо ново за мен, тъй като в оперетите обикновено играя субретните персонажи, но по реакцията на публиката разбрах, че ме приемат добре и в героичния репертоар.
- Имате уникалния шанс да сте част от Музикалния театър, в сезона в който честваме 100 години професионолна оперета в България?
- Казват, че човек когато е щастлив не го осъзнава.
Наскоро си дадох сметка, какъв късметлия съм, че точно в този юбилеен сезон, аз взимам участие почти в целия репертоар на Музикалния театър. Радвам се, че съм част от новото поколение артисти, които ще продължат тази вековна традиция!
- Последните две десетилетия младите хора бяха далеч от оперетата. Вие и още няколко актьори (Александър Панайотов, Владимир Грудков, Илона Иванова, Теменужка Трифонова), които сте част от новата вълна усещате ли като своя кауза да върнете младите хора сред публиката?
- Именно млади хора, като нас ще привлекат други млади хора и това не само го усещам, а и вярвам в него, защото виждам все повече интерес на младите към нашият жанр.
- В какво вярвате?
- Вярвам в доброто, истинското и красивото. Вярвам в Бог! Вярвам в бъдещето, в доброто, истинско и красиво бъдеще!
- Роден сте във Варна. Сещам се за големия художник, пътешественик и космополит Борис Георгиев, чието име носи ГХГ, който винаги се подписва: "Борис Георгиев ди Варна" или за изобретателя на велоболида - скулпторът Георги Георгиев, който винаги кръщава изобретенията си: Varna Mephisto, Varna Diablo, Varna Tempest. Какво е за Вас Варна?
- Вече от 8 години не живея във Варна, но когато се върна там, не случайно казвам върна, защото това е моят роден град, в който имам безброй спомени, с който съм израснал, там е семейството ми и моите приятели, които винаги ме чакат с усмивка.
Нали знаете, "Всичко, което е далеч от морето е провинция"!
- Каква е мечтата Ви за България?
- Иска ми се да бъдем по-обединени, да отстояваме позициите си.
Да не ги е срам от нас онези, дето са дали живота си за България!
Интервю на Мая ФИЛИПОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}